Протоколно определение № 464 от 04.02.2026, Районен съд - Варна

ПРОТОКОЛ

№ 464 гр. Варна, 04.02.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 32 СЪСТАВ, в публично заседание на втори февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Албена Славова при участието на секретаря Елена Ст. Пеева и прокурора П. Н. П.

Сложи за разглеждане докладваното от Албена Славова Наказателно дело от общ характер № 20263110200277 по описа за 2026 година.

На именното повикване в 12:37 часа се явиха:

ВРП - надлежно уведомена, изпраща представител - прокурор П. П..

ОБВ. В. Г. Т. - редовно призован, явява се лично и с адв. Ж. Г. от ВАК, редовно упълномощен и приет от съда от днес.

ПРОКУРОРЪТ: Няма пречки, моля да дадете ход на делото.

АДВ. Г.: Няма процесуални пречки. Моля да дадете ход на делото.

СЪДЪТ счита, че не са налице процесуални пречки по даване ход на делото, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ГО ДОКЛАДВА

Производството е образувано служебно и по реда на чл. 306, ал. 1 т. 1 от НПК по отношение на веществените доказателства по делото - л.а. марка „Фолксваген Голф“ с рег. № *** на съхранение служебен паркинг на ОДМВР - Варна и 1 бр. контактен ключ за лек автомобил, находящ се в Служба „Архив“ при РС – Варна.

Съдът предостави възможност на страните да направят искания по чл. 275 от НПК. Такива не бяха направени.

СЪДЪТ счита делото за изяснено от фактическа страна, поради което О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ПО СЪЩЕСТВО

ПРОКУРОРЪТ: Уважаема г-жо Председател, аз считам, че доколкото автомобилът е закупен по време на брака на подсъдимия със съпругата му, същият се явява СИО и в този 1 смисъл намирам за правилно да му бъде върнат, а в полза на Държавата да бъде присъдена равностойността на автомобила, съгласно разпоредбата на чл. 343б, ал. 5 от НК.

АДВ. Г.: Уважаема г-жо Председател, поддържам становището на представителя на ВРП.

На осн. чл. 297, ал. 1 от НПК на обвиняемия се дава

ПОСЛЕДНА ДУМА

ОБВ. Т.: Поддържам изявлението на защитника си.

СЪДЪТ, като взе предвид материалите по делото и становището на страните, установи следното:

С определение за одобряване на споразумение по настоящото дело, обв. Т. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 343б, ал. 1 НК.

Съгласно разпоредбата на чл. 343б, ал. 5 НК, в случаите на чл. 343б ал. 1-4 от НК съдът отнема в полза на държавата моторното превозно средство, послужило за извършване на престъплението, което е собственост на дееца, а когато деецът не е собственик, се присъжда неговата равностойност. Отнемането на автомобила респ. присъждането на неговата равностойност по смисъла на чл.343б, ал.5 от НК, не се отнася към системата на наказанията по чл.37 от НК, нито е включено във въпросите по чл. 381, ал. 5 от НПК по които прокурорът, защитникът и обвиняемият имат задължение да постигнат съгласие, с оглед на което прилагането на нормата на чл. 343б ал. 5 от НК следва да се реши съгласно разпоредбата на чл. 383, ал. 2 от НПК, което произнасяне подлежи на инстанционен контрол по реда на Глава двадесет и първа от НПК /В този смисъл е Решение № 1/08.01.2025г. по ндв № 355/2024 г. по описа на Апелативен съд – Варна/.

Приложимостта на нормата на чл. 343б ал. 5 от НК е относима към във всички случаи на извършено престъпление по чл. 343б, ал.1-4 НК, което становище е обективирано и в решение № 8/17.07.2025г., постановено по конституционно дело №15 от 2024 г. на КС на РБ, в което се приема, че посредством това правило по същество се провежда именно конституционният принцип на равенство на гражданите пред закона.

От данните по делото е видно, а и не се оспорва от страните, че послужилият за извършване на престъплението лек автомобил е придобит по време на брака на обвиняемия и неговата съпруга и в този смисъл превозното средство се явява съпружеска имуществена общност, т.е. не е изключителна собственост на подсъдимия.

Съгласно разпоредбата на чл. 24, ал. 1 от СК вещните права, придобити по време на брака в резултат на съвместен принос, принадлежат общо на двамата съпрузи, независимо от това на чие име са придобити, като съгласно ал. 3 от посочената разпоредба съвместният принос се предполага до доказване на противното. В този смисъл, последната разпоредба установява оборима презумпция. Съгласно разпоредбата на чл. 18, ал. 2 от СК законовият режим на съпружеската имуществена общност (СИО) между съпрузите, по отношение техните имуществени отношения, се прилага, когато встъпващите в брак не са избрали режим на имуществените си отношения по чл. 18, ал. 1 от СК, различен от СИО, съответно не са извършили промяна, която да е вписана в регистъра по чл. 19 от СК.

Съобразно константната съдебна практика, СИО представлява особена бездялова съвместна собственост на двамата съпрузи, съответно същата е неделима. В разпоредбата на чл. 27 от СК са уредени хипотезите за прекратяване СИО, а именно: 1/ с прекратяването на брака, 2/ по съдебен ред и по време на брака, ако важни причини налагат това, 3/ по време на брака, ако съпрузите изберат режим на разделност или сключат брачен договор, 4/ когато 2 върху вещ СИО е насочено изпълнение по реда на ГПК за личен дълг на единия от съпрузите, прекратява общността върху тази вещ, както и 5/ с влизане в сила на решението за откриване на производство по несъстоятелност срещу съпруг - едноличен търговец или неограничено отговорен съдружник.

Трайната съдебна практика на върховната съдебна инстанция по наказателни дела досежно нормата на чл. 53, ал. 1 от НК приема, че съпружеската имуществена общност следва да бъде съобразена при прилагане на посочената разпоредба.

В случая, доколкото съсобствеността върху МПС-то не се прекратява по предвидените в СК хипотези, настоящият съдебен състав намира, че при прилагането нормата на чл. 343б, ал. 5 от НК е недопустимо да се извърши отнемане в полза на държавата на 1/2 идеална част от автомобила, тъй като МПС-то е съпритежание между съпрузите при режим на съпружеска имуществена общност, която е бездялова и неделима, докато не бъде прекратена. С оглед на изложеното и след като обвиняемият не е изключителен собственик на посоченото МПС, предмет на извършеното от него престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК, законосъобразното приложение на разпоредбата на чл. 343б, ал. 5 от НК изисква същият да бъде осъден да заплати в полза на държавата пълния размер на равностойността на превозното средство по пазарната му оценка към момента на осъществяване на процесното деяние.

Видно от извършената в хода на досъдебното производство съдебно-оценителна експертиза, вещото лице е дало заключение, че пазарната стойност на процесното МПС, към датата на деянието възлиза на сумата от 3 519 евро.

Предвид наведените съображения и при отсъствие на предпоставките на чл. 53 ал. 1 б.б от НК за отнемане на превозното средство, същото, ведно с 1 бр. контактен ключ за лекия автомобил, находящ се в Служба „Архив“ при РС – Варна, следва да бъдат върнати на обв. Т., от когото са иззети.

С оглед на изложеното на основание чл.383, ал.2, вр. с чл. чл.306, ал.1, т.1 от НПК, и на основание чл. 343б ал. 5 от НК, СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ:

ОСЪЖДА на основание чл. 343б, ал. 5 НК ОБВ. В. Г. Т. с ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ в полза на държавата сумата от 3 519 /три хиляди петстотин и деветнадесет/ евро, представляваща равностойността на моторното превозно средство, предмет на престъплението по делото – л.а. марка „Фолксваген Голф“ с рег. № ***.

ВРЪЩА на ОБВ. В. Г. Т. с ЕГН ********** моторното превозно средство л.а. марка „Фолксваген Голф“ с рег. № ***, на съхранение на служебен паркинг на ОДМВР – Варна, ведно с 1 бр. контактен ключ за лекия автомобил, находящ се в Служба „Архив“ при РС – Варна.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване и/или протест в 15-дневен срок от днес пред Окръжен съд – Варна.

ПРОТОКОЛЪТ е изготвен в с.з., което приключи в 12:43 часа.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________

Секретар: _______________________

3