Решение № 61 от 23.02.2024, Окръжен съд - Сливен
- Съд
- Окръжен съд - Сливен
- Дело
- Въззивно гражданско дело 91/2024
- Вид
- Решение № 61
- Подписан
- 23.02.2024
- В сила
- 23.02.2024
- Състав
- Мария Янева Блецова Калцова, Стефка Тодорова Михайлова Маринова, Гергана Огнянова Симеонова
Цитирани разпоредби
- чл. 435 ал.2 т. 7 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 79 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 79, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 36 · Закон за адвокатурата
РЕШЕНИЕ
№ 61 гр. Сливен, 23.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Мария Ян. Блецова Калцова
Членове:
Стефка Т. Михайлова Маринова
Гергана Огн. Симеонова като разгледа докладваното от Мария Ян. Блецова Калцова Въззивно гражданско дело № 20242200500091 по описа за 2024 година Производството е по глава ХХХІХ от ГПК.
Производството е по реда на чл. 435 ал.2 т. 7 от ГПК. Подадена е частна жалба от З. С. К. с ЕГН: **********, с адрес: ******* чрез пълномощника адв. Е. М. от АК[1]Сливен по изп. дело №20239150403192 по описа на ЧСИ Гергана Грозева с per. № 915 при КЧСИ, против разпореждане на ЧСИ Гергана Грозева, с което е постановен отказ за намаляване на приетия като разноски по изпълнителното дело адвокатски хонорар на пълномощника на взискателя, обективирано в Протокол изх. № 9774/23.01.2024г. В жалбата се поддържа, че разпореждането е незаконосъобразно и не кореспондира с наложената практика в съдебното изпълнение и контрола от съда по този въпрос. Длъжникът, след получаване на ПДИ, в срока за доброволно изпълнение изплатил цялото задължение по делото, в т.ч. и пълния размер на претендираните разноски за адвокатското възнаграждение платено от взискателя в размер на 400.00лв. Т.е. делото е приключило в първата 1 доброволна фаза на процеса и не е имало нужда и не се е развивала втората му фаза - принудителната. Разноските за адвокатско възнаграждение се разделят, като такива за първата фаза на процеса – 200.00лв. за образуване на изпълнителното дело и 200.00лв. за втората фаза - воденето на делото. Задно с това е депозирал възражение за недължимост частично на разноски за адвокатско възнаграждение по чл.10, т. 2 от Наредба № 1 от МРАВ - за водене на делото, като счита, че дължи разноски само за образуването на делото по чл. 10, т. 1 от Наредба № 1 от МРАВ - 200 лв. Цялото задължение е било платено от длъжника следствие на неговите доброволни действия, като не се е налагало извършването на принудителни от ЧСИ. Не само не се е налагало, но и не са били извършвани реално такива, които да доведат до събиране на задължението или дори на част от него. В такива случай практиката по признаването на разноските по чл. 79 от ГПК са само за тази, сторени от взискателя по чл. 10, т. 1 от наредба № 1 от МРАВ - т.е. само за образуване на изпълнителното дело 200 лв. Не е следвало ЧСИ да признава разноски по чл. 10, т. 2 от наредба № 1 от МРАВ, т.к. това са разноски за процесуално представителство, защита и съдействие на взискателя при извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания разноски за принудително изпълнение. Това обаче не е било налице и ЧСИ не е представила мотиви за отказа си. Следвало ЧСИ да намали разноските с 200.00лв. до пълния размер от 400.00лв., т.к. не се полагат разноски 200.00лв. за водене на делото по чл. 10, т. 2 от наредба № 1 от МРАВ. Позовава се на съдебна практика и в обобщение иска да се отмени разпореждането на ЧСИ Гергана Грозева, като неправилно, незаконосъобразно и необосновано, и да се намалят разноските за платено адвокатско възнаграждение от взискателя до 200.00лв. - само за образуване на изпълнителното дело. Претендира разноски и прилага списък.
Не е постъпил писмен отговор от взискателя на тази жалба.
В писмени мотиви ДСИ излага фактологията по образуването и движението на делото. Не се спори, че поканата за доброволно изпълнение до длъжника му е била връчена на 05.01.2024г. и в срока на доброволно изпълнение – на 19.01.2024г. цялото задължение е било изплатено. По същество излага съображения, че в Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, издадена от Висшия адвокатски съвет са уредени минималните размери на адвокатските 2 възнаграждения, включително и тези за образуване и водене на изпълнително дело. Материалния интерес, за който е образувано изпълнително дело № 20239150403192, е в размер на 2500.00лв. Съгласно разпоредбата на чл. 10, т.
1 от Наредбата, за образуване на изпълнително дело, възнаграждението е 200.00лв. Предвид материалния интерес на взискателя, за да бъде изчислен минималният размер на адвокатското възнаграждение за водене на изпълнителното дело, следва да се приложат разпоредбите на чл. 10, т. 2 във връзка с чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредбата, т.е. минималният размер на адвокатското възнаграждение за водене на изпълнителното дело се равнява на половината от сумата от 400.00лв. плюс 10% от горницата над 1000.00лв.
След извършване на изчисляването, следва да се има предвид, че минималният размер на адвокатското възнаграждение за водене на изпълнително дело№ 20239150403192, е сумата от 275.00лв. Предвид изложеното до момента, минималният размер на адвокатското възнаграждение на взисактеля за образуване и водене на изпълнителното дело е сумата от общо 475.00лв. С разпореждането от 21.11.2023 г. ЧСИ е приел за събиране като разноски по изпълнителното дело, претендираната сума от взискателя, в размер на 400.00лв., която е със 75.00лв. по-ниска от минималната за образуване и водене на изпълнителното дело. Разпоредбата на чл. 78, ал. 5 от ГПК, урежда възможността съдът да намали размера на разноските за адвокатски хонорар при прекомерност, съобразно фактическата и правна сложност, ако това бъде поискано от насрещната страна, но ограничава намаляването до минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. Текстовете на чл. 36 от Закона за адвокатурата препращат към горепосочената Наредба № 1. Процесуалният представител на взискателя не е депозирал бланкетна молба за образуване на изпълнителното дело, а след извършено от него проучване имуществото на длъжника, е поискал насочване на принудителното изпълнение върху конкретно посочен от него недвижим имот, собственост на З. С. К.. Счита, че приетия за събиране като разноски по изпълнителното дело адвокатски хонорар на пълномощника на взискателя, в размер на 400.00лв., не е прекомерен съобразно действителната фактическата и правна сложност на изпълнителното дело. Така определения хонорар съответства и на константната съдебна практика, според която за прекомерни адвокатски възнаграждения се приемат, тези които надхвърлят трикратния размер на 3 минималните такива. Поради това иска жалбата да бъде оставена без уважение като неоснователна.
При така сложената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:
Съгласно чл. 10, т. 1 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за образуване на изпълнително дело се дължи адвокатско възнаграждение в размер на 200.00 лв., а съгласно т. 2 на същата разпоредба - за воденето на изпълнителното дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания – се определя допълнително възнаграждение в зависимост от материалния интерес. В конкретния случай от страна на процесуалния представител на взискателя освен депозиране на молбата за образуване на изпълнително дело не са извършвани други процесуални действия. В резултат на предприетия изпълнителен способ в срока за доброволно изпълнение е преведено по сметка на ДСИ задължението на длъжника. Жалбоподателят посочва, че към така определения размер на адвокатско възнаграждение не следва да се включи и този определен по чл.10, т. 2, предл. 1 от Наредбата. Настоящият съдебен състав приема, че доколкото в срока за доброволно изпълнение е събрана дължимата сума, на взискателя не следва да се определя и адвокатско възнаграждение по т. 10. 2 от посочената Наредба. Предвид изложените мотиви настоящият съдебен състав намира, че на взискателя се дължи адвокатско възнаграждение в размер на 200.00лв., поради което същото следва да бъде намалено до посочения размер. Съгласно чл. 79, ал. 1 от ГПК разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, освен в три изчерпателно изброени хипотези на закона.
Доколкото в настоящия случай разноските, направени от взискателя, са за изпълнителни способи, които не са приложени, то направените от взискателя разноски за това не следва да бъдат понесени от длъжника, поради което и направеното му искане за намаляне на претендирания адвокатски хонорар на взискателя следва да бъде уважено.
С оглед основателността на жалбата, то на жалбоподателят се дължат направените в производството разноски в размер на 173.00 лева.
Ръководен от гореизложеното съдът
4
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Разпореждане на ЧСИ Гергана Грозева, с което е постановен отказ за намаляване на приетия като разноски по изпълнителното дело адвокатски хонорар на пълномощника на взискателя, обективирано в Протокол изх. № 9774/23.01.2024г.
Вместо това постанови:
НАМАЛЯВА определените в поканата за доброволно изпълнение по изпълнително дело
№20239150403192 разноски за адвокатско възнаграждение на взискателя от 400.00лв. на 200.00 /двеста/ лв.
ОСЪЖДА Р.М.С., ЕГН: **********, от гр.Раднево, общ. Раднево, обл.
Стара Загора, ********** ДА ЗАПЛАТИ НА З. С. К. с ЕГН: **********, с адрес: с. Близнец, общ. Твърдица, обл. Сливен сумата от 173.00 /сто седемдесет и три/ лева, представляващи направените в производството разноски.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
5