Решение № 83 от 04.05.2024, Районен съд - Ловеч

РЕШЕНИЕ

№ 83 гр. Ловеч, 04.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, I СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МАРИЯ Д. ШОЛЕКОВА при участието на секретаря КОСТАДИНКА П. КОСТАДИНОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ Д. ШОЛЕКОВА Административно наказателно дело № 20244310200056 по описа за 2024 година С Електронен фиш Серия К № 8203145 на ОД на МВР Ловеч на С. И. Н., ЕГН: ********** от гр.С. е наложена на основание чл.189, ал.4, във връзка с чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП, глоба в размер на 400.00 лева за извършено нарушение на чл.21,ал.2, във връзка с чл.21, ал.1 от ЗДвП, за това, че на 06.10.2023 г. в 13:33 часа в обл.Ловеч, ПП І – 4, км. 34+900, в с.Микре, с АТСС ARH CAM S1, насочено в посока гр.С., снимащо в двете посоки при максимално разрешена скорост за населено място 50 км/ч съгласно чл.21, ал.1 от ЗДвП и приспаднат толеранс от 3 км или 3% с МПС «Форд Ескорт» с рег.

№ ** **** ** е извършено нарушение за скорост, установено и заснето с автоматизирано техническо средство № 120сd3d. Посочено е, че при разрешена скорост от 50 км/ч е установена скорост от 8 1 км/ч, като е налице превишаване на разрешената скорост с 31 км/ч.

Недоволен от Електронния фиш останал жалбоподателят С. И. Н., който го обжалва в срок и излага, че е незаконосъобразен, не е съгласен с отразените констатации, вкл.посока на движение, тъй като се е движил в посока към гр. С., като възразява и срещу това нарушението да е извършено в населено място. Поради изложеното моли съда да отмени обжалвания ЕФ.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован се явява лично, 1 поддържа жалбата си, като излага, че са налице противоречия в организацията на пътната обстановка поради поставени две табели за начало на едно населено място, като твърди, че се касае за първокласен път, за който по закон разрешената скорост е 90 км/ч, както и че автомобилът му е засечен преди знака за ограничение от 50 км/ч. Сочи, че от снимковия материал трудно може да се установи какво е засеченото МПС, както и че той е бил водач на МПС, както и че снимката не е цветна. Твърди, че не е извършил нарушението, тъй като не е пътувал през селото, а по главния път, както и че липсват категорични доказателства за извършеното нарушение. Поради изложеното моли съда д отмени обжалвания ЕФ.

Ответникът – ОД на МВР Ловеч, редовно призовани не изпращат представител.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че жалбата е процесуално допустима и е подадена в срок, тъй като видно от материалите към преписката ЕФ е връчен на жалбоподателя на 04.01.2024 г., жалбата е подадена по пощата на 18.01.2024 г. и е входирана в РС-Ловеч на 22.01.2024 г., като по същество е неоснователна.

Съдът намира, че от формална страна електронния фиш съдържа всички изискуеми съгласно чл. 189, ал. 4 от ЗДвП реквизити. В издадения електронен фиш е описано точно извършеното от жалбоподателя административно нарушение по чл. 21, ал.1 от ЗДвП, като е посочено, че автомобилът е управляван със скорост 81 км/ч при разрешена скорост от 50 км/ч, за населено място, т.е. превишение от 31 км/ч, като е представена като доказателство разпечатка от използваното техническо средство, от която се установява, че разрешената скорост за пътния участък е 50 км/ч и тя произтича от чл.21, ал.1 от ЗДвП/п.з.Д-11/, видно от представената схема на пътния участък и съответства на зададената скорост в протокола за използване на АТСС. Посочено е и мястото на извършване на нарушението – ПП І –4, км. 34+900, в с.Микре, което е пътният участък, автоматично изписан в снимковия материал, както и в протокола за използване на АТСС.

От снимковия материал се установява и точното отстояние на автомобила от АТСС – 118 метра, както и в каква посока се е движил автомобила, тъй като на снимковия материал е отразено, че автомобилът е отдалечаващ се, т.е. след като АТСС е насочено в посока С. и снимащо в двете посоки и заснетия 2 автомобил е отдалечаващ се, то е видно, че посоката му на движение е към гр.С., поради което не се споделят възраженията в жалбата в тази им част.

Безспорно е и обстоятелството, че нарушението е извършено в населено място, което е видно от представената схема. Нарушението е безспорно установено от приложената разпечатка от техническото средство и приложения снимков материал, като същата е годно доказателствено средство. В приложената разпечатка изрично е отразено, че превишената скорост е 84 км/ч, а след като е приспаднат автоматично 3 км. или 3% толеранс – 81 км/ч, като тази скорост е отразена в ел. фиш, и в същия изрично е отразено, че е отчетен толеранс от 3 км. или 3%, от което следва, че при издаване на обжалвания ЕФ наказващият орган е взел предвид допустимата грешка на техническото средство. Рег. номер на автомобила отговаря на марката и модела, посочени в справката за собственост. Направено е пълно описание на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено.

Именно разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП е текста, въз основа на който се санкционират водачите на МПС за управление със скорост над разрешената в населено място и тя присъства в дадената правна квалификация.

Забраната да не се превишава стойността от 50 км/час за населено място е въведена по силата на закона – чл. 21, ал. 1 от ЗДвП и именно това е конкретно нарушената норма от закона, съобразно останалите изложени в обстоятелствената част на ЕФ и установени в хода на настоящето производство факти.

От обективна страна жалбоподателят като водач на МПС по смисъла на &6, т. 11 от ДР на ЗДвП е управлявал моторно превозно средство, със скорост от 81 км/ч., в пътен участък, за който стойността на скоростта, която не е трябвало да превишава е била 50 км/ч., предвид на това, че нарушението е извършено в населено място, видно от снимковия материал. Безспорно установено е по делото, че управляваният от жалбоподателя автомобил е бил засечен с техническо средство - преносима система за контрол на скоростта на МПС тип СПУКС "ARH CAM S1", одобрена на 07.09.2017 г., със срок на валидност до 07.09.2027 г., която фиксира скоростта на превозното средство, регистрационен номер, датата и точния час, посоката на движение и др. В тази връзка по делото са приети и вложени като доказателство по делото - 3 удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126 издаден от БИМ на 07.09.2017 г., протокол за проверка № 069-СГ-ИСИС от 19.05.2023 г., от които се установява по безспорен начин техническата годност на използваното в случая техническо средство № 120cd3d. Видно от електронния фиш вида, наименованието и номера на техническото средство присъства, като от приложената разпечатка от мобилната система за контрол на скоростния режим също е видно и точното наименование на използваната система, видно, е, че е посочено и мястото на извършване на нарушението.

Не е налице нарушение на процедурата по издаването на ЕФ, тъй като то е обусловено само от установяването и заснемането с техническо средство на нарушението. ЕФ се приравнява на АУАН и НП, но само по отношение на правното му действие, не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване, поради което изискванията за форма, съдържание и реквизити, поставени в ЗАНН при издаването на АУАН и НП са неприложими по отношение на ЕФ. Освен това според Тълкувателно решение № 1/26 февруари 2014 година по т. д. № 1/2013 на ВАС – Общо събрание на колегиите, легалната дефиниция на понятието "електронен фиш" се съдържа в § 1 от ДР на ЗАНН, възпроизведена и в § 6, т. 63 от ДР на ЗДвП. Електронният фиш е електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административноинформационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства. От последното следва, че електронният фиш е своеобразен властнически акт с установителни и санкционни функции. Той се приравнява едновременно към АУАН и НП, но само по отношение на правното му действие (съгласно чл. 189, ал. 11 от ЗДвП), не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване. Изискванията за форма, съдържание, реквизити и ред за издаване на АУАН и НП, сравнително подробно регламентирани в ЗАНН, са неприложими по отношение на електронния фиш. При електронния фиш са силно стеснени възможностите за защита на собственика на МПС, респективно лицето, посочено от собственика като нарушител. От гледна точка на адресатите електронният фиш е акт със санкционно значение, поради което като вид държавна принуда чрез него се налагат неблагоприятни последици на адресата от имуществен характер. С оглед на тази своя характеристика при издаването на електронния фиш следва да намери проява общият принцип, че административно наказателната 4 отговорност не може да бъде обоснована чрез разширителното тълкуване или чрез тълкуване по аналогия (чл. 46, ал. 3 от Закона за нормативните актове).

Съдът намира, че обжалваният ЕФ отговаря на всички законови изисквания, изчерпателно посочени в чл. 189, ал. 4 от ЗДвП и по одобрен образец. ЕФ е издаден от ОД на МВР – Ловеч, която именно дирекция е компетентна да го издаде с оглед мястото на извършване на нарушението,поради което не приема възражението за липса на реквизити – издател и дата на издаване. От представените писмени доказателства по делото се установява, че разпечатката е свалена от паметта на техническото средство и е обработена от служител на ОД на МВР Ловеч, в случая В.Д., който е прегледал записа от камерата, и е попълнил и издал обжалвания ЕФ на 10.10.2023 г. Видно от снимковия материал автомобилът е заснет с превишена скорост на 06.10.2023 г. и това е датата на извършване на нарушението, която е посочена и в ЕФ, а дата 10.10.2023 г. е датата, на която е издаден обжалвания ЕФ. В ЕФ е направено пълно описание на нарушението, като се съдържат всички елементи на твърдяното административно нарушение - дата и час, място на извършване, рег. номер на автомобила, с който е извършено нарушението, разрешена и установена скорост.

Обстоятелството, че нарушението е извършено в населено място изрично е отразено в ЕФ. При издаване на ЕФ е спазена и процедурата, същият да бъде предявен на собственика на МПС, с което е извършено нарушението, като видно от справката за собственост, автомобилът е собственост на жалбоподателя. Разпоредбата на чл. 189, ал. 5 от ЗДвП регламентира, че " Електронният фиш по ал. 4 се връчва на лицето по чл. 188, ал. 1 или 2 с препоръчано писмо с обратна разписка или чрез длъжностните лица на определените от министъра на вътрешните работи служби за контрол, при осъществяване на функциите и правомощията им. В 14-дневен срок от получаването му собственикът заплаща глобата или предоставя в съответната териториална структура на Министерството на вътрешните работи писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението, и копие на свидетелството му за управление на моторно превозно средство. На лицето, посочено в декларацията, се издава и изпраща електронен фиш по ал. 4 за извършеното нарушение. Последният, видно от събраните по делото доказателства е получил ел.фиш, не е оспорил констатациите по него и не е депозирал декларация, от която да се установява, че не той, а друго лице е 5 управлявало процесното МПС на процесната дата, с оглед на което правилно е ангажирана неговата отговорност, като собственик на МПС, с което е извършено нарушението.

Съдът намира, че в случая са спазени изискванията на Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г., като в тази връзка по делото АНО е представил Протокол с рег. № 906р-10382/09.10.2023 г., по описа на Сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР гр. Ловеч/л.24/, удостоверяващ използването на споменатото мобилно техническо средство на 06.10.2023 г., от който е видно къде е било разположено техническото средство, в какъв режим е работело същото, посока за задействане/в двете посоки/, контролирана скорост, т. е. спазени са изискванията на чл. 10 от Наредбата. От цитирания протокол се установява, че АТСС е въведено в експлоатация на 06.10.2023 г. в 10:20 часа и е работило до 14:00 часа, като са установени 24 броя нарушения.