Решение № 3891 от 27.02.2026, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 3891 гр. София, 27.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 127 СЪСТАВ, в публично заседание на пети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЯНА М. ФИЛИПОВА при участието на секретаря МАРИЯ Т. С.ОВА като разгледа докладваното от ЯНА М. ФИЛИПОВА Гражданско дело № 20221110130930 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Образувано по предявен от С. И. Б. против ЧСИ С. Я. осъдителен иск с правно основание чл. 441 ГПК във вр. с чл. 74, ал. 1 ЗЧСИ във вр. с чл. 45 ЗЗД за сумата в размер общо на 1470,59 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени и неимуществени вреди в резултат на незаконосъобразни действия на ответника по изп. дело № 639/2021 г., явяваща се сбор от следните суми: 36 лева недължимо събрана такса за налагане на втори и трети по ред запор, 161 лева надвзета сума, 23,97 лева лихва за забава върху втори превод от 433,70 лева за периода от 21.04.2021 г. до 05.11.2021 г., 49,62 лева пропусната полза от лихва по депозит от 0,5 % върху 9924,54 лева, 50 лева цена на консултация и сумата в размер общо на 1150 лева обезщетение за неимуществени вреди, свързани с подавани молби в кантората на съдебния изпълнител, консултации с адвокати и депозиране на жалба до КЧСИ вследствие на двукратно събиране на вземането, както и стрес, безпокойство и тревоги, ведно със законна лихва от подаване на исковата молба до окончателно погасяване на вземането. Направено е искане сторените от страната разноски да бъдат възложени в тежест на ответника.

В исковата молба са изложени твърдения, че незаконосъобразно срещу ищеца бил издаден изпълнителен лист, като за събиране на вземането по титула на 02.04.2021г. било образувано изп. дело № 639/2021 г. по описа на ответника. Ищецът поддържа, че съдебният изпълнил без да връчи покана за доброволно изпълнение пристъпил към принудително събиране на вземането, налагайки едновременно три запора. В исковата молба са изложени твърдения, че на 16.04.2021 г. ответникът получил съобщение от „ТИ БИ АЙ БАНК“ АД, че цялата претендирана сума е налична, като ЧСИ С. Я. не вдигнал другите два наложени запора. Страната поддържа, че на 20.04.2021 г. от „ТИ БИ АЙ БАНК“ АД била преведена цялата претендирана сума, като на 21.04.2021 г. претендираната по изпълнението сума била преведена по сметка на съдебния изпълнител и от „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, а от 01.05.2021 г. започнали да бъдат удържани и суми от пенсията на ищцата. В исковата молба са изложени твърдения, че независимо от обстоятелството, че всички задължения по изпълнителното дело били вече погасени на 28.07.2021 г. в кантората на ответника на С. Б. била връчена покана за доброволно изпълнение, съгласно която ищцата продължавала да 1 дължи сумата в размер на 509 лева. Страната поддържа, че депозирала молба до съдебния изпълнител за възстановяване на недължимо събраните суми, по която трябвало да чака произнасяне три месеца. Ищцата сочи, че удържането на суми от пенсията й по процесното изпълнително дело продължило чак до месец септември 2021г. В исковата молба са изложени твърдения, че едва след депозирана жалба до КЧСИ на 05.11.2021 г. съдебният изпълнител възстановил част от надвзетите суми, като ответникът продължава да не възстановява сумата в размер на 161,38 лева, като дължи и сумата в размер на 23,97 лева, представляваща лихва за забава върху двукратно събраната сума от 433,70 лева от датата на увреждането ( втория превод) до 05.11.2021 г. С молба-уточнение от 28.04.2023 г. ищецът поддържа, че не дължи начислените от съдебния изпълнител такси за налагане на втори и трети запор в размер на по 18 лева ( общо 36 лева), че в резултат на наложения върху депозитна сметка запор С. Б. е била лишена от сумата в размер на 49,62 лева – лихва по депозитната сметка, върху която съдебният-изпълнител е наложил запор, както и че за установяване на точния размер на събраните по изпълнението суми са направени разходи за консултация в размер на 50 лева. В исковата молба и в молбата-уточнение са изложени твърдения, че в резултат на двукратно събиране на претендираните по изпълнението суми и незаконосъобразното изпълнение ищцата търпяла редица негативни емоции – стрес, безпокойство, тревоги, а отделно вложила време, труд и разходи за да бъдат преустановени незаконосъобразните действия на ответника.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът оспорва исковата претенция. В отговора са изложени твърдения, че изпълнителното производство е образувано въз основа на изпълнителен лист от 16.11.2022 г., издаден по гр. д. № 2020124020037/2020 г. по описа на Районен съд – Разлог в полза на Д. В. ПопС.ова. Предвид изложеното в случай, че ищцата се домогва да установи, че не дължи вземането по листа, то процесуалният път за защита е различен, респ. съдебният изпълнител не е легитимиран да отговаря по предявения иск. Процесуалният представител на страната намира поддържаните от ищеца твърдения, че ответникът не бил проучил изпълнителния лист „издаден при депозирана въззивна жалба“, за несъстоятелни и необосновани. В депозирания отговор са изложени твърдения, че ответникът добросъвестно е изпълнил задълженията си в качеството на съдебен изпълнител, като след погасяване на задълженията, за които е образувано процесното изпълнително производство е прекратил изпълнението с разпореждане от 12.08.2021 г., като е изпратил и съобщения до страните и съответните трети лица – банки и НОИ за вдигане на запорите върху банковите сметки и пенсията на длъжника. Представителят на ответника поддържа, че макар да са налице надвнесени суми по изпълнителното дело от длъжника, то същите са възстановени напълно видно от платежно нареждане на лист 89 от изпълнителното дело. С отговора са оспорени поддържаните от ищеца твърдения, че ответникът бил събрал дължимата сума „двукратно“ доколкото съдебният изпълнител към момента на изпращане на запорните съобщения не разполага с информация за това има ли и в какъв размер средства по банковите сметки на длъжника, респ. дали същият би бил достатъчен, за да се удовлетвори вземането на взискателя. Представителят на ответника поддържа, че съгласно разпоредбата на чл. 507, ал. 1 ГПК запорното съобщение до третото лице се изпраща едновременно с поканата за доброволно изпълнение, като целта на закона е да се обезпечи вземането и длъжникът да не се разпореди с наличното имущество, което да препятства принудителното изпълнение и удовлетворяване на вземането на взискателя. В отговора на исковата молба са изложени твърдения относно размера на начислените такси по изпълнителното производство, както и че с платежно нареждане от 04.11.2021г. на длъжника е възстановена надвнесената сума в размер на 315,48 лева, като размерът е определен след като от постъпилите суми по запорите са приспаднати дължимите от длъжника такси по ТТРЗЧСИ. Представителят на ответника поддържа, че съдебният изпълнител е действал правомерно, напълно законосъобразно в качеството си и в рамките на предоставените му компетенции във връзка с предприетите изпълнителни действия. В отговора на исковата молба са изложени доводи, че ищецът не е ангажирал никакви доказателства в подкрепа на поддържаните твърдения за търпени неимуществени вреди, а в допълнение е налице неяснота относно начина на формиране на претенцията. Представителят на ответника 2 изрично оспорва наличието на пряка причинно-следствена връзка между твърдените от ищеца вреди и поведението на съдебния изпълнител, както е оспорено и наличието на противоправно поведение от страна на ЧСИ С. Я.. По изложените доводи е направено искане производството по делото да бъде прекратено, а при условията на евентуалност исковата претенция да бъде отхвърлена, като в тежест на ищеца бъдат възложени сторените по делото съдебни разноски.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

От приетия препис от изп. дело № 639/2021 г. по описа на ЧСИ С. Я. се установява, че производството е образувано по молба на *** с вх. № 02045/25.03.2021 г. до ЧСИ Мартин Кацарски с рег. № 891 от КЧСИ, с район на действие Окръжен съд-Б.град, срещу С. И. Б. за принудително събиране на вземането по изпълнителен лист от 16.11.2020г., издаден по гр. д.

№ 37/2020 г. по описа на Районен съд-Разлог, а именно за сумата в размер на 250 лева, представляваща присъдени съдебни разноски. С молбата е направено искане на длъжника да бъде изпратена покана за доброволно изпълнение, да бъде направено проучване на имущественото съС.ие на задълженото лице и да бъде наложен запор върху вземанията му в търговски банки, като молбата съдържа и възлагане по чл. 18 ЗЧСИ. Съгласно сметка № 11616/25.03.2021 г. на ЧСИ Мартин Кацарски са начислени следните такси по ТТР към ЗЧСИ без ДДС: т. 1 – Образуване на изп. дело – 20 лева; т.4 – Изпращане на призовка по пощата, препис от жалба, уведомление и книжа – 10 лева; т. 8 – Изготвяне на копие от изп. дело – 10 лева или общо сумата в размер на 48 лева с ДДС, а съгласно сметка № 11616/25.03.2021г. са начислени и 4,50 лева без ДДС по т. 31 – Допълнителни разходи. Общо начислените авансови такси в размер на 52,50 лева са платени от взискателя на 25.03.2021 г.

Със съобщение с изх. № 2512/02.04.2021 г. изпълнителното производство е изпратено за продължаване на действията на ЧСИ С. Я., като на 09.04.2021 г. е изпратена покана за доброволно изпълнение до длъжника и запорни съобщения до „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, „Юробанк България“ АД и Националния осигурителен институт. Съгласно поканата за доброволно изпълнение и запорните съобщения размерът на задължението по изпълнителното дело възлиза на 403,70 лева, от които 250 лева присъдени разноски и 153,70 лева такси по Тарифата към ЗЧСИ дължими към 23.04.2021 г. Съгласно сметка № 447736/26.04.2021 г. на ЧСИ С. Я. са начислени следните такси без ДДС: т. 1 – Образуване на изп. дело – 20 лева; т. 3 – Извършване на справка за длъжника и неговото имущество – 15 лева; т. 5 – Изготвяне и връчване от съдебния изпълнител или от негов служител на покана, призовка и т.н. – 20 лева; т. 9 – Налагане на запор без извършване на опис – 45 лева или общо сумата в размер на 120 лева с включено ДДС, която е заплатена от взискателя с преводно нареждане от 23.04.2021 г.

На лист 66 от изпълнителното производство е представено платежно нареждане от 20.04.2021 г., с което от банкова сметка на длъжника в „Ти Би Ай Банк“ АД е преведена в полза на ЧСИ С. Я. по процесното изпълнително дело сумата в размер на 403,70 лева. На лист 65 от изпълнителното производство е представено платежно нареждане от 21.04.2021 г., с което от банкова сметка на длъжника в „Юробанк България“ АД в полза на ЧСИ С. Я. е преведена сумата в размер на 403,70 лева.

По изпълнителното дело е съставен протокол за явяване на длъжника в кантората на съдебния изпълнител от 28.07.2021 г., като С. Б. депозирала молба с вх. № 29625/28.07.2021 г. с искане да бъде възстановена надвнесена сума по изпълнението по посочена от лицето банкова сметка и производството да бъде прекратено и молба с вх. 30167/30.07.2021 г. за вдигане на наложения запор по сметка в „Ти Би Ай Банк“ ЕАД.

Съгласно сметка № 459496/12.08.2021 г. на ЧСИ С. Я. по изпълнението са начислени следните такси без ДДС: т. 26 – Изпълнение на парично вземане – 25 лева; т. 4 – Изпращане на призовка по пощата, препис от жалба, уведомление и книжа – 30 лева; т. 5 – Изготвяне и връчване от съдебния изпълнител или от негов служител на покана, призовка, препис от жалба, уведомление или книжа, включително за връчване на изявление на взискателя по чл.

3

517, ал. 2 и 3 ГПК – 40 лева; т.31 – Допълнителни разноски – 5,58 лева; т. 4 – Изпращане на призовка по пощата, препис от жалба, уведомление и книжа – 10 лева; т. 31 – Допълнителни разноски – 1,86 лева; т. 5 – Изготвяне и връчване от съдебния изпълнител или от негов служител на покана, призовка, препис от жалба, уведомление или книжа включително за връчване на изявление на взискателя по чл. 517, ал. 2 и 3 от ГПК – 20 лева, или общо сумата в размер на 158,93 лева с ДДС. С платежно нареждане от 12.08.2021 г. съдебният изпълнител е превел по сметка на взискателя Д. П.С.ова сумата в размер на 373,70 лева.