Решение № 181 от 07.10.2021, Районен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

№ 181 гр. Шумен, 07.10.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, XVII-И СЪСТАВ в публично заседание на шести октомври, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Надежда Д. Кирилова при участието на секретаря Ц. В. К. като разгледа докладваното от Надежда Д. Кирилова Административно наказателно дело № 20213630201217 по описа за 2021 година

Настоящото производство е образувано на основание чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е наказателно постановление № 21 – 0869 - 001652/07.06.2021 г. на Началника на сектор “Пътна полиция” към ОДМВР - Шумен, с което на Г. Й. Г., ЕГН 79608178822, с постоянен адрес: ***** на основание чл. 178Д от ЗДвП е наложено административно наказание “глоба” в размер на 200 /двеста/ лева за нарушение по чл. 98, ал.

2, т. 4 от ЗДвП. Жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление, като незаконосъобразно, излагайки доводите си за това в жалбата.

В първото и второто проведените по делото открити съдебни заседания жалбоподателят Г. се явява лично, като поддържа жалбата на изложените в нея съображения.

Процесуалният представител на ОД на МВР – гр. Шумен - административнонаказващ орган, издал наказателното постановление, призован съгласно императивната разпоредба на чл. 61, ал. 1 от ЗАНН, в съдебно заседание оспорва жалбата изцяло, като моли наказателното постановление, като правилно и законосъобразно да бъде потвърдено изцяло.

Със съпроводителното писмо и в съдебно заседание претендира да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 63, ал. 5 от ЗАНН, във вр. чл.

63, ал. 3 от ЗАНН. Освен това, претендира в случай, че жалбата бъде уважена изцяло или частично, да бъдат намалени присъдени разноски за адвокатски хонорар на основание чл.

63, ал. 4 от ЗАНН, предвид прекомерност и липса на фактическа и правна сложност.

Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на изискванията на чл. 84 от ЗАНН, във вр. чл. 320 от НПК, поради което се явява процесуално допустима.

1

Разгледана по същество, съдът намира, че жалбата е неоснователна, поради следните правни съображения:

ШРС, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

Жалбоподателят Г. Й. Г. е правоспособен водач на МПС от 22.01.1997 г. и притежава лек автомобил, марка „Мерцедес МЛ 55 АМГ“ с рег. № Н 9081 ВТ.

На 09.04.2021 г. чрез електронна поща свидетелят В. СТ. ИВ. депозирал в ОД на МВР – гр. Шумен сигнал, ведно със снимка на МПС, заведен под Рег. № 372000-6586/09.04.2021 г., съдържащ твърдения за съзнателно незаконно паркиране на 08.04.2021 г. в 8.59 часа на МПС - „Мерцедес МЛ 55 АМГ“ с рег. № Н 9081 ВТ на място, предвидено за автомобили, обслужващи или управлявани от лица с трайни увреждания /инвалиди/, обозначено с пътен знак Д - 21 на ул. „Петра“ № 28 в гр. Шумен.

По повод на посочения сигнал полицейските служители извършили проверка, като жалбоподателят Г.Г. бил призован по телефона за явяване на 28.04.2021 г., с оглед изясняване на случая. В указания срок се явил нарушителя, като попълнил писмена декларация по чл. 188, ал. 1 от ЗДвП, в която посочил, че на посочената дата автомобилът е бил управляван от него. За констатираното нарушение на 28.04.2021 г. е съставен акт за установяване на административно нарушение № 1652- за това, че на 08.04.2021 г. в гр.

Шумен на ул. „Петра“ до питейно заведение „Венера“ е управлявал и паркирал личния си лек автомобил, марка „Мерцедес МЛ 55 АМГ“ с рег. № Н 9081 ВТ на място, предназначено за автомобили, обслужващи лица с трайни увреждания /инвалиди/ без да има това право, сигнализирано с пътен знак Д – 21. Цитираният акт за установяване на административно нарушение бил връчен на нарушителят Г. и подписан от него, без да изложи възражения.

Впоследствие нарушителят се е възползвал от законното си право и е депозирал писмени възражения в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН, но били счетени за неоснователни от наказващия орган. Въз основа на така съставения акт и съобразявайки материалите в административно-наказателната преписка е издадено наказателно постановление №21 – 0869 - 001652/07.06.2021 г. на Началника на сектор “Пътна полиция” към ОДМВР - Шумен, с което на Г. Й. Г., ЕГН 79608178822, с постоянен адрес: ***** на основание чл. 178Д от ЗДвП е наложено административно наказание “глоба” в размер на 200 /двеста/ лева за нарушение по чл. 98, ал. 2, т. 4 от ЗДвП.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от събраните по делото писмени и гласни доказателства, и по-специално от разпита в съдебно заседание на актосъставителя ИЛ. СЛ. Г., на свидетеля М.С.М. – свидетел при установяване на нарушението и на съставяне на акта и на свидетеля В. СТ. ИВ. - свидетел при установяване на нарушението, както и от присъединените на основание чл. 283 от НПК писмени доказателства. С най-голямо значение за изясняването на делото са показанията на свидетелят В.И. - очевидец на нарушението, който лично и непосредствено е възприел действията на нарушителя Г., а също така и на свидетелите И.Г. и М.М. - полицейския екип, който е извършил проверка по депозирания сигнал и е снел сведения от страна на 2 нарушителя. В показанията си свидетелят В.И. сочи, че паркираното на ул. „Петра“ до питейно заведение „Венера“ МПС – лек автомобил, марка „Мерцедес МЛ 55 АМГ“ с рег. № Н 9081 ВТ, на място за инвалиди, е било със спрян двигател, както и че при всяко едно заснемане извършвал проверка за наличие за поставена карта за инвалидност, даваща право за паркиране на това място. Също така, служителите на МВР, които са съставили акта, непосредствено сочат, че в първоначалния момент, когато са предявявали акта на жалбоподателя, той не е заявил пред тях, че с него е било лице с инвалидно право, което да е ползвало това парко място чрез неговия автомобил. При преценка на събраните в хода на съдебното производство гласни доказателства чрез разпита на свидетелите В.И., И.Г. и М.М. съдът намира, че същите следва да бъдат кредитирани изцяло, доколкото всеки един от тях пресъздава пряко възприетите от него факти и обстоятелства. Освен това показанията им са еднопосочни, непротиворечиви, кореспондират помежду си и се подкрепят и от останалия събран по делото доказателствен материал. Още повече, доколкото посочените свидетели не са се намирали в никакви особени отношения с нарушителя, от които да извличат ползи от твърденията си, същите не може да се считат за заинтересувани или предубедени, при което за съда не съществуват основания да не кредитира дадените показания и приема същите за достоверни и правдиви. Следва да се отбележи също, че дейността по контрол на движението по пътищата се извършва в обществен интерес, не в личен, с произтичащото от нея задължение за органите на МВР да установят и санкционират правонарушителите. При това положение съдът намира за очевидно недостоверни твърденията на жалбоподателя, направени впоследствие в жалбата, че процесния ден в управляваното МПС е пътувало лице с трайни увреждания /инвалид/ - свидетелката И.В.Т.. Макар и да не са очевидци на нарушението, свидетелите И.Г. и М.М. предоставят информация от съществено значение за събитията след извършването на нарушението и за направените пред тях изявления от страна на жалбоподателя. Следва да се отбележи, че законът не ограничава свидетелските показания единствено до пряко възприетите факти, поради което няма забрана чрез тях да се установяват изявления на други лица /в този смисъл е Решение № 755 от 20.10.2006 г. на ВКС по н. д. № 32/2006 г., II н. о./. По изложените съображения и при липсата на доказателства, опровергаващи изложената фактическа обстановка, съдът прие същата за установена по несъмнен начин.

Съдът не кредитира твърденията на жалбоподателя в тази насока, че в процесния ден с автомобила е пътувала свидетелката И.В.Т. - лице с трайни увреждания /инвалид/. В тази насока са единствено показанията на свидетелката И.Т., която в съдебно заседание заявява, че пътувала със жалбоподателя многократно, но без конкретика относно датата и часа, която е документирана в настоящата преписка. В същото време съдът намира, че показанията на посочената свидетелка не се подкрепят от останалия събран по делото доказателствен материал, а са изолирани и не водят до установяване по категоричен начин на фактическа обстановка, различна от установената по-горе. Освен това, съдът намира основание да не кредитира показанията на посочената свидетелка и поради близките отношения на същата с жалбоподателя. Това до голяма степен прави показанията прекалено пристрастни и целящи единствено оневиняване на жалбоподателя.

3

Освен това, в писмената декларация за предоставяне на информация, във връзка с разпоредбата на чл. 188 от Закона за движението по пътищата, подписана от жалбоподателя Г., последният заявява, че е управлявал това МПС процесния ден.

По делото като веществено доказателство е приложена и фотоснимка, отразяваща извършеното нарушение. Последната не е изготвена по реда на НПК и не представлява веществени доказателствени средства по смисъла на чл. 125, ал. 1 от НПК. Съдебната практика обаче приема, че случайно създадените фотоснимки, видеозаписи и т. н., които отразяват или съдържат информация за обстоятелствата, включени в предмета на доказване по чл. 102 от НПК, следва да се третират като веществени доказателства по смисъла на чл.

109, ал. 1 от НПК, тъй като представляват предмети, върху които има следи от престъплението /в този смисъл изрично е Решение № 390/02.10.2009 г. по н. д. № 393/ 2009 г., ІІ н. о. на ВКС/. От изготвената снимка е видно положението на автомобила и мястото, на което е паркирано.

При така установената фактическа обстановка по отношение на нарушението, описано в наказателното постановление, съдът приема, от правна страна следното:

Наказателното постановление № 21 – 0869 - 001652/07.06.2021 г. е издадено от компетентен орган - от Началника на сектор “Пътна полиция” към ОД на МВР – гр. Шумен, съгласно заповед Рег. № 8121з-515/14.05.2018 г. на Министъра на вътрешните работи. В хода на административно наказателното производство не са били допуснати съществени процесуални нарушения. Вмененото във вина нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща да се разбере какво е обвинението и срещу какво да се организира защитата.

Описанието на нарушението също така е в достатъчна степен пълно и ясно, като позволява на санкционираното лице да разбере какво нарушение му е вменено. Посочена е нарушената материално - правна норма, поради това съдът намира, че в хода на производството не са допуснати нарушения на процесуалните правила, които да са ограничили по какъвто и да е начин правото на защита на нарушителя.

Производството е от административно - наказателен характер, при което е необходимо да се установи налице ли е деяние, което представлява административно нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН, същото извършено ли е от посоченото в акта лице и извършено ли е виновно - предпоставките са абсолютни, като тежестта на доказване лежи върху административно наказващия орган. Според разпоредбата на чл. 6 от ЗАНН административно нарушение е това деяние /действие или бездействие/, което нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред.

Нормата на чл. 98, ал. 2, т. 4 от ЗДвП предвижда забрана за водачите на пътно превозно средство да паркират на места, предназначени за хора с трайни увреждания. За да бъде нарушена тази норма, следва да е налице деяние, изразяващо се в паркиране на такова място, без съответното право за това. От материалите по делото и от разпита на актосъставителя И.Г. и на свидетелите В.И. и М.М. се установява, че жалбоподателят Г. Й.

Г. е паркирал собственото си МПС – лек автомобил, марка „Мерцедес МЛ 55 АМГ“ с рег. № Н 9081 ВТ на място за инвалиди, находящо се в гр. Шумен на ул. „Петра“ до питейно 4 заведение „Венера“, като двигателят на автомобила бил спрян.