Решение № 1422 от 30.07.2020, Административен съд - Пловдив
- Съд
- Административен съд - Пловдив
- Дело
- Административно дело 2003/2019
- Вид
- Решение № 1422
- Подписан
- 30.07.2020
- В сила
- 26.11.2020
- Състав
- ЯНКО АНГЕЛОВ АНГЕЛОВ
Цитирани разпоредби
- чл. 144 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.9 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 193 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 37, ал. 1 · Закон за правната помощ
- §4 · Закон за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел
- чл. 104, ал. 1 · Кодекс за социално осигуряване
- чл. 118, ал. 1 · Кодекс за социално осигуряване
- чл. 168 · Кодекс за социално осигуряване
- чл. 5, ал. 10 · Кодекс за социално осигуряване
- чл. 40, ал. 1 · Наредба за пенсиите и осигурителния стаж
- чл. 40, ал.5 · Наредба за пенсиите и осигурителния стаж
Р
Е Ш Е Н И Е
№ 1422 град Пловдив, 30.07.2020 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ПЛОВДИВ, шестнадесети състав, в открито заседание на единадесети юни през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНКО АНГЕЛОВ при секретаря ПОЛИНА
ЦВЕТКОВА като разгледа докладваното от съдия ЯНКО АНГЕЛОВ административно дело № 2003 по описа за 2019 година, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 118, ал. 1 от КСО.
Делото е образувано по жалба на Н.Т.Т. с ЕГН **********, с адрес: ***, срещу Решение № 2153-15-160/12.06.2019 г. на Директора на ТП на НОИ – Пловдив /л.72/, с което е потвърдено Разпореждане № ********** /Протокол № 2140-15-272/05.04.2019 г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ Пловдив /л.60/ С жалбата се развиват съображения за незаконосъобразност и немотивираност на оспорените актове, с оглед преценката за правото на пенсия.
В открито съдебно заседание
– адв. К. като пълномощник на жалбоподателя Т. поддържа жалбата, претендира разноски, представя писмени бележки.
Ответникът – Директор на ТП на НОИ гр.
Пловдив, чрез процесуалния си представител юрк. П., изразява становище за неоснователност на жалбата, претендира разноски, представя писмени бележки.
Съдът, като прецени данните по административната преписка и представените от делото доказателства, намери следното:
Подаването на жалбата в рамките на предвидения за това процесуален срок налагат извод за нейната допустимост, а разгледана по същество същата е неоснователна, по следните съображения:
В развилото се административно производство Н.Т.Т. е подал заявление №
2113-15-6690/05.12.2018 г., с което е заявил искане за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание чл. 69“б“ от КСО.
С оглед приложените от жалбоподателя документи от страна на административният орган е зачетен стаж по категории, както следва: при условията на втора категория труд – 02 години; 10 месеца и 29 дни; при условията на трета категория - 24 години, 09 месеца и 24 дни, или общия стаж изчислен съгласно разпоредбата на чл. 104 от КСО като приравнен на трета категория труд е в размер на 28 години, 05 месеца и 15 дни.
Административният орган е съобразил приложимата нормативна уредба, според която правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст /ОСВ/ по условията на чл. 69“б“, ал. 2 от КСО през 2018г. мъжете придобиват при навършена възраст 58 години и 02 месеца, придобит осигурителен стаж по условията на втора категория труд 15 години и сбор от продължителност на осигурителния стаж и възраст не по-малък от 100, и които не са придобили право на пенсия по чл. 168 от КСО или са променили осигуряването си по чл. 4“в“ от КСО.
За да мотивира разпореждането си Ръководителят на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ-Пловдив е приел, че Т. има 02 годни, 10 месеца и 29 дни осигурителен стаж, положен при условията на втора категория труд, поради което не са налице условията на чл.
69“б“, ал. 2 от КСО.
В административното производство и пред решаващия орган, Н. Т. е обжалвал постановения отказ за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание чл. 69“б“ от КСО относно незачитането на периодите както следва: от 08.01.1976 г. до 27.03.1978 г. – 02 години, 2 месеца и 18 дни на длъжност „стругар"; от 09.04.1980 г. до 20.10.1982 г. - 02 години, 6 месеца и 08 дни на длъжност „фрезист" в ТКЗС „Брани поле“ и от 05.03.1988 г. до 22.12.1995 г. - 07 години, 9 месеца и 15 дни на длъжност „кранист на автокран" в "Булгарцветинвест"
АД София.
Със заявлението - вх. №
2113-15-6690/05.12.2018 г. Т. е представил удостоверение - обр. УП-30 №81/08.10.1993 г. /л.85/ с посочен издател ТКЗС – в ликвидация село Брани поле, в който е вписан период от 08.01.1976 г. до 27.03.1978 г. и длъжност „стругар" от 09.04.1980 г. до 20.10.1982 г. с длъжност „фрезист", като за посочения стаж не е била представена трудова книжка, а жалбоподателят декларирал, че е изгубена /декларация на л.11/.
С оглед необходимостта да се извърши проверка на истинността на удостоверените факти и обстоятелства е изискана информация от „Обединен осигурителен архив“ /ООА/ към ТП на НОИ Пловдив, дали Н.Т. фигурира в разплащателните ведомости на ТКЗС за горецитираните периоди.
С
Писмо № 2113-15-6690#5/11.01.2019 г. /л.41/ ООА е уведомил административния орган, че ТКЗС - с.
Брани поле като самостоятелен осигурител, не е предал документи, удостоверяващи осигурителен стаж и доход.
В хода на съдебното производство са събрани доказателства от Дирекция "Регионален държавен архив" - Пловдив, отдел "Държавен архив" – Пловдив /л.81/, от които се установява, че за периода 1978 г. - 1982 г. ТКЗС - с. Брани поле не е самостоятелно стопанство, а за периода 1972-1985 г. същото функционира като Бригада към АПК "Георги Д." със седалище с. Куклен. В информацията от „Държавен архив“ се сочи, че архивните документи на ТКЗС - Брани поле са заведени под Фонд № 709 и се отнасят за времето, през което ТКЗС - Брани поле е самостоятелно (1961-1968; 1991-1993) и нямат връзка с трудов стаж и възнаграждения.
Видно от Писмо № 1042-15-590#1
/02.04.2019 г. /л.56/ на „ООА“ при ТП на НОИ Пловдив в предадените документи, удостоверяващи осигурителен стаж и доход НПКПЗП с. Куклен/ТКЗС Куклен, за посочените периоди в УП-30 № 81/08.10.1993 г. от 08.01.1976 г. до 27.03.1978 г. и от 09.04.1980 г. до 20.10.1982 г. е установено, че липсва информация за отработени дни и получен осигурителен доход от Н.Т..
С горепосоченото заявление вх. №
2113-15-6690/05.12.2018 г. Т. е представил и удостоверение - обр.
УП-3 № 207/18.10.2004 г. /л.84/, с посочен издател „Булгарцветинвест" АД София, в което е вписан периода от 05.03.1988 г. до 22.12.1995 г. на длъжност „кранист на автокран", като в същото е направено предложение за зачитане на стаж по условията на т. 26 от ПКТП /отм./.
С оглед необходимостта да се извърши проверка истинността на удостоверените факти и обстоятелства във връзка с представения документ, в административното производство е установено, че първата правно- организационна форма на посочения издател на удостоверение
- обр. УП-3 № 207/18.10.2004 г. е
Държавна фирма "Булгарцветинвест" със седалище София, община Триадица, ул. "Княз Борис I", вписана в регистъра за държавни фирми под № 426 от 10.06.1991 г. на основание чл. 11, ал. 2 от Указ 56 за стопанската дейност. /л.65/
Административният орган не е зачел осигурителния стаж по удостоверение - обр. УП-3 №
207/18.10.2004 г., като е приел, че същият е с начална дата 05.03.1988 г. и в "ООА“ при ТП на НОИ - Пловдив няма предадени ведомости и други документи на този осигурител по реда на чл. 5, ал. 10 от КСО, а в осигурително досие № 16729 на "Булгарцветинвест"
АД не се съхраняват копия на трудови договори, заповеди за прекратяване и/или други документи за установяване на осигурителен стаж, които факти и обстоятелства касаещи релевантни за административното производство въпроси са посочени в Констативен протокол № КП-5-21-00526576/18. 02.2019 г. /л.82/ .
Констатациите в протокола са обективно свързани и с декларацията подадена от И.Г.Б., вписана като управляващ в Търговски регистър, с която тя е декларирала, че никога не е работила в това дружество, както и че не е имала достъп до всякакъв вид документи на същото, в т.ч. и трудови досиета на работниците и разплащателни ведомости.
На 29.12.2005 г. в Търговски регистър е вписана промяна - И.Г. Б. като изпълнителен директор в "Булгарцветинвест"
АД, с ЕИК *********.
Няма спор, че "Булгарцветинвест"
АД, с ЕИК ********* е непререгистрирано в сроковете по §4 от ПЗР на Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел и се счита за заличено от 31.01.2017 г. на основание пар.5г, ал.4 от ПЗР на ЗТРРЮЛНЦ.
В административното производство възоснова на събраните данни за дружеството издател на оспорените удостоверение - обр. УП-3 - изх. №
207/18.10.2004г. и удостоверение обр. УП-2 - изх. № 208/18.10.2004г. е направен обоснован извод, че процесния стаж не може да бъде зачетен, тъй като липсата на първична документация препятства удостоверяване по категоричен начин действителното полагане на този стаж, както и полагането му по условията на т. 26 от ПКТП (отм.) и съответствието на посочения в УП-2 № 208/18.10.2004 г. осигурителен доход с разплащателните ведомости.
Административният орган е приел, че периодите от 08.01.1976 г. до 27.03.1978 г. - 02г. 02м. 18 дни; от 09.04.1980 г. до 20.10.1982 г. - 02 г. 06 м. 08 дни и от 05.03.1988 г. - 22.12.1995 г. - 07 г. 09 м. 15 дни., не са удостоверени по надлежния ред и не са зачетени за осигурителен стаж.
Имайки предвид събраните данни в рамките на административното производство относно визираните документи за трудов стаж - удостоверение обр. УП-30 № 81/08.10.1993г. - с посочен издател ТКЗС - в ликвидация, с. Брани поле; удостоверение - обр. УП-3 с изх. № 207/18.10.2004г. - с посочен издател "Булгарцветинвест" АД София и удостоверение обр. УП-2 с изх. № 208/18.10.2004г. - с посочен издател "Булгарцветинвест" АД София, в настоящото съдебно производство, по отношение на тези доказателства е оспорена истинността им по чл. 193 от ГПК, като мотивите на оспорването са конкретизирани с молба - изх. № 1012-15-212#3/08.10.2019 г. /л.111/.
В друг състав на Административен съд Пловдив, в открито съдебно заседание проведено на 16.10.2019 г. /л.113/ е постановено да се извърши проверка истинността на посочените в молба писмени доказателства: Удостоверение обр.
УП-30 № 81/08.10.1993г. - с посочен издател ТКЗС - в ликвидация, с. Брани поле; удостоверение - обр. УП-3 с изх. № 207/18.10.2004г. - с посочен издател "Булгарцветинвест" АД
София и удостоверение обр. УП-2 с изх. №
208/18.10.2004г. - с посочен издател "Булгарцветинвест" АД София.
Настоящия съдебен състав намира, че същите представляват официални свидетелстващи документи, като тежестта на оспорването им би следвало да се възложи на ответника.
Настоящия съдебен състав намира, че тази процесуална непрецизност е била преодоляна в хода на административното и съдебно производства, където страните са били водени от стремежа да установят обективната истина за това какъв действително нормативно признат трудов и осигурителен стаж е имал жалбоподателя Т..
От страна на процесуалния представител на жалбоподателя не се ангажираха доказателства, че удостоверените от длъжностното лице факти в оспорените документи са се осъществили, т. е. лицето да е осъществявало трудова дейност на посочените длъжности за посочените периоди, така както е отразено в документите.
По делото се приобщиха писмени доказателства:
Писмо от кметство с. Браниполе с вх. № 311/01.11.2019 г., писмо изх. № 4603/11.11.2019 г. от община Куклен, писмо с изх. № 536/21.11.2019 г. от Кметство с. Белащица и писмо с изх. № 330/22.11.2019 г. от Държавна агенция „Архиви", видно от които не се установяват данни, различни от констатираните в административното производство.