Решение № 2991 от 05.08.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2991 гр. София, 05.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 20-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на пети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЕМАНУЕЛА Й. КУРТЕВА като разгледа докладваното от ЕМАНУЕЛА Й. КУРТЕВА Административно наказателно дело № 20251110218343 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.58д и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба на П. Ц. И., чрез адв.И. П., против наказателно постановление /НП/ №73/02.07.2025 г., издадено от Директора на Областна дирекция по безопасност на храните /ОДБХ/ - София град, против П. Ц. И. - в качеството й на управител на ветеринарна амбулатория – 1-ва категория в **********, предвид съставен й на 14.05.2025 г. акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ бланков №0001046, за това, че на 28.04.2025 г. във ветеринарната амбулатория - в манипулационната на амбулаторията, наредени по рафтовете на амбулатория шкаф и в хладилника за съхранение на ветеринарни лекарствени продукти /ВЛП/, където се съхраняват ВЛП за ежедневна лечебно-профилактична дейност, има ВЛП с изтекъл срок на годност, с повредени първични или външни опаковки, блокирани и предназначени за връщане на производителя, друг търговец или за унищожаване – т.е. показали несъответствие с изискванията за качество, които не се съхраняват отделно /не са били отделени и поставени/ на специално обозначено за целта място за съхранение на ВЛП, в нарушение на практиката за безопасно използване на ВЛП в указания от производителя срок на годност, относно:

1

- *** 10%, 3 бр. по 50 мл, срок на годност до 07.2021 г.;

- *** 50 мл, срок на годност до 11.2022 г.;

- *** 5 мл, 3 мг/мл, срок на годност до 07.2014 г.;

- *** ***, срок на годност до 0.2022 г.;

- *** Д, инжекционна суспенция, срок на годност до 09.2018 г.;

- ***/*** 5/10 100 мл, 2 бр., инжекционен разтвор, срок на годност до 11.2021 г.;

- *** 250 мг, срок на годност до 04.2023 г.;

- *** 62,5 мг, 2 бр., срок на годност до 09.2023 г.;

- *** 5 мг, срок на годност до 07.2023 г. /правилното изписване е ***/ - *** 100 мг, срок на годност до 02.2021 г.;

- *** 75 мг, срок на годност до 22.10.2022 г.;

- *** 20% 1000 мл, срок на годност до 11.2021 г.;

- *** 10 мл, 6 бр. /различни от различни партиди/, срок на годност до 05.2023 и 05.2024 г.;

- *** 5%, 50 мл, срок на годност до 05.2023 г.;

- *** 0,5мг/мл 15 мл, срок на годност до 10.202 г.;

- ***, срок на годност до 09.2024 г.;

- *** 500 мг, срок на годност до 04.2023 г.;

- *** 10 мг, срок на годност до 11.2023 г.;

- ***, срок на годност до 08.2023 г., които се използват за лечение и профилактика в ежедневната дейност, в нарушение на Регламент /ЕС/ 2019/6 на Европейския парламент и на Съвета от 11.12.2018 г. относно ветеринарните лекарствени продукти, включително и *** 10 мг/мл инжекционно-инфузионна емулсия, 1 флакон 50 мл – интравенозен общ анестетик с кратко действие за уводи и поддържане на обща анестезия, за седиране на пациенти на апаратна вентилация в интензивно звено, седиране при диагностични и хирургични процедури, самостоятелно или в комбинация с локална или регионална анестезия, с указания за болнична употреба, годен до 08.2024 г., който не фигурира като лицензиран ВЛП във ветеринарната практика и за него не е представен финансов или друг 2 документ, с който е закупен/получен/доставен в амбулаторията, с което са нарушени чл.301,ал.1,т.2 и чл.39а от Закона за ветеринарномедицинската дейност /ЗВД/, поради и което на основание чл.472,ал.2 и чл.471а,ал.1 от ЗВД е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1 000 лева за нарушението на чл.301,ал.1,т.2 от ЗВД и глоба в размер на 1 000 лева за нарушението на чл.39а от ЗВД.

В НП и АУАН е написано, че нарушенията са установени при извършена проверка в горепосочената ветеринарна амбулатория на 28.04.2025 г. и всяко от двете нарушения е извършено за първи път.

След нормативно предвидения за това срок П. Ц. И. на 22.05.2025 г. депозирала пред административнонаказващия орган писмено възражение срещу АУАН, в което написала, че не отговаря на истината, че описаните 19 ВЛП с изтекъл срок на годност се използват за лечение и профилактика в ежедневната дейност и че те не са отделени и поставени на обозначено за целта място, както не отговаря на истината и посоченото за продукта „***“, защото той е закупен от лицензиран доставчик, регистриран на територията на ЕС.

Във възражението е написано и че „не са налице аргументи, че вменените нарушения са извършени виновно“. Направено е възражение и относно правната квалификация на деянията. Описани са и „съществени процесуални нарушения по време на проверката, допуснати от проверяващите“.

Недоволна от НП и наложените с него глоби, П. Ц. И., чрез упълномощения адв.И. П., го обжалвала пред СРС.

В жалбата е написано, че НП е неправилно и незаконосъобразно, постановено при съществено нарушение на административнопроизводствените правила и неправилно приложение на материалния закон, при недоказаност на твърденията в НП, наведените констатации не отговарят на действителната правна и фактическа обстановка, неправилно са квалифицирани деянията, при следните изложени доводи:

- административнонаказващият орган не е предприел съответните и 3 необходими по закон действия за редовно връчване на НП, поради което и неоснователно се е позовал на чл.58,ал.2 от ЗАНН;

- не е ясно основанието за проверката, нейният обхват, адресат, а оттам и правомощията на проверяващите инспектори;

- вписаният в АУАН като свидетел на установяване на нарушението инспектор Д. С. Б., не отговаря на изискването на чл.40,ал.1 от ЗАНН, което прави АУАН нередовен;

- нарушен е принципът на обективната истина и правото на защита на жалбоподателя при извършване на проверката;

- при проверката е извършено самоволно отваряне на шкафове, извън посочените от управителя на ВМЗ, претърсени са помещения, хладилник и шкафове в отсъствието на член от персонала, чието име да фигурира в протокола от проверката;

- в констативния протокол има дописвания от актосъставителя след подписа на жалбоподателя;

- в списъка с ВЛП с изтекъл срок на годност фигурират продукти, които никога не са били употребявани в амбулаторията, посочени са и продукти, които не съществуват като ВЛП;

- посочени са факти, които имат съществени противоречия с констатираното в протокол №184 от физическата проверка;

- посочените 19 ВЛП са дарения, направени от и след 25.02.2025 г., за които има протоколи за дарение и няма свидетели, че те се използват в ежедневната ВМД, като те не са използвани никога;

- „***“ е търговско наименование на веществото ***, което е регистрирано за употреба от БАБХ като ветеринарен продукт, както и на територията на ЕС;

- и др., поради което е направено искане НП да бъде отменено.

С жалбата срещу НП са представи като доказателства и: списък на персонала към 28.04.2025 г.; контролен лист за официален контрол на регистрираните ВЛЗ №7 от проверката, извършена на 09.01.2025 г.; 5 приемо-предавателни протоколи за дарения на лекарства; протоколи от 09.12.2024 г. и 05.05.2025 г. за предадени за унищожение медицински отпадъци; листовка на *** и пр.

В хода на съдебното следствие жалбоподателят е представил и протокол за получаване на „***“ и документ, доказващ наличие на разрешение за търговия 4 и използването му в България за ветеринарномедицински нужди, с регистрация в ЕС, както и разпечатка на препарат „*** Д“.

По делото са приложени като доказателства в копия и : приемопредавателен протокол №001/28.04.2025 г.; копие на амбулаторен дневник от 01.04.2025 г. – 28.04.2025 г. ; протокол №184/28.04.2025 г. за констатациите от проверката; констативен протокол №209/12.05.2025 г. за установените при проверката нарушения; приемо-предавателен протокол

№0000199978/13.10.2023 г.; списък на лекарствените средства; доказателства за компетентността на административнонаказващия орган и актосъставителя, както и направените при проверката снимки.

Жалбоподателят редовно призован за съдебното заседание се явява, заедно с упълномощения адв. П., която пледира НП да бъде отменено. По отношение на нарушението чл.301,ал.1,т.2 от ЗВД адв.П. счита, че НП е издадено срещу неправилен субект, тъй като нормата посочва, че отговорност носи собственикът на ветеринарните лекарствени продукти, в случая такъв се явява фондация „АР София“; по отношение на нарушението на чл.39а от ЗВД счита, че „***“ е лицензиран продукт за употреба във ветеринарната практика, има валидно децентрализирано разрешение за търговия на територията на ЕС, като съгласно чл.39б от ЗВД и чл.112 от Регламент 2019/6 се допуска по изключение ветеринарен лекар да лекува животни, които не се отглеждат за храна, с продукти, разрешени от друга държава членка. Според адв.П. липсва безспорно доказателство, че точно процесният флакон е използван за лечение, тъй като данните в амбулаторния дневник за процесния период посочват единствено и само наименованието на продукт „***“. Адв.П. отбелязва, че е налице съществено противоречие между първичния протокол от проверката, с приложен списък на лекарствените средства и данните за същите средства описани в АУАН и НП, където са посочени лекарства, които не са открити по време на проверката. Представят се писмени бележки по делото. Иска се и присъдане на разноски, съгласно списък с разноски и договор за правна защита и помощ, който представя.

Въззиваемата страна, редовно призована се

5 представлява от адв.Б., който посочва, че направеното от жалбоподателя възражение, че задължението не е възложено на д- р П. И., е несъстоятелно, защото съгласно приетото по делото удостоверение № 19/21.11.2016 г., е регистрирана ветеринарномедицинска практика, представляваща ветеринарна амбулатория първа категория с уникален регистрационен номер ********** и към датата на извършената проверка управител на амбулаторията е д-р И.; известно е, че юридическите лица /търговци и сдружения с нестопанска цел/ осъществяват дейността си чрез органите, които ги представляват, в случая управител и представляващ въпросната ветеринарна практика е д-р П. И., която е регистриран ветеринарен лекар, който може да борави с ветеринарни продукти.Според адв.Б. по делото е безспорно установено, че във ветеринарната практика се употребява процесия продукт „***“, чийто срок на годност е изтекъл преди 12 години. По отношение на второто направено възражение - че не е необходимо въпросният продукт „***“ да бъде регистриран в България, като годен за употреба ветеринарен продукт, адв.Б. казва, че и то е неоснователно, защото, съгласно изискванията на чл.39а от ЗВД, регистриран ветеринарен лекар може да използва ВЛП в съответствие чл.106, раздел 3 от Регламент 6/2019, който допуска употреба на ВЛП само за такива, които са регистрирани в съответствие с изискванията на националното законодателство; дали такъв продукт е регистриран на територията на друга държава членка от ЕС, не дава автоматично право същият продукт да се използва директно на територията на Република България. При извършената проверка не са установени протоколи за бракуване, нито протоколи, съгласно изискването на закона1 от инвентаризации за наличните ВЛП поне два пъти годишно, което обяснява и че именно липсата на инвентаризации е довело до наличие в амбулаторията на ВЛП с изтекъл 12 години преди датата на проверката срок на годност; по делото не е представено и задължителния за всеки лекарствен продукт, в случая за посочения, начин, по който следва да бъде прилаган, което сочи, че той не е регистриран на територията на България. По тези съображения адв.Б. пледира НП да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Представя списък разноски, не прави възражения по размера на представения от адвоката на жалбоподателя списък с разноски.

В право на реплика адв. П. казва, че от представените по делото 6 доказателства, включително и снимков материал, се установява, че лекарственият продукт „***“ е със срок на годност юли 2024 година. Член 39а от ЗВД, препращащ към Регламент 6/2019, дава основание да се прилага този регламент, съобразно който ВЛП се употребяват по техническите данни на производителя, като с жалбата, е представена извадка от Българската агенцията по безопасност на храните за съдържанието и начина на употреба на лекарствен продукт „***“. Адв.П. прави възражение за прекомерност на претендираното от адв. Б. възнаграждение.