Решение № 3367 от 19.10.2022, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3367 гр. Пловдив, 19.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Владимир Р. Руменов при участието на секретаря Катя Г. Грудева като разгледа докладваното от Владимир Р. Руменов Гражданско дело № 20215330120461 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 235 от ГПК – решение по исков спор.

Искова молба на Н. Г. Л. , ЕГН **********, от **************** , депозирана против „4финанс“ ЕООД, ЕИК 202393458, със седалище и адрес на управление в София , ул. „Никола Габровски „ № 79 , и с предявени обективно и кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. в чл. 146 от Закона за защита на потребителите , чл. 22 от Закона за потребителския кредит и чл. 26 от Закона за задълженията и договорите. В хода на производството е променено наименованието на ответника – търговско дружество , което вече се назовава „Вивус.бг“ ЕООД, ЕИК 202393458.

Твърди се, че между страните има сключено на дата 26.03.2020 година допълнително споразумение към договор за потребителски кредит № **********. По силата на същото , ответника получил допълнително назаем сума от 310 лева , която трябвало да бъде върната до 19.04.2022г , заедно с договорна лихва в размер от 40.96 % , годишен процент на разходите от 49.80 % и такса за експресно разглеждане в размер на 34.73 лева. Сумата е отпусната на същия ден, 26.03.2020г. чрез паричен превод посредством „Изипей“ АД.

Срокът на договора изтекъл с падежа на последната вноска.

Изложени са обаче доводи, че договорката за заплащане на експресното разглеждане е неравноправна като дължимо без насрещна престация плащане. Тази договорка 1 заобикаляла и разпоредбата на чл. 19 ал. 4 от Закона за потребителския кредит – следвало плащането на тази такса да бъде включено като елемент на годишния процента на разходите по кредита , което не било направено от кредитора. Затова се иска от съда да прогласи договорката в допълнителното споразумение за заплащане на такса за експресно разглеждане за нищожна, и присъждане на разноските по спора.

Ответното дружество оспорва иска като неоснователен, моли да се отхвърли и да му се присъдят разноските по него. Не оспорва сключването на договора или своята престация, но отрича пороци на договора или отделните му клаузи.

Искове с правно основание в чл. 22 от Закона за потребителския кредит, чл. 143 от Закона за защита на потребителите и чл. 26 от Закона за задълженията и договорите.

Предвид изложеното от страните и ангажираните от тях доказателства, съдът съобрази следното:

Сключването на допълнителното споразумение към договор между страните под номер № ************** не е спорно, представено и е копие от същия на л. 4 от делото.Установява се при прочита му , че страните са договорили ищеца като кредитополучател да заплати на кредитодателя си такса за експресно разглеждане в размер на 34.73 лева, за да разгледа последния искането му за кредит в рамките на по – кратък от обичайно предвидения срок.

Тъй като договорът попада под дефиницията на чл. 9 от Закона за потребителския кредит, той следва да се подчинява на закрепените там правила за потребителска защита на кредитополучателите. Не се намериха основания за недействителност на целия договор според специалния закон , чл. 22 от ЗПК.

Недействителна е обаче - нищожна – договорката на ред 27 от допълнителното споразумение на л. 4 от делото към договора , която предвижда заплащането на сума пари като такса за експресно разглеждане на искането за отпускане на кредит, тъй като е неравноправна по смисъла на чл. 143 от Закона за защита на потребителите. Тя води до значително неравновесие между договорените права на страните, като облагодетелства недобросъвестно и нееквивалентно кредитора по договора, който така или иначе ще оцени кредитното досие на кредитоискателя безвъзмездно. Няма данни тази клауза да е индивидуално договорена, ответната страна не доказва такива преговори , следователно тази клауза е нищожна на основанието по чл. 146 от ЗЗП.

На следващо място, всяка договорка в договор за потребителски кредит, предвиждаща плащания на суми извън съществените му елементи ( главница и възнаградителна лихва) или разумно по размер обезщетение за забава, всъщност прикрива допълнително възнаграждение на кредитора по договора, доколкото плащанията се дължат и при точно изпълнение на длъжника. Затова всички подобни плащания следва да бъдат включени в годишния процент на разходите, дори в 2 хипотезата, когато плащането им е договорено под (трудно изпълнимо) условие. Тъй като нито таксата „ експресно разглеждане „ , нито неустойката са включени в ГПР, което е и изрично отбелязано в самия договор, при евентуалното им включване , процента на общите разходи по кредита ще надхвърли 50 % на годишна база , което на практика означава, че договорката за такса „ експресно разглеждане„ заобикаля императивната норма на чл. 19 ал. 4 от ЗПК, респ,. нищожни е на специалното основание по чл. 19 ал. 5 от същия закон.

Искът е основателен.

Разноските по иска се присъждат в тежест на ответника. На адвоката на ищеца се присъжда минимален хонорар от 300 лева, на основание чл. 38 от Закона за адвокатурата ( не се ангажираха доказателства за имущественото състояние на ищеца и съдът не може да отрече отрицателното му твърдение за липса на средства).

Воден от изложеното и на основание чл. 235 от ГПК, съдът

РЕШИ:

Признава за установено, по иска на Н. Г. Л. , ЕГН **********, от **************** ,че в отношенията й с ответното дружество „Вивус.бг“ ЕООД, ЕИК 202393458, със седалище и адрес на управление в София , ул. „Никола Габровски „ № 79 е нищожна клаузата на ред 27 от допълнителното споразумение от дата 26.03.2020г. към договор за потребителски кредит *********а заплащане на такса за експресно разглеждане в размер на 34.73 лева, на основанието по чл. 143 от Закона за защита на потребителите.

Осъжда „Вивус.бг“ ЕООД, ЕИК 202393458, със седалище и адрес на управление в София , ул. „Никола Габровски „ № 79 да заплати на Н. Г. Л., ЕГН **********, от **************** ,, сумата от 212.56 лева разноски по делото.

Осъжда „Вивус.бг“ ЕООД, ЕИК 202393458, със седалище и адрес на управление в София , ул. „Никола Габровски„ № 79, да заплати на адвокат Е. Г. И., адрес на дейност ****************, личен номер на адвокат **********, сума от 300 лева хонорар по делото.

Решението подлежи на обжалване пред ПОС с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________

3