Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 592 от 24.03.2021, Окръжен съд - Варна

Съд
Окръжен съд - Варна
Дело
Въззивно гражданско дело 282/2021
Вид
Решение № 592
Подписан
24.03.2021
В сила
24.03.2021
Състав
Мария Кирилова Терзийска, Ралица Цанкова Райкова, Елина Пламенова Карагьозова

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл.259, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.260 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 261 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 263, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.269, ал.1 изр.второ · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 9 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 108 · Кодекс за застраховането
  • чл. 386, ал.1 · Кодекс за застраховането
  • чл. 386, ал. 2 · Кодекс за застраховането
  • чл. 400 · Кодекс за застраховането
  • чл. 405, ал. 1 · Кодекс за застраховането
  • чл. 409 · Кодекс за застраховането

РЕШЕНИЕ

№ 592 гр. Варна , 24.03.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ в публично заседание на десети март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Мария К. Терзийска

Елина П. Карагьозова

Ралица Ц. Райкова при участието на секретаря Христина З. Атанасова като разгледа докладваното от Ралица Ц. Райкова Въззивно гражданско дело № 20213100500282 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Производството е образувано по въззивна жалба с вх. № 288230 /10.12.2020г., подадена о т ЗАД „Асет Иншурънс“ АД, ЕИК 203066057, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Шар планина“ № 35, представлявано заедно от Р.С.Б. – председател на Съвета на директорите и М.И.Д. – изпълнителен директор, срещу решение № 261 070/ 06.11.2020г., постановено по гр.д. № 20 619 / 2019г. на ВРС, 35 с-в, с което ЗАД „Асе т Иншурънс“ АД, ЕИК 203066057, е осъдено да заплати на И. Е. И., ЕГН:

**********, с адрес: ****************************************, сумата от 3419.46 лв., представляваща дължимо застрахователно обезщетение, дължимо съгласно полица № 1011810002713, за претърпени имуществени вреди по МПС рег. № В 8303 ВТ, изразяващи се в: увреда на челно стъкло, преден капак и предна броня, всички настъпили в резултат на застрахователно събитие от 08.05.2019 год. и увреда на дясна предна врата, задна дясна врата, заден десен калник, корпус на дясно странично огледало, капачка на странично дясно огледало, всички настъпили в резултат на застрахователно събитие от 08.05.2019 год., на основание чл. 386, ал. 1, вр. с 1 чл. 405, ал. 1 КЗ, ведно със законната лихва върху горепосочената главница, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното и изплащане и 178.57 лв., представляваща лихва за забава за периода от 04.06.2019 г. до 12.12.2019 г., на основание чл. 409, вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД и са присъдени разноски в полза на ищеца.

В жалбата се излага, че решението е неправилно и необосновано, при грубо нарушение на процесуалните правила и при неправилна и необоснована преценка на събраните доказателства. Претенцията във връзка със събитието настъпило на 08.05.2019 г. и ликвидационна преписка № 10019002849 е неоснователна, поради обстоятелството, че при сключване на процесния застрахователен договор на 05.06.2018 г., са били налице увреждания на челното стъкло, предния капак и облицовка предна броня на автомобила, каквито се претендират по заведената ликвидационна преписка. Съгласно Общите условия на застраховката, т. 6.17, същата не покрива щети констатирани, описани и/или заснети при сключване на застрахователния договор. Претенцията във връзка със събитието от 10.05.2019 г. и ликвидационна преписка е неоснователна поради липса на причинноследствена връзка между твърдяното събитие и механизма на получаване на уврежданията. Не е възможно всички те да настъпят едновременно при твърдяното събитие от 10.05.2019 г. Ето защо, на ищеца е изплатено обезщетение за увреждането, което е в причинна връзка със събитието, а за останалите увреждания претенцията е неоснователна. Приемо-предавателен протокол № 44/05.06.2018 г. не съставлявал протокол за извършен оглед към застрахователната полица и не удостоверявал по никакъв начин съществуването или липсата на увреждания към момента на сключване на полицата. Протоколът е съставен във връзка с монтиране на допълнителна защита срещу кражба на автомобила и същият удостоверява, че автомобилът е приет от неговия собственик/представител, а не от Застрахователя без възражения след монтажа. Ето защо изводите на съда за липса на увреждания към момента на сключване на застраховката са изцяло неправилни и необосновани. С Молба - становище - изх. № 002-1580/02.10.2020 г. по повод насроченото за 06.10.2020 г. открито съдебно заседание по делото, застрахователят е поставил въпроси към вещото лице по съдебната автотехническа експертиза, които касаят несъответствия между изводите на 2 експерта и останалите доказателства по делото /в частност снимковия материал /, както и касаят обстоятелства, които не са изяснени от вещото лице в писменото заключение. Отделно от поставените въпроси, със същата молба жалбоподателят е изразил несъгласие с констатациите на експерта, и изрично е заявил, че оспорва заключението като неправилно и необосновано. В откритото съдебно заседание на 06.10.2020 г, съдът е докладвал молбата и е оставил без уважение направеното искане за поставяне на въпроси към вещото лице, като е посочил, че това би довело до нарушаване на принципа за равенство на страните в процеса заложен в чл. 9 от ГПК. Приел е заключението на съдебната автотехническа експертиза, като на вещото лице не са задавани въпроси и същото не е давало каквито и да е обяснения по експертизата. Съдът изцяло е игнорирал изразеното от жалбоподателя по експертизата, както и изрично заявеното оспорване на заключението. В тази връзка, счита, че е налице грубо нарушение на процесуалните правила от страна на първоинстанционния съд, довело до неправилни и необосновани фактически и правни констатации, а от тук и до постановяване на изцяло незаконосъобразно, неправилно и необосновано решение. По изложените съображения моли за отмяна на решението и за присъждане на разноските за двете инстанции. В открито съдебно заседание, процесуалният представител на жалбоподателя не се явява, депозира молба преди датата на о.с.з., в която изрично сочи, че поддържа въззивната жалба, отправя конкре тни въпроси към вещото и обективира списък с разноски.

В срока по чл. 263, ал.1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемата страна И. Е. И., с който се оспорват доводите изложени във въззивната жалба. Твърди, че постановеното решение е правилно и законосъобразно.

В хода на съдебното производство не се събраха доказателства, които по категоричен и непротиворечив извод да обосноват, че уврежданията на челното стъкло, предния капак и облицовка предна броня, са документирани в снимковия материал, изготвен при сключване на полицата.

Приетата съдебно - автотехническа експертиза е компетентно и добросъвестно изготвена, с необходимите познания и опит, съответстваща на останалия събран по делото доказателствен материал, като вещото лице е изследвало пълно и задълбочено представените по делото доказателства и е отговорило изцяло на поставените задачи. Направеното оспорване от страна 3 на ответника на назначената съдебно - автотехническа експертиза е бланкетно, не се навеждат твърдения, че заключението е необосновано и възниква съмнение за неговата правилност, което не води до посоченото от ответника грубо нарушение на процесуалните правила от страна на първоинстанционния съд. Сочи, че са налице всички предпоставки за уважаване на исковата претенция.

Предвид гореизложеното, моли съда да потвърди обжалваното решение, както и за присъждане на направените съдебни разноски, включително заплатеното адвокатско възнаграждение за въззивна инстанция. В открито съдебно заседание, страната се представлява от процесуален представител, който оспорва въззивната жалба, поддържа подадения отговор, представя списък с разноски и моли съда да постанови решение, с което да потвърди първоинстанционното решение.

За да се произнесе по подадената въззивна жалба, настоящият състав съобрази следното:

Първоинстанционното производство пред РС –Варна е образувано по предявени о т И.

Е.

И.,

ЕГН:

**********, с адрес:

****************************************, срещу ЗАД „Асет Иншурънс“ АД, ЕИК: 203066057, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.

„Шар планина“ № 35, обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 386, ал.1 вр. чл. 405, ал.1 КЗ и чл. 409 КЗ вр. с чл. 86 ЗЗД, за осъждане на ответното дружество да заплати на ищеца следните суми: 1/ сумата от 3419.46 лв., представляваща дължимо застрахователно обезщетение, дължимо съгласно полица № 1011810002713, за претърпени имуществени вреди по МПС рег. № В 8303 ВТ, изразяващи се в:

- увреда на челно стъкло, преден капак и предна броня, всички настъпили в резултат на застрахователно събитие от 08.05.2019 год.;

- увреда на дясна предна врата, задна дясна врата, заден десен калник, корпус на дясно странично огледало, капачка на странично дясно огледало, всички настъпили в резултат на застрахователно събитие от 08.05.2019 год., ведно със законната лихва върху горепосочената главница, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното и изплащане и 2/ сумата от 4

178.57 лв., представляваща законна лихва за забава за периода от 04.06.2019 г. до датата на подаване на исковата молба – 13.12.2019 г.

В исковата молба ищецът твърди, че между страните е сключен договор за застраховка „КАСКО“, обективиран в полица № 1011810002713, по отношение на лек автомобил „БМВ“, рег. № В 8303 ВТ, с период на валидност 05.06.2018 г. – 04.06.2019 г. Излага, че на 08.05.2019 г. по време на движение по околовръстен път гр. Варна – Езерово от движещ се пред застрахованото МПС товарен камион, превозващ строителни материали изпадат камъчета, в резултат на което са увредени челно стъкло, преден капак и предна броня. На 10.05.2019 г. лицето Д.П.Т. установява, че същия автомобил е ударен на паркинг пред местоработата – РЗИ – гр. Варна, като са увредени дясно огледало, дясна и задна врата и заден десен калник.

Ответникът е уведомен за настъпилите застрахователни събития, заведени са щета № 10019002849 за събитието от 08.05.2019 г. и щета № 10019002850 за събитието от 10.05.2019 г., извършен ни са оглед на автомобила и опис на щетите. От страна на застрахователя е постановен отказ за изплащане на обезщетение, а в последствие е прието репатриране на вредите, касаещи заден десен калник по щета № 10019002850. В тази връзка, на 14.08.2019 год. от ответника е изплатена сумата от 102.71 лв. Твърди се още, че сумите, необходими за репа триране на вредите са съответно 2807.81 лв. по щета № 10019002849 и 714.36 лв. – по щета № № 10019002850, които не са заплатени от ответника.

Ответникът – ЗАД „Асет иншурънс“ АД, депозира писмен отговор в срока по чл. 131 ГПК, с който изразява становище за допустимост, но неоснователност на иска. Възразява, че уврежданията на челно стъкло, преден капак и облицовка предна броня, са установени при първоначалния оглед на автомобила, при сключване на застрахователния договор. Уврежданията на предна и задна дясна врата, корпус и капачка на странично дясно огледало са настъпили в резултат от експлоатация на автомобила. Оспорва механизма на настъпване на застрахователните събития, а също и причинно – следствената връзка между същите и процесните вреди. Отправя искане за отхвърляне на претенциите и за присъждане на разноски.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК, от активно 5 легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, процесуално допустима е и отговаря на останалите съдържателни изисквания на чл.260 и чл. 261 ГПК и следва да бъде разгледана по същество.

Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. В обхвата на така посочените въззивни предели, ВОС намира обжалваното решение за валидно и допустимо.

По отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпореждането на чл.269, ал.1 изр.второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания. Релевираните от въззивника такива се свеждат до неправилност на изводите на съда относно дължимостта на претендираното застрахователно обезщетение.

Въззивната жалба разгледана по същество се явява неоснователна, при прието за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявеният главен иск е с правно основание чл.405, ал.1 от КЗ, съгласно който при настъпване на застрахователното събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение в уговорения срок.

Съобразно чл. 400 от КЗ и съдебната практика по приложението му, застрахователното обезщетение по договор за имуществена застраховка се определя в рамките на договорената максимална застрахователна сума, а за възстановителна застрахователна стойност се смята стойността за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка. При изчисляване размера на обезщетението не следва да се прилага коефициент за овехтяване, тъй като последният е инкорпориран в самата застрахователна стойност. Съгласно императивната правна норма на чл. 386, ал. 2 от КЗ застрахователят е длъжен да заплати обезщетение равно на размера на вредата към деня на настъпване на събитието.