Решение № 7637 от 29.04.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 7637 гр. София, 29.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 60 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: А. К. БОЕВА при участието на секретаря В. Е. като разгледа докладваното от А. К. БОЕВА Гражданско дело №

20211110173746 по описа за 2021 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от „Топлофикация София” ЕАД срещу К. Т. Б. и Е. Т. Б., с която са предявени кумулативно обективно и субективно съединени искове, както следва: иск с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 и сл. ЗЕ за признаване за установено спрямо ответницата К. Б. съществуването на вземане на ищеца за сумата в общ размер на 1133,47 лева – главница, от която сумата 1115,95 лева, представляваща ½ част от стойността на доставена топлинна енергия през периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., и сумата 17,52 лева, представляваща ½ част от стойността на услугата дялово разпределение за периода от 01.08.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда до окончателното изплащане на дължимата сума; иск с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено спрямо ответницата К. Б. съществуването на вземане на ищеца за сумата в общ размер на 167,65 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за периода от 01.10.2018 г. до 21.09.2021 г.; иск с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл.

149 и сл. ЗЕ за признаване за установено спрямо ответницата Е. Б. съществуването на вземане на ищеца за сумата в общ размер на 1133,47 лева – главница, от която сумата 1115,95 лева, представляваща ½ част от стойността на доставена топлинна енергия през периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., и сумата 17,52 лева, представляваща ½ част от стойността на услугата дялово разпределение за периода от 01.08.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда до окончателното изплащане на дължимата сума; иск с правно основание чл. 415, ал.

1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено спрямо ответницата Е. Б. съществуването на вземане на ищеца за сумата в общ размер на 167,65 лева, представляваща 1 лихва за забава върху главницата за периода от 01.10.2018 г. до 21.09.2021 г.

В исковата молба се твърди, че ответниците К. Т. Б. и Е. Т. Б. били клиенти на топлинна енергия по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, поради което за тях били приложими всички нормативни актове в областта на енергетиката. За процесния период били в сила Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация София“ ЕАД на потребители в гр. София, приети с Решение по Протокол № 7 от 23.10.2014 г. на Съвета на директорите на „Топлофикация София“ ЕАД и одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР, в сила от 11.08.2016 г. В чл. 33, ал. 1 от раздел ІХ на Общите условия бил определен 45-дневен срок за заплащане на месечните дължими суми за топлинна енергия, който започвал да тече след изтичане на периода, за който се отнасяли. Ответниците ползвали доставената от ищеца топлинна енергия до следния топлоснабден имот, а именно: апартамент № 78, находящ се в гр. София, АДРЕС, с абонатен № 118904, през периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., но не били заплатили цената на същата. Топлоснабденият имот се намирал в сграда в режим на етажна собственост, за която бил сключен договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с „Бруната” ООД. През отоплителния сезон ищцовото дружество начислявало прогнозни месечни вноски, а в края били изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършваща дяловото разпределение, на база реален отчет на уредите за дялово разпределение. За имота на ответниците били издадени изравнителни сметки, което означавало, че сумите за топлинна енергия за този имот били начислени по действителен разход на уредите за дялово разпределение, инсталирани на отоплителните тела в него. За вземанията си ищцовото дружество депозирало заявление за издаване на заповед за изпълнение, което било уважено и била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 06.10.2021 г. по ч. гр. д. № 55828 по описа за 2021 г. на Софийски районен съд, Второ гражданско отделение, 60-ти състав. Ответниците възразили в срока по чл. 414 ГПК, което наложило предявяването на настоящите искове от ищеца. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да уважи изцяло предявените искове. Претендира направените по делото разноски и юрисконсултско възнаграждение.

Исковата молба и приложенията към нея са изпратени на ответниците К. Т. Б. и Е. Т. Б., като в срока по чл. 131 ГПК е постъпило становище по същата и от двете чрез адв. П. К..

Процесуалният представител оспорва предявените искове като недопустими, а в условията на евентуалност – като неоснователни. Твърди, че ответниците нямали качеството потребители на топлинна енергия и между тях и ищеца не съществували договорни отношения за доставка на топлинна енергия през исковия период за процесния имот. След придобиването на собствеността върху жилището от ответниците прехвърлителят продължил да го полза, като поел задължението да заплаща консумативните разходи за него, включително потребената топлинна енергия, и оставал титуляр на откритата партида.

Следователно, Т.З.Б. се явявал единствен клиент на топлинната енергия, доставена до процесния имот. Възразява, че ищецът нямал правен интерес да установява наличието на чужди вземания, каквито се явявали претендираните суми за дялово разпределение. Освен 2 това между ответниците и „Бруната“ ООД липсвал сключен договор и първите не били ползвали предоставяната от дружеството услуга. Оспорва претенцията на ищеца за мораторна лихва, тъй като срокът за изпълнение не бил изтекъл, доколкото данните за дължимите суми не били публикувани на страницата на ищцовото дружество. Прави възражение за изтекла погасителна давност по отношение на част от вземанията. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да прекрати производството и да обезсили издадената срещу ответниците заповед за изпълнение, а в условията на евентуалност – да постанови решение, с което да отхвърли изцяло предявените искове. Претендира направените по делото разноски, включително за заплатено адвокатско възнаграждение.

Третото лице – помагач „Бруната” ООД не изразява становище по предявените искове.

В съдебно заседание ищецът „Топлофикация София” ЕАД, редовно призован, се представлява от юрк. П.. Процесуалният представител поддържа исковата молба. В хода на устните състезания юрк. М. моли съда да постанови решение, с което да уважи предявените искове съобразно петитума на исковата молба. Претендира направените по делото разноски, за които представя списък по чл. 80 ГПК.

В съдебно заседание ответниците К. Т. Б. и Е. Т. Б., редовно призовани, не се явяват лично, представляват се от адв. К.. Процесуалният представител поддържа отговора на исковата молба. В хода на устните състезания моли съда да отхвърли предявените искове като неоснователни и недоказани по изложените съображения. Претендира направените по делото разноски, за които представя списък по чл. 80 ГПК.

Третото лице – помагач „Бруната” ООД, редовно призовано, не изпраща представител.

Съдът, след като прецени по вътрешно убеждение събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, ведно с доводите и становищата на страните, приема за установено следното.

Видно от приложеното по делото удостоверение, издадено от Агенция по вписванията, ищцовото дружество е търговец с предмет на дейност производство на топлинна енергия, пренос на топлинна енергия, производство на електрическа и топлинна енергия и други дейности, обслужващи основните такива.

От представен по делото нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот по реда на ЗУПГМЖСВ № 133, том І, рег. № 7582, нот. дело № 114 от 2016 г. по описа на нотариус А.Н., рег. № 558, с район на действие Софийски районен съд, се установява, че на 30.03.2016 г. Т.З.Б. продал на ответниците при равни квоти процесното жилище, а именно апартамент № 78, находящ се в гр. София, АДРЕС. Продавачът Т.Б. декларирал, че има съществуващи задължения към „Топлофикация София“ ЕАД, за които купувачите К. Б. и Е.

Б. нямало да носят отговорност и нямало да издължават, и които задължения щели да бъдат погасени само и единствено от продавача, а партидите на абоната щели да бъдат променени с титуляри – купувачите след окончателното приключване на съдебните спорове между продавача и „Топлофикация София“ ЕАД. Съгласно т. 5 от нотариалния акт Т.Б. се задължавал да предаде владението върху описания в пункт І недвижим имот на купувачите в 3 деня на подписването му. По делото няма данни през исковия период правото на собственост върху процесния имот да е било прехвърлено от ответниците на трети лица или пък в тяхна полза да е било учредено вещно право на ползване.

Не се оспорва обстоятелството, че много преди исковия период сградата, в която се намира процесният имот, била присъединена към топлоснабдителната мрежа и започнало ползването на топлинна енергия за отопление и битово горещо водоснабдяване. От приложените по делото Договор от 29.09.2002 г., сключен между „Бруната България“ ООД и етажната собственост, и протокол от 05.09.2002 г. от общото събрание на етажните собственици се установява, че отношенията по топлоснабдяването на сградата на АДРЕС съществували още към 2002 г.

Видно от протокол от 05.09.2002 г., общото събрание на етажните собственици в сградата на АДРЕС взело решение за сключване на договор с „Бруната България” ООД за извършване на индивидуално измерване на потреблението на топлинната енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода и издаване на обща и индивидуални сметки (т. нар. услуга „топлинно счетоводство”). В изготвения като приложение към посочения протокол списък на етажните собственици за процесния имот били отбелязани 0 броя разпределители, 0 броя термостатни вентили и 4 броя радиатори за затапване. Списъкът съдържа подпис за праводателя на ответниците – Т.Б..

Въз основа на взетото решение от Общото събрание, на 29.09.2002 г. бил подписан договор между етажната собственост на АДРЕС, в качеството на възложител, и „Бруната България” ООД, в качеството на изпълнител, по силата на който възложителят възложил, а изпълнителят приел да извършва дялово разпределение на топлинна енергия (услугата „топлинно счетоводство“) на основание Общи условия за извършване на дялово разпределение на топлинна енергия между „Бруната България“ ООД и потребителите на топлинна енергия в сграда – етажна собственост. Обстоятелството, че през процесния период услугата дялово разпределение била извършвана от „Бруната” ООД, е констатирано и от вещите лица, изготвили съдебно-техническата (т. 2 от заключението) и съдебносчетоводната (задача № 2) експертизи.

С договор № Д-0-60 от 28.05.2018 г. ищецът възложил на третото лице – помагач извършването на услугата дялово разпределение на топлинна енергия. Съгласно чл. 1 от договора възложителят възлага, а изпълнителят приема да извършва услугата дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в сгради етажна собственост или в сгради с повече от един потребител в гр. София. Възложителят следвало да заплаща извършваната услуга съгласно ценоразпис – Приложение № 2 към договора, въз основа на броя обслужвани имоти и броя средства за дялово разпределение в тях.

С писмо с рег. № Г-14406/25.07.2018 г. ищецът уведомил ответниците, че тъй като след придобиване на процесния имот не били предприели действия за промяна на партидата, на основание чл. 61, ал. 3 от общите условия на „Топлофикация София“ ЕАД от месец юни 2018 г. ответницата Е. Б. била вписана като титуляр на партидата с абонатен № 118904 за заплащане на топлинна енергия.

4

Видно от приложените по делото 2 броя формуляри за отчет от 03.06.2019 г. и от 25.06.2020 г. и 3 броя индивидуални справки за използвана топлинна енергия за периодите 01.05.2018 г. – 30.04.2019 г. и 01.05.2019 г. – 30.04.2020 г., в процесния имот през исковия период топлинна енергия била ползвана за отопление от една щранг-лира в банята на мощност, за сградна инсталация и за битово горещо водоснабдяване по данни от два водомера. В имота нямало монтирани отоплителни тела. Посоченото обстоятелство се потвърждава и от заключението на изслушаната съдебно-техническа експертиза.