Решение № 12301 от 11.07.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 12301 гр. София, 11.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 113 СЪСТАВ, в публично заседание на девети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА

МИТЕВА при участието на секретаря ГЕРГАНА ИВ. ДАНАИЛОВА като разгледа докладваното от ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА МИТЕВА

Гражданско дело № 20221110135839 по описа за 2022 година

Съдът е сезиран с обективно, кумулативно съединени претенции, с правна квалификация чл. 415, ал. 1, във вр. с чл. 422 ГПК, във вр. с чл. 124, ал. 1 ГПК, във вр. с чл.

79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 149 ЗЕ, съотв. чл. 86, ал. 1, изр. 1 ЗЗД, предявени от "ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ" ЕАД срещу Д. С. Р., Д. С. Р. и Д. С.а Р. за признаване за установено, че ответниците дължат на ищеца част от следните суми при условията на разделна отговорност: сумата от 3947,27 лева, представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за топлоснабдения имот, находящ се на адрес .................., аб.

№ ........., за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва от 03.02.2022 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 494,90 лева за периода от 15.09.2019 г. до 21.01.2022 г., сумата от 28,09 лева, представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от м.07.2019 г. до м.04.2021 г., ведно със законна лихва от 03.02.2022 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 4,87 лева за периода от 31.08.2019 г. до 21.01.2021г., за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 5453/2021 г. по описа на СРС, 113 състав. Ищецът претендира от първите двама ответници по 1/12 част, а от третия – 4/12 от горепосочените суми, а именно:

- от Д. С. Р. се претендират цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2018г. до 30.04.2021г. в размер на 328,94 лева, ведно със законна лихва за периода от 03.02.2022г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от 15.09.2019г. до 21.01.2022 г. в размер на 41,24 лева, главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение в размер на 2,34 лева, ведно със законна лихва за периода от 03.02.2022г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от 31.08.2019г. до 21.01.2022 г. в размер на 0,41лв.

- от Д. С. Р. се претендират цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2018г. до 30.04.2021г. в размер на 328,94 лева, ведно със законна лихва за периода от 03.02.2022г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от 15.09.2019г. до 21.01.2022 г. в размер на 41,24 лева, главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение в размер на 2,34 лева, ведно със законна лихва за периода от 1

03.02.2022г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от 31.08.2019г. до 21.01.2022 г. в размер на 0,41лв.

- от Д. В. Р. се претендират цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2018г. до 30.04.2021г. в размер на 1 315,75 лева, ведно със законна лихва за периода от 03.02.2022г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от 15.09.2019г. до 21.01.2022 г. в размер на 164 лева, цена на извършена услуга за дялово разпределение в размер на 9,37 лева, ведно със законна лихва за периода от 03.02.2022г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от 31.08.2019г. до 21.01.2022 г. в размер на 1,61 лева

Ищецът "Топлофикация София" ЕАД твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с ответниците въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответниците топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се ........................., като купувачите не са заплатили дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки. Твърди, че съгласно общите условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в определения за това срок и, като не е изпълнил паричното си задължение, е изпаднал в забава и дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва. Ето защо, моли за уважаване на претенциите.

С отговора на исковата молба ответниците правят възражения за изтекла погасителна давност. Оспорват предявените искове за лихви по основание и размер, като поддържат, че не са изпадали в забава. Възразяват, че ищецът не се легитимира като титуляр на вземането за начислените суми за дялово разпределение и оспорват метдиката, по която същото се изчислява. Правят възражение за неравноправност на клаузите на чл. 33 от приложимите за процесния период Общи условия на „Топлофикация София“ ЕАД. Претендират разноски.

Третото лице-помагач на страната на ищеца – "Бруната България“ ООД счита, че при определяне разхода на топлинна енергия в процесния имот са спазени всички относими нормативни изисквания.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съобразно чл. 235, ал. 2 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответниците, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Видно от приложеното ч. гр. д. № 5453/2022 г. на СРС, 113 състав, вземанията по настоящото производство, съобразно петитума на исковата молба, съответстват на тези по заповедта за изпълнение. При посочване основанието, на което се претендират двете вземания за главници, е налице дублиране, което следва да се приема за техническа грешка.

Не е спорно, че по-голямата от главниците е за стойността на доставената топлинна енергия, което обстоятелство следва несъмнено от изложените фактически твърдения, на които ищецът основава исковете си. Възражения за недължимост са подадени в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК. Исковете, по които е образуван настоящият процес, са предявени в едномесечния срок по чл. 415, ал. 1 ГПК. Налице е пълна идентичност между страните и предмета на образуваното заповедно производство и настоящото дело. Съдът намира така предявените вземания за достатъчно индивидуализирани, поради което предявените искове са допустими и подлежат на разглеждане по същество.

По исковете с правно основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл.

149 ЗЕ:

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през процесния период е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или 2 пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си. Следователно, тази законова уредба сочи за купувач (страна) по договора за доставка на топлинна енергия собственикът на топлоснабдения имот или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на ползване. Именно то е задължено да заплаща продажната цена за доставена и потребена топлинна енергия, респ. то е встъпило в облигационни отношения с ищцовото дружество.

В настоящото съдебно производство ответниците не оспорват, че са съсобственици на процесния имот, като това обстоятелство и твърдените от ищеца квоти в съсобствеността се установява и от съвкупния анализ на представените по делото писмени доказателства – акт за граждански брак от 27.07.1991г. /л.103/, договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за държавните имоти от 04.09.1991г. /л. 20/ и удостоверение за наследници на С. Д. Р. от 13.04.2021г. /л. 22/ и др. Ето защо, при съвкупната преценка на всички доказателства по делото, за исковия период клиенти на топлинна енергия и съответно задължени лица да заплащат стойността на потребената в имота топлинна енергия при посочените в исковата молба квоти са именно ответниците по делото в качеството им на собственици на процесния имот.

Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР (писмена форма на договора не е предвидена). Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите (чл. 150, ал. 2 от закона). В случая несъмнено е, че общите условия на ищцовото дружество са влезли в сила, доколкото са били публикувани. Съответно според нормата на чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок от 30 дни след влизането в сила на общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия. По делото не са релевирани подобни твърдения, нито има данни, че ответникът е упражнил правото си на възражения срещу Общите условия.

Предвид всичко изложено по делото при условията на пълно и главно доказване се установява, че е налице валидно облигационно правоотношение между ищеца "Топлофикация София" ЕАД ответниците в процесния период, като в отношенията между страните за процесния период са приложими Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от "Топлофикация София" ЕАД на клиенти в град София.

Ответниците не оспорват, поради което и с доклада по делото са отделени като ненуждаещи се от доказване в отношенията между страните обстоятелствата, че жилището, за което са начислени процесните вземания, е било топлоснабдено през процесния период и че за същия е доставена топлинна енергия на твърдяната от ищеца стойност. Ответниците не оспорват исковете по размер, поради което и предвид ангажираните писмени доказателства по делото съдът намира, че всички съдебно предявени вземания са коректно изчислени.

Следва да се разгледа и наведеното от ответниците в отговора на исковата молба възражение за изтекла погасителна давност. Съгласно задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение № 3/18.05.2012 г. по тълк. дело № 3/2011 г. на ВКС, 3

ОСГТК, задълженията на потребителите на предоставяните от топлофикационните дружества стоки и услуги са за изпълнение на повтарящи се парични задължения, имащи единен правопораждащ факт – договор, чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите им са изначално определяеми, независимо от това дали отделните плащания са с еднакъв или различен размер, поради което същите се погасяват с изтичането на тригодишен давностен срок – арг. чл. 111, б. "в" ЗЗД , както и лихвите за забава. Срокът в настоящия случай е бил прекъснат с подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК на 03.02.2022г., от която дата установителният иск се счита предявен – арг. чл. 422, ал. 1 ГПК и чл. 116, б. "б" ЗЗД.

С Решение по Протокол 7/23.10.2014 г. на Съвета на директорите на "Топлофикация София" ЕАД са приети нови общи условия, които са одобрени с Решение ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР на основание чл. 150, ал. 1 ЗЕ, като същите са публикувани през м. 07.2016 г. и следователно са влезли в сила м. 08. 2016 г. (с изтичането на тридесетдневен срок след публикуването им – арг. от чл. 150, ал. 1 ЗЕ). Съгласно общите условия, одобрени с Решение № 0У-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР, съгласно които клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия, определени по прогнозна консумация в 45 дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят (чл. 33, ал. 1 от ОУ), като след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки топлофикационното дружество издава за отчетния период кредитни известия за стойността на фактурите, определени по прогнозна консумация, и фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база изравнителните сметки (чл. 32, ал. 3 от ОУ). Съгласно чл. 33, ал. 2 от ОУ клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Ето защо съдът намира, че възражението на ответника за нищожност на клаузата от общите условия относно настъпването на изискуемостта на вземането за главница е неотносимо, доколкото същото касае неприложима към процесното правоотношение редакция на общите условия.