Решение № 324 от 17.04.2024, Районен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 324 гр. Сливен, 17.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, III СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Красимира Д. Кондова при участието на секретаря М. Анг. Андонова като разгледа докладваното от Красимира Д. Кондова Гражданско дело № 20232230102344 по описа за 2023 година

Предмет на производството е иск , предявен по реда на чл.422 ГПК, вр.чл.79 и чл.86 ЗЗД.

Ищецът твърди, че на 15.03.2017г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, и ответника бил сключен договор за потребителски паричен кредит PLUS-14630895, въз основа на който между страните възникнало облигационноправно правоотношение. По силата на договора, на ответника бил предоставен кредит в размер на 6 0000 лв., която сума била получена от ответника по посочена от него банкова сметка. Съгласно чл. 2 от Договора за кредит, кредитополучателят дължал такса ангажимент, посочена в съответното поле, срещу което кредиторът сключил договора при фиксиран лихвен процент. Таксата се заплащала при усвояване на кредита, като кредиторът удържал съответната сума от общия размер на кредита. Сочи, че на 16.03.2017г. кредиторът превел по банкова сметка на ответника сума в размер на 5 790 лв. / с удържана такса ангажимент/, с което изпълнил в цялост задължението си по договора. Ответникът се задължил да върне предоставения кредит (главница), ведно с дължимите лихви на 60 бр. месечни погасителни вноски, посочени в погасителен план. Договореният фиксиран лихвен процент бил в размер на 26,71%. Размерът на ГПР бил 32,57%.

Твърди, че падежа на първата просрочена месечна погасителна вноска настъпил на 20.11.2018г. и от следващия ден длъжникът изпаднал в забава. В този случай съгласно чл.86 ЗЗД дължал обезщетение за забава. Крайният срок за изпълнение на договора настъпил на 20.03.2022г., с което станал изискуем 1 целият неизплатен остатък. Сочи, че претендираната лихва за забава била начислена само за част от периода, в който длъжникът бил в забава, а именно — от 20.02.2020 г. до 17.02.2023 г., с изключение на периода от 13.03.2020 г. до 13.07.2020 г.

На 19.08.2019 г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България“ /правоприемник на кредитодатедя „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, в качеството му на цедент и ищцовото дружество в качеството му на цесионер бил сключен Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания, между които и вземането от ответника.

Уведомление за цесия било връчено лично на ответника на 19.12.2019г.

Твърди, че депозирал заявление по чл. 410 ГПК и било образувано чгд № 767/2023г. на СлРС. Била издадена заповед за изпълнение, връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, което обусловило депозиране на искова молба.

Иска се от съда признаване за установено, че ответника дължи на ищцовото дружество следните суми: 5 085,04 лв., главница, ведно със законната лихва, считано от 21.02.2023г. датата на подаване на заявлението за издаване па заповед за изпълнение до окончателното изплащане на задължението; 2 613,41 лв., договорна възнаградителна лихва, начислена за периода от 20.11.2018 г. до 20.03.2022 г. ; 1 388,94 лева — лихва за забава, начислена за периода от 17.02.2020г. до 17.02.2023 г., с изключение на периода от 13.03.2020г. до 13.07.2020г.

Претендират се разноски, сторени в заповедното и в настоящото исково производство.

В срока по чл.131 ГПК отговор е депозиран от назначен на ответника особен представител, който оспорва претенцията. Прави възражение за нищожност на договора за кредит, тъй като не отговарял на чл. 10, ал.1, т.1, чл.5 и чл.11, ал.1, т.7, т.9., т.10 и т.11 ЗПК. В тази връзка твърди, че в договора била посочена абсолютна стойност на лихвения процент - 26.71 %., като липсвали каквито и да било условия за прилагането му. Макар и посочено, че лихвеният процент бил фиксиран, липсвали уговорки, от които да е видно дали се отнася за целия срок на кредита или има изключения, например при преизчисляване на размера на задължението при инфлация над 2%.

Не била посочена абсолютната стойност на ГПР и кои компоненти включвал. В процесния договор по същество липсвал погасителен план. съставен съгласно изискванията на закона, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, както и разбираема информация относно каква част от погасителната вноска погасява отделните компоненти от задължението: главница, възнаградителна лихва, застраховка, такси и др.

Не било спазено и изискването на чл.10, ал.1 ЗПК за размер на шрифта - не по- малък от 12. Шрифтът на представените Общи условия за 2 застраховка "Защита на плащанията" бил видимо различен от шрифта на останалата част от договора, размерът му бил под допустимия от закона и трудно четим.

Не било ясно застрахователната премия в размер на 2 016 лв. част ли е от общата стойност на плащанията в размер на 12 987лв. или не и защо този параметър „застрахователна премия" била част от договора. Също така не било ясно посочените равни месечни вноски в размер на 216.45лв. какво плащане и в какъв размер включвали - главница, възнаградителна лихва и/ или др. плащания. Процесният договор бил сключен и в нарушение на чл.143 ЗЗП и чл.26 ЗЗД. Посоченият в договора лихвен процент и ГПР били сключени в условията на неравнопоставеност, водещи до нищожност поради противоречие с добрите нрави / чл.26. ал.1, предл.З от ЗЗД/ , тъй като се създавала възможност за неоснователно обогатяване за кредитополучателя.

Прави възражение за погасяване на задълженията по давност. Съгласно уговорката в т. 5, изр.второ от договора, при „просрочване на две или повече месечни вноски считано от падежа на втората непогасена вноска, кредита ставал предсрочно изискуем в целия му размер, включително всички определени в този договор надбавки ведно с дължимото обезщетение за забава. Самият ищец твърдял, че ответникът не изплатил вноската с падеж 20.11.2018г. и преустановил последващите определени в плана плащания. По тази причина се счита, че паричния кредит за неиздължената част след втората неиздължена вноски с падеж на 20.12.2018г. кредитът станал предсрочно изискуем по силата на самата уговорка, а не както твърди ищецът с изтичането срока на договора- 20.03.2022г. С настъпването на предсрочната изискуемост на неиздължената част от кредита, отпадало задължението на ответника за заплащане на уговорената по договора възнаградителна лихва претендирана от ищеца в размер на 2 613.41лв.

В заключение се оспорват претенциите и се иска отхвърлянето им, като неоснователни.

Съдът, след като прецени събраните по делото писмени доказателства и писмено доказателствено средство намира за установено от фактическа страна следното:

На 15.03.2017г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД и ответникът бил сключен договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта PLUS- 14630895, по силата на който била предоставена сума в размер на 6 000 лв. Включена била застрахователна премия в размер на 2 016 лв. и такса ангажимент в размер на 210 лв. Размерът на всяка погасителна вноска била 216,45 лв., брой вноски 60 с дата на начална вноска 20.04.2017г. и последна падежна дата 20.03.2022г. Обща стойност на плащанията 12 987 лв., фиксиран лихвен процент 26,71% /чл.2 на договора/ и ГПР 32,57%. Уговорено е между страните, че размерът на кредита за покупка на застраховка „защита на плащанията“ ще бъде платен директно на застрахователния агент, а сумата за 3

„Застрахователна премия“ е разделена на равен брой вноски, съответстващи на посочения брой вноски в поле „брой погасителни вноски“ и е част от всяка месечна погасителна вноска. Таксата ангажимент се заплаща от кредитополучателя срещу задължението на кредитодателя да сключи договора при фиксиран лихвен процент. Таксата се заплаща при усвояване на кредита, чрез удържането й от кредитодателя от общия размер на кредита.

Погасителните вноски съставлявали изплащане на главницата по кредита, ведно с надбавка, съставляваща печалбата на кредитора.

В края на договора е посочено, че с полагането на подписа си кредитополучателя удостоверява, че получил посочената в „Параметри и условия” сума по посочената в договора банкова сметка, преддоговорна информация в съответствие със ЗПК и екземпляр от договора. Ответникът е подписал кратък медицински въпросник за приемане за застраховане, издаден е сертификат за застраховката на кредита, ведно с общи условия за застраховка „защита на плащанията“.

На 16.03.2017г. кредитодателят превел по банковата сметка на ответника сумата по кредита 5 790 лв., след приспадане на таксата ангажимент от 210 лв.

На 19.08.2019г. бил сключен рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ между кредитодателя на ответника и ищцовото дружество, между които било прехвърлено и вземането от ответника.

Цедентът потвърдил на цесионера сключената цесия, както и го упълномощил от негово име да уведомява длъжниците по сключената цесия. Видно от известие за доставяне, ответникът бил уведомен за извършената цесия на 19.12.2019г.

На 21.02.2023г. ищцовото дружество депозирало заявление по реда на чл.410 ГПК против ответника с искане за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение. Било образувано ч.гр.д. № 767/2023г. на СлРС и заповед била издадена за следните суми: 5 085,04 лв.- главница, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението 21.02.2023г. до окончателно изплащане на задължението; 3 157,93 лв. - договорна лихва за периода от 20.11.2018г. до 20.03.2022г.; 1 960,59 лв. – обезщетение за забавено изпълнение на парично задължение за периода от 21.11.2018г. до 17.02.2023г. Присъдени са и разноски в размер на 193,18 лв. държавна такса и 50 лв. юрисконсултско възнаграждение.

Заповедта за изпълнение била връчена на длъжника и настоящ ответник по реда на чл.47, ал.5 ГПК, обусловило и депозиране на настоящата искова молба.

В хода на процеса е допусната, изслушана и приета съдебно икономическа експертиза. От заключението на вещото лице се установява, че ответника направил плащания по кредита в размер на 4 112,55 лв., разпределени по пера както следва: 1 116,56 лв. главница, 2 357,59 лв.договорна лихва, 638,40 лв.- вноска за застраховка. В ГПР по договора била 4 включена таксата ангажимент, а дължимите вноски по застраховка на плащанията в размер на 2 016 лв. не, но дори и да се включат ГПР би де увеличил до 44%, т.е. няма да надвиши петкратния размер на законната лихва по просрочени задължения, съобразно чл.19, ал.4 ЗПК. В месечната погасителна вноска били включени главница и лихва, които били в различен размер за всяка отделна вноска, както и застраховка в размер на 33,60 лв. за всички 60 бр. вноски.

Задължението по кредита в размер на 13 197 лв. било по пера следното:

6 000 лв. главница, 4971 лв.-лихва по главницата, 2016 лв. застраховка и 210 лв. такса ангажимент. Вещото лице посочило, че ако се дължи чистата стойност по кредита съобразно плащанията на ответника, същия дължал 1 887,45 лв. Размерът на остатъчното задължение на ответника по договора за кредит било 4883,44 лв. главница, 2613,41 лв. лихва и 201,60 лв. застраховка.

Разликата в претендираната от ищеца като главница сума и установената от експерта идва от обстоятелството, че в претендираната, като главница сума ищецът включил и сумата за застраховка /4883,44 лв. главница плюс 201,60 лв. застраховка = 5085,04 лв. / Лихвата за забава върху главницата от 4 883,44 лв. за периода 20.02.2020г. - 17.02.2023г., с изключение на периода 13.03.2020г.-17.07.2020г. била в размер на 1 326,43 лв. Първата изцяло непогасена месечна вноска по кредита била поредна вноска № 20 с дата на падеж 20.11.2018г.

Горната фактическа обстановка е несъмнена и се установява от приетите и кредитирани писмени доказателства в процеса, както и от писменото доказателствено средство – заключение на съдебно икономическа експертиза, което като неоспорено от страните и изготвено от вещо лице, разполагащо с необходимите специфични знания и опит в областта на икономиката, съдът кредитира изцяло.

Приетото за установено от фактическа страна, обуславя следните правни изводи: