Решение № 34 от 13.03.2024, Районен съд - Петрич

РЕШЕНИЕ

№ 34 гр. Петрич, 13.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕТРИЧ, ТРЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на шести февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Андроника Ил. Ризова Ръжданова при участието на секретаря Людмила Маламова като разгледа докладваното от Андроника Ил. Ризова - Ръжданова Административно наказателно дело № 20231230200904 по описа за 2023 година

Настоящото производство е образувано на основание чл.58д и сл. от ЗАНН.

Подадена е жалба от А. С. М. от с. С. чрез адв. В. П. от БлАК срещу Наказателно постановление № 23-0314-000697/27.11.2023 г. на началник РУ Петрич, с което на лицето били наложени административни наказания глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца, на основание чл.53 от ЗАНН и чл.175, ал.3, пр. 1 от ЗДвП.

Жалбоподателят изразява несъгласие с наказателното постановление и го счита за необосновано, незаконосъобразно и постановено при съществени нарушения на процесуалните правила. Моли съда да постанови решение, с което да го отмени изцяло.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява лично.

Представлява се от адв. В. П. от БлАК, която поддържа жалбата и привежда допълнителни аргументи за несъответствие между сочената за нарушена норма и приложената санкционна разпоредба. Претендира присъждане на разноски.

Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител.

Депозира писмено становище в съпроводителното си писмо, в което изразява становище за неоснователност на жалбата. Моли същата да бъде оставена без уважение.

Жалбата е подадена от надлежно легитимирана страна – наказаното физическо лице, в преклузивния 14-дневен срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна, по следните съображения:

Въз основа всички събрани по делото доказателства, съдът установи от 1 фактическа страна следното: На 26.09.2023 г. следобяд, в РУ Петрич бил получен сигнал, че мотоциклетист е паднал на пистата в с. С., общ. П..

Полицейски служители били изпратени на сигнала като по пътя спрели товарен автомобил, управляван от С. М. от с. Струмешница. В автомобила установили натоварен мотоциклет марка „Кавазаки“ без регистрационни табели. С. М. заявил, че мотоциклетът е на сина му, който бил паднал с него на пистата в с. С.. Били снети обяснения от самия жалбоподател и от лице с имена К. Н. и бил съставен АУАН бл. № 103005/2023. Въпреки че самият акт не е представен по преписката, същият е виден в приложената справка за нарушител водач на л. 16 – срещу А. М. на 04.10.2023 г. са съставени два АУАН, единият от които е за нарушение по чл. 140, ал. 1, т. 1, пр. 1 от ЗДвП.

Срещу същия акт е сторено отбелязване – „издадена мотивирана резолюция“.

Съответно в графа мотивирани резолюции е посочена такава с № 23-0314М000112, съставена на 11.10.2023 г., влязла в сила на 26.10.2023 г.

Резолюцията е съставена, тъй като са били налице данни за извършено престъпление, поради което и с оглед разпоредбата на чл. 54 ЗАНН в случаите на чл. 33, ал. 2 от ЗАНН – при констатиране на признак/признаци на извършено престъпление, се прекратява административно наказателното производство с мотивирана резолюция. Прокурорът от своя страна е отказал да образува наказателно производство с Постановление от 10.11.2023 г. и е изпратил материалите по преписката за преценка и налагане на административно наказание на М..

Още на 04.10.2023 г., едновременно със съставяне на АУАН, М. е представил декларация по чл.188 от ЗДвП, в която отказал да посочи лице, което е управлявало мотоциклета без регистрационни табели на 26.09.2023.

Било издадено и атакуваното наказателно постановление, с което на жалбоподателя били наложени наказания глоба в размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца за извършено нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа събраните по делото доказателства: приложените на основание чл. 283 от НПК писмени доказателства.

Сред приложените писмени доказателства с най-съществено значение са: справката за нарушител водач, постановлението на прокурор за отказ да се образува НП и декларацията по чл.188 от ЗДвП, които позволяват изложената фактическа обстановка да бъде счетена за установена по несъмнен начин.

Следва да се посочи, че жалбоподателят лично и чрез процесуалния си представител не е оборил горната фактическата обстановка, чрез представяне на доказателства, включително гласни такива, които да опровергаят приетите по преписката.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното: В настоящото производство съдът следва да извърши проверка на законността на оспореното пред него наказателно постановление, като следва да прецени правилно ли са приложени процесуалният и материалният закон, с оглед описаните в НП факти и обстоятелства, както и съответстват ли те на приложената от административнонаказващия орган санкционна норма.

При извършената цялостна служебна проверка, с оглед задължението си по чл.314, ал.1 НПК, съдът установи, че при издаването на обжалваното наказателно постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения на нормите на ЗАНН, водещи до неговата отмяна. Издаденото НП съдържа законоустановените в чл. 57 от ЗАНН от реквизити. Наказателното постановление е издадено в срок, от компетентен орган (видно от приложеното копие на Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи). Описанието на нарушението е достатъчно пълно и ясно, като позволява на санкционираното лице да разбере извършването на какви 2 деяния му е вменено и да организира адекватно защитата си.

Съгласно разпоредбата на чл. 36, ал. 2 от ЗАНН без приложен акт административнонаказателно производство не се образува освен в случаите, когато производството е прекратено от съда или прокурора или прокурорът е отказал да образува наказателно производство и е препратено на наказващия орган.

Ето защо съдът е на мнение, че след отказът на прокурора не е било необходимо да се съставя нов АУАН, а и следва да бъде отчетено, че в постановлението на прокурора е изложена подробна фактическа обстановка, като има направени изводи по отношение на конкретно лице относно евентуално извършено престъпление, поради което същият може да разбере в какво е обвинен и адекватно да организира защитата си.

По приложението на материалния закон съдът установи следното:

От приложената по делото декларация по чл.188 от ЗДвП и от писмените доказателства се установява безспорно, че на 26.09.2023г. около 17,52 ч. жалбоподателят е управлявал процесният мотоциклет на път трети клас № 3198 в района на ханче О.. Безспорно е, че този мотоциклет е собствен на нарушителя – върнат му е с разписка на 27.11.2023 г. /на л. 10/ като е бил закупен с фактура, видно от обстоятелствената част на прокурорското постановление. Мотоциклетът е открит на 26.09.2023 г. натоварен в автомобила на бащата на нарушителя, който е дал обяснения за това, което му е известно.

Вярно е, че декларацията по чл. 188 ЗДвП създава една оборима презумпция за това, че нарушението е извършено от собственика, но тази презумпция не бе оборена. Напротив, от останалите доказателства се потвърди.

Видно е и че спрямо нарушителя са били съставени два АУАН, като за нарушението по чл. 150а, а именно, че е управлявал без съответна категория, е издадено и влязло в сила НП, глобата по което е и заплатена /вж. справка нарушител водач./.

Спор, че мотоциклетът е бил без регистрационни табели няма, съответно и че не е регистриран.

Спорът е дали това, че няма табели и не е регистриран са две отделни нарушения и дали е нарушено правото на М. за защита.

Разпоредбата на чл. 140. (1) (Доп. - ДВ, бр. 11 от 2017 г., в сила от 31.01.2017 г., изм. - ДВ, бр. 105 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) ЗДвП гласи, че по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. По пътищата, включени в обхвата на платената пътна мрежа, се допускат само пътни превозни средства, за които са изпълнени задълженията по установяване на размера и заплащане на пътните такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата.

Разпоредбата изброява позитивни задължения за водачите на МПС – а именно да управляват само такива, които са едновременно регистрирани и с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места.

Санкционната разпоредча на чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП гласи, че се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 до 12 месеца и с глоба от 200 до 500 лв. водач, който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред /допълнението на пр. 2 е „или е регистрирано, но е без табели с регистрационен номер.“/. В случая М. е наказан за това че МПС не е регистрирано по надлежния ред като съдът е на мнение, че изложеното в НП не касае отделни нарушения доколкото след като МПС не е регистрирано, то безспорно е и без регистрационни табели. Второто предложение на тази разпоредба има 3 предвид случаи когато МПС е регистрирано, но по някаква причина се управлява без регистрационни табели.

Наказанието е наложено в минималния размер, поради което съдът няма правомощия да го изменя.

Не са налице основания случаят да бъде счетен за маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН, тъй като нарушението не се отличава с по-малка тежест от обичайните такива от този вид. Касае се за формално нарушение, несвързано с настъпването на конкретни вредни последици, чиято тежест да бъде преценена. Въпреки това следва да се посочи, че жалбоподателят е паднал с мотоциклета, т.е. допуснато е ПТП със самонараняване, управлението е на междуградски път с интензивен трафик – в района на ханче О. в посока с. С..

Нарушителят е управлявал и без съответна категория за управление на мотоциклет. Поради това за формирането на извода за маловажност на случая е необходимо наличието на някакви особени извинителни обстоятелства около извършването на деянието, във връзка с които тежестта на нарушението да бъде оценена като по-малка от типичната. В случая няма данни за наличие на подобни обстоятелства, което изключва приложението на цитираната разпоредба.

Предвид всичко изложено искането за отмяна на наказателното постановление се явява неоснователно.

С оглед изхода на делото искането за присъждане на разноски за адвокат също не следва да бъде уважавано. Ответната страна не се представлява от юрисконсулт, поради което не й се дължат разноски.

Водим от горното и на основание чл.63, ал.2, т. 5 от ЗАНН съдът РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 23-0314-000697/27.11.2023 г. на Началника на РУ П. към ОДМВР Благоевград, с което на А. С. М. от с.

С., общ. П., ЕГН **********, са наложени административни наказания глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца, на основание чл.53 от ЗАНН и чл.175, ал.3, пр. 1 от ЗДвП, като правилно и законосъобразно.

Решението подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред Административен съд- Благоевград в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че решението и мотивите са изготвени.

Съдия при Районен съд – Петрич: _______________________ 4