Решение № 283 от 23.03.2021, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 283 гр. Пловдив , 23.03.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и пети февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Силвия Л. Алексиева като разгледа докладваното от Силвия Л. Алексиева Административно наказателно дело № 20215330200135 по описа за 2021 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е наказателно постановление /НП/ № 545955-F570399/04.11.2020 г. на директор на дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП Пловдив, с което на „Силенти“ ЕООД, ЕИК 205595949, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. „Хан Кубрат“ № 1, ет. 6, оф. 608, представлявано от Д. Н. С., на основание чл. 180, ал. 2 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/ е наложена имуществена санкция в размер на 500 лв. за нарушение на чл. 180, ал. 2 вр. ал. 1 вр. с чл. 86, ал. 1 и ал. 2 и чл.

117, ал.1 т.1 от ЗДДС.

Дружеството жалбоподател чрез своя законен представител и процесуалния такъв моли да се отмени НП. Аргументите са свързани с неправилно посочване на датата на данъчното събитие 18.11.2019 г., а период за получени услуги 01.05.202031.05.2020 г., поради това неправилно бил определен периода за отразяване на доставките в СД по ЗДДС, на следващо място се изтъква, че задължението за издаване на протоколи по чл. 117 ал.1 т.1 от ЗДДС изтичал в следващ данъчен период, а именно за м. 06 на 2020 г. и в този смисъл следвало да се включи в СД за м. 06.2020 г. като срокът за подаване на СД по ЗДДС изтичал на 14.07.2020 г., поради това бил неправилно определен размерът на ДДС и това че се касае за две данъчни събития по първото плащане. Твърди се неправилно определяне на санкционната норма, тъй като се сочи наличие на основание за ползване на данъчен кредит, поради което следвало да се приложи чл. 180а ал.2 вр. с ал.1 от ЗДДС и поради тази причина санкцията следвало да е в размер на 5% от неначисленото ДДС, но не по-малко от 50 лв. Прави се възражение за маловажност на случая, тъй като не била настъпила щета за бюджета и непропорционалност на наложената санкция в сравнение с неначисления данък. При условията на евентуалност се моли за преквалификация на санкцията по чл. 180а, ал. 2 от ЗДДС.

В съдебно заседание процесуалният представител на жалбоподателя доразвива аргументите като допълва, че не е посочено защо предоставените услуги се приемат за такива с място на изпълнение на територията на страната, както и защо при изтъкване на задължението да се съставят протоколи за конкретните доставки те не са били санкционирани с две отделни санкции, а с една обща. Прави се възражение за 1 неизвършена ревизия във връзка с размера на установения за дължим ДДС.

Въззиваемата страна ТД на НАП Пловдив, чрез процесуалния си представител, моли съда да потвърди НП като правилно и законосъобразно. Обсъжда аргументите за законосъобразност на обжалваното НП. Приема, че нарушението е доказано.

Съдът като съобрази доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност прие за установено следното:

Жалбата е подадена в срок и изхожда от лицето, което е санкционирано, поради което се явява допустима и следва да бъде разгледана по същество.

От фактическа страна съдът установи следното:

Дружеството СИЛЕНТИ ЕООД, било данъчнозадължен субект, установен на територията на страната. Същото на 18.11.2019 г. извършило плащане към FACEBOOK IRELAND LIMITED, Dublin 2, IRELAND, като това било прието от данъчните власти за данъчно събитие, което на основание чл. 97а , ал. 1 и ал. 4 от ЗДДС било доставка на услуга – популяризиране на страница, с получател данъчнозадължено лице, местоизпълнение в Р България и обуславяло задължение за Силенти ЕООД да подаде заявление за регистрация не по-късно от 11.11.2019 г. Такова не било подадено и данъчната администрация не регистрирала служебно лицето.

През периода 01.05.2020 г. -31.05.2020 г. дружеството е бил получател на услуги с местоизпълнение в страната, от горепосоченото чуждестранно дружество и тъй като е следвало да бъде регистрирано вече към този момент по ЗДДС е следвало на основание чл. 82, ал. 2 т. 3 от ЗДДС да издаде протокол за получени услуги на основание чл. 117, ал.1 т.1 от ЗДДС не по-късно от 15 дни от датата, на която данъкът е станал изискуем, като начисли в него дължимия данък. Същият е следвало да бъде отразен в регистрите към справките декларации до 14-то число на месеца следващ данъчния период.

От данъчните служители е установено, че за месец май 2020 г. дружеството е било получател на услуги популяризация на публикация в социалната мрежа, като данъчните събития респ. плащането е настъпило на дата 04.05.2020 г. и 22.05.2020 г.

Съгласно чл. 117, ал.3 ЗДДС протокол за получената доставка е следвало да се издаде до 15 дни след като данъкът е станал изискуем. Съгласно чл. 25 , ал. 2 от ЗДДС данъкът става изискуем от момента на извършване на услугата, който от естеството на същата не може да се установи, поради което данъчната администрация приема на основание чл. 25, ал.7 от ЗДДС, че данъкът става изискуем от момента на заплащането.

Т.е. по чл. 117, ал. 3 от ЗДДС за Силенти ЕООД е възникнало задължение до 19.05.2020 г. да издаде протокол и да си самоначисли ДДС по първата доставка и до 06.06.2020 г. да издаде протокол и да си самоначисли ДДС по втората доставка.

Съгласно чл. 125 от ЗДДС данъчно задълженото лице следва да отчете в регистрите си (дневници за покупки/продажби) издадените данъчни документи фактури и протоколи за данъчния период, през който са издадени, а именно по първата доставка е следвало да включи издадения протокол за данъчния период – месец май 2020 г. т.е. до 15.06.2020 г., а за втората да включи или през месец май или най-късно през месец юни 2020 г. (14.07.2020 г.). Това не е сторено, за който и да е от двата периода.

На 15.06.2020 г. Силенти ООД е подало заявление за регистрация по ЗДДС и на 24.06.2020 г. Силенти ООД с акт за регистрация по ЗДДС е било регистрирано по този закон на основание чл. 96, ал.1 от ЗДДС.

За пълнота на изложението следва да се посочи, че освен поради получената услуга, за която ДДС е изискуемо от получателя на основание чл. 82, ал. 2 т.3 от ЗДДС, задължение за регистрация по ЗДДС за дружеството е възникнало и на основание чл.

96, ал. 1 от ЗДДС тъй като при проверката по акта за регистрация е установено, че оборотите на дружеството били надвишили 50 000 лв. на по-ранна дата от заявената и то следвало да бъде подадено на 08.06.2020 г.

2

Във връзка с констататциите направени при проверката за регистрация по ЗДДС били издадени

Протокол

№

1600021855/24.06.2020 г.и протокол

№

1600029481/04.09.2020 г. и няколко акта за установяване на административно нарушение (АУАН), между които и процесния № F570399 от 16.09.2020 г., който бил съставен в присъствието на представител на нарушителя и му бил връчен.

На 04.11.2020 г. било издадено атакуваното постановление, с което дружеството било наказано за нарушение на чл. 180, ал. 2, вр. с ал. 180, ал. 1 вр. с чл.86, ал. 1 и ал.2 и вр. с чл. 117, ал.1 т.1 от ЗДДС и на същото основание му била наложена имуществена санкция в размер на 500 лв. – законоустановения минимум.

Описаната фактическа обстановка се установява от показанията на свидетеля С.

А. К. - актосъставител, както и от приложените към административнонаказателната преписка и делото писмени доказателства, надлежно приобщени към доказателствения материал, включително АУАН, пълномощно, преписка по Акт за регистрация по ЗДДС № 160422002129993/24.06.2020 г., Протокол № 1600021855/24.06.2020 г., Протокол № 1600029481/04.09.2020 г., фактури и кореспонденция, оправомощителна заповед.

Разпитан в съдебно заседание свидетелят потвърждава авторството на АУАН и поддържа констатациите в него. В допълнение изяснява, че при проверката е установил, множество нарушения, за които са издадени други АУАН, между които и второ основание за регистрация по ЗДДС на дружеството освен по чл. 97а от ЗДДС то и такова по чл. 96, ал.1 от ЗДДС, както и фактът че не му е било известно да има данъчна ревизия на дружеството.

Показанията му съдът намира за обективни, логични, въпреки известните вътрешни противоречия те са в пълно съответствие с отразеното в АУАН и приетите по делото писмени доказателства, като съставените протоколи, фактури, акт за регистрация по ЗДДС и др., поради което им дава вяра.

Относно приложението на процесуалните правила:

При съставяне на АУАН и издаване на атакуваното НП са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН.

Съдът не счита погрешното изписване на датата на протокола и недовършеното изречение в НП и АУАН за процесуални нарушения водещи до нарушаването на правото на защита на жалбоподателя, тъй като нарушението е описано разбираемо и не създава неяснота.

Актът е съставен изцяло в съответствие с разпоредбата на чл. 42 и чл. 43 от ЗАНН, като нарушението е изчерпателно описано и подробно са посочени обстоятелствата, при които е извършено то. Актът е съставен от компетентно лице и в същия е дадена правна квалификация на установените нарушения. Макар да е неточно посочването, че е нарушена нормата на чл. 180, ал. 2 вр с ал. 1 от ЗДДС, тъй като това е единствено санкционна норма, а нарушеното правило за поведение е изведено в другите две норми дадени във връзка, а именно чл. 86, ал. 2, вр. с ал. 1 и чл. 117, ал.1 т.1 от ЗЗДС, съдът намира, че правото на нарушителя на защита не е ограничено.

Правото му по чл. 44 от ЗАНН в тридневен срок от съставяне на акта да направи и писмени възражения по него също.

Постановлението е издадено от компетентен орган в кръга на неговата компетентност, в предвидената от закона форма, при спазване на процесуалните разпоредби и е съобразено с целта на закона. Спазен е срокът по чл. 34 от ЗАНН.

Атакуваното НП съдържа реквизитите по чл. 57 от ЗАНН.

Нарушенията са описани надлежно в НП от фактическа страна, като административнонаказващият орган е посочил ясно и подробно в обстоятелствената част всичките им индивидуализиращи белези (време, място, авторство и обстоятелства, при които са извършени). Затова не може да се приеме, че е засегнато правото на защита на нарушителя и последният е имал пълната възможност да разбере за какво 3 точно е ангажирана отговорността му – за неначисляване на ДДС, поради липсата на подадено в срок заявление за регистрация по ЗДДС.

От правна страна съдът намира следното:

На базата на всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, съдът е на становище, че правилно, както съставителят на акта, така и наказващият орган, са квалифицирали поведението на „Силенти“ ЕООД като нарушение на посочената разпоредба на чл. 180, ал. 2 вр. с ал. 1 вр. с чл. 86, ал. 2, вр. с ал. 1 вр. с чл. 117, ал. 1, т.1 от ЗДДС.

Тъй като се установява, че по данъчното събитие – плащането настъпило на 22.05.2020 г. не е изобщо издаден изискуемия данъчен документ по чл. 117, ал.1 т.1 от ЗДДС то на основание чл. 86 ал. 2 ЗДДС данъкът е дължим през данъчния период, когато същият е станал изискуем, поради това съдът не споделя възражението на процесуалния представител на жалбоподателя, че това задължение не е възникнало на датата сочена от административнонаказващия орган. Изрично в ал. 2 на чл. 86 от ЗДДС е посочено, че ако данъчен документ не е издаден то задължението за начисляване на данъка и неговата дължимост възникват за данъчния период, в който същият е станал изискуем, а именно когато е денят на плащането. В такъв случай е ирелевантно, че при надлежна регистрация, евентуално издаден протокол по чл. 117, ал.1 т.1 ЗДДС би се вписал в регистрите за следващия данъчен период.

За да е извършено нарушението сочено от административнонаказаващия орган то следва да са налице кумулативно няколко условия: да е налице задължение за регистрация по ЗДДС за нарушителя, същото да не е било изпълнено в законоустановения срок , то да предхожда данъчното събитие, за което възниква задължение за начисляване на ДДС, нарушителят да е данъчно задължен субект, същият да е получател на доставки от доставчик - данъчно задължено лице, което не е установено на територията на страната и доставката е с място на изпълнение на територията на страната и да е облагаема Установява се, че на 18.11.2019 г. поради получаването на облагаема доставка от данъчнозадължен субект, който не е установен на територията на страната на 11.11.2019 г. е възникнало задължението на Силенти ЕООД да се регистрира по ЗДДС – същото не е изпълнено в сочения от закона срок и с това е изпълнена първата и втората предпоставки от нарушението. Това определя и първата част на визираното в чл. 180, ал. 2 от ЗДДС нарушение, а именно не е подадено заявление за регистрация в срок. Не представлява порок на наказателното постановление липсата на подробности относно тази доставка, тъй като същата е посочена с нейните предпоставки обосноваващи възникване на задължение за регистрация и видно от Протокол № 1600021855/24.06.2020 г. неизпълнението на задължението за регистрация по чл. 97а, ал. 1 от ЗДДС е издаден АУАН и е обект на самостоятелно адимнистратвнонаказателно производство. Поради това съдът не намира за основателно възражението свързано с описанието на този елемент от фактическия състав на нарушението за основателен.