Решение № 289 от 21.11.2025, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 289 гр. Варна, 21.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Георги Йовчев

Членове:

Николина П. Дамянова

Даниела Ил. Писарова при участието на секретаря Десислава Ив. Шинева Чипева като разгледа докладваното от Николина П. Дамянова Въззивно търговско дело № 20253001000308 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 258 и сл. ГПК, образувано по въззивна жалба на „АСТРЕЙД ВАРНА“ ЕООД, ЕИК 200105327, със седалище гр. Варна, представлявана от управителя Станислав Ангелов Минков, чрез процесуален представител- адв. Г. В. от АК-Варна, срещу решение № 123/31.03.2025г. постановено по т. д. № 249/2024г. по описа на Варненския окръжен съд, с което въззивникът е осъден да заплати на „ПП ХЕЛЕНИК ЧКД“– дружество, регистрирано съгласно законодателството на **********вписано в Общия търговски регистър под № 147484842000, следните суми: сумата 12 910 евро като получена на отпаднало основание по развален договор № 7240/28.11.2022г. и анекс към него, както и сумата 435.29 лв.– обезщетение за забава за периода от 07.02.2024г. до 14.05.2024г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска- 14.05.2024г. до окончателното й изплащане, на основание чл. 55, ал. 1, предл. 3 и чл. 86 ЗЗД.

Въззивникът излага оплаквания за неправилност на решението, с подробно изложени съображения и доводи. Признава за безспорно наличието 1 на валидно сключен двустранен договор № 7240/28.11.2022г. за изработка, с конкретно възложената от ищеца на ответника работа за изработка (по предложение № 254504/25.11.2022г.) на пет контейнера в разглобен вид, последните изработени и доставени на о-в Лимнос. Сочи се, че три от контейнерите са били монтирани от изпълнителя на посочения от възложителя обект на о-в Лимнос. Твърди се също недоказаност на фактически състав по чл. 265, ал. 2 ЗЗД като предпоставка за възникване на право за насрещната страна да развали процесния договор едностранно, тъй като не били направени своевременно изявления за допуснати съществени недостатъци в изработката на възложената работа. Според жалбоподателя договорът не е развален и същият обвързва страните по него, като се цитира относима съдебна практика. Навежда доводи, че ищцовото дружество е изпаднало в забава относно изпълнението на насрещното си договорно задължение да осигури място за монтажа на контейнерите и полагането им на нивелирана основа. Твърди одобрение на изработката чрез конклудентни действия, придружаващи фактическото получаване на изработеното, несвоевременност на възражението за недостатъци, направено с уведомление от 24.11.2024г., както и че изработеното не страда от такава степен на отклонение, което да обоснове абсолютна невъзможност то да бъде използвано по предназначение.

Излага се, че вместо да се поиска довършване на работата възложителят е направил изявление за пълно разваляне на договора и връщане на заплатената цена изцяло. Релевира се довод, че дори и наличието на недостатъци в изработката не би довело до погасяване на цялото задължението на възложителя за заплащане на възнаграждение, цитирайки практика по чл. 290 ГПК. По нататък се твърди, че изправността на възложителя също е недоказана в какъвто смисъл са изискванията на чл. 264, ал. 2 ЗЗД, тъй като ищцовото дружество не е изпълнило в договорения срок подготовката на терена, на който да бъдат монтирани контейнери и не е изразил готовност за приемане на работата към крайната договорена дата на изпълнение. Позовава се на нормата на чл. 87 ЗЗД, която не допуска разваляне на договора поради неизпълнение, когато се е осъществило приемането и одобряването на възложената работа. В евентуалност, по арг. от чл. 88, ал. 1 ЗЗД се сочи, че упражненото право на разваляне на договора произвежда действие само по отношение на неизпълнения остатък, при което възложителят е останал задължен за заплащане на договорно възнаграждение, намалено до размера, 2 съответен на реалното изпълнение, на осн. чл. 265, ал. 1 ЗЗД. Искането, с което сезира въззивната инстанция, е за отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на исковата претенция като неоснователна и недоказана.

Претендира се присъждане на съдебно- деловодни разноски според изхода от спора.

Жалбата е подадена в срок, от легитимирано лице, чрез надлежно упълномощен процесуален представител, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, при наличие на правен интерес от обжалването и е процесуално допустима.

Своевременно е постъпил отговор от насрещната страна „ПП ХЕЛЕНИК ЧКД“, представлявано по пълномощие от адв. Кр. И., в който е изразено становище за правилност и законосъобразност на първоинстанционното решение, респ. за неоснователност на въззивната жалба, с подробно изложени съображения за това. Категорично се възразява срещу твърденията за приемане на работата от възложителя, за липса на съществено отклонение в изработеното, както и за неосъществен фактическия състав на разпоредбата на чл. 265, ал. 2 ЗЗД към момента на процесното уведомление. Според страната, макар и да е налице монтаж на три от петте договорени контейнера, следва да се приеме, че е налице пълно неизпълнение на ответника предвид липсата на приемо-предавателен протокол; възложителят е изправна страна по договора и не е изпаднал в забава, изпълнил е изцяло поетото задължение за заплащане на договореното възнаграждение, при което за него е възникнало потестативното право по чл. 265 ЗЗД да развали договора едностранно.

Противопоставя се на доводите за приложимост разпоредбите на ЗЗД за скрити или явни недостатъци в изпълнението, по съображения, че договорената изработка не е предавана на възложителя. Моли за потвърждаване на решението като правилно и законосъобразно, с присъждане на съдебно- деловодни разноски за тази инстанция.

Страните не са направили искания за събиране на доказателства във въззивното производство.

В проведеното в тази инстанция открито съдебно заседание жалбата и отговорът се поддържат от процесуалните представители на страните.

За да се произнесе по спора съставът на ВнАпС съобрази следното:

Варненският окръжен съд е бил сезиран с осъдителен иск с правно 3 основание чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД, предявен от „ПП ХЕЛЕНИК ЧКД“ срещу „АСТРЕЙД ВАРНА“ ЕООД, за присъждане на сумата 12 910 евро, претендирана като авансово платена на 22.12.2022г. цена за изработка, доставка и монтаж на 5 бр. контейнери с размери 240см/600см/240см., подлежаща на връщане поради разваляне с едностранно изявление от ищеца на сключен между страните договор № 7240 от 28.11.2022г. за изработка на контейнери към офертно предложение № 25450/25.11.2022г., изменен с анекс от 10.11.2023г. Предявени са и акцесорни претенции с правно основание чл. 86 ЗЗД, за присъждане на обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва върху главното парично вземане за период от датата на изтичане на срока за доброволно изпълнение, даден с връчване на покана за връщане на платената сума на отпаднало основание – 05.02.2024г., до предявяване на иска, както и за периода след завеждане на исковата молба до окончателното погасяване на задължението.

Ищецът, който се явява възложител по сключен между страните договор № 7240 от 28.11.2022г. за изработка на контейнери към офертно предложение № 25450/25.11.2022г., изменен с анекс от 10.11.2023г., заявява в исковата молба и уточняващата молба вх. № 15209/14.06.2024г., че има право да получи обратно пълния размер на платеното от него възнаграждение, въпреки релевираните в исковата молба твърдения за недовършено изпълнение, отнасящо се до последния етап на договора. Твърди се, че неизпълнението на ответника следва да се приравни на пълно, тъй като за нито един от изработените и доставени контейнери на о-в Лимнос, Община Калиопи, включително и за сглобените на посочено от възложителя място, не е подписан приемо- предавателен протокол, а това препятства настъпване на началния момент на уговорения гаранционен срок от 24 месеца. Твърди се също, че договорът е сключен с цел настаняване на персонал на Хотелски комплекс „Керос блу“ на остров Лимнос, залив Керос, в жилищни контейнери, а сглобените контейнери нямали гаранция, че са безопасни за ползване, при което възложителят нямал полза от извършеното от ответника. Сочи се, че с уведомление от 24.01.2024г., изпратено по електронен път, ищецът уведомил ответника, че разваля договора и отправил покана за възстановяване на платените суми. В евентуалност, ищецът се позовава на разваляне на договора с исковата молба, по съображения, че няма вече интерес от изпълнение поради отпадане на нуждата за настаняване на служители.

4

Ответникът „Астрейд Варна“ ЕООД не оспорва валидното възникване на процесното правоотношение по договор за изработка, доставка и монтаж на контейнери, анексиран на 10.11.2023г., авансовото заплащането на договореното възнаграждение в размер на сумата 12 910 евро, както и че поетите от него задължения по договора не са изпълнени в цялост, респ. не е направен монтаж на два от петте изработени в изпълнение на договора и доставени на о-в Лимнос контейнери. Като основание за преустановяване на изпълнението на договора на посочения етап се сочат обстоятелствата, че възложителят не е осигурило подходящо място, на което контейнерите да бъдат окончателно монтирани съгласно чл. 14 от договора, а именно „предварително излята циментова основа или равен/нивелиран терен, а същите са разтоварени в складово пространство, където възложителят е посочил, че следва да започне сглобяването. Твърди се също, че ищецът не е дал на ответника подходящ срок за изпълнение, както и че липсват доказателства за отпадане на интерес на ищеца да получи пълно изпълнение със закъснение.

Атакуваното решение, с което исковете са уважени изцяло, е валидно по критериите, възприемани в мотивите към ТР № 1/2011г. от 10.02.2012г. по тълк. д. № 1/2011 г. на ОСГТК на ВКС, като постановено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна власт и компетентност, и съдържащо реквизитите по чл. 236 ГПК. Същото е допустимо- налице са всички предвидени от закона предпоставки и липсват процесуални пречки за възникване и надлежно упражняване на правото на иск. Исковете са правилно квалифицирани като такива с правно основание чл.

55, ал. 1, предл. 3 чл. 86 ЗЗД, съобразно обстоятелствата, посочени в исковата молба и отправеното до съда искане.

Предвид указанията по приложение на процесуалния закон по т. 1 от ТР № 1/09.12.2013г. по т. д. № 1/2013г. на ВКС, ОСГТК, във връзка с чл. 269, ал. 1 ГПК, извън задължението за служебно произнасяне по валидността и допустимостта на решението и проверката за правилност относно допуснати нарушения на императивни материалноправни норми от първата инстанция, въззивният съд е ограничен по останалите въпроси от посоченото в жалбата. В тази връзка, настоящият състав констатира, че очертаният от жалбите и отговорите спор в тази инстанция не е във връзка с фактите и обстоятелствата, 5 установими от събраните доказателства пред първоинстанционния съд, които не са оспорени, а по повод преценката им от първоинстанционния съд и направените въз основа на тях правни изводи по предявените материални права и направените защитни възражения.

За да се произнесе по спора съставът на ВнАпС възприема следната фактическа обстановка:

Не е спорно, че страните- търговски дружества са обвързани от валидно правоотношение по договор № 7240 от 28.11.2022г. за изработка на контейнери към офертно предложение № 25450/25.11.2022г., изменен с анекс от 10.11.2023г., по силата на договора ищецът е възложил, а ответникът се е съгласил да изработи срещу заплащане 5 бр. контейнери в разглобен вид, със съответни размери, които да достави до обекта на възложителя на о-в Лимност и да ги монтира на мястото, на което ще бъдат ползвани за настаняване на персонал на Хотелски комплекс „Керос блу“ в залива Керос.

Сглобката на колоните към горен и долен борд е следвало да се осъществи чрез заварка на място на обекта на о-в Лимнос, като монтажните работи са включени в цената. По силата на чл. 12.2 от договора, ако възложителят е в забава относно получаване на поръчаните изделия без основателна причина и тази забава продължи повече от пет месеца, той губи правото да получи контейнерите, както и платените до момента суми на изпълнителя ( които се трансформират в обезщетение за отказ за приемане на работата). Съгласно чл.