Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 637 от 30.06.2025, Районен съд - Стара Загора

Съд
Районен съд - Стара Загора
Дело
Гражданско дело 1274/2025
Вид
Решение № 637
Подписан
30.06.2025
В сила
29.07.2025
Състав
Свилен Жеков

Цитирани разпоредби

  • чл.131, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 146, ал. 1, т. 4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 235, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 411 ал. 2, т. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 7, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 7, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • член 6, параграф 1 · Директива 2005/29/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета от 11 май 2005 година относно нелоялни търговски практики от страна на търговци към потребители на вътрешния пазар и изменение на Директива 84/450/ЕИО на Съвета, Директиви 97/7/EО, 98/27/EО и 2002/65/EО на Европейския парламент и на Съвета, и Регламент (EО) № 2006/2004 на Европейския парламент и на Съвета („Директива за нелоялни търговски практики“)Текст от значение за ЕИП.
  • член 6, параграф 1, буква "г" · Директива 2005/29/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета от 11 май 2005 година относно нелоялни търговски практики от страна на търговци към потребители на вътрешния пазар и изменение на Директива 84/450/ЕИО на Съвета, Директиви 97/7/EО, 98/27/EО и 2002/65/EО на Европейския парламент и на Съвета, и Регламент (EО) № 2006/2004 на Европейския парламент и на Съвета („Директива за нелоялни търговски практики“)Текст от значение за ЕИП.
  • чл. 10 · Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета
  • Член 10, параграф 2, буква ж · Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета
  • член 3, буква ж · Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета
  • чл. 38 · Закон за адвокатурата
  • чл. 146, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 26 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.26, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.71 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.92, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.143 - 148 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 143, ал. 1 · Закон за защита на потребителите
  • чл.143 - 148 · Закон за защита на потребителите
  • чл.143 - 148 · Закон за защита на потребителите
  • чл.143 - 148 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 146, ал. 1 · Закон за защита на потребителите
  • чл.146, ал.2 · Закон за защита на потребителите
  • чл.143 - 148 · Закон за защита на потребителите
  • чл.143 - 148 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 68г, ал. 4 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 68д, ал. 1 · Закон за защита на потребителите
  • § 13, т. 1 · Закон за защита на потребителите
  • § 13, т. 12 · Закон за защита на потребителите
  • чл.3, ал.1, т.3 · Закон за кредитните институции
  • чл. 3, ал. 2 · Закон за кредитните институции
  • чл. 10, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 10а · Закон за потребителския кредит
  • чл. 10а, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 10а, ал. 2 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 10а, ал. 4 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 11 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 11, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 16 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 19 · Закон за потребителския кредит
  • чл.19, ал.1 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 19, ал. 1 и 2 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 19, ал. 3, т. 1 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 19, ал. 4 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 19, ал. 5 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 21, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 22 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 23 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 24 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 29 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 33 · Закон за потребителския кредит
  • чл.33, ал.1 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 9, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
  • чл.9, ал.3 и ал.4 · Закон за потребителския кредит
  • чл.9, ал.3 и ал.4 · Закон за потребителския кредит
  • § 1, т. 1 · Закон за потребителския кредит
  • § 1, т. 10 · Закон за потребителския кредит

РЕШЕНИЕ

№ 637 гр. Стара Загора, 30.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, VII-МИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Свилен Жеков при участието на секретаря Маргарита Огн. Николова като разгледа докладваното от Свилен Жеков Гражданско дело № 20255530101274 по описа за 2025 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 103 - 257 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.

Предявен е установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 146, ал. 1 ЗЗП, вр. чл. 6, ал. 1 ЗПФУР и чл. 22 ЗПК /установителен иск за нищожност/ за прогласяване недействителността на договор за паричен заем ************ № *********/********* г. като нарушаващ разпоредбите на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 и чл. 19, ал. 4 ЗПК.

Ищцата Т. Т. Т. твърди, че на *********г. е сключила с ответника Договор за паричен заем „**********“ №*********, по силата на който „Вива Кредит“ АД е предоставило заемни средства в размер на 1100,00 лева, при фиксиран годишен лихвен процент по заема 40,32 %, годишен процент на разходите – 49,50 % и срок за погасяване на заема 12 месеца. В чл.1, ал.3 от договора било предвидено заемателят да дължи такса за експресно разглеждане на документи и отпускане на паричен заем в размер на 709,32 лева. Съгласно чл.5 от договора, заемателят следвало да осигури в срок до 3 1 дни, считано от датата на сключване на процесния договор, едно от двете предвидени обезпечения: поръчител, отговарящ на условията, подробно описани в договора или банкова гаранция, като при неизпълнение се дължи неустойка в размер на 472,80 лева. Таксата за експресно разглеждане и уговорената неустойка ищцата е следвало да престира разсрочено заедно е погасителната вноска, към която се кумулират, е което погасителната вноска е нараснала на 211,41 лева. Ответникът бил финансова институция по смисъла на чл.3, ал.1, т.3 ЗКИ, поради което може да отпуска заеми със средства, които не са набавени чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ищцата е ФЛ, което при сключване на договора е действало извън рамките на своята професионална дейност, т.е. страните имат качествата на потребител и кредитор по смисъла на чл.9, ал.3 и ал.4 ЗПК. Сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание представлявал такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон - ЗПК в релевантната за периода редакция. Счита, че процесният договор за потребителски кредит нарушавал разпоредби от ЗПК, поради което е недействителен. На първо място, в договора бил визиран годишен процент на разходите, като абсолютна процентна стойност – 49,50 %. Не били посочени взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР по определения в Приложение №1 начин, каквото е изискването на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК. Действително в чл.2, ал.8 било указано, че ГПР на заема не включва възможни разходи за събиране на вземането, лихви за забава и неустойки за неизпълнение. При липсата на данни за наличие на други разходи по кредита, можело да се направи извод, че единственият разход за потребителя била предвидената в договора възнаградителна лихва и при това положение, не ставало ясно как е формиран ГПР от 49,50 %, т.е. какво друго е включено в ГПР извън фиксирания годишен лихвен процент – 40,32 %. По отношение вземането за неустойка: за договорите за потребителски кредит на общо основание и съгласно чл.24 от ЗПК се прилагали правилата на чл.143 - 148 от ЗЗП. Макар и поместени в индивидуалния договор с ищцата, а не в общи условия към него, клаузите на контракта не били индивидуално уговорени по смисъла на чл.146, ал.2 от ЗЗП.

Касаело се до еднотипни договори за паричен заем, върху чието съдържание потребителят не може да влияе и това е служебно известно на съда от множеството дела, по които са представени идентични контракти между 2 същия заемодател и различни потребители. Общата сума, която трябвало да заплати заемополучателят за експресно разглеждане на заявка и неустойка за непредоставяне на поръчител или банкова гаранция била в размер на 1182,12 лева. С включването на тези суми в ГПР, то той ще се променил многократно.

Тези суми несъмнено следвало да бъдат включени в ГПР, тъй като са разход във връзка с предоставяне на кредита по см. на чл.19, ал.1 ЗПК. Счита, че при сключването на процесния договор за потребителски кредит и чрез предвиждане на такси и неустойки е свързано с допълнителни разходи за потребителя за заплащането им, като по този начин е заобиколена императивната разпоредба на чл.19, ал.4 ЗПК, ограничаваща максималния размер на годишния процент на разходите по кредита. Предвид горното, посочените в договора размери на годишния процент на разходите и общата сума, дължима от потребителя, не съответствали на действително уговорените такива, налице е неяснота при определяне на ГПР, което води до недействителност на договора /чл.22 ЗПК/. На последно място, по посочения начин се заобикалял законът - чл.33, ал.1 от ЗПК, който текст предвижда, че при забава на потребител, кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забава. С процесната клауза за неустойка в полза на кредитора се уговаря още едно допълнително обезщетение за неизпълнението на акцесорно задължение - недадено обезпечение, от което обаче не произтичат вреди. Подобна неустойка всъщност обезпечава вредите от това, че вземането няма да може да бъде събрано от длъжника, но именно тези вреди се обезщетяват и чрез мораторната лихва по чл.33, ал.1 от ЗПК. Подобно кумулиране на неустойка за забава с мораторна лихва е недопустимо и в този смисъл съдебната практика е константна. Отделно от това следвало да се отбележи, че непредставянето на обещани обезпечения /когато същите са били реално очаквани от кредитора/, съобразно разпоредбата на чл.71 ЗЗД, давало основание да се иска незабавно цялото задължение. В случая кредиторът променял последиците от липса на обезпечение и вместо да санкционира с предсрочна изискуемост, той начислявал неустойка, чието плащане разсрочва заедно с периодичните вноски. Това навеждало на извод, че нито една от страните не е имала реално намерение да се представя обезпечение или да се ползват правата на кредитора по чл.71 ЗЗД, при непредставено обезпечение. Ако кредиторът е държал да получи обезпечение е могъл да отложи даването на кредит, каквато 3 е обичайната практика при предоставяне на обезпечени кредити. Дори да се приеме, че страните са допускали възможността исканите обезпечения да се предоставят и „неустойката“ да не се дължи, то това плащане не се явявало неустойка по смисъла на закона, а възнаграждение, дължимо под условие.

Това е така, тъй като последиците от неизпълнението на „задължението“ да се предостави обезпечение, не били типичните последици от договорно неизпълнение, които законът предвижда, а напротив - договорът продължава да се изпълнява по първоначално заложен погасителен план, но при по-висока цена, прикрита като неустойка.

Моли съда да постанови решение, с което Договор за паричен заем „**********“ №*********/*********г. да се обяви за нищожен на основание чл.26, ал.1 ЗЗД вр. чл.22 вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.

В законоустановения срок по чл.131, ал.1 ГПК е депозиран отговор на исковата молба от ответника, като заема становище за недопустимост и неоснователност на исковете. По отношение на твърденията на ищцата, че договорът за паричен заем е недействителен на основание чл.22 ЗПК, поради неспазване на изискванията на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК сочи, че разпоредбата на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК не изисквала да се посочи в договора математическият алгоритъм, по който се изчислявал ГПР. Това е така, защото в рамките на Европейския съюз, в това число и в България имало нормативно предвидени две математически формули за изчислението на ГПР /т.1 и т.2 от Приложение №1 към ЗПК/, които единствено може да се прилагат за изчислението на ГПР.

Страните нито можели да прилагат друга математическа формула за изчислението на ГПР, нито били длъжни да възпроизвеждат в договорите си горните две формули. Нормата на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК не предвиждала в договора за потребителски кредит изрично и изчерпателно да бъдат изброени всички разходи, включвани в ГПР, а единствено да се посочат допусканията, използвани при изчисляване на ГПР. В случая, в договора се съдържала необходимата информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, поради което следва да се приеме, че погасителният план е инкорпориран в самия договор. Доколкото в него бил уговорен фиксиран годишен лихвен процент, като не е предвидено заплащане на суми, дължими при различни лихвени проценти, то не е било необходимо да се посочва последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени суми. Нямало и нарушаване на нормата на чл.11, ал.2 4

ЗПК, доколкото процесният договор не бил сключен при общи условия.

Неустойката по своята същност представлявала форма на договорна отговорност, служеща за обезщетение за вредите, причинени от неизпълнението. Процесната неустойка била начислена вследствие на неизпълнение на поетите договорни задължения от страна на заемателя за представяне в срок на обезпечение - поръчител или банкова гаранция.

Предназначението на посочената неустойка била да обезщети евентуалните вреди от неизпълнението на договора, като обичайните вреди, които причинява неизпълнението на парично задължение, били пропуснати ползи от пропуснатата сигурна възможност за печалба, която кредиторът би реализирал, ако бе получил в срок паричната престация; претърпени загуби евентуалните допълнителни разходи, които кредиторът би дължал, ако би си набавил чрез заем същия паричен ресурс на свободния пазар /за банкови лихви и такси/. Ако заемополучателят добросъвестно изпълнил поетото договорно задължение и предоставил такава гаранция, то кредиторът щеше да е събрал вземането си и нямаше да търпи посочените по-горе вреди. В исковата молба несъстоятелно се твърдяло, че процесната неустойка е загубила присъщата си обезщетителна функция и е средство за обогатяване на кредитора. Следвало са се посочи, че законът не поставя изискване при уговаряне на неустойка да се посочва кои вреди ще бъдат компенсирани с неустойката. Именно в това се изразява нейният смисъл - отпадането на необходимостта вредите да бъдат доказвани от изправната страна по договора /чл.92, ал.1 от ЗЗД/. В настоящия случай неизпълнението на задължение за предоставяне на обезпечение поставя Дружеството в риск от неизпълнение на паричното задължение от страна на длъжника, който иначе би бил покрит от обезпечението. Ищцата удобно пропускала, че е получила и усвоила сумата по Договора без предварително да е дала каквато и да е гаранция за връщането й.

С цел опазване на законния си интерес, „Вива Кредит“ АД трябвало да направи всичко необходимо, за да осигури връщане на сумите по отпуснатите от него кредити, като естествено това се постига чрез включването на съответните договорни клаузи, с които потребителите са предварително запознати съобразно законовите изисквания. Знаейки, че обезпеченията трябва да се предоставят в 3-дневен срок от сключването на договорите, той е можел да забави сключването им до момента, в който е в състояние да го осигури или изобщо да не встъпва в договорни правоотношения с ответника.

5

Дружеството не е принудило ищцата да сключи договори за заем, съответно условията по тях не са му наложени. Той самостоятелно, по собствени подбуди и воля е пожелал да сключи договорите за заем и да се издължи съгласно договорените условия. Също така, следвало да се отбележи, че всеки заемател по договор за потребителски кредит разполага с гарантираната от чл.

29 ЗПК възможност да се откаже от договора в 14-дневен срок, за която ищцата също е била информиран чрез СЕФ и от текста на самите договори. В случай, че упражни правото си, тя би дължала връщане единствено на получената в заем главница и не би дължала начислената му поради непредоставяне на обезпечение неустойка. Тоест, задължението за заплащане на неустойка било условно и възникването му зависело изцяло от действията на потребителя. Моли за отхвърляне на иска.