Решение № 417 от 21.12.2023, Окръжен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 417 гр. С.З., 20.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – С.З., I ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Димитър М. Христов

Членове:

Румяна Ат. Танева

Анна Т. Трифонова при участието на секретаря Даниела М. Калчева като разгледа докладваното от Анна Т. Трифонова Въззивно търговско дело № 20235501000357 по описа за 2023 година

Постъпила е въззивна жалба от „Д.-Д.“ ООД - гр. С. против решение № 304/18.04.2023 г., постановено по гр.д. № 5045/2022 г. по описа на Районен съд – С.З., в частта с която е отхвърлен предявения иск от „Д.-Д.“ ООД против „Т.И.*“ ЕООД за признаване на установено, че „Т.И.*“ ЕООД дължи на „Д.-Д.“ ООД сума от 20 154 лв. –липсващи части от скеле, за изпълнението на което парично задължение като неоснователен.

Въззивникът „Д.-Д.“ ООД излага доводи за неправилност и необоснованост на решението. Счита, че следва да бъде отменено като неправилно в тази част и да се постанови друго, с което да се признае за установено, че ответника дължи претендираната сума със законната лихва.

Постъпил е отговор на въззивната жалба от „Т.И.*“ ЕООД, с който взема становище, че същата е неоснователна. Моли да бъде потвърдено първоинстанционното решение в частта, с която са отхвърлени предявените искове.

Постъпила е насрещна въззивна жалба от „Т.И.*“ ЕООД против решение № 304/18.04.2023 г., постановено по гр.д. № 5045/2022 г. по описа на 1

Районен съд – С.З. в частта, с която е признато за установено, че „Т.И.*“ ЕООД дължи на „Д.-Д.“ ООД сума в размер на 3 000лв. – наеми за месеците май и юни 2021г. и сумата от 1 500лв. – неустойка, за които суми е издадена заповед №1733/12.08.2022г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.дело № 3922/2022г. по описа на СтРС.

Въззивникът излага подробни съображения за неправилност на решението в тази част. Направено е искане за допускане на един свидетел при режим на довеждане относно обстоятелството какви суми са плащани на управителя на „Д.-Д.“ ООД.

Постъпил е отговор на насрещната въззивна жалба от „Д.-Д.“ ООД, с което страната се противопоставя на искането за допускане на свидетел и моли въззивният съд да потвърди решението в обжалваната част.

Окръжен съд – гр. С.З., в настоящият състав, след като обсъди данните по първоинстанционното и въззивното производства, намира за установено следното:

Пред първоинстанционния съд са предявени искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, във вр. с чл.415, ал.1, т.1 ГПК, във вр. с чл. 286, ал. 2, във вр. с чл. 288 ТЗ, във вр. с чл. 232, ал.2 ЗЗД, чл.228 ЗЗД, чл.422 ГПК, във вр. с чл.286, ал.2, във вр. чл.288 ТЗ, във вр. с чл.92 ЗЗД, и по чл.422, във вр. с чл.233 ЗЗД, ал.1, изр.2 ЗЗД.

Ищецът „Д.-Д.“ ООД моли съда да признае за установено по отношение „Т.И.*“ ЕООД, че съществуват вземанията за неплатен наем за месеците май и юни в размер на 3000 лева; неустойка в размер на 1 500 лв. и сумата от 20 154 лв. с ДДС за липсващи части от скелето по договор за наем на рамково скеле от 10.03.2021г. Претендира разноски.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от „Т.И.*“ ЕООД, в който заявява че предявеният иск бил допустим, но разгледан по същество бил неоснователен и като такъв го оспорва изцяло по основание и размер и моли да бъде отхвърлен.

По делото не е спорно, че между по силата на договор за наем на рамково скеле от 10.03.2021г. „Д.-Д.“ ООД предоставил на „Т.И.*“ ЕООД скеле, чиито елементи са подробно описани от в чл.1.1 от договора. В чл.2.1 от договора е посочен и крайния срок за връщане на скелето - 30.04.2021г.

2

Скелето е предоставено за ползване за срок от 50 календарни дни. В чл.3.1 от договора е посочено, че наемът за 50 календарни дни е 2 500 лв. В чл.3.1 от договора страните са уговорили и неустойка при забава за връщане на скелето, от 100 лв. на ден, но не повече от 15 дни просрочие.

От приложената по делото Оферта от „С.Т.“ до „Д. Д.“ ООД от 28.07.2022г. се установява, че стойността на употребявано италианско рамково скеле е 20 154лв.

Видно от заключението по изслушаната съдебно-оценителна експертиза е, че единичната стойност на елементи от употребявано италианско рамково скеле е както следва: вертикална рамка-кол. 51 -4930лв, алуминиева пътека – кол. 171-10 830 лв., парапет кол. 37- 456, 33лв, пета /с винт/-кол. 13 - 305, 50 лв, общо сума: 16 521, 83 лв., ДДС -3 304, 37 лв., сума с ДДС 19 826, 20 лв.

Видно от заключението на съдебно - техническа експертиза е, че квадратурата на необходимото фасадно скеле лек тип необходимо за лицевата фасада на сграда находяща се на *** е 604,82 кв.м. Необходимите елементи за фасадно скеле на процесната сграда са: рамки 14 бр. х12 реда=168 бр. , пътеки 13 бр. междуосия х 2 бр. х 12 реда =312 бр. при пътеки с шир. 0,50м или при перфорирани талпи с шир. 0,25м ще са необходими 624 бр. , парапети 13 бр. междуосия х12 реда= 156бр., диагонали дълги за 4 междуосия начертани в Приложение 1 както следва 4 бр. диагонали х 14 междуосия: 4х12 реда= 168 бр. , диагонали къси по 2 бр. на рамка х 168 бр. =336 бр. , стълби 12 бр., куки с жабки монтажни шифтове 14 бр. х 4 куки на вертикален ред = 56 бр. , прието и резерв още 15 бр. куки с жабки. В табличен вид в експертизата е показан броя на рамки, пътеки и други крепежни елементи за скеле необходимо за лицевата фасада на сграда находяща се на *** в гр. С..

В показанията си свидетелят Р.Б.Ц. посочва, че работи в ищцовото дружество от началото на 2019г. Заявява, че фирмата имала скеле, което предоставила на ответното дружество скелето било предоставено м. 09.2020г. от Д.Д. управител на „Д.-Д.“ ООД на управителя на ответното дружество –Д..

Преди подписване на договора бил извършен оглед на място на обекта на ответното дружество, който се намирал в гр. С. ***, били преброени всички елементи, но не съставили документи, това се случило м. 03.2021г. Скелето било на двете фасади на сградата на южната на 100% и на северната около 80 %. Имало и на земята елементи, които не били монтирани. Връщането на 3 скелето започнало от м.10.2021г. на части., не били оформени документи Последното връщане било м. 03.2022г. не били върнати грубо около 50 рамки 200 пътеки и др. дребни неща от скелето. Нямало разлика между северната и южната фасада на сградата на обекта на ***.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

По предявения иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, във вр. чл.

232, ал. 2 ЗЗД и чл.228 ЗЗД.

Между страните по делото е сключен договор за наем. Съгласно чл. 228 от ЗЗД наемодателят се задължава да предостави на наемателя една вещ за временно ползване, а наемателят - да му плати определена цена. Договорът е двустранен и възмезден и всяка от страните може да иска пълно изпълнение от насрещната, само в случай, че от своя страна е изпълнила задължението си точно. За да се приеме, че ответникът дължи на ищеца претендираната наемна цена, ищецът следва да установи факта на сключване на договора за наем и предоставяне на вещта за ползване на ответника, а последния следва да установи факта на плащане на наемната цената за процесния период.

От представените по делото доказателства безспорно се установи, че „Д.-Д.“ ООД е изпълнил точно задължението си като е предоставил за ползване на „Т.И.*“ ЕООД описаното чл. 1 от договора рамково скеле, обстоятелство което не оспорено от ответника. Следователно за ответното дружество е възникнало задължението да заплати уговорената наемна цена, съгласно разпоредбата на чл. 232, ал. 2 от ЗЗД. Видно от съдържанието на наемния договор за периода от 10.03.2021 г. до 30.04.2021г. наемът е 2 500 лв.

/2500 лв., разделени на 50 дни, тъй като наемът на ден е 50 лв./ или така за един месец, наемът е 1 500 лв. В настоящия случай стойността на неплатените наемни вноски за претендирания от „Д.-Д.“ ООД период - месец май и юни 2021 г. е 3 000 лв., за която сума „Т.И.*“ ЕООД не е представил доказателства, че е заплатил.

Поради това въззивният съд намира, че предявеният иск за признаване на установено по отношение на „Т.И.*“ ЕООД, съществуване на вземането на „Д.-Д.“ ООД за сумата от 3 000 лв., представляваща наемна цена по договор за наем на рамково скеле от 10.03.2021г. за месеците май и юни 2021 г. е основателен и следва да бъде уважен.

4

По предявения иск с правно основание чл.422 ГПК във вр. с чл.92 ЗЗД.

Фактическият състав на претенцията за неустойка по чл. 92 от ЗЗД включва кумулативното наличие на следните елементи: облигационна връзка, виновно неизпълнение на договорно задължение и договорена неустойка за неизпълнението на това задължение.

В настоящия случай съгласно клаузата на чл. 3.1 от договора страните са уговорили неустойка при забава за връщане на скелето, от 100 лв. на ден, но не повече от 15 дни просрочие.

По делото е безспорно, че от страна на „Т.И.*“ ЕООД е налице забавата при плащането на дължимата наемна цена за месеците май и юни 2021 г.

Поради това ответното дружество е възникнало задължението да заплати уговорената в чл. 3.1 от договора неустойка в размер на 1 500 лв. / 15 дни по 100 лв. = 1500 лв./.

С оглед изложеното въззивният съд намира, че предявеният иск за признаване на установено по отношение на „Т.И.*“ ЕООД, съществуване на вземането на „Д.-Д.“ ООД за сумата от 1 500 лв., представляваща неустойка по чл. 3.1 от договор за наем на рамково скеле от 10.03.2021г. е основателен и следва да бъде уважен.

По предявения иск с правно основание чл. 422, във вр. с чл. 233 ЗЗД, ал.1, изр.2 ЗЗД.

Съгласно разпоредбата на чл. 233, ал. 1, пр. 2 от ЗЗД , наемателят дължи обезщетение за вредите, причинени през време на ползването на вещта, освен ако докаже, че те се дължат на причина, за която той не отговаря. В тежест на наемодателят е да установи увреждания в отдадената под наем вещ, настъпили в периода на ползването и от наемателя.

Видно от съдържанието на чл. 3.3 от договора, наемателят се задължава, че при липси ще възстанови или закупи /скеле/ в срок до 15 работни дни. В чл. 3 от договора е посочено, че при връщането на описаното в т. 1.1 рамково скеле, страните се задължават да подпишат приемо - предавателен протокол.

От показанията на св. Цветков се установява, че „Т.И.*“ ЕООД е започнало да връща скелето на части през м.10.2021 г., като според него не били върнати грубо около 50 рамки, 200 пътеки и др. дребни неща от скелето.

5

По делото е безспорно, че за връщане на процесното скеле, страните не са съставили приемо – предавателни протоколи в съответствие с уговореното в договора.

Поради това въззивният съд намира, че „Д.-Д.“ ООД, чиято е доказателствената тежест не установи, каква част от процесното скеле не е върнато от „Т.И.*“ ЕООД и съответно каква е неговата стойност.

Представената по делото Оферта от „С.Т.“ до „Д. Д.“ ООД, в която е посочено, че цената на употребявано италианско рамково скеле е 20 154 лв. не може да послужи като доказателство за стойността на претенцията на ищеца.

С оглед изложеното въззивният съд намира, че предявеният иск от „Д.Д.“ ООД против „Т.И.*“ ЕООД за признаване на установено по отношение на „Т.И.*“ ЕООД, че дължи на „Д.-Д.“ ООД сума от 20 154 лв., представляваща липсващи части от скеле е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

Предвид гореизложеното въззивният съд намира, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода на делото, разноските следва да бъдат понесени от страните така, както са направени.

Водим от горните мотиви, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 304/18.04.2023 г., постановено по гр.д. № 5045/2022 г. по описа на Районен съд – С.З. в частта, с която е признато за установено, че „Т.И.*“ ЕООД дължи на „Д.-Д.“ ООД сума в размер на 3 000лв., представляваща наемна цена за месеците май и юни 2021г. и сумата от 1 500лв., представляваща неустойка по договор за наем на рамково скеле от 10.03.2021г., за които суми е издадена заповед №1733/12.08.2022г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.дело № 3922/2022г. по описа на Районен съд – С.З..

В тази част решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПОТВЪРЖДАВА решение № 304/18.04.2023 г., постановено по гр.д.

№ 5045/2022 г. по описа на Районен съд – С.З. в частта, с която е отхвърлен предявеният иск от „Д.-Д.“ ООД против „Т.И.*“ ЕООД за признаване на 6 установено, че „Т.И.*“ ЕООД дължи на „Д.-Д.“ ООД сума от 20 154 лв., представляваща липсващи части от скеле, като неоснователен.