Определение № 7353 от 20.02.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 7353 гр. София, 20.02.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ като разгледа докладваното от КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ Гражданско дело № 20261110100179 по описа за 2026 година

Постъпила е искова молба от Б. С. П., ЕГН: **********, с постоянен адрес ***************, съдебен адрес: ***************** чрез адв. Л. Б., срещу „БАБ“ ЕАД, ЕИК *, с адрес: *********************, за която съдът констатира, че е редовна, а предявените с нея искове – допустими.

Водим от горното и на основание чл. 140, ал. 1, ал. 3 ГПК, Софийският районен съд,

ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на -24.03.2025 г. от 10.45 часа, за които дата и час да се призоват страните.

СЪОБЩАВА на страните проекта си за доклад по делото:

Производството е образувано по искова молба на Б. С. П., ЕГН: **********, с постоянен адрес ***************, съдебен адрес: ***************** чрез адв. Л. Б., срещу „БАБ“ ЕАД, ЕИК *, с адрес: *********************, с която се иска да се прогласи нищожността на Договор за потребителски кредит № **********, сключен на 06.10.2023 г., сключен между Б. С. П. и „БАБ“ ЕАД.

При условията на евентуалност иска да бъде установено, че клаузите в чл. 7.2.3 и чл. 19 от Договор за кредит №**********, сключен на 06,10.2023 г„ които предвиждат заплащане на застрахователна премия, която е включена в главницата по договора в размер на 2 199,23 лв. за нищожни съгласно чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД.

Ищецът твърди, че на 06.10.2023 г. е сключил процесния договор, по силата на който „БАБ“ ЕАД му е предоставило в заем сумата от 7 000 лв. при фиксиран ГЛП от 41.09 % и ГПР от 48.51 %. Съгласно погасителен план следвало да внесе 35 месечни вноски по 448,44 лв. и една последна вноска от 448,56 лв., като сумата включвала главница, лихва и 1 застрахователна премия, която била на стойност 2 199,23 лв. и била присъединена към главницата, съгласно чл. 7.1 от Договора.

Сочи се, че ГЛП е 41.09 % - видно от самия договор лихвата е прекомерна и само на това основание договора следва да се обяви за нищожен. В конкретния случай ГПР е увеличен по скрит начин, тъй като в него не е включена застрахователната премия, което е още едно основание за нищожност на договора. Излагат се доводи за приложимостта на чл.

11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Сочи се, че на практика при предоставен кредит от 7 000 лева ищецът следва да върне сумата от 16 143,96 лева, което де факто означава оскъпяване на кредита с над 200 %.

Твърди се, че сключването на договора за застраховка представлява условие за отпускане на процесния кредит. Това е така, защото клаузита на чл. 7.2.3 и чл. 19 от договора, размерът на застрахователната премия също е предварително определен в договора за кредит към датата на неговото сключване и е включен в размера на главницата по погасителния план.

Представени са писмени доказателства.

Иска се да бъде назначена съдебно-счетоводна експертиза, като вещото лице счетоводител след като се запознае с приложените към делото писмени доказателства да отговори на въпросите: a. Какъв е размерът на Годишния процент на разходите (ГПР), като се вземе предвид и дължимата застрахователна премия по договора?; b. Какъв е размерът на Годишния лихвен процент (ГЛП) по договора и какъв е основния лихвен процент на БНБ относим към договора?; c. Каква сума е платена по кредита по пера?

Иска се да бъде задължен ответника да представи цялото кредитно досие, включително договора за потребителски кредит, всички прилежащи към този договори приложения и анекси, общите условия за отпускането на този потребителски кредит, погасителния план по него, както и извлечение за всички платени от нея суми В срока по чл. 131 ГПК ответната страна е депозирала отговор на исковата молба, с която искът се оспорва като неоснователен.

Излагат се фактически твърдения и теоретични постановки относно ГПР. Твърди се, че в процесния договор ясно са посочени и компонентите – главница и лихва.

Оспорват се твърденията, таксата за застрахователна премия се явява нищожна както и че сумите нея следва да бъдат включени при изчислението на ГПР. Сочи се, че със Заявление-декларация за установяване на договорни отношения, попълнено от ищеца, във връзка със сключването на процесния договор, последният е заявил изрично сключването на договор за застраховка. Твърди се, че в случай че застраховката е била задължителна за сключването на договора за кредит, то следва и нейното поддържане за срока на кредита да бъде задължително и потребителят да няма възможност да я прекрати без да претърпи санкция за това (увеличена лихва, предсрочна изискуемост или друго). Незадължителният характер на застраховката се обуславя от пълната свобода на потребителя да прекрати същата и да получи възстановяване на платената застрахователна премия, за което действие страните не са предвидили каквито и да било последици в договора за кредит.

Обобщава се, че застраховката не е била условие за сключването на процесния договор за кредит, за което в хода по кандидатстване клиентът е бил уведомен няколко пъти и все пак същата е доброволно и изрично заявена от кредитополучателя. Набляга се на факта, че последната е могла да бъде прекратена от ищеца без никакви последствия по 2 процесния договор за кредит, съобразявайки разписаното в чл.3, б. „ж“ от Директива 2008/48/ЕО и § 1. т. 1 от ДР на ЗПК. Сочи се, че в настоящия случай застраховката не следва да се приема като част от общите разходи по кредита, съответно не трябва да бъде включена при изчислението на ГПР.

ПРАВНАТА КВАЛИФИКАЦИЯ на предявените искове е чл. 124, ал.1 ГПК във вр. чл. 26, ал. 1 предл. 1 ЗЗД/ във вр чл. 19, ал. 3 ЗПК и чл. 22 ЗПК/ .

РАЗПРЕДЕЛЯ доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти, както следва:

-В тежест на ответника е да установи че по валидно облигационно правоотношение между него и ищеца, породено от договор за потребителски кредит, е изпълнил задълженията си точно, в т,ч, че страните са били обвързани от валидни клаузи за застраховка на кредитополучателя.

На основание чл. 146, ал. 1, т. 5 във вр. с ал. 2 ГПК съдът УКАЗВА на страните, че съгласно чл. 153 и чл. 154, ал. 1 ГПК всяка страна е длъжна да установи спорните факти, на които основава своите искания или възражения, както и връзките между тези факти.

УКАЗВА на страните, че съдът служебно следи за неравноправни клаузи в потребителския договор по смисъла на чл.143 от ЗЗП и чл. 7, ал. 3 ГПК.

ДОПУСКА приложените към исковата молба и отгвоора писмени доказателства като допустими, необходими и относими по делото, тъй като се отнасят до релевантни за спора факти.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията за назначаване на ССчЕ и за задължаване на ответника да предостави цялото кредитно досие/ ответникът не оспорва, че застрахователната препия не е включена в ГПР а наличието на плащания или не по договора не е относимо към спора за действителността на договора/

НАПЪТВА страните към СПОГОДБА, като указва, че съдебната спогодба има сила на влязло в сила решение и не подлежи на обжалване пред по-горен съд, като при постигане на спогодба се възстановява половината от внесената държавна такса.

УКАЗВА на страните, че в срок най-късно в насроченото съдебно заседание могат да изразят становищата си във връзка с дадените от съда указания и проекта за доклад по делото, както и да предприемат съответните процесуални действия.

УКАЗВА на страните, че ако не изпълнят дадените от съда указания в срок, същите губят възможността да направят това по-късно, освен ако пропускът се дължи на особени непредвидени обстоятелства.

ДА СЕ ВРЪЧИ препис от определението на страните по делото, а на ищеца и препис от отговора на исковата молба.

3

Определението не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4