Решение № 2564 от 17.04.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2564 гр. София, 17.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Емилия Александрова

Членове:

Катя Хасъмска

Таня Кандилова при участието на секретаря Кристина П. Георгиева като разгледа докладваното от Катя Хасъмска Въззивно гражданско дело № 20251100506604 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 258- 273 от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба Г. К. К., срещу решение № 5347/26.03.2025 г. по гр. дело № 71870/2021 г. на СРС, ГО, 89 състав . Счита, че решението е неправилно и незаконосъобразно. Излага съображенията си, поради които моли съдът да го отмени, и да постанови друго, с което да уважи предявените от него искове. Претендира рисъждане на разноски.

Въззиваемите страни Л. К. и Л. К.- действащ чрез неговата майка и законен представител Л. К., с отговора на въззивната жалба молят същата да бъде оставена без уважение, като неоснователна и необоснована, а решението на СРС- да бъде оставено в сила, като правилно и законосъобразно.

Претендират разноски.

В съдебно заседание въззивника моли жалбата му да бъде уважена.

Представя списък на претендираните разноски.

В съдебно заседание по делото въззиваемите страни молят първоинстанционното решение да бъде потвърдено. Представят списък по чл.

80 ГПК. Правят възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение 1 на насрещната страна.

Въззивната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от страна, имаща правен интерес от обжалването, и е срещу подлежащ на въззивно обжалване акт, който е валиден и допустим.

Софийският градски съд, като прецени приетите относими доказателства по делото и обсъди становището и възражението на страните, приема за установено следното:

С решение № № 5347/26.03.2025 г. по гр. дело № 71870/2021 г. , СРС, ГО, 89 състав, е оставил без уважение предявения от Г. К. К., роден на ********** г., гражданин на Израел/Франция, срещу Л. О. К., ЕГН**********, иск с правно основание чл. 150, във вр. с чл. 145 от СК за прекратяване на дължимата до м. август 2023 г. издръжка от 600 швейцарски франка месечно на бивша съпруга, опредеЛ. с Решение на Окръжен съд – Хорген от 09.11.2015 г. по преписка №FE150145-F/UUB/LA/rs, считано от датата на подаване на исковата молба. Оставил е без уважение предявения от Г. К. К., роден на ********** г., гражданин на Израел/Франция, срещу малолетното дете Л. К., ЕГН**********, действащо чрез неговата майка и законен представител Л. О. К., ЕГН **********, иск с правно основание чл.

150 от СК за изменение на издръжката, дължима от родителя Г. К. К. на ненавършило пълнолетие дете Л. К., опредеЛ. с Решение на Окръжен съд – Хорген от 09.11.2015 г. по преписка №FE150145-F/UUB/LA/rs, от 1000 швейцарски франка, на 1000 български лева, считано от датата на подаване на исковата молба до настъпване на законно основание за изменение или прекратяване на издръжката. Осъдил е, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК , Г. К.

К., роден на ********** г., гражданин на Израел/Франция, да заплати на Л. О.

К., ЕГН**********, сумата от 500 лева, представляваща разноски за адвокатски хонорар.

В производство по чл. 150 СК ищецът следва да докаже, че с влязъл в сила съдебен акт в негова тежест е опредеЛ. месечна издръжка на ответника в съответния твърдян размер и че трайно съществено са намалели възможностите му да заплаща на ответника месечната издръжка, респ. че трайно съществено са намалели нуждите на ответника от опредеЛ.та месечна издръжка. Тези изменения следва да имат траен и продължителен характер, от което може да се направи обоснован извод, че няма да се възвърне 2 състоянието преди настъпването на изменилите се обстоятелства (в този смисъл Решение № 2469/1971г. на ІІ г.о. на ВС).

Наведените от въззивника доводи, че във връзка с дължимата от него издръжка на Л. К. за периода до м. август 2023 г., СРС е съобразил събраните по делото доказателства, но неправилно е приел, че не е доказана трайна промяна във възможности на ищеца или в нуждите на издържаното лице, водеща до пълна невъзможност за даване на издръжка или до липса на нужда от издръжка, настоящия съдебен състав счита за основателни. Въззивният съд напълно споделя установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка въз основа на доказателствата по делото, приети в първата инстанция, поради което не счита за необходимо да я приповтаря. Но изводите, направени от първостепенния съд въз основа на установената фактическа обстановка по делото, не могат да бъдат споделение от настоящата инстанция и не почиват на събрания доказателствен материал. По делото се установи промяна в нуждите на издържаното лице Л. О. К., водеща до необходимост от отпадане на задължението за издръжка- ответницата е придобила недвижим имот през 2020 г. (след прекратяване на брака), чрез учредяване на договорна ипотека за част от продажната цена(ноторно известен факт е, че за отпускане на ипотечен кредит банките изискват ипотеК.я длъжник да реализира доходи над необходимите му за собствената му издръжка). Осигурителния доход на бившата съпруга в България за периода след образуване на настоящото дело (след 2021 г.) е бил от около 2000 лева месечно. Действително, по делото липсват доказателства за доходите на бившата съпруга на ищеца към момента на утвърждаване на споразумението през 2015 г., с което е определен размерът на издръжката й, поради което не може да бъде направена съпоставка и не може да бъде направен извод, че получаваните от нея доходи след това в България са в по-голям размер . Но след като като установения й осигурителен доход е над средния за страната за процесния период, настоящия съдебен състав счита, че е налице промяна в нуждите на издържаното лице от издръжка- отпадане на нуждата от издръжка и налагаща прекратяване на задължението за издръжка, тъй като Л. О. К. е работоспособна, реализира доходи и може да се издържа сама.

Поради изложеното, атакуваното решение в частта му относно отхвърления иск на Г. К. К. с правно основание чл. 150 СК, във връзка с чл.

145 СК, срещу Л. О. К., следва да бъде отменено и съдът да постанови друго, 3 с което да уважи предявения исрещу нея иск и да прекрати дължимата до м. август 2023 г. издръжка от 600 швейцарски франка месечно на бивша съпруга, опредеЛ. с Решение на Окръжен съд – Хорген от 09.11.2015 г. по преписка №FE150145-F/UUB/LA/rs, считано от датата на подаване на исковата молба15.12.2021 г.

По отношение иска за намаляване на опредеЛ.та издръжка на детето Л.

К. от Г. К. К.: В настоящия случай въззивникът-ищец Г. К. К. е основал иска си на трайно съществено намаляване на потребностите на детето, тъй като вече живее в България и цялото лечение на детето във връзка със заболяването му се поема от НЗОК, както и на намаляване на доходите му.

Установи се от събраните в първоинстанционното производство доказателсва за декларирани доходи на ищеца за 2021 г. в размер на 130 789 швейцарски франка; за 2022 г. в размер на 141 224 швейцарски франка ; От превод на фиш за работна заплата към 25.08.2021 г. се установява, че брутното трудово възнаграждение на ищеца е 11 330,95 швейцарски франка.

Декларираните доходи н а за 2020 г. са в размер на 134 227 швейцарски франка, за 2019 г. са в размер на 141 428 швейцарски франка , за 2018 г. са в размер на 158 524 швейцарски франка, за 2017 г. са в размер на 158 857 швейцарски франка, за 2015 г. са в размер на 215 632 швейцарски франка .

Представени са и преводи на документи за други задължения на ищеца към 2021 г., касаещи недвижими имоти (2374,20 швейцарски франка), такси за радио и телевизия (280 швейцарски франка), пътни такси (698 швейцарски франка), обслужване на лек автомобил (474,55 швейцарски франка), здравна застраховка (520,05 швейцарски франка), лък за цигулка (7000 щатски долара), урологично лечение (2500 швейцарски франка), застраховка „домашно имущество“ и „гражданска отговорност“ (316,70 швейцарски франка), застрахователни премии (874,20 швейцарски франка) и др. От преводи на документи за изчисляване на лихви се установява, че ищецът е страна по договор за кредит. От всичко изложено може да бъде направен извод за трайно съществено намаляване на финансовите възможности на задълженото за издръжка лице Г. К. К..

От медицинска документация и експертни решения от 06.04.2020 г. и от 24.04.2023 г. по отношение на детето Л. се установява, че Л. е с 80% вид и степен на увреждане без чужда помощ и срок пожизнен.

4

От договор за обучение от 13.05.2021 г. се установява, че детето Л. е записано в ЧОУ „Роналд Лаудер“ за учебната 2021/2022г. при такса в размер на 4860 лева, а от договора, представен във въззивната инстанция, се установява, че годишната базова такса за учебната 2024/2025 г. е в размер на 5103 лева.

Във въззивното производство по реда на чл. 176 ГПК се установи, че детето Л. е с 80 % пожизнен ТЕЛК, получава пенсия в размер на 650 лв. месечно, като парите за лекарства, които трябва да приема, се поемат от НЗОК, като НЗОК не поема нужните допълнителни разходи, свързани със специалния хранителен режим на Л..

Като съобрази гореизложеното, включително и че към момента на постановяване на чуждестранното съдебно решение за одобряване на споразумението в края на 2015 г. детето Л. е било на около 2 години , и нарастването с възрастта му на неговите потребности, настоящия съдебен състав счита, че може да се направи извод за наличие на предпоставките за намаляване на размера на дължимата детска издръжка. След съобразяване нуждите на детето(включително за лечение, частно училище, специална храна), възможностите на родителите му, заболяването на детето и изплащаната за него пенсия, поемането на сумите за необходимите му лекарства от НЗОК, настоящия съдебен състав счита, че сума в размер на 1000 лева, заплащана от бащата на Л., е в състояние на покрие ежемесечните нужди на детето.

Съобразно изложеното, първоинстанционното решение в обжалваната му част относно размера на детската издръжка следва да бъде отменено и съдът да постанови друго, с което да намали размера на дължимата от бащата на детето месечна издръжка от 1000 швейцарски франка, на 1000 лева- 511,29 евро, считано от датата на предявяване на исковата молба пред СРС15.12.2021 г.

С оглед изхода на делото, основателно е искането на въззивника за присъждане на разноски. Същият е направил такива в общ размер на 2344,51 евро(4585,47 лв.) за държавни такси(1779,20 лв. на СРС и 2806,27 на СГС) и 20 лв. държавни такси за 4 броя съдебни удостоверения в СРС; Заплатил е възнаграждение в размер на 1500 евро за двама адвокати-лист 423 от делото на СРС-т.е. ½ за един адвокат е в размер на 750 евро. Неоснователно е направеното от насрещната страна възражение за прекомерност на 5 адвокатското възнаграждение, с оглед обстоятелствата, че исковете са два, а проведените съдебни заседание пред районния съд- девет. За договореното адвокатско възнаграждение за пред въззивната инстанция в размер на 1500 лв., платимо по банкова сметка, доказателства за плащане не са представени, поради което, съгласно задължителните разяснения, дадени в т. 1 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ВКС, ОСГТК, заплащането му от насрещната страна не се дължи. Направеното от въззиваемата страна искане за присъждане на разноски е неоснователно.

Така мотивиран, Софийският градски съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 5347/26.03.2025 г. по гр. дело № 71870/2021 г. на СРС, ГО, 89 състав, и вместо него ПОСТАНОВИ:

ПРЕКРАТЯВА, на основание чл. 150 СК, във вр. с чл. 145 СК дължимата о т Г. К. К., роден на ********** г., гражданин на Израел и Франция, до м. август 2023 г. издръжка от 600 швейцарски франка месечно на бившата му съпруга Л. О. К., ЕГН**********, опредеЛ. с Решение на Окръжен съд– Хорген от 09.11.2015 г. по преписка №FE150145-F/UUB/LA/rs, считано от 15.12.2021 г.

ИЗМЕНЯ, н а основание чл. 150 от СК издръжката, дължима от родителя Г. К. К., роден на ********** г., гражданин на Израел и Франция на ненавършилото пълнолетие дете Л. К., ЕГН**********, опредеЛ. с Решение на Окръжен съд – Хорген от 09.11.2015 г. по преписка №FE150145F/UUB/LA/rs, като НАМАЛЯВА месечната издръжка от 1000 швейцарски франка, на 511,29 евро, считано от 15.12.2021 г., до настъпване на законно основание за изменение или прекратяване на издръжката.