Решение № 183 от 22.06.2026, Районен съд - Лом

РЕШЕНИЕ

№ 183 гр. гр. Лом, 22.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛОМ, СЕДМИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Борислав К. Тончев при участието на секретаря Верислава Р. Ангелова като разгледа докладваното от Борислав К. Тончев Гражданско дело № 20251620101485 по описа за 2025 година

Производството е е образувано по искова молба вх.№ *****/05.05.2025 г. подадена от П. Р. И. с ЕГН **********, с постоянен адрес: *******, със съдебен адрес: *******, чрез пълномощник адв. Х. Р. от САК, адрес: *******, тел: **********, против „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: *******, с посочено правно основание чл. 439 ГПК във вр. с чл. 124, ал. 1 от ГПК и цена на иска 19,797.93 лева.

Ищецът сочи, че след извършена справка в Централен кредитен регистър, воден от БНБ, е установил, че 20.03.2018 г. „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД е подала информация за наличие на кредит, по който дружеството се легитимира като негов кредитор. След отправено запитване към кредитора, от последния получен отговор, с който информира, че П. Р. И. фигурира в системата на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД със задължение в размер от 19,797.93 лв. произтичащо от договор за паричен заем е № ***** с първоначален кредитор „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД. Дългът е цедиран на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД от „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД посредством договор за цесия от 1

20.03.2018 г., съгласно Приложение № **. От информацията, получена от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД няма данни как е формиран дълга.

Според ответното дружество няма постъпвали плащания, както и няма образувано изпълнително дело. Същото се потвърждава и от направена справка за образувани изпълнителни дела с изх. № ****/04.09.2024 г.

Относно правния интерес от предявяването на иска, ищецът се позовава на разпоредбата на чл. 120 от ЗЗД, съгласно която давността не се прилага служебно, не настъпва и по право, а длъжникът следва да се позове на нея.

Излага, че правната сфера на длъжника се явява накърнена и само въз основа на съществуващия договор за паричен заем с № ***** – кредиторът продължава да се легитимира като титуляр на правата по процесния договор, като е възможно да извърши действия по принудително събиране на сумите, сочени като дължими от ищеца. По тези съображения длъжникът има интерес да установи настъпилите правопогасяващи факти, които отричат правото на принудително изпълнение.

Счита, че в настоящия случай действащ носител на правата на процесното вземане е „„Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, тъй като с договор цесия от 20.03.2018 г., вземането по договор за паричен заем е № ***** е придобито от ответника по силата на сключен договор за цесия между него и „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД.

Изтъква, че с оглед разпоредбата на чл. 110 от ЗЗД, с изтичане на петгодишна давност се погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друг срок. Посочва, че в настоящия случай е настъпила погасителна давност за всички вземания предмет на договор за паричен заем е № *****, прехвърлен чрез договор за цесия от 20.03.2018 г. между „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД и „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД.

Моли съда да постанови решение, с което да бъде признато за установено, че П. Р. И. с ЕГН **********, не дължи на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК*****, вземанията, предмет на договор за паричен заем е № *****, прехвърлен чрез договор за цесия от 20.03.2018г. между „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД и „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, а именно: сумата в общ размер на 19,797.93лв., за периода от 20.03.2018 г. до настоящия момент, поради изтекла погасителна давност.

Претендира сторените по делото съдебно-деловодни разноски.

2

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК: *****, със седалище и адрес на управление: *******, представлявано от ***** З. Б., адрес за кореспонденция: *******, чрез пълномощника юрисконсулт А. П..

Изтъква, че на 09.07.2014 г. между ищеца П. Р. И., в качеството му на ***, и „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ АД, с ЕИК *****, в качеството му на ***, е сключен Договор за потребителски кредит с № ***** с последна дата на падеж по погасителен план 01.07.2020 г. и усвоена сума в размер на 9,203.25 лева. По силата на Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия), сключен между „УниКредит Кънсломър Файненсинг“ АД, като ***, и „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, като ***, посоченото по-горе вземане е прехвърлено в собственост на ответното дружество, ведно с всички привилегии, обезпечения и лихви. До подаване на исковата молба от г-н П. И. в „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД не е постъпвало възражение за погасяване на задължението поради изтекъл давностен срок.

Счита така предявеният иск за допустим и го признава като основателен. С оглед изложените по-горе обстоятелства, признаването на предявения иск за погасяването на задължението, моли съда, на основание чл.

78, ал. 2 от ГПК, да възложи разноските в настоящото производство в тежест на ищеца, в която насока развива подробни съображения и се позовава на съдебна практика на ВКС, АС – София, РС – Габрово, РС – Русе.

В условията на евентуалност, в случай че бъдат присъдени разноски в полза на ищеца, моли да се отчете действителната правна и фактическа сложност на делото и същите да бъдат под минимума.

В проведеното по делото открито съдебно заседание ищецът П. Р. И., редовно призован, не се явява. Представлява се от адв. Ц. А.. Моли съдът да постанови решение при признание на иска, претендира направените разноски в пълен размер.

Ответникът „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, редовно призовани, не изпращат процесуален представител.

От представените по делото писмени доказателства и от становището на страните, преценени поотделно и в тяхната връзка съдът намира, че са налице процесуалните предпоставки за постановяване на решение, съгласно направеното от ответната страна признание на иска.

3

Съгласно чл. 237 от ГПК, когато ответникът признае иска, по искане на ищеца съдът прекратява съдебното дирене и се произнася с решение съобразно признанието. В случая, с отговора на исковата молба, ответното дружество е признало претенцията на ищцовата страна и е направило искане за постановяване на решение по реда на чл. 237 от ГПК. Ищецът също е отправил искане за постановяване на решение при признание на иска. Не са налице и отрицателните предпоставки по чл. 237, ал. 3 от ГПК, доколкото страната може да се разпорежда с признатото право, което не противоречи на закона или на добрите нрави.

С оглед изложеното, съдът намира, че предявеният иск следва да бъде уважен изцяло, като се признае за установено по отношение на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление:

*******, че П. Р. И. с ЕГН **********, с постоянен адрес: ******* не дължи вземанията, предмет на договор за паричен заем е № *****, прехвърлен чрез договор за цесия от 20.03.2018г. между „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД и „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, а именно: сумата в общ размер на 19,797.93лв., за периода от 20.03.2018 г. до входиране на исковата молба – 05.05.2025 г., поради изтекла погасителна давност.

По отношение на разноските:

Ищецът претендира сторените в настоящото производство разноски в общ размер на 1,427.48 евро (с левова равностойност 2,791.92 лева), а от своя страна ответникът моли разноските да бъдат възложени в тежест на ищеца, като твърди, че не е дал повод за завеждане на делото и признава иска.

Настоящият съдебен състав, като съобрази доказателствата по делото и становищата на страните, счита че в случая следва да намери приложение нормата на чл. 78, ал. 2 от ГПК, по следните съображения:

Съгласно посочената разпоредба, ако ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат върху ищеца.

Установява се по делото, като не се оспорва и от страните, че ответното дружество, след придобиване на процесното вземане срещу длъжника по Договор за паричен заем № *****, сключен между П. Р. И. и „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД, не е предприело никакви действия по принудително събиране на процесните суми, не е инициирало изпълнително 4 производство, не е отправяло съдебни или извънсъдебни претенции към ищеца за заплащане на задълженията му. С оглед констатираното пасивно поведение на ответника, обстоятелството, че кредиторът не разполага с изпълнителен титул или други средства за принуда, настоящият съдебен състав намира, че „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД не е дал повод за завеждане на делото. В този смисъл е и преобладаващата съдебна практика, включително на ВКС (Определение № 694 от 25.09.2023 г. на ВКС по ч. т. д.

№ 1325/2023 г., II т. о., ТК, Определение № 95 от 22.02.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 510/2018 г., IV г. о., ГК и др.)

Предвид гореизложеното и направеното признание на иска, съдът като намира за установени и двете кумулативни предпоставки на чл. 78, ал. 2 от ГПК, формира извод, че разноските в производството следва да бъдат възложени в тежест на ищеца.

Доколкото ответното дружество не претендира разноски, такива не следва да се присъждат, а сторените от ищеца – да останат в негова тежест.

Воден от гореизложеното и на осн. чл. 237 ГПК, съдът РЕШИ:

ПРИЗНАВА

ЗА

УСТАНОВЕНО по предявения отрицателен установителен иск с правна квалификация по чл. 124, ал. 1 ГПК, по отношение на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: *******, че П. Р. И. с ЕГН **********, с постоянен адрес: ******* не дължи вземанията, предмет на договор за паричен заем е № *****, прехвърлен чрез договор за цесия от 20.03.2018 г. между „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД и „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, а именно: сумата в общ размер на 19,797.93 лв., за периода от 20.03.2018 г. до входиране на исковата молба – 05.05.2025 г., поради изтекла погасителна давност.

ОСТАВЯ без уважение претенцията на П. Р. И. с ЕГН ********** за присъждане на сторените съдебно-деловодни разноски за платено адвокатско възнаграждение и държавна такса.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Монтана в двуседмичен срок от връчването му на страните.

5

Препис от същото да се изпрати на страните на посочените по делото съдебни адреси.

Съдия при Районен съд – Лом: _______________________ 6