Решение № 534 от 29.04.2026, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 534 гр. Пазарджик, 29.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Димитър Чардаков при участието на секретаря Десислава Буюклиева като разгледа докладваното от Димитър Чардаков Гражданско дело № 20265220100177 по описа за 2026 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Предявен е осъдителен иск по чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД за заплащане на сумата от 416.59 евро /след допуснато изменение на иска/, която е получена от ответника без основание.

Ищцата Г. К. Ш., ЕГН **********, настоящ адрес: ** твърди, че е сключила с ответника „*т“ АД, ЕИК: *, седалище и адрес на управление: гр.

С*, Договор за паричен заем №4611672 от 10.10.2022 г., по който ответникът й е предоставил потребителски кредит в размер на 6000 лв. Твърди, че на основание чл.4, ал.1 от договора за кредит е задължена да обезпечи кредита чрез банкова гаранция или поръчителство от одобрено от кредитора дружество-гарант. Твърди, че по указание на ответника е сключила Договор за предоставяне на гаранция №4611672 от 10.10.2022 г. с „Фа*я“ ЕООД, по който следва да заплати на дружеството-гарант възнаграждение в размер на 1998.90 лв.

Ищцата поддържа, че договора за кредит е недействителен.

Недействителността се претендира на основание чл.19, ал.5 и чл.22, вр. чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, тъй като дължимото от потребителя възнаграждение на дружеството-гарант е свързано с кредита и представлява допълнителен разход 1 по кредита, който е част от годишния процент на разходите по чл.19, ал.1 ЗПК, но въпреки това не е включен в него. Твърди, че ако възнаграждението се вземе предвид при определянето на ГПР, това ще увеличи неговия размер над пределно допустимия по чл.19, ал.4 ЗПК. Твърди, че поради недействителността на договора за кредит дължи на ответника само чистата стойност на кредита, която е в размер на 6000 лв. Твърди още, че във връзка с недействителния договор е заплатила на ответника 6814.78 лв. Иска от съда да осъди ответник да й заплати получените без основание 416.59 евро, ведно със законната лихва за забава от подаването на исковата молба в съда до плащането. Претендира и присъждане на съдебни разноски.

Ответникът не оспорва сключването на договора за кредит. Оспорва получаването на сумата, чието връщане претендира ищцата. Твърди, че сключения между страните договор за креди е действителен. Не оспорва, че при определяне размера на ГПР по кредита не е взето предвид дължимото от потребителя възнаграждение по договорите за предоставяне на поръчителство. Отрича връзката между това възнаграждение и потребителския кредит. Твърди, че обезпечението на кредита не е въведено като условие за неговото предоставяне на потребителя, поради което разходите за обезпечението не са абсолютно задължителни за потребителя и не са част от елементите на ГПР по §1, т.1 ДРЗПК. Твърди, че към момента на сключване на договора за потребителски кредит не е знаел какъв е размерът на възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство, поради което обективно не е могъл да го съобрази при определянето на ГПР. Твърди, че по своя правен характер това са договори за поръчка по чл.280 ЗЗД, а уговореното между страните възнаграждение не е разход по кредита. Моли съда да отхвърли исковете и претендира съдебни разноски.

Съдът въз основа на доказателствата по делото и на закона достигна до следните правни и фактически изводи:

За основателността на иска ищецът следва да докаже, че е заплатил на ответника сумата, чието връщане претендира, и да поддържа, че същата е получена от последния без основание.

При установяване на горното, ответникът следва да правопораждащите факти на основанието да задържи полученото. докаже

В този случай ищецът следва да посочи и да установи фактите, които 2 опорочават основанието, на което се позовава ответника. Когато ответникът се позовава на договор с потребител, съдът е длъжен да извърши служебна преценка за действителността на договора, съгласно ТР №1 от 27.04.2022 г. по т. д. №1/2020 г. на ВКС, ОСГТК. Съдът следи служебно и за наличието на неравноправни клаузи в договорите с потребител.

От представения по делото договор за паричен заем №4611672 от 10.10.2022 г. се установява, че ответникът „*т“ АД се е задължил да предостави на ищцата Г. К. Ш. финансова услуга от разстояние под формата на потребителски заем в размер на 6000 лв. с фиксирана годишна лихва от 40 % и годишен процент на разходите в размер на 49.02%. Общата дължима сума по кредита е 6719.10 лв. Срокът за връщане на кредита е до 08.04.2023 г., а задължението е разсрочено на 6 месечни погасителни вноски по 1119.85 лв.

Съгласно чл.4 от договора за кредит потребителят е длъжен в 3-дневен срок от сключването на договора да представи на кредитора обезпечение по един от следните три начина: поръчителство от две физически лица; банкова гаранция с бенефициент заемодателя; одобрено от заемодателя дружество-гарант, което предоставя гаранционни сделки.

Представен е договор за предоставяне на гаранция №4611672 от 10.10.2022 г., сключен между ищцата Г. К. Ш. и дружеството - гаранта „Фа*я“ ЕООД, с който ищцата е възложила на гаранта, а последният се е задължил да отговаря за изпълнението на задълженията й, произтичащи от договор за паричен заем №4611672 от 10.10.2022 г. Срещу това ищецът се е задължил да заплати на гаранта възнаграждение в размер на 1998.90 лв., което задължение е разсрочено на 6 вноски по 333.15 лв., прибавени към месечните погасителни вноски по кредита.

Сключването на посочените договори не се оспорва от страните. Не е спорно и че кредитът е усвоен от ищцата.

От заключението на приетата СИЕ се установява, че във връзка с договора за паричен заем и договор за предоставяне на гаранция ищцата е заплатила на ответника общо 6814.78 лв. Цялата сума, вкл. възнагражденията по договора за предоставяне на гаранция между ищцата и „Фа*я“ ЕООД е получена от ответника „*т“ АД.

Следва да се отговори на въпроса дали договорите представляват валидно основание за плащането, даващо право на ответника да задържи 3 полученото. Тяхната действителност зависи от това, дали чрез тях се постига един забранен от закона резултат, какъвто е недопустимо оскъпяване на потребителския кредит над максималния праг по чл.19, ал.4 ЗПК.

Заобикалянето на закона е основание за недействителност на договорите по чл.26, ал.1 ЗЗД, което се характеризира със сключване на повече от една сделки, всяка от които, разгледана без връзка с другата (или другите), е валидна, но взети заедно сделките постигат забранен от закона резултат. В този случай нищожна е не някоя от сделките или клаузите, а цялата поредица, която води до постигането на забранената цел.

Договорът за потребителски кредит е регламентиран в ЗПК, който поставя изискване за максималния размер на дължимите от потребителя разходи по кредита – чл.19, ал.4 ЗПК, както и за минималното съдържание на договора – чл.11, ал.1 ЗПК. Съгласно чл.11, ал.1, т.10 ЗПК в него трябва да са посочени годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение №1 начин.

Съгласно чл.19, ал.1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.

Съгласно §1, т.1 от ДР на ЗПК, общи разходи по кредита за потребителя това са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.

При процесния кредит единият от известните разходите за потребителя към момента на сключване на договора се изразява в заплащането на фиксирана годишна лихва. В тежест на потребителя обаче е въведено задължението да обезпечи кредита чрез поръчителство, банкова гаранция или 4 като сключи договор за гаранция с избран от кредитора гарант, който да поръчителства срещу възнаграждение, дължимо от потребителя. Разгледани по отделно уговарянето на лихвата по кредита и на възнаграждението по договора за гаранция са валидни и допустими от закона съглашения. В случая обаче, обезпечението на кредита от страна на потребителя, в т.ч. и чрез сключването на възмезден договор за предоставяне на гаранция с трето лице, е въведено като задължително условие за предоставянето на финансовата услуга. Ето защо дължимото от потребителя възнаграждение по този договор представлява разход, който е пряко свързан с кредита и следва да се има предвид при определянето на ГПР. Хипотезата е идентична с тази, при която потребителят дължи застрахователна премия, когато застраховката е задължително условие за получаване на кредита.

Като се имат предвид разходите на потребителя за заплащане на възнаграждение по договора за гаранция, то годишният процент на разходите /съгласно заключението на СИЕ/ е в размер на 283.22 %.

Съгласно чл.19, ал.4 ЗПК годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България. Съгласно чл.1, ал.1 от Постановление № 426 на МС от 18.12.2014 г. за определяне размера на законната лихва по просрочени парични задължения, годишният размер на законната лихва за просрочени парични задължения е равен на основния лихвен процент на Българската народна банка в сила от 1 януари, съответно от 1 юли, на текущата година плюс 10 процентни пункта. Процесният договор за кредит е сключен на 10.10.2022 г., когато ОЛП е бил 0 %, респ. размерът на законната лихва е бил 10 %, а максимално допустимият размер на ГПР по потребителски кредити е бил 50 %. Следователно действителният ГПР за процесните потребителски кредити значително превишава максимално допустимия размер по чл.19, ал.4 ЗПК. По този начин посредством сключените между страните сделки се преодолява законовата забрана за прекомерно оскъпяване на финансовата услуга.

Договорите, които водят до постигането на забранена от закона цел са недействителни на основание чл.26, ал.1 ЗЗД. Друго основание за нищожност на договора за кредит е некоректното посочване на ГПР, който е много по- 5 нисък от действителния. Този порок на договора води до неговата нищожност, съгласно чл.22, вр. чл.11, ал.1, т.10 ЗПК.

Ето защо сключените между страните два договора, а именно: договора за потребителски кредит, които задължават потребителя да обезпечи кредита чрез сключване на договор за предоставяне на гаранция с дружество-гарант, одобрено от кредитора, както и договора за предоставяне на гаранция, който задължава потребителя да заплати възнаграждение на свързания с кредитора гарант, са недействителни.

Следователно потребителят дължи на кредитора само чистата стойност на кредитите – чл.23 ЗПК, която е в размер на 6000 лв. Ищцата е заплатила на ответника 6814.78 лв. В повече са платени 814.78 лв. (416.59 евро), които подлежат на връщане. Искът следва да се уважи в предявения размер.

Относно разноските:

При този изход на делото ответникът дължи на ищцата съдебни разноски на основание чл.78, ал.1 ГПК в размер на 205.60 евро, от които 25.60 евро – държавна такса и 180 евро – възнаграждение за вещо лице.

Освен това, ищецът е представлявана безплатно при условията на чл.38, ал.1, т.2 ЗА от адвокат К. Т. Ш. от АК – Пазарджик, адрес: гр.

Пазарджик, ул. „Цар Самуил“ №28. На основание чл.38, ал.2 ЗА, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение в размер не по-нисък от предвидения в Наредба №1 от 09.07.2001г. за възнаграждения за адвокатска работа. В настоящия случай цената на иска за неоснователно обогатяване е 814.78 лв., а дължимото адвокатско възнаграждение е 400 лв.