Решение № 596 от 01.02.2024, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 10817/2023
- Вид
- Решение № 596
- Подписан
- 01.02.2024
- В сила
- 01.02.2024
- Състав
- Любомир Василев, Ваня Николаева Иванова, Виктория Недева
Цитирани разпоредби
- чл.258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.280 ал.3 т.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл.422 · Граждански процесуален кодекс
- чл.150 · Закон за енергетиката
- чл.79 ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86 ал.1 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 596 гр. София, 01.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Любомир Василев
Членове:
Ваня Н. Иванова
Виктория Недева при участието на секретаря Донка М. Шулева като разгледа докладваното от Любомир Василев Въззивно гражданско дело № 20231100510817 по описа за 2023 година
Производството е по чл.258 – чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.
В. гр.д. №10817/2023 г по описа на СГС е образувано по въззивна жалба на Г. Г. Т., ЕГН ********** от гр. София срещу решение №7481 от 12.05.2023 г постановено по гр.д.
№12973/2022 г на СРС , 72 състав ; в частта , с която е признато за установено по искове с правно основание чл.422 ГПК във вр.чл.150 ЗЕ , чл.79 ал.1 ЗЗД и чл.86 ал.1 ЗЗД на “Топлофикация София” ЕАД ЕИК 831609046 от гр. София , че Т. дължи сумата от 2069,90 лв. цена на доставена топлинна енергия от 1.9.2018 г. до 30.04.2020 г за ап.№34 в гр.София ж.к.****, аб.№292961 , ведно със законна лихва от 22.10.2021 г до изплащане на вземането, 338,00 лв. мораторна лихва от 15.09.2019 г. до 14.10.2021 г върху посочената главница , и 13,61 лв. цена на извършена услуга за дялово разпределение от 01.10.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законна лихва от 22.10.2021 г. до изплащане на вземането, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК №17718 от 03.11.2021 г по ч.гр.д. № 60651/21 г. на СРС ; както и въззивникът е осъден да заплати на “Топлофикация София” ЕАД сумата от 470,42 лв. разноски в исковото производство пред СРС и сумата от 71,87 лв. разноски в заповедното производство.
Въззивникът излага доводи за неправилност на решението на СРС в обжалваната част. В представените извлечение от сметка , съобщение към фактура и обща фактура има несъответствия и не е ясно дали касаят процесните вземания . Исковете на ищеца са останали недоказани .
1
Въззиваемата страна е подала писмен отговор , в който оспорва въззивната жалба и изразява съгласие с мотивите на СРС .
Третото лице помагач на ищеца „Т.“ ООД не взема становище по жалбата .
Въззивната жалба е допустима. Решението на СРС е връчено на въззивника на 02.06.2023 г, поради което въззивната жалба от 15.06.2023 г е подадена в срок .
Налице е правен интерес на въззивника за обжалване на посочената част от решението на СРС.
След преценка на доводите в жалбата и доказателствата по делото , въззивният съд приема за установено следното от фактическа и правна страна :
В мотивите на СРС е възпроизведена фактическата обстановка . Във връзка с чл.269 ГПК настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и за недопустимост на съдебното решение в обжалваната част , като такива основания не се констатират . Относно доводите за неправилност съдът е ограничен до изложените във въззивната жалба изрични доводи , като може да приложи и императивна норма в хипотезата на т.1 от Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК на ВКС .
Решението на СРС е правилно в обжалваната част .
Действително в представен списък на живущите в блока от 1987 г процесният апартамент е посочен под №34 , докато според откритата партида е под №10 . Актуалната номерация на апартамента е ап.№34 , а под №10 е посочен апартаментът в договора за продажба по НДИ.
В заявлението-декларация за откриване на партида фигурират и двата номера на апартамента , но като адрес на топлофицирания имот е посочен №34 . В писмото от СО , р-н „Красна поляна „ е посочено , че новата номерация е ап.№34 – поставена е в скоби - а старата е №10.
От друга страна безспорно абонатният номер за топлофицирания имот е №292961 , същият е посочен заповедта за изпълнение , в общата фактура и за него са установени задълженията по делото . Без значение е дали по делото е представено извлечение от сметка и има ли индивидуализация в съобщение към фактура . Предмет на делото са задължения за топлинна енергия и дялово разпределение , а не верността на изхождащи от ищеца частни свидетелстващи документи .
Законосъобразно СРС е приел , че въззивникът е потребител на топлинна енергия за процесния имот и е кредитирал наличните по делото писмени доказателства , както и СТЕ .
Правилно е уважено само частично възражението за погасителна давност на въззивника , като в тази част липсват относими доводи във въззивната жалба .
Налага се изводът , че решението на СРС е правилно и трябва да бъде потвърдено в обжалваната част .
С оглед изхода на делото в тежест на въззивника са разноските на въззиваемата страна за юрисконсултско възнаграждение и депозит за особен представител на въззивника .
По изложените съображения , СЪДЪТ
2
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №7481 от 12.05.2023 г постановено по гр.д.№12973/2022 г на СРС , 72 състав ; в частта , с която е признато за установено по искове с правно основание чл.422 ГПК във вр.чл.150 ЗЕ , чл.79 ал.1 ЗЗД и чл.86 ал.1 ЗЗД на “Топлофикация София” ЕАД ЕИК 831609046 от гр. София , че Г. Г. Т., ЕГН ********** от гр. София дължи сумата от 2069,90 лв. цена на доставена топлинна енергия от 1.9.2018 г. до 30.04.2020 г за ап.№34 /бивш №10/ в гр.София ж.к.****, аб.№292961 , ведно със законна лихва от 22.10.2021 г до изплащане на вземането, сумата от 338 лв. мораторна лихва от 15.09.2019 г. до 14.10.2021 г върху посочената главница , и сумата от 13,61 лв. цена на извършена услуга за дялово разпределение от 01.10.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законна лихва от 22.10.2021 г. до изплащане на вземането, за които е издадена /частично/ заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК №17718 от 03.11.2021 г по ч.гр.д. № 60651/21 г. на СРС ; както и Г. Г. Т., ЕГН ********** от гр. София е осъден да заплати на “Топлофикация София” ЕАД сумата от 470,42 лв. разноски в исковото производство пред СРС и сумата от 71,87 лв. разноски в заповедното производство.
ОСЪЖДА Г. Г. Т., ЕГН ********** от гр. София да заплати на “Топлофикация София” ЕАД ЕИК 831609046 , гр.София сумата от 592,15 лева разноски пред СГС .
Решението е постановено при участието на „Т.“ ООД. като трето лице помагач на “Топлофикация София” ЕАД ЕИК 831609046 .
Решението не подлежи на обжалване , поради материален интерес под 5000 лева по всеки от исковете / чл.280 ал.3 т.1 ГПК/ .
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3