Определение № 852 от 30.03.2026, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 852 гр. Пловдив, 30.03.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Светлана Изева

Членове:

Радостина Стефанова

Светлана Станева като разгледа докладваното от Светлана Станева Въззивно частно гражданско дело № 20255300503064 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 274, ал.1, т.2 и сл. във вр. чл.248, ал.3 от ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от „Банка ДСК“ АД, ЕИК 121830616, чрез юрисконсулт Б.Х, против определение №11913/17.09.2025 г., постановено по ч.гр.д. №22420/2024 г. по описа на Районен съд - Пловдив, ХVII гр.с., с което е оставена без уважение подадената от жалбоподателя молба вх. №64902/10.06.2025 г., за изменение на постановеното по делото протоколно определение №5225/23.05.2025 г. в частта за разноските.

Жалбоподателят сочи, че обжалваното определение е неправилно и незаконосъобразно, като се иска отмяната му и направените от наследника разноски да останат за негова сметка. Ако се приеме, че разноски се дължат, се иска адвокатското възнаграждение, платено от насрещната страна, да се редуцира съобразно обема на извършената работа и фактическата и правна сложност на делото. Излага съображения, че производството по чл.51 ЗН е охранително и едностранно, като наследниците нямат качеството страна, респективно – следва да понесат направените от тях разноски. Ако се приеме, че разноските следва да се възложат в тежест на банката, присъденото адвокатско възнаграждение е прекомерно и следва да се редуцира, като се излагат съображения в тази насока.

В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от С. М. чрез пълномощника адв. П. Д., в който излага подробни съображения, че

1 частната жалба е неоснователна, а определението законосъобразно, като следва да се потвърди.

- правилно и

Пловдивският окръжен съд, при извършена служебна проверка за допустимостта на подадената частна жалба, намира, че същата е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна.

Първоинстанционното производство е образувано по молба на „Банка ДСК“ АД срещу един от наследниците на Р. Л. М., а именно С. Б. М., ЕГН **********, с правно основание чл.51 ЗН - за определяне на срок, в който последната да заяви дали приема наследството, оставено от наследодателката.

Делото е насрочено за разглеждане в съдебно заседание, като в съответствие с дадените от съда указания, С. М. е депозирала заявление, че не приема наследството, останало от Р. М., като изрично е и заявила отказ от него, вписан още през 2020 г. Представено е и съдебно удостоверение. Към заявлението е приложен договор за правна защита и съдействие, според който е заплатено в брой адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв., и списък на разноските с отбелязана същата сума.

В проведеното съдебно заседание на 20.05.2025 г. се е явил единствено пълномощникът на М., от когото са изложени съображения, че делото е неоснователно заведено. Молителят е разполагал с възможността да направи проверка и да установи, че същата е направила отказ от наследство, без да я притеснява, още повече, че не е единствен наследник, като е поискано заплащане на разноски.

С постановеното протоколно определение производството по делото е прекратено, а молителят е осъден да заплати на С. М. направените разноски в размер на 500 лв. за адвокатско възнаграждение.

От „Банка ДСК“ АД е депозирана молба за изменение на постановеното определение в частта за разноските, като е постъпил и отговор от пълномощника на М..

С атакуваното определение съдът е приел, че искането е процесуално допустимо и е изложил аргументи, че за производството по чл.

51 ЗН се прилагат правилата на охранителното производство, както и общите правила на ГПК. Процедурата изисква призоваване в открито съдебно заседание не само на молителя, но и на лицето, което има право да приеме 2 наследството. След като призованият към наследяване е участник в производство, може да упълномощи адвокат за процесуално представителство, във връзка с което да направи съответни разноски за адвокатско възнаграждение. За тях приложение намират общите правила на ГПК за присъждане на разноски, регламентирани в разпоредбата на чл. 78 ГПК. Съобразно чл. 78, ал. 4 ГПК ответникът има право на разноски и при прекратяване на делото. Отделно следва да му се признае правото по чл.78, ал.

2 ГПК на възстановяване на разходите, които е направил по повод съдебното производство, ако с поведението си не е станал причина за завеждане на делото. Доколкото по делото се установява, че преди неговото образуване наследникът С. М. е направила отказ от наследството на Р. Л. М., вписан в особената книга на съда по чл. 49, ал. 1 ЗН, следва да се приеме, че не е дала повод за завеждане на делото и има право на присъждане на направените разноски. Уговорено е адвокатско възнаграждение в размер на 500 лева, платено при подписването му съобразно направеното отбелязване.

Неоснователно е възражението за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение, доколкото същото е в минимален размер, съобразен с фактическата и правна сложност на делото. Поради изложеното подадената молба за изменение на постановеното по делото определение в частта за разноските е оставена без уважение.

Жалбата обаче е неоснователна.

Процедурата по призоваване на наследниците на едно починало лице, за да изразят волеизявление дали приемат или се отказват от наследството, оставено от него, следва да се определи като спорна съдебна администрация, по отношение на която са приложими правилата на охранителните производства. За тях важат и общите правила на ГПК.

Според чл.56, ал.1 от ГПК – норма, намираща се в общата част на ГПК, съдът призовава страните за заседанията по делото. Призованите към наследяване са участници в производство, за което са призовани, като разполагат с възможността да упълномощят адвокат, респективно - могат да направят разноски във връзка с организирането на защитата им. Нещо повече – указанията, които се дават от съда за преклузии насочват лицата именно към търсене на помощ за защита на правата им.

Съгласно чл. 81 от ГПК във всеки акт, с който приключва делото в 3 съответната инстанция, съдът се произнася и по отношение на разноските по правилото на чл. 78 от ГПК. Нормата е систематично разположена в част I на ГПК - Общи правила, които са относими към всички производства, включително и охранителните. Това следва изрично и от нормата на чл. 540 от ГПК. В охранителните производства не се предвижда изключение от общия принцип за възстановяване на сумите, с които имуществото на другата страна е намаляло поради неоснователност на претенциите на ищеца /молителя в охранителното производство/.

Според настоящия състав съдебният акт в производството по чл.51 ЗН не може да бъде допълван или изменян в частта за разноски, тъй като за охранителните производства тази разпоредба на общия исков процес е неприложима. Разноските по охранителните производства са за сметка на молителя (чл.541 ГПК), който има процесуална възможност да обжалва постановения съдебен акт в тази част, но не и да иска неговото изменение, тъй като се касае за особено производство, в което изрично са изключени правилата на исковото производство по чл. 207-чл.266, респ. чл.303 – чл.388 от ГПК. Независимо от това, с оглед задължителните указания на ПдАС по в.ч.гр.д. №148/2026 г., следва да се произнесе по същество.

Определението е правилно и законосъобразно. С поведението си М. не е дала повод за завеждане на делото. Безспорно съществува разлика между правен интерес и даване на повод, каквито доводи са развити от жалбоподателя. При липсата на правен интерес производството би било процесуално недопустимо. Това обаче не означава, че е даден повод от С. М. за завеждане на делото. Отказът от наследство е вписан много преди образуване на производството, като същата има право на разноски. В този смисъл не се възприемат доводите на жалбоподателя. Още повече и с оглед приложените по делото документи – независимо от отразеното в удостоверението за наследници, производството е образувано единствено срещу М., а не срещу всички, посочени в него. Касае се за избор на молителя, като отговорността за разноски следва да се възложи върху него в съответствие с изричната норма на закона.

По тези съображения се дължат разноски на наследника, който не е дал повод за завеждане на делото. Не е налице и прекомерност на заплатеното възнаграждение, още повече, че до момента пълномощника на М. е изготвил и 4 отговори на други книжа, свързани с процеса.

Воден от гореизложеното, Пловдивският окръжен съд, V въззивен граждански състав,

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение №11913/17.09.2025 г., постановено по ч.гр.д. №22420/2024 г. по описа на Районен съд - Пловдив, ХVII граждански състав.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5