Решение № 291 от 28.07.2026, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 291 гр. Пазарджик, 28.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Таня Петкова при участието на секретаря Соня Захариева като разгледа докладваното от Таня Петкова Административно наказателно дело № 20265220200799 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба от В.К.В. в качеството му на управител на „ВАЛ и ТОНИ“ ООД, ЕИК 202695481, със седалище и адрес на управление гр. ... чрез пълномощника адв. Т. М. от АК- ..., против Електронен фиш Серия Г № 0087115, издаден от ОД на МВР- Пазарджик, с който на основание чл.638 ал.4 във вр. с чл.638 ал.1 т.2 във вр. с чл.461 т.1 от Кодекс на застраховането (КЗ), за нарушение на чл.483 ал.1 т.1 от КЗ, е наложена имуществена санкция в размер на 1 022.58 евро (равностойността на 1 999.99 лева).

В бланкетната жалба се изразява несъгласие с направените констатации в ЕФ и наложената имуществена санкция, поради което се иска отмяна на санкционния акт.

В съдебно заседание за дружеството-жалбоподател, редовно призовано, не се представлява от законния представител и от пълномощника. От последния по делото са представени писмени бележки, в които са изложени доводи за незаконосъобразност на ЕФ, поради което се иска неговата отмяна и присъждане на сторените от жалбоподателя разноски в негова полза, съгласно представения списък на разноските.

За въззиваемата страна, редовно призована не се явява представител. По делото е представено писмено становище по същество от процесуалния представител, с което се иска потвърждаване на ЕФ като правилен и законосъобразен и присъждане на юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство, като е направено и възражение за 1 прекомерност на евентуално претендирания адвокатски хонорар от ответната страна.

Районният съд провери основателността на жалбата и след като взе предвид изложеното в нея и становищата на страните, съобразявайки закона, по вътрешно убеждение и като обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства при съблюдаване разпоредбата на чл.63 от ЗАНН, прие за установено следното:

Дружеството-жалбоподател е санкционирано с атакувания ЕФ за това, че на 23.04.2026 г., в 16:41 часа, в обл. Пазарджик, общ. Пазарджик, по път І-8 към 195, е било засечено движение на МПС полуремарке ..., собственост на „ВАЛ и ТОНИ“ ООД гр. ..., представлявано от управителя В.К.В., като било установено, че ЮЛ притежаващо МПС, което е регистрирано в РБ и не е спряно от движение, не е сключило застраховка Гражданска отговорност.

Нарушението било заснето и установено с АТСС- ARH CAM S1 с № 1250b2d.

Въз основа на това бил издаден атакуваният ЕФ. Последният е връчен на санкционираното дружество по седалище и адрес на управление на ЮЛ чрез негов служител по пощата на 13.05.2026 г., видно от известие за доставяне на л.25 от делото, а жалбата против ЕФ е подадена от надлежно упълномощен адвокат от управителя на санкционираното дружество (виж пълномощно на л.4) чрез ОДМВР- Пазарджик до съда по пощата на 18.05.2026 г., видно от пощенското клеймо на плика (л.9), поради което е процесуално ДОПУСТИМА като подадена в законоустановения срок и от лице, активно легитимирано да инициира съдебен контрол за законосъобразност на атакувания фиш пред компетентния съд.

Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните по делото писмени доказателства и веществено доказателствено средствоснимки от АТСС и неговото разположение, които са абсолютно непротиворечиви.

При така установеното е видно, че жалбата против атакувания ЕФ е НЕОСНОВАТЕЛНА, поради следното:

ЕФ се атакува от гледна точка на неговата процесуалноправна и материалноправна законосъобразност, а именно оспорва се конкретно, че направеното описание на нарушението и неговата правна квалификация в ЕФ са неясни и с това се нарушава правото на защита на наказаното лице, а от друга страна се оспорва, че нарушението не е извършено, тъй като полуремаркето не можело да се движи само, а е било прикачено за влекач, за който се представят доказателства, че имал сключена ЗЗГО, която покривала и евентуални щети от полуремаркето, както и че веднага след извършване на нарушението по инициатива на собственика за това ППС е била сключена ЗЗГО. Иска се отмяна на ЕФ и присъждане на сторените от дружеството разноски.

Съдът намира така направените възражения за неоснователни.

На първо място следва да се посочи, че разпоредбата на чл.483 ал.1 т.1 2 от КЗ императивно разписва задължение за сключване на договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за всяко лице, което притежава превозно средство, което е регистрирано на територията на Република България и не е спряно от движение.

По отношение на дружеството-жалбоподател визираните в разпоредбата предпоставки за ангажиране на административнонаказателната му отговорност са налице. Видно от справка за собственост и регистрация на ПС (л.10) е, че процесното ПС- полуремарке ... е собственост на дружество „ВАЛ и ТОНИ“ООД гр. .... Пак от същата справка се установява и това, че този автомобил е регистриран на територията на Р България и има рег. номер Х 5609 ИМ. Между впрочем последното обстоятелство е видно и от снимките от АТСС, на които е заснето движението на процесното ПС, на което има поставена регистрационна табела с цитирания по-горе регистрационен номер.

От доказателствата по АНП се установява и това, че процесното ПС не е спряно от движение.

Установено е безспорно, че към инкриминираната дата процесното полуремарке е било без сключена и действаща ЗЗ „ГО“. Това обстоятелство е установено при прегледа на записа от засеченото с АТСС нарушение, след справка в Административно-информационната система /АИС/ по зададения критерий- „застраховка“. За това, че процесното ПС към датата на засичане е било без ЗЗГО, става ясно и от справка в информационната система на ГФ, от която се установява че полуремарке с рег. № Х 5609 МЕ към 23.04.2026 г. в 16:41 часа не е имал сключен договор за ЗЗГО. Установява се също, че и за предходната година това ПС също не е имало сключен договор за ЗЗГО.

Няма спор по делото, че заснемането на движението на МПС е станало с мобилно автоматизирано техническо средство- ARH CAM S1 № 1250b2d.

Няма съмнение, че използваното АТСС е предназначено не само за осъществяване на контрол за скоростта, но и за установени и заснети МПС без сключен договор за ЗЗГО, в какъвто смисъл са и методическите указания за експлоатация на същото (л.14 и следващите). Процесното АТС е било позиционирано на път І-8 км 195+240 в обл. Пазарджик, общ. Пазарджик в посока от гр. Пловдив към гр. Пазарджик и е засичало движението на МПС в посока- отдалечаващи се, така както е отразено в съставения Протокол за използване на АТСС (л.11) и е видно и на снимката на АТСС към протокола (л.12).

Спазени са изискванията за използване на АТСС, като от служител при Сектор ПП при ОДМВР- Пазарджик- оператор на системата, е съставен Протокол за използване на АТСС по чл.10 от Наредба № 8121з-532/2015 г.

(Наредбата), приложима с оглед препращането на ЗДвП, към който препраща КЗ. Спазено е и изискването на чл.10 ал.3 от Наредбата, като Протоколът е съставен на датата на нарушението, чиито час попада в периода от време, през който автоматизираното техническо средство е било в работен режим по зададените параметри (виж в протокола на л.11). Отразено е и мястото за 3 контрол път І-8 км 195+240 в обл. Пазарджик, общ. Пазарджик, което е в териториалния обхват на ОДМВР- Пазарджик. В протокола е вписан вида и номера на използваното техническото средство. Посочен е и режимът на измерване- стационарен, което в случая дори не е необходимо, тъй като не е засичана скорост на автомобила, неговото движение. В случая се заснема ПС с неговия рег. номер при приоритет „застраховка“. Казано с други думи от значение в случая за нарушението по чл.638 ал.4 от КЗ (чл.647 ал.3 от КЗ) е да има управление на ПС, заснето с АТСС.

Предвид горното, следва да се приеме, че процесният протокол съдържа всички необходими реквизити, с оглед целта за която е ползвана АТСС в случая. В него е посочено достатъчно ясно, че мястото на контрол е пътната територия попадаща под контрола на ОДМВР- Пазарджик и в частност цитираният път от републиканската пътна мрежа- главен път І-8 в участъка км 195, който попада в обхвата на общ. Пазарджик, за който път е валидно задължението за собственика на ПС- в случая полуремарке, за сключване на ЗЗГО. В протокола е посочен времевия диапазон на проверката, респ. заснемането с АТСС, броят на установените нарушения, поставен е и подпис срещу името на пътния полицай, който е позиционирал уреда, а протоколът е бил предаден за съхранение ведно с наличните записи от процесния контрол на посочения ръководител, протоколът е и надлежно регистриран.

При това и като се има предвид изложеното до тук, за целите, за които е ползвано АТСС- заснемане управление на ПС (за да се провери дали към този момент има договор за него за ЗЗГО), протоколът е надлежно попълнен с необходимите реквизити, за да бъде гаранция за достоверност на отразените в него обстоятелства по ползване на АТСС.

На следващо място използваната АТСС за засичане движението на МПС, респ. ПС е одобрен тип средство за измерване и е било технически изправно към датата на заснемането, видно от приетите по делото удостоверение за одобрен тип средство за измерване и протокол от проверка (л.13-14).

Също така следва да се има предвид, че от моментните снимки от АТСС, имащи статут на веществено доказателствено средство по смисъла на чл.189 ал.15 от ЗДвП, ясно се вижда, че на процесната дата и място е заснето движението на ПС- полуремарке ..., и неговата посока на движение, а именно отдалечаващо се от АТСС на разстояние от 181 метра (виж сн. № 0050038).

Видно от снимките е, че полуремаркето е прикачено на МПС- влекач, така както и процесуалният представител на жалбоподателя твърди в писмените бележки, тъй като полуремаркето не може да се движи само. Това обстоятелство се установява и от приобщения пътен лист (л.38). Фактът, че полуремаркето е несамоходно и се тегли от влекач, както и това, че теглещото МПС- влекач „Скания“ с рег. В№ СВ 5335 СК е имало сключена застраховка „Гражданска отговорност“ към датата на нарушението (л.41) и че тя покрива евентуални щети и за полуремаркето, са без значение за административнонаказателния състав по чл.638 ал.4 във вр. с чл.638 ал.1 т.2 4 от КЗ.

Ремаркетата и полуремаркетата с тегло над 750 кг подлежат на отделна задължителна регистрация и самостоятелна застраховка, по аргумент на чл.483 ал.1 т.1 от КЗ, който разписва, че задължението за сключване на застраховка „Гражданска отговорност“ възниква за всяко притежавано превозно средство, стига то да е регистрирано на територията на Република България и да не е спряно от движение.

В §6 т. 10 от ДР на ЗДвП се съдържа легалната дефиниция на понятието „пътно превозно средство“, според която става дума за съоръжение, придвижвано по пътя на колела и използвано за превозване на хора и/или товари. Съгласно §6 т.18 от ДР на ЗДвП „полуремарке“ е пътно превозно средство, което се прикачва към моторно превозно средство така, че част от него лежи върху моторното превозно средство и значителна част от неговата маса и от масата на неговия товар се носи от моторното превозно средство.

Видно от Справка за собственост и регистрация на процесното полуремарке (л.10) е, че същото е от категория О4 и има технически допустима максимална маса 39 000кг. То е регистрирано в Р България и има рег. № Х 5609 МЕ и не е спряно от движение.

Казано с други думи, за да може процесното полуремарке да участва в движението, собственикът му е длъжен да сключи ЗЗ „ГО“ на автомобилистите. Макар влекачът да покрива вредите, причинени от композицията в движение (съгласно чл.479 от КЗ), това освобождаване от гражданскоосигурителна отговорност при евентуална вреда не отменя административното задължение всяко отделно регистрирано ремарке да притежава собствена застрахователна полица. Изключение от това задължение има единствено за ремаркетата/полуремаркетата от категория O1- с маса до 750 кг.