Решение № 119 от 13.06.2024, Районен съд - Разлог

РЕШЕНИЕ

№ 119 гр. Разлог, 13.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗЛОГ в публично заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: КРИСТИЯН В. СТОИЛОВ при участието на секретаря Е. Г. Ч., в присъствието на прокурора, разгледа докладваното от КРИСТИЯН СТОИЛОВ, Адм. нак. дело №

20231240200367 по описа за 2023 г.

Производството по делото е образувано по жалба, подадена от „Х..“ЕООД, ЕИК*, с адрес в г.Б., у.„Т.“№6, чрез управителя А.Ч., против НП №701391-F694010 от 02.05.2023 г. на н-ка на отдел „ОД“ към НАП-С., с което на жалбоподателя е наложено адм. наказание „имуществена санкция“ от 700,00 лева, за нарушение на чл.185, ал.1 от ЗДДС.

Жалбоподателят навежда доводи за незаконосъобразност на атакуваното НП, породена от допуснатите нарушения на процесуалните и материалноправни норми. Иска се съдът да постанови решение, с което да бъде отменено НП, като неправилно и незаконосъобразно, при условията на евентуалност моли съд да измени НП, като намали размера на наложеното наказание в предвидения законов минимум.

Въззиваемата страна - редовно призована, не се явявана, не се явява и процесуален представител. Процесуалният представител – юрисконсулт Ц.-З., оспорва жалбата и моли да бъде оставена без уважение. Представя писмени бележки, в които навежда довод, че нарушението е доказано от събраните писмени доказателства.

РП-Б., ТО-Р., не изпраща представител и не изразява становище по жалбата.

Жалбата е допустима, предвид обстоятелството, че е подадена от санкционираното лице в законоустановения срок от връчването му на оспореното НП.

След преценка на събрания по делото доказателствен материал, съдът прие от фактическа страна следното:

На 28.01.2023 г. в г.Б., била извършена проверка от св. М.С. и М.Ч. на търговски обект, стопанисван от дружество „Х..“ЕООД. По време на проверката било установено, че функционира въведено в експлоатация фискално устройство с рег. №* в НАП, но при извършена покупка на 1 бр. чипс и 1 бр. студен чай на обща стойност 4.60 лв., не е регистрирана чрез издаване на фискален касов бон.

Като доказателство за резултатите от извършената проверка бил съставен протокол сер. АА №0474294/28.01.2023 г.

Въз основа на установеното нарушение при извършената проверка, на 28.01.2023 г. бил съставен АУАН №*/28.01.2023 г. за извършено нарушение на разпоредбата на чл.118, ал.1 от ЗДДС. Адм. нак. производство е завършило с издаване на атакуваното НП №701391F694010/02.05.2023 г., с което на жалбоподателя на основание чл.185, ал.1 от ЗДДС, е наложено наказание „имуществена санкция“ от 700.00 лв.

1

Оспореното НП и предхождащият го АУАН, формално са издадени от компетентни органи, в кръга на техните правомощия и съдържат необходимите изискуеми от закона реквизити.

Като свидетел по делото е разпитана лицето М.Ч. – свидетел по акта. От показанията на свидетеля се установява, че същата извършила контролна покупка от проверявания търговски обект, за което не бил съставен фискален бон.

На 10.02.2023 г. н-к на о.„ОД“-С. в ГД„Ф.к.“ при ЦУ на НАП, е издал на основание чл.186, ал.1, т.1, б.„а“ и чл.187, ал.1 от ЗДДС, Заповед за налагане на принудителна адм. мярка №ФК-С2003-0474294/10.02.2023 г., с която е разпоредил „запечатване на търговски обект“ и „забрана за достъп“ до него за срок от 14 дни. Заповедта е връчена на законен представител на търговеца на 16.02.2023 г.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Съгласно Решение на СЕС от 04.05.2023 г., постановено по дело С-97/21 /дело, инициирано по преюдициално запитване по отношение кумулирането на санкциите по чл.185, ал.1 и чл.186 от ЗДДС/, чл.273 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28.11.2006 г., относно общата с-ма на ДДС и чл.50 от Хартата на основните права на ЕС, трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, съгласно която за едно и също неизпълнение на данъчно задължение и след провеждане на отделни и самостоятелни производства на данъчнозадължено лице може да бъде наложено наказание „имуществена санкция“ и мярка „запечатване на търговски обект“, които подлежат на обжалване пред различни съдилища, доколкото посочената правна уредба не осигурява координиране на производствата, позволяващо да се сведе до стриктно необходимото допълнителната тежест от кумулирането на посочените мерки, и не позволява да се гарантира, че тежестта на всички наложени санкции съответства на тежестта на разглежданото нарушение.

В решението на СЕС е посочено, че съгласно чл.50 от Хартата на основаните права на ЕС /Хартата/, никой не може да бъде подложен на нак. преследване или наказван за престъпление, за което вече е бил оправдан или осъден на територията на Съюза с окончателно съд. решение в съответствие със закона. Така принципът „non bis in idem“ забранява кумулирането, както на процедури за търсене на отговорност, така и на санкции, които имат наказателноправен характер по смисъла на този член, за същото деяние и срещу същото лице.

Съгласно мотивите към Решение на СЕС от 04.05.2023 г. по дело С-97/21, кумулирането на двете мерки, предвидени съответно в чл.185 и в чл.186 от ЗДДС, изглежда е автоматично, тъй като в хипотезата на извършване на едно и също нарушение на чл.118, ал.1 от този закон, данъчният орган е длъжен систематично да прилага и едната, и другата от тези мерки.

Поради това Съдът на ЕС приема, че такова кумулиране сякаш не зависи от изчерпателно определени условия, поради което се констатира, че национална правна уредба не изглежда да съдържа необходимата рамка, за да се гарантира зачитането на основното съдържание на правото, предвидено в чл.50 от Хартата.

В Решение на СЕС от 04.05.2023 г., постановено по дело С-97/21 се сочи, и че кумулираното действие на имуществената санкция и запечатването на помещение може да надхвърли тежестта на извършеното от жалбоподателя в главното производство нарушение и да се окаже в противоречие с изискванията на принципа на пропорционалност.

От данните по настоящото дело се установява, че на жалбоподателя са наложени както принудителна адм. мярка, която мярка се изразява в запечатване на търговския обект на жалбоподателя и забрана за достъп до него, така и имуществена санкция, определена чрез процесното НП. Принудителната адм. мярка е наложена на 10.02.2023 г., когато е издадена съответната заповед, а НП е съставено на 02.05.2023 г. В случая и двете наложени санкции /имуществената санкция и запечатването на обекта/ могат да се приемат като тежки. При това положение наложените кумулативни санкции за разликата между фактическата и касова наличност на паричните средства в проверявания обект, се явяват несъразмерно 2 тежки, достатъчно е било да се наложи само едно от тях. В случая първото по време наказание е запечатването на търговското помещение. Впоследствие наложената имуществена санкция води до значителна несъразмерност на наказанията спрямо конкретното нарушение. Действително, в ЗДДС като че ли не е била предвидена възможност да се налага само една от мерките, измежду определените такива по чл.185 и чл.186 от същия закон. Следва обаче да се отчете приетото от СЕС по дело С-97/21, че чл.273 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28.11.2006 г- относно общата с-ма на ДДС и чл.50 от Хартата, на основните права на ЕС, трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, съгласно която за едно и също неизпълнение на данъчно задължение и след провеждане на отделни и самостоятелни производства на данъчнозадължено лице може да бъде наложена мярка имуществена санкция и мярка запечатване на търговски обект, които подлежат на обжалване пред различни съдилища, доколкото посочената правна уредба не осигурява координиране на производствата, позволяващо да се сведе до стриктно необходимото допълнителната тежест от кумулирането на посочените мерки, и не позволява да се гарантира, че тежестта на всички наложени санкции съответства на тежестта на разглежданото нарушение.

При това положение, наложената впоследствие имуществена санкция е била недопустима, тъй като по този начин се е определило и наложило второ наказание за едно и също неправомерно деяние. В случая е без значение обстоятелството дали заповедта за налагане на принудителна адм. мярка е произвела незабавно действие /дали е било допуснато предварително изпълнение/ и дали впоследствие е била оспорена и евентуално отменена. От значение е фактът, че за констатираното нарушение НО е наложил санкция, под формата на запечатване на търговски обект, след което не е следвало втори път да санкционира нарушителя, понеже второто санкциониране води до значителна непропорционалност на наложените наказание, спрямо конкретното нарушение.

Всичко изложено дотук налага извод, че оспореното НП следва да бъде отменено като незаконосъобразно. При този изход на делото, жалбоподателят има право на сторените от него съдебни разноски, а именно – 400.00 лева заплатено адв. възнаграждение. Именно тази сума следва да му бъде репарирана от насрещната страна.

Воден от горното, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ НП №701391-F694010 от 02.05.2023 г. на н-ка на о.„ОД“ към НАП-С., с което на „Х..“ЕООД, ЕИК*, с адрес в г.Б., у.„Т.“№6, чрез управителя А.Ч., е наложено адм. наказание „имуществена санкция“ от 700,00 лева, за нарушение на чл.185, ал.1 от ЗДДС.

ОСЪЖДА НАП, ДА ЗАПЛАТИ на „Х..“ЕООД, ЕИК*, с адрес в г.Б., у.„Т.“№6, сумата от 400,00 лева - заплатено адв. възнаграждение.

Решението на съда подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщението на страните пред Бл.АС.

Съдия при Районен съд – Разлог: _______________________

3