Решение № 3610 от 07.10.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3610 гр. София, 07.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 99 СЪСТАВ, в публично заседание на първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ПЕТРОСЛАВ В. КЪНЕВ при участието на секретаря СТАНИСЛАВА ИЛ. ЧЕРВЕНЯКОВА като разгледа докладваното от ПЕТРОСЛАВ В. КЪНЕВ Административно наказателно дело № 20251110209461 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 189, ал. 14 от ЗДвП, вр. чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по повод депозирана жалба от А. Л. Р., ЕГН ********** против наказателно постановление № 25-4332-011561 от 28.05.2025 г., издадено от началник сектор към СДВР, отдел „Пътна полиция“ СДВР, с което за нарушение на чл.104б, т.2 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 3000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца, на основание чл.175а, ал.1, пред.3 от ЗДвП.

С жалбата се иска отмяна на наказателното постановление, тъй като в хода на административнонаказателното производство били допуснати съществени нарушения на материалния и процесуалния закон. Твърди се, че липсвало пълно фактическо описание на нарушението, като освен това се отрича жалбоподателят нарочно да е извел от контрол управляваното МПС.

Заявява, че срещу него идвал автомобил и затова подал по-рязко газ, за да се изнесе по-бързо от кръстовището, при което автомобилът леко поднесъл.

Счита, че за да е налице така нареченият „дрифт“, то трябвало да има няколко поднасяния на автомобила, а в случая поднасянето било само едно.

1

Претендира разноски.

В съдебно заседание процесуалният представител на жалбоподателя поддържа изцяло депозираната жалба и изложените в нея аргументи за отмяна на издаденото НП. Твърди, че нямало извършено нарушение от жалбоподателя. Претендира разноски по делото.

За АНО, редовно призован, не се явява представител в откритото съдебно заседание. Постъпили са писмени бележки от юрк. М., с които иска жалбата да бъде оставена без уважение, а издаденото НП да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Претендира юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на евентуално поискан адвокатски хонорар.

Съдът намира жалбата за процесуално допустима по следните съображения: атакуваното наказателно постановление подлежи на обжалване по реда на ЗАНН, жалбата е подадена в срок, от легитимирано лице, съдържа необходимите реквизити и производството по нея е редовно образувано пред РС-София.

Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

На 21.04.2025 г., около 10:44 часа, свидетелите и полицейски служители при ОПП-СДВР А. С. и Р. Б. патрулирали в района на бул. „Симеоновско шосе“ в гр. София със служебния им автомобил. По същото време жалбоподателят А. Л. Р. управлявал лек автомобил марка „***“, модел „***“ с рег. № ***, като се намирал на кръстовището на ул. „***“ и бул. „Симеоновско шосе“, чакайки зелен сигнал на светофарната уредба, за да завие наляво по бул. „Симеоновско шосе“ в посока към бул. „Околовръстен път“.

Непосредствено зад него на светофара със служебния автомобил чакали свидетелите А. С. и Р. Б.. Посочените пътища били в обсега на Столична община, отворени за обществено ползване. Когато светнал зелен сигнал на светофарната уредба, жалбоподателят А. Р., извършвайки ляв завой по бул.

„Симеоновско шосе“, преднамерено извел извън контрол автомобила, който управлявал. Действието било извършено чрез рязко подаване на газ, презавиване, довеждайки моторното превозно средство до загуба на сцеплението на гумите с пътя или т.нар. „дрифт“. В случая нямало идващ насреща автомобил или някаква конкретна обстановка, която да налагала 2 водачът по-бързо да се изтегли от кръстовището и затова да е подал по-рязко газ. Времето било сухо и ясно. Действията на жалбоподателя Р. били възприети пряко и непосредствено от свидетелите А. С. и Р. Б., които го последвали и спрели за проверка.

Срещу жалбоподателя А. Л. Р. бил съставен АУАН № 3554200 от 21.04.2025 г., който му бил връчен на същата дата. Актът бил подписан от актосъставителя и един свидетел на нарушението, като същото било квалифицирано по чл.104б, т.2 от ЗДвП, а именно, че жалбоподателят използвал път отворен за обществено ползване за други цели, освен в съответствие с неговото предназначение за превоз на хора и товари. Актът бил предявен на нарушителя, който го подписал с отбелязване, че има възражения.

Административнонаказващият орган приел изложените в акта фактически констатации за доказани и въз основа на него издал обжалваното понастоящем наказателно постановление № 25-4332-011561 от 28.05.2025 г., с което за нарушение на чл.104б, т.2 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 3000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца, на основание чл.175а, ал.1, пред.3 от ЗДвП.

Гореизложената фактическа обстановка се установява по категоричен начин от показанията на свидетелите А. С., Р. Б. и ***, както и от приложените по делото писмени доказателства.

Свидетелят А. С. е бил очевидец, като подробно разказва как в края на месец април, заедно с колегата му Р. Б. били на кръстовището на ул. „***“ и бул. „Симеоновско шосе“ в град София. Около 10:30 часа забелязали лек автомобил „*** ***“, който при маневра завиване наляво по бул.

„Симеоновско шосе“ приплъзнал автомобила чрез подаване на газ, при което те възприели неговото действие - пързаляне на автомобила по пътното платно като така наречения „дрифт“. След това предприели действия по спиране на водача. На мястото на нарушението имало спирка на градския транспорт и детски магазин, там имало преминаващи пешеходци и майки с колички.

Затова маневрата на жалбоподателя създавала сериозна опасност. Времето било ясно и сухо. Нямало нещо, което да пречи на видимостта на свидетеля.

Същият уточнява, че със сигурност имало маневра по пързаляне - едно поднасяне и после още едно поднасяне, за да върне автомобила в права посока.

3

Свидетелят е категоричен, че нямало идващ насреща автомобил, както се твърди в жалбата или някаква конкретна обстановка, която да налагала водачът по-бързо да се изтегли от кръстовището и затова да е подал по-рязко газ.

Свидетелят Р. Б. също е бил очевидец на нарушението и неговите думи изцяло подкрепят разказа на колегата му С.. Този свидетел също споделя, че на 21.04.2025 г., между 10:30 и 11:00 часа, по бул. „Симеоновско шосе“ се движел въпросният автомобил „*** ***“ в посока от ул. „Иван Странски“ към бул.

„Околовръстен път“. Правел ляв завой пред тях и еднократно загубил сцепление, като извършил така наречения „дрифт“. Това било срещу спирка на масовия градски транспорт, където било много опасно да се правят такива „дрифтове“. Времето било хубаво и не валяло дъжд. След това пристъпили към проверка. Този свидетел също е категоричен, че срещу жалбоподателя не е имало друг автомобил, с който да е целял да избегне удар и затова да е искал да се изнесе по-бързо от кръстовището. Полицаите били на светофара точно зад жалбоподателя и не видели да идва насреща друг автомобил, с който евентуално да има конфликтна ситуация.

Показанията на разпитаните полицейски служители са логични, последователни, непротиворечиви и взаимно се допълват, поради което съдът ги кредитира напълно. Те съответстват изцяло и на писмените доказателства по делото. В случая и от техните показания категорично се установява, че извършвайки ляв завой по бул. „Симеоновско шосе“, жалбоподателят Р. преднамерено е извел управлявания от него автомобил извън контрол, чрез рязко подаване на газ и презавиване, довеждайки моторното превозно средство до загуба на сцеплението на гумите с пътя или т.нар. „дрифт“.

Напълно се опроверга възражението в жалбата, че това се е наложило заради идващ насреща автомобил, като жалбоподателят е целял да се изнесе по-бързо от кръстовището. Двамата полицейски служители бяха категорични, че такъв автомобил не е имало и съдът изцяло кредитира заявеното от тях.

Относно доведения от защитата свидетел ***, то и той е бил очевидец на случилото се, като се е возел в автомобила на жалбоподателя, но поради роднинската им връзка – братовчеди, неговите показания следва да се преценяват много внимателно, при съпоставка с думите на двамата независими свидетели. В тази връзка свидетелят *** потвърждава, че на ляв 4 завой по бул. „Симеоновско шосе“ братовчед му е подал повече газ и автомобилът занесъл, но заявява, че това се наложило заради срещуположно движещ се автомобил, за да избегнат сблъсък. Реално този свидетел също потвърждава за така наречения „дрифт“, но поддържа тезата на жалбоподателя в жалбата, че това се наложило, за да избегнат сблъсък с друг автомобил.

Съдът не кредитира показанията на свидетеля *** относно причината за „дрифта“, тъй като те противоречат на показанията на двама независими свидетели очевидци, които отричат да е имало такъв насрещно движещ се автомобил. Освен това свидетелят *** е братовчед на жалбоподателя и беше доведен от него в съда, тоест той се явява до голяма степен заинтересован от изхода на делото и от това роднината му да избегне административнонаказателна отговорност за случилото се, като е напълно възможно преди съдебно заседание да е била предварително стикована версията, която свидетелят трябва да изложи пред съда и показанията, които трябва да даде.

Въз основа на изложеното, съдът прие за категорично установени описаните по-горе фактически констатации.

Съдът, с оглед установената фактическа обстановка и съобразно възраженията и доводите в жалбата, както и като съобрази задължението си в качеството на въззивна инстанция да проверява изцяло правилността на наказателното постановление, независимо от основанията, посочени от страните, съгласно разпоредбата на чл.84, ал.1 от ЗАНН, вр. чл.314, ал.1 от НПК, намира следното:

В административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на жалбоподателя да се защити. АУАН и НП са издадени от компетентни органи.

Спазени са императивните изисквания на нормите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН и сроковете за издаване на двата акта по чл.34 от ЗАНН. В АУАН и НП са посочени времето и мястото, където е извършено нарушението. Същото е точно, ясно описано и са отразени обстоятелствата, при които е било извършено. Нарушителят е бил запознат с всички съществени факти от значение за реализиране правото му на защита срещу административното обвинение. Отразена е правилно нарушената законова разпоредба както и основанието, на което се налага санкцията. Поради това не са налице 5 формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени процесуални нарушения, водещи до порочност на административнонаказателното производство, до нищожност на съставения АУАН или до нищожност на издаденото НП.

Съдът не приема за основателни оплакванията на жалбоподателя за допуснати в хода на административнонаказателното производство съществени процесуални нарушения, в частност непосочване на действията на водача, външното проявление на твърдяното умишлено извеждане на автомобила от контрол и целта, с която водачът е използвал пътя. Ясно и недвусмислено в обжалвания акт е посочено, че „водачът преднамерено извежда автомобила, който управлява извън контрол чрез презавиване, довеждайки го до загуба на сцеплението на гумите с пътя“ или т.нар. „дрифт“. С посоченото описание са зададени конкретните действия на водача, които несъмнено създават опасност, несъвместима с нормалната пътнотранспортна обстановка. Не е необходимо „дрифтът“ да бъде продължителен, при повторяемост или да отговаря на някакви специфични особености, за да се направи извод за използване на пътя в нарушение на чл.104б, т.2 от ЗДвП. Не е необходима и резултатност от предприетото поведение – да е било причинено ПТП или да са настъпили някакви други вреди, доколкото същите не са задължителна характеристика на „дрифта“. Визираната разпоредба на чл.104б, т.2 от ЗДвП императивно забранява на водачите на МПС да използват пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари. Подобно иницииране на движението на автомобила не съответства на нормалното предназначение на пътя и е нелогично и непредвидимо, като се явява и опасно за останалите участници в движението. Обстоятелството, че в закона не се съдържа легална дефиниция досежно ползването на път за други цели, освен за превоз на хора и товари, като законодателната техника предполага запълването на бланкетния състав с конкретно съдържание според особеностите на всяка хипотеза. В случая, посочвайки като нарушена императивната разпоредба на чл.104б, т.2 от ЗДвП, актосъставителят и наказващият орган ясно са описали в обстоятелствената част на АУАН и НП всички елементи от състава на нарушението, включително предприетото поведение на нарушителя в разрез с нормалната експлоатация на обществено ползвания път. Това съзнателно 6 опасно шофиране, посредством извеждане на автомобила извън контрол за загуба на сцеплението на гумите с пътя, в никакъв случай не представлява използване на пътя в съответствие с основната цел за това - за превоз на хора и товари. Ето защо съдът намери, че в случая не са допуснати съществени нарушения при провеждането на процедурата по издаване на обжалваното наказателно постановление, които да налагат неговата отмяна.