Решение № 15063 от 22.12.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 15063 гр. София, 22.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 35 СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: РУМЯНА М. НАЙДЕНОВА при участието на секретаря СОНЯ Д. КОНСТАНТИНОВА като разгледа докладваното от РУМЯНА М. НАЙДЕНОВА Гражданско дело № 20211110132203 по описа за 2021 година

Производството по делото е образувано по искова молба на „фирма“ ЕАД срещу Д. Р.

Б. и С. С. Х..

Ищецът моли съда да постанови решение, с което да осъди всяка от ответниците да му заплатят следните суми: сумата от 1303.58 лв. – главница, представляваща стойност на незаплатената ТЕ за периода м.05.2017г. до м.04.2020г., сумата от 178.59 лв. – законна лихва за забава върху ТЕ за периода 15.09.2018г. до 24.02.2021г., сумата от 9.69 лв. главница за дялово разпределение и 1.73 лв. лихва върху главницата за дялово разпределение. Ищецът претендира и законна лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на задължението. Представя доказателства, доказателствени искания. Претендира разноски в настоящето производство. прави

Ответникът Д. Б., в срока по чл. 131 ГПК, не е подала отговор.

Ответникът С. Х., в срока по чл. 131 ГПК, оспорва предявения иск по основание и по размер. Позовава се на изтекла давност. Оспорва топломерът да отговаря на техническите изисквания. Оспорва начина на изчисляване на доставената ТЕ.

Като трето лице помагач на страната на ищеца е конституирано „фирма“ ООД, което не изразява становище по предявените искове.

Софийски районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните съгласно чл. 235, ал . 2 от ГПК, намира за установено от фактическа страна 1 следното:

По делото е представена нотариален акт № **/****г., видно от който М. Ц. Х. е придобила собствеността върху топлоснабдения имот.

Видно от представеното удостоверение за наследници от 11.11.2022г., същата е оставила за свои законни наследници С. С. Х., Д. Р. Б. и Ив. Ст. Н.. Видно от молба декларация от 05.08.2016г. ответницата С. Х. е подала декларация за откриване на партида на нейно име. Т. Х. и Ив. Н. са дали съгласието си партидата да се открие на нейно име. Установява се от представеното удостоверение за наследници, че Т. Х. е починала на 08.012018г., като неин единствен наследник е Д. Б..

Представен е протокол за проведено Общо събрание на етажните собственици на имота, където се намира и топлоснабдения имот, от който е видно, че Общото събрание на етажните собственици е взело решение да се сключи договор с третото лице помагач за въвеждане на дялово разпределение на топлинна енергия. Представен е и Списък на Етажните собственици, който се явява приложение към Протокол от Общото събрание на етажните собственици.

Представен е сключен договор между ФДР и ищеца.

Като доказателства по делото са приети извлечения от сметки за топлоснабдения имот, както и извлечения за дялово разпределение. Тези документи съдът приема, че не представляват доказателство за удостоверените в тях обстоятелства, тъй като представляват частни свидетелстващи документи по смисъла на чл. 178, ал. 1 и чл. 180 от ГПК, обективиращи изгодни за техния издател факти. Те имат само формална доказателствена сила за обстоятелството, че съдържат удостоверител-но изявление, направено от субекта, сочен като техен издател, което не се оспор-ва по делото, но не и обвързваща съда материална доказателствена сила. Същите се ценят съобразно останалия събран по делото доказателствен материал.

По делото са изслушани и приети СТЕ и ССЕ, които съдът изцяло кредитира като обективно и компетентно изготвени.

Други доказателства от значение за предмета на спора в предвидените в процесуалния закон срокове не са ангажирани.

При така установените факти съдът приема от правна страна следното:

По иска по чл. 124, ал. 1 във вр. с чл. 422, ал. 1 от ГПК и чл. 79, ал. 1 от ЗЗД.

На първо място следва да се отбележи, че съдът намира предявения срещу С. Х. иск за допустим. В заповедното производство е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу Ив. Ст. Н., С. С. Х. и Д. Р. Б.. Възражения срещу заповедта са подадени от С. Х. и Д.

Б., поради което по отношение на тях съдът е дал указания на ищеца за предявяване на установителен иск. Съобщението за това е получено от ищеца на 14.05.2021г. и на 08.06.2021г. ищецът е предявил установителен иск срещу Д. Б. и П. В.. С молба от 10.06.2021г., приложена в заповедното производство, ищецът е уточнил, че в предявения установителен иск е допуснал техническа грешка в изписването на имената на единия 2 ответник, а именно: П. К. В. вместо С. С. Х.. Нещо повече, това уточнение е направено от ищеца в срока за предявяване на установителен иск. Ето защо, съдът намира предявените искове срещу ответника С. Х. за допустими.

С оглед разпредЕ.та между страните доказателствена тежест в тежест на ищеца е да докаже основанието, размера и изискуемостта на претендираните вземания, т.е. съществуването на договорни отношения между него и ответника през посочения период, както и че през този период е доставил в имота на ответника твърдяното количество ТЕ, която е била отчетена и доставена в съответствие с действащите нормативни актове, а също и нейната стойност.

Продажбата на топлинна енергия за битови нужди съгласно чл. 106а от ЗЕЕЕ (отм.) се извършва при публично оповестени общи условия, като писмена форма се предвижда само за допълнителни споразумения, установяващи конкретните уговорки с абоната, различни от тези в общите условия, като след изтичане на едномесечния срок от публикуването на общите условия те влизат в сила и без изричното им приемане от купувача. По аналогичен начин са уредени отношенията и в чл. 150 от ЗЕ, действал за процесния период, според който общите условия влизат в сила в 30-дневен срок след публикуването им в един централен и един местен всекидневник и стават задължителни за потребителя, без да е нужно потребителят изрично и писмено да ги е приел. Ето защо, не е необходимо подписването на изричен писмен договор и неподписването на такъв не води до извод за липса на облигационна връзка.

Видно от представените по делото нотариален акт и удостоверения за наследници ответниците са собственици на топлоснабдения имот при посочените в исковата молба квоти. Същите и не оспорват това обстоятелство.

Предвид изложеното съдът приема, че между страните в настоящото про-изводство съществува действително правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия съгласно ЗЕЕЕ (отм.) и ЗЕ, като този договор за продажба се счита за сключен при публично оповестените общи условия с конклудентни действия – по арг. от чл. 106а от ЗЕЕЕ (отм.) и чл. 150 от ЗЕ, за процесния период.

С оглед на изложеното, съдът приема, че за процесния период между ищеца и ответниците съществува облигационно правоотношение по доставка на топлинна енергия.

Ето защо, съдът намира за установено, че между страните е възникнало правоотношение по договор за покупко-продажба /доставка/ на топлинна енергия, при правата и задълженията, уредени в ОУ и ЗЕ /чл. 153, вр. чл. 149 ЗЕ/. По силата на посочената уредба потребителят-купувач е длъжен да заплати цената на доставената топлинна енергия в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнася.

Собственик/вещен ползвател на отоплен имот е страна в правоотношението и дължи заплащане цената на потребената ТЕ ежемесечно, като щом е предвиден срок, той кани, а не фактът на получаване на съответни фактури.

Предвид изложеното съдът приема, че между страните в настоящото производство 3 съществува действително правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия съгласно ЗЕ, като този договор за продажба се счита за сключен при публично оповестените общи условия с конклудентни действия – по арг. от чл. 150 от ЗЕ.

Съгласно чл. 142, ал. 2 от ЗЕ - топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите, като съгласно чл. 145, ал. 1 от ЗЕ топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти.

Потребителите на топлинна енергия в сграда - етажна собственост, могат да купуват топлинна енергия от доставчик, избран с решение на общото събра-ние на етажната собственост. За избора се съставя протокол съгласно Правилни-ка за упражняването, реда и надзора в етажната собственост (чл. 149а от ЗЕ). Това в случая е сторено, видно от приложения по делото протокол на ЕС. Ето защо, третото лице помагач е поело задълженията на топлинен счетоводител за про-цесната сграда по силата на сключен договор. Отделно, следва да се посочи и че когато договорът с лицето по чл.139 б ЗЕ е прекратен, съгласно чл. 61 от Наредба № 16-334/2007г., разпределението на топлинната енергия между потребителите в сграда - етажна собственост се извършва само от топлопреносното предприятие или от доставчика, т.е., от ищеца, съобразно методиката по приложението към наредбата. Следователно, липсата на договор с лице по чл. 139 6 ЗЕ няма отно-шение към съществуването на задължението за заплащане на топлинна енергия.

От заключението на вещото лице – топлотехник по приетата съдебна екс-пертиза, което съдът кредитира като обективно, изчерпателно и мотивирано, се установява, че за ФДР е разпределяло ежегодно ТЕ, след отчет на уредите за дя-лово разпределение в имота.

От техническа гледна точка, наличието на метео-рологична проверка, със заключение „съответства“ е дало основание на вещото лице да заключи, че за този период ОТ е било годно средство за техническо измерване.

Относно дължимата главница съдът възприема заключението на вещото лице по СТЕ, тъй като главницата е изчислена без предишни просрочени или неплатени сметки и без изравнявания за периоди извън процесния. В него не е включена и сумата за услугата дялово разпределение. Вещото лице по СТЕ е ус-тановило реално потребеното количество топлоенергия за процесния период и я е остойностило, а от друга страна ССЕ е работила по счетоводни данни на ищеца.

Съгласно изчисленията на вещото лице, дължимата от абоната сума въз-лиза на 3887.70 лв. /или с 23.03 лв. по – малко от претендираното/ или съобразно притежаваните от ответниците квоти дължимата сума възлиза на 1295.90 лв. за всеки от тях.

Ответникът С. Х. своевременно е направил възражение за погасяване по давност, което е частично основателно.

Приложима в случая е кратката три годишна давност. Съгласно Решение № 4

168/22.12.2009 г. на ВКС, ТК, ІІ отд. по гр.д.№ 408/2009 г. и др./, вземанията на търговски дружества – доставчици, произтичащи от неизпълнено задължение по договор, поради еднородния и падежиран характер на задължението са перио-дични плащания и се погасяват с изтичане на кратката тригодишна погасителна давност по чл.111, б.”в” от ЗЗД.

Исковият период обхваща времето от м. 05.2017г. до м. 04.2020г. Заявлени-ето е подадено на 10.03.2021г.

За процесния период са в сила ОУ от 2016г./в сила от м. 08.2016г../, като съг-ласно чл. 33, ал. 2 от същите клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата в 45 дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.

Ето защо, не са погасени по давност сумите за периода от м. 01. 2018г. до м. 04.2020г.

Сумата за м. 01.2018г. не е погасена по давност, тъй като задължението е станало изискуемо на 17.03.2018г., съгласно чл. 33, ал. 2 от ОУ.

За периода, за който сумата не е погасена по давност - м. 01.2018г. до м. 04.2020г., дължимата главница за ТЕ възлиза на 3180.76 лв. общо за абонатния номер. Приспадайки сумата от 23.03 лв., съгласно приетата СТЕ, дължимата главница възлиза на 3157.73 лв.

Съобразно притежаваната от Х. 1/3, дължимата от нея сума, след приспадане на погасените по давност суми, възлиза на 1052.58 лв. Ето защо, искът срещу ответникът С. Х. следва да бъде уважен до размера на сумата от 1052.58 лв., а искът по отношение на другия ответник Д. Б. – до размера на сумата от 1295.90 лв., съгласно приетата СТЕ и доколкото същата не е направила възражение за изтекла погасителна давност.