Решение № 4842 от 15.08.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4842 гр. София, 15.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-З, в закрито заседание на петнадесети август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Александър Ангелов

Членове:

Петя Т. Стоянова Владимирова

Даниела Попова като разгледа докладваното от Петя Т. Стоянова Владимирова Въззивно гражданско дело № 20241100508634 по описа за 2024 година

Образувано е по жалба вх.№98791/25.07.2023г. по описа на ЧСИ Г.К., подадена от С.

П. Г. срещу действия на ЧСИ Г.К., рег. № 924, район на действие СГС, по изп. дело № 20199240400514, изразяващи се в насочване на изпълнението, налагане на възбрана и извършване на опис на недвижим имот, находящ се в гр.София, ж.к.*******, ет.8, ап.207.

Моли да бъдат отменени действията на ЧСИ Г.К., като незаконосъобразни, предвид лишаването на С. П. Г. от привилегиите й от възражение по чл.502 и 503 ГПК. В жалбата се посочва, че по изп. дело № 20199240400514 е предприето изпълнение върху недвижим имот, който се явява обща собственост на С. П. Г. и съпруга й, но тя не е уведомявана никога за насочването на изпълнението и не й е осигурена възможност да противопостави възражения. Жалба не е администрирана от ЧСИ Г.К. до компетентния съд. От С. П. Г. е подадено допълнение към жалба вх.№112947/13.09.2023г. по описа на ЧСИ Г.К., в което допълва вече подадената жалба с доводи за несеквестируемост на апартамента, предмет на изпълнението. Излагат се и доводи, че насочване на изпълнението към имота е незаконосъобразно и поради това, че уговорката за учредяване на обезпечение в полза на търговеца е неравноправна клауза, защото не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата на търговеца и потребителя; на потребителите са наложени клаузи, с които не са могли да се запознаят предварително;

Ипотечната клауза е неясна, доколкото в нотариалния акт с посочено, че обезпечението на вземанията е върху главница, лихва и разноски, а от съдържанието на нотариалния акт размер на лихвите и разноските бил неясен; Неравноправността па ипотеката произтичала и от възможността „Т.“ООД да прехвърли вземанията си на „ДЕКС 3“ ООД, което водело до намаляване на гаранциите за потребителя; подновяването на ипотеката било недействително и противоречащо на ЗЗД и ЗЗП, поради това, че било извършено при наличие на цесия, от цедента, който след стореното прехвърляне нямал правомощия по отношение на вземането; ипотеката била нищожна като противоречаща на добрите нрави и при сключването й липсвало основание. Допълнението към жалба е изпратено на СГС едва на 26.07.2024г.

На 05.08.2024г. по делото е постъпила молба от С. П. Г., с която се иска да бъде спряно изпълнението по изп. дело № 20199240400514.

1

По делото са постъпили писмени обяснения от ЧСИ Г.К., рег. № 924, район на действие СГС, досежно допустимостта и основателността на жалбата.

Настоящият състав намира, че жалбата на С. П. Г. се явява допустима по смисъла на чл.436, ал.1 от ГПК и при наличието на основанията на чл.435, ал.2 ГПК, в случая на чл.435, ал.2, т.2 ГПК. Съгласно нормата на чл.435, от ГПК в изпълнителното производство отделните правни субекти могат да обжалват само конкретни действия, регламентирани в тази разпоредба. В случая се касае за жалба, подадена от ипотекарен длъжник, който в изп. производство, тогава когато изпълнението е насочено към имуществото, дадено като обезпечение на чужд дълг, има същите права като длъжника в производството.

Обстоятелството, че частният жалбоподател е приравнена на длъжник в изпълнителното производство, обосновава фактът, че допустимият по закон предмет на жалба са само лимитивно изброените в разпоредбата на чл. 435, ал. 2 и ал. 3 от ГПК действия на съдебния изпълнител, а именно: 1. постановлението за глоба; 2. насочването на изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо; 3. отнемането на движима вещ или отстраняването му от имот, поради това, че не е уведомен надлежно за изпълнението; 4. отказа на съдебния изпълнител да извърши нова оценка по реда на чл. 468, ал. 4 и чл. 485; 5. определянето на трето лице за пазач, ако не са спазени изискванията на чл. 470, както и в случаите по чл. 486, ал. 2; 6. отказа на съдебния изпълнител да спре, да прекрати или да приключи принудителното изпълнение; 7. разноските по изпълнението.

От една страна твърденията за несеквестируемост сочат за процесуална допустимост на жалбата по предмет, а от друга доколкото се твърди отказ на ЧСИ да прекрати принудителното производството в част по отношение на изпълнение спрямо конкретно имущество, жалбата се явява допустима и на осн. чл.435, ал.2, т.6 ГПК.

По съществото на спора: От приложените писмени доказателства е видно, че изп. дело № 20199240400514 от 25.04.2019 г. е образувано въз основа на изп. лист от 16.03.2018 г., издаден в полза на „Т.“ ООД срещу длъжника Е.П.Г. за сумата от 50 000 лв., получена от ответника на основание договор за паричен заем от 29.06.2006 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на исковата молба на 14.01.2016 г. до окончателното плащане и молба от „Декс 3“ ЕООД за образуване на изпълнително дело с посочване на начин за изпълнение опис и публична продан на посочения недвижим имот, представляващ ап.207 в б******* в гр.София, ж.к.“Младост“-1. Приложени са два договора за цесия- от 02.09.2013 г. и от 16.01.2019 г., като и двата са с един и същи предмет, а вторият е с нотариална заверка на подписите на страните и той е вписан в имотния регистър. Според тези договори за цесия, сключени между „Т.“ ООД, като цедент и „Деск 3“ ЕООД, като цесионер, с идентично съдържание, „Т.“ ООД прехвърля на „Декс 3“ ЕООД вземането си спрямо Е.П.Г. за сумата от 50 000 лв. Цесията, извършена с договора за цесия от 16.01.2019 г. е с нотариална заверка на подписите на страните, вписана е в имотния регистър, поради което е породила своето правно действие спрямо ипотеката и в отношенията между страните. С извършеното вписване на договора за цесия от 16.01.2019 г. в Имотния регистър на Агенция по вписвания и върху ипотечния акт, длъжникът и всички трети лица са уведомени за извършената цесия. От изискания по изп.дело НА за договорна ипотека на недвижим имот №138 от 29.06.2006г. се установява, че за обезпечаване на вземанията на „Т.“ ООД кредитополучателя Е.П.Г. и съпругата му С. П. Г. учредяват ипотека върху ап.207, находящ се в гр.София, ж.к.*******, ет.8. с подписването на НА е придобила качеството на ипотекарен длъжник и отговаря за задълженията по договора за заем до размера на стойността на нейния дял от ипотекирания имот.

По делото С. П. Г. не е уведомявана лично за започването на изп.действия. на същата е бил назначен особен представител. При опис на недвижимия имот на 14.07.2023г. С. П. Г. е намерена в жилището и е съдействала при извършване на описа.

Жалба вх.№98791/25.07.2023г. по описа на ЧСИ Г.К., е подадена от С. П. Г. в регламентирания срок след описа от 14.07.2023г. С Разпореждане от 11.08.2023г. ЧСИ е дал указания за внасяне на такса, което е изпълнено от С. П. Г., но въпреки плащането, с Разпореждане от 15.09.2023г. жалбата е върната. Връщането на жалбата не е съобщено на С.

2

П. Г. и разпореждането не е влязло в сила, поради което и настоящия състав намира, че не следва да зачете правните му последици. Следва да се приеме, че Съда е сезиран както с първоначалната жалба, така и с допълнението към същата, като бъдат разгледани доводите и възраженията и в двете – жалбата и допълнението.

Относно твърдението за нарушаване на право на възражение по чл.502 и 203 ГПК:

Съгласно посочените разпоредби Изпълнение на вземане срещу един от съпрузите може да бъде насочено върху вещ, която е съпружеска общност. Съпругът недлъжник може да посочи имущество на съпруга длъжник, върху което да се насочи изпълнението. Ако посоченото имущество е налице и вземането може да се удовлетвори от него, след извършването на описа изпълнението по отношение на вещта съпружеска общност се спира и може да продължи, ако след осребряване на посоченото имущество вземането или част от него остане неудовлетворена. Когато се установи, че вещта, върху която се насочва изпълнение, е съпружеска общност, съдебният изпълнител уведомява съпруга недлъжник. Разпоредбите обаче касаят случая, когато съпруга недлъжник е засегнат от изпълнението и целят защита на това външно за изп.дело лице. В случая С. П. Г. не е съпруг недлъжник, поради това, че същата се е задължила да отговаря за изпълнение на задължението до размера на участието си в съсобствеността. Доколкото изпълнението се насочва към ипотекирания имот, то и ипотекарния длъжник се конституира като длъжник по изп.дело, както е направено и в случая. Доколкото С. П. Г. не е съпруг недлъжник, тя не може да се ползва от защитата по чл.503 ГПК, нито да поиска насочване на изпълнението към имущество на съпруга длъжник.

Доколкото няма задължение за прилагане на посочените разпоредби, то не е допуснато и соченото нарушение.

Относно твърдението за несеквестируемост на процесния недвижим имот, следва да се приеме следното: Нормата на чл.444, т.7, изр. първо сочи, че несеквестируемо е жилището на длъжника, ако той и никой от членовете на семейството му, с които живее заедно, нямат друго жилище, независимо от това, дали длъжникът живее в него. По делото са налице данни за учредяване на договорна ипотека върху недвижимия имот, както и подадена от взискателя "Т." ООД молба от 14.05.2016 г. до АВп, с която и на основание чл.18, ал.1 от ППв. е поискано подновяване на вписването на обезпечаващата вземането му договорна ипотека. Ето защо, разпоредбата на чл.444 от ГПК не намира приложение в настоящето изпълнително производство, защото учредяването на ипотека върху собствен имот по своята същност препятства приложението на принципа на несеквестируемостта. Жалбата е неоснователна, защото не са налице предпоставките на чл.444, т.7 ГПК посоченото жилище не попада под сочената хипотеза за несеквестируемост.

Относно всички възражения за недействителност и пороци на договора за ипотека, както и за необходимост от прилагане на защита на потребителя, настоящия състав намира, че не могат да бъдат разгледани в настоящето производство. Целта на производството по чл.435 ГПК е да бъде извършен контрол на действия на ЧСИ в конкретни изчерпателно предвидени случаи. В това производство не се извършва проверка на самото изпълнително основание. Още повече, че в случая изпълнителния лист е издаден след проведена съдебна защита и въз основа на влязло в сила решение. Ако С. П. Г. не е участвала в това производство, аргумент за което се извежда от това, че изпълнителния лист е издаден само срещу Е.П.Г., то тя може да оспори изпълнението чрез иск – чл.439 ГПК или да установи в отделно производство липсата на задължение или липса на поето обезпечение – чл.124 ГПК.

Съгласно чл.437, ал.3 ГПК Съдът разглежда жалбата въз основа на данните в изпълнителното дело и представените от страните доказателства. От това разрешение е видно, че жалбата не може да касае външни за изпълнението обстоятелства, каквито са изложените от С. П. Г..

Поради изложеното подадените жалба и допълнение към нея следва да се оставят без уважение. Не следва да се уважава и молбата за спиране на изп. производство, подадена от С. П. Г.

Водим от гореизложеното, съдът

3

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба вх.№98791/25.07.2023г. по описа на ЧСИ Г.К. и допълнение към жалба вх.№112947/13.09.2023г. по описа на ЧСИ Г.К., подадени от С. П. Г., с ЕГН ********** срещу действия на ЧСИ Г.К., рег. № 924, район на действие СГС, по изп. дело № 20199240400514, изразяващи се в насочване на изпълнението, налагане на възбрана и извършване на опис на недвижим имот, находящ се в гр.София, ж.к.*******, ет.8, ап.207.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх.№86667/05.08.2024г. по описа на СГС, подадена от С. П. Г., с ЕГН ********** с искане за спиране на изпълнението по изп. дело № 20199240400514 по описа на ЧСИ Г.К., рег. № 924, район на действие СГС.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4