Решение № 1004 от 28.02.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1004 гр. София, 28.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 103 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ЧАВДАР АЛ. КОСТОВ като разгледа докладваното от ЧАВДАР АЛ. КОСТОВ Административно наказателно дело № 20211110209115 по описа за 2021 година при участието на секретаря Даринка Цанева, като разгледа докладваното от съдията н. а. х. дело № 9115 по описа за 2021 г. , за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 - чл. 178 от Административно процесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 72, ал. 4 от Закон за Министерството на вътрешните работи /ЗМВР/.

Образувано е по жалба на И. Е. Г., ЕГН **********, депозирана чрез адв. П. С. от САК, редовно упълномощена, срещу Заповед за задържане на лице рег. № УРИ-228зз-596/16.05.2021 г. по чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР от 16.05.2021 г. на полицейски орган М. В. Я. – командир на отделение в група „Охрана на обществения ред“ на сектор „Охранителна полиция“ към 04 РУ – СДВР.

В жалбата от И. Е. Г., депозирана чрез адв. П. С. от САК, редовно упълномощена, се сочи, че обжалваната заповед е незаконосъобразна, издадена при съществено нарушение на административно производствените правили и при липса на мотиви. В тази насока се сочи, че заповедта за задържане на лице в случая е постановена в нарушение на нормативно регламентираните изисквания за съдържанието на акта, тъй като не са посочени конкретни данни, обосноваващи прилагането на принудителната административна мярка. Твърди се, че в процесната заповед единствено и само е посочено правното основание за нейното издаване, а именно чл. 72, ал.

1, т. 1 от ЗМВР, но от нея не става ясно какви са конкретните фактически основания за задържането на И. Г. за срок до 24 часа, доколкото липсват мотиви в тази насока. В този смисъл се заявява, че в настоящия случай 1 правото на защита на жалбоподателя И.

Г. е затруднено, тъй като в заповедта не са посочени конкретни данни, обуславящи извода, че задържаното лице е извършило престъпление, нито на лицето е предоставена информация за какво точно е задържано. Поддържа се, че по своята правна същност заповед за задържане на лице с цитирания по горе номер, представлява принудителна административна мярка по смисъла на чл. 22 от ЗАНН и за нейното прилагане е необходимо осъществяването на фактическия състав на нормата на чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, който включва наличие на данни за извършено престъпление и данни то да е извършено от задържаното лице, като в случая такива данни не са налице. Сочи се, че целта на чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР е задържането като превантивна мярка да предотврати възможността лицето, което има вероятност да е извършило престъпление, да се укрие и спрямо него да не може да бъде приведено в действие наказателно преследване, като в случая не може да се установи каква е била конкретната цел за издаване на оспорената заповед и постановеното с нея задържане. Твърди се, че действията на полицейските служители при задържането на Г. са в нарушение на разпоредбите на чл. 30 от Конституцията на Република България и чл. 5 от Конвенцията за защита правата на човека. С оглед на изложеното в жалбата от И. Г. се иска съдът да отмени оспорената заповед като незаконосъобразна, немотивирана и неотговаряща на действителната фактическа обстановка, като се претендира и присъждане на сторените от жалбоподателя разноски по делото за адвокатско възнаграждение.

В съдебно заседание, в което е даден ход на делото по същество, жалбоподателят И. Г. се явява лично и се представлява от адв. П. С. от САК, редовно упълномощена, която пледира съдът да уважи жалбата на основанията, посочени в нея, и претендира присъждане на разноски в размер на чл. 80 от ГПК.

Жалбоподателят И. ХХ поддържа заявеното от адв. С..

Ответникът – полицейски орган М. В. Я. – командир на отделение в група „Охрана на обществения ред“ на сектор „Охранителна полиция“ към 04 РУ – СДВР, уведомен, не се явява.

Същият се представлява от юрисконсулт ХХХ редовно упълномощена, която пледира съдът да остави без уважение жалбата на И. Г. срещу процесната заповед за задържане и да потвърди последната като законосъобразна. В тази насока юрк. Иванова поддържа, че възраженията на жалбоподателя са неоснователни и че при издаването на 2 заповедта са спазени нормативните изисквания за нейното съдържание.

Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение и моли за присъждането на юрисконсултско такова.

Съдът, след като се запозна със събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

На 16.05.2021 г., около 03:20 часа жалбоподателят И. Е. Г. бил задържан от полицейски служители от МВР, като в 03:30 часа била извършена проверка по чл. 81 от ЗМВР на управлявания от него лек автомобил марка и модел „ХХХХ, при която не били открити забранени вещи и предмети. След това жалбоподателят И. Е. Г. бил транспортиран до 04 РУ – СДВР.

След отвеждането на жалбоподателя И. Е. Г. в 04 РУ – СДВР на същия бил извършен обиск, при който също не били открити забранени вещи и предмети и за което бил съставен протокол № УРИ 238р-10904/16.05.2021 г.

Била попълнена декларация от И. Г. от 16.05.2021 г., че не желае адвокатска защита, че няма здравословни проблеми, не желае медицински преглед от лекар и че не желае за задържането му да бъде уведомено конкретно лице, като Г. бил уведомен и за правото му на свиждания и да получава колети и храна. Във 04 РУ – СДВР от полицейски орган – М. В. Я. – командир на отделение в група „Охрана на обществения ред“ на сектор „Охранителна полиция“ към 04 РУ – СДВР, била издадена обжалваната Заповед за задържане на лице рег. № УРИ-228зз-596/16.05.2021 г., която жалбоподателят Г. подписал. Въз основа на същата И. Г. бил задържан в помещение за задържане на лица в 04 РУ – СДВР за срок до 24 часа, като същият бил вписан в книгата за задържани лица на 04 РУ – СДВР на 16.05.2021 г.

В горепосочената заповед за задържане на И. Г. като основание за задържане на същия било посочено – чл. 72, ал. 1, т. 1 от Закон за Министерството на вътрешните работи, а като фактически и правни основания за задържането му било посочено – „съмнение за притежание на НВ“. Жалбоподателят И. Г. бил освободен от 04 РУ – СДВР в 10:15 часа на 16.05.2021 г.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

В тази връзка и на първо място следва да се отбележи, че упражняването на правомощието по чл. 72 от Закон за Министерството на вътрешните работи /ЗМВР/ е в условията на оперативна самостоятелност и при предоставена на полицейския орган възможност да прецени при наличие на нормативно установени фактически предпоставки да наложи или не принудителна административна мярка.

3

На следващо място, в случая, обжалваният индивидуален административен акт е издаден от компетентен орган по смисъла на чл. 57, ал.

1 от ЗМВР, в кръга на предоставените му от закона правомощия.

В разпоредбата на чл. 74, ал. 2 от ЗМВР законодателят е посочил реквизитите, които следва да съдържа заповедта за задържане по чл. 72, ал. 1 от ЗМВР, а именно – името, длъжността и местоработата на полицейския орган, издал заповедта, фактическите и правни основания за задържането, данни, индивидуализиращи задържаното лице, датата и часът на задържането, ограничаването на правата на лицето по чл. 73, правото му: да обжалва пред съда законността на задържането, на адвокатска защита от момента на задържането, на медицинска помощ, на телефонно обаждане, с което да съобщи за своето задържане, да се свърже с консулските власти на съответната държава, в случай че не е български гражданин, както и по негово искане незабавно да се уведомят консулските органи на държавата, чийто гражданин е задържаният, чрез Министерството на външните работи, а ако задържаният е гражданин на две или повече държави, той може да избере консулските органи на коя държава да бъдат уведомени за задържането му и с които желае да осъществи връзка, да полза преводач в случай, че не разбира български език.

Настоящият съдебен състав намира, че оспорената заповед е издадена в нарушение на нормативно установените изисквания за нейното съдържание, тъй като в същата не са посочени необходимите данни, въз основа на които да може да бъде наложена принудителната административна мярка по чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР по отношение на жалбоподателя И. Г., поради което и същият не е разбрал за какво е задържан. Липсата на изискуемите от закона реквизити представлява съществено нарушение на административно производствените правила, което обуславя незаконосъобразността на атакуваната заповед за задържане.

С оглед на изложеното е необходимо да се отбележи, че в обжалваната заповед за задържане на лице рег. № УРИ-228зз-596/16.05.2021 г. е посочено правното основание по Закон за министерството на вътрешните работи /ЗМВР/ за постановяване на задържането на жалбоподателя И. Е. Г., а именно – чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, която норма визира правомощието на полицейските органи за задържане на лице, за което има данни, че е извършило престъпление. Тук следва да се отбележи, че наличието на „данни“ съобразно посочената разпоредба на ЗМВР и понятието „достатъчно данни“ по смисъла на чл. 207, ал. 1 от НПК имат различно съдържание, т. е. за образуване на досъдебно производство по смисъла на НПК е необходимо наличието на достатъчно данни да се предположи, че дадено лице и извършило престъпление, докато при налагане 4 на принудителна административна мярка по ЗМВР, както в случая – задържане до 24 часа е необходимо наличието само на данни за извършено престъпление, които може да не са достатъчни за образуване на наказателно производство.

В конкретния случай в обжалваната заповед като фактическо основание за задържане на жалбоподателя И. Е. Г. е посочено – „съмнение за притежание на НВ“, което обаче е крайно недостатъчно, за да обуслови, от една страна, преценката за нейната законосъобразност, а от друга – да гарантира правата на накърненото от нея лице да узнае в пълен обем всички факти и обстоятелства, свързани с неговото задържане и да може адекватно да организира защитата си. В този смисъл – посочването само на съответната разпоредба от ЗМВР за издаване на заповедта, не е достатъчно основание да се приеме, че са били спазени изискванията за съдържанието на административния акт, с който е задържан жалбоподателя Г., без в същия да са посочени конкретни факти и данни, които да послужат като основание за задържането.

С оглед на изложеното именно и в заповедта следва да са описани конкретни фактически обстоятелства, че за лицето, спрямо което е наложено задържане, са налице данни, че е извършило престъпление или е съпричастно към извършено престъпление, респ. че съществува опасност същото да осуети наказателно преследване или да се укрие, но в конкретния случай факти и обстоятелства, представляващи основание за задържането на жалбоподателя Г., не са посочени, като такива не се установяват и от представените писмени доказателства с административната преписка, а и от ответника не са ангажирани такива в тази насока, поради това и съдът споделя доводите в жалбата в този смисъл. В случая по делото не е приложена и докладна записка, от която да се установяват данни за задържането на И. Е. Г.. Предвид това и съдът е възпрепятстван да прецени дали подобно задържане е било изобщо необходимо и откъде полицейският орган, издал заповедта, е черпил съмнението, че жалбоподателят Г. притежава наркотични вещества. На още по - силно основание не става ясно защо, след като при проверката на автомобила му и при извършения му обиск такива не са били открити, е следвало да бъде продължено неговото задържане.

На следващо място е необходимо да се посочи, че в заповедта за задържане по чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР винаги следва да са описани конкретни фактически обстоятелства, сочещи на обосновано предположение, че лицето, спрямо което се постановява задържането, може да е извършило престъпление или да е съпричастно с него. В Решение от 24.06.2014 г. по жалби № 50027/08 и № 50781/095 Петков и Профиров срещу България на ЕСПЧ е посочено, че не е достатъчно заповедта за задържане да съдържа само 5 позоваване на приложимите разпоредби, без посочване на специфични обстоятелства или действия на задържаното лице, релевиращи съпричастност към престъпното деяние, поради което и ЕСПЧ приема, че при липсата на конкретна фактическа обосновка на необходимостта от задържането, същото се явява несъвместимо с принципа за защита на лицата от произвол. В обжалваната заповед липсват обективирани каквито и да е било факти и обстоятелства за наличието на конкретни обективни данни, сочещи на обосновано предположение, че лицето спрямо което е постановено задържането по чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР е извършило или е било съпричастно към извършването на престъплението.