Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1160 от 24.03.2026, Районен съд - Варна

Съд
Районен съд - Варна
Дело
Гражданско дело 10376/2025
Вид
Решение № 1160
Подписан
24.03.2026
В сила
15.04.2026
Състав
Даниела Павлова

Цитирани разпоредби

  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.233 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.233, ал.1 · Закон за задълженията и договорите

РЕШЕНИЕ

№ 1160 гр. Варна, 24.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 14 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Даниела Павлова при участието на секретаря АНА В. Д. като разгледа докладваното от Даниела Павлова Гражданско дело № 20253110110376 по описа за 2025 година

Производството е образувано по предявен иск с пр.осн.чл.233, ал.1 ЗЗД за освобождаване на отдаден под наем недвижим имот по силата на договор за наем от 02.07.2024 г., представляващ ап.№ ***, находящ се в гр. В>, ул. „Й. Й.“ бл. ***, вх.

***, ет. ***.

Ищците К. П. К., ЕГН ********** и В. К. К., ЕГН ********** молят съдът да постанови решение с което осъди ответницата Д. И. Й., ЕГН ********** да освободи собствения им апартамент № ***, находящ се в гр. В>, ул. „Й. Й.“ бл. ***, вх. ***, ет. ***, който имот тя държи без правно основание с твърдения, че договора за наем е прекратен едностранно от страна на наемодателите на основание чл.5.2 от същия, считано от 19.01.2025 г. — главното основание и на евентуалното основание поради изтичане срока на договора за наем съгласно чл. 5.1, буква „а“ от същия, считано от 02.07.2025 г. Молят за уважаване на иска и заплащане на разноски за производството.

Твърденията в молбата са, че ищците К. К. и В. К. са собственици на имот, придобит при условията на СИО с нотариален акт № ***, том ***, дело № ***, вх. Вх. per. № *** от **.**.**** г., вписан в СВп-В.. На 02.07.2024 г. са сключили с Д. И. Й. договор за наем на собствения им недвижим имот, представляващ апартамент, находящ се в гр. В>, ул. „Й. Й.“ бл. ***, вх. ***, ет. ***, ап. *** за срок от една година, считано от датата на подписването му. Страните са се договорили месечният наем да е 1 в размер на 800 лева, както и наемателката да заплаща за своя сметка всички консумативи, в това число и дребни ремонтни поправки в имота. Ищците са предоставили ползване на жилището от Д. Й. без наем при подписване на договора и без депозит, като първият наем е бил платен с един месец закъснение. Видно от представените доказателства наемът е бил платен срещу разписка както следва: за месеците юли и август на 2024 г. сумата от 1600,00 лв. и на 02.10.2024 г. за месец септември 2024 г. сумата от 800,00 лева или общо са платени 2400,00 лева.

След преустановяване на плащанията на наемните вноски и консумативи от страна на ответницата Й., ищците са отправили предизвестие за прекратяване на договора за наем, считано от 19.01.2025 г., което предизвестие е било изпратено по електронната поща на 27.12.2024 г. На това предложение е последвал отговор от Д. Й., че няма да освободи имота, като ги е заплашила, че счита действията на собствениците за самоуправство и ако те предприемат каквито и да са били действия, тя ще сезира органите на властта — съд и прокуратура. Същата е заявила, че ще напусне имота само след съдебно решение, както и прави изявление, че собствениците на имота нямат никакви права върху собствения си имот. Това уведомление е било изпратено на 08.01.2025 г. по електронната поща до сем. К.и /те живеят във Великобритания и затова цялата комуникация е по електронен път/. Д. Й. не само че не желае да освободи имота, а и отправя заплахи към наемодателите си, като спекулира с органите на властта.

На 09.01.2025 г. следва ново уведомление от наемодателите до тяхната наемателка Д. Й., че независимо от множеството телефонни разговори и давани отсрочки, плащане, след месец септември.2024 г., не е постъпвало, което е основание договорът да бъде прекратен, съгласно чл. 5.1, т. „в“. Ищците са се възползвали от това си право, при договорената възможност по чл. 5.2. от Договора, в която норма страните са стигнали до споразумение, че при забава на плащането на наема и текущите разходи повече от 15 дни, то Наемателят се счита за предупреден за прекратяване на договора. Това уведомление е било изпратено до Д. Й. от сем. К.и на 10.01.2025 г. На същия ден г-жа Й. е изпратила по електронната поща отново своята позиция - уведомление, че няма намерение да напуска имота.

В електронно писмо от 10.01.2025 г. сем. К.и са предоставили на Д. Й. банкова сметка в българска банка, като й дават срок до 15.01.2025 г. да преведе по нея всички задължения. Постъпления не са постъпили.

На 18.03.2025 г. по електронен път, упълномощения от ищците адвокат е изпратила по електронната поща на Ответницата предложение да освободи имота и предаде ключовете за същия. На същия ден - 18.03.2025 г., отново в електронно писмо, този път до адвоката на сем. К.и, Ответницата е заявила категорично, че не подлежи на преговори освобождаването на имота без съдебно решение, както и че 2 упълномощеният адвокат не е страна по договора. На предложения, от адвоката на сем. К.и, ден 19.03.2025 г., г-жа Й. да предаде ключовете от имота и същият да бъде освободен от нея, същата не се яви, съответно нямаше лице, което да предаде ключовете и имотът не беше освободен. За това действие е съставен констативен протокол от комисия, присъствала пред обекта. В едно от уведомленията си до Наемодателите си, самата Й. заявява, че ще освободи имота в началото на месец март 2025 г. /уведомлението изпратено по електронната поща на ответницата на 08.01.2025 г. - приложение № 4 към доказателствения материал/, но и досега това обещание не е изпълнено.

Ответницата продължава да не плаща наемни вноски, като при опити да бъде освободен имота, Наемателката заплашва пълномощника и наемодателите М. С. С. с разправа, заплашва с разправа с непозволени средства. К. К. е изпратил по ел. поща до Д. Й. писмо последната да освободи имота на 19.08.2025 г. На същия ден М. С., е изпратила същото писмо, но по „Спиди“, с обратна разписка. Писмото не е получено от Й. и досега. На 20.08.2025 г. в 13,09 ч. Й. е позвънила на св. С., като й заявила, че е подала жалба до прокуратурата за тормоз от нейна страна, защото искала да й предаде ключовете за имота, както и че е пуснала жалба срещу нея и сем. К.и за психически тормоз, защото искали Й. да освободи имота. Й. казала по телефона, че така я е посъветвала прокурорката, при която била жалбата й. Й. казала на св. С., че ако отиде на 26.08.2025 г. да иска освобождаване на имота от Й. и предаване на ключовете, щяла да извика полиция и да задържат С. за неправомерни действия.

При един от разговорите между К. К. и ответницата, последната е заявила, че му е превела всички дължими суми, като на 19.06.2025 г. му е превела от своя сметка във Филипините парите и му е изпратила копия от нарежданията. До настоящия момент по банковата сметка на К. в „Банка ДСК“ АД няма постъпили никакви суми, независимо от декларациите на Ответницата, че за нея тя е платила и той няма право да иска освобождаване на имота. На въпроса защо от Филипините Ответницата нарежда пари, отговорът е бил, защото тя била криптотьрговец и плаща с криптовалута.

За неплатените задължения на Й. по посочения договор за наем ищците са завели гражданско дело пред ВРС № 20253110105135 по описа за 2025 г. на 43-ти състав /все още исковата молба не е получена от Й./. Подали са жалба и до ВРП вх. № 5789/25 от 23.04.2025 г., но и от там няма никаква помощ. Д. Й. отказва да напусне имота.

Ищците считат, че са доказали при условията на пълно и главно доказване основанието и размера на претърпените реални вреди от нарушаване условията по договора за наем от страна на ответницата.

В срока по чл.131 ГПК ответникът чрез представител, назначен на осн.чл.47, 3 ал.6 ГПК е представил отговор на молбата с който оспорва същия. Твърденията са, че ищците са посочили, че на 02.07.2024 год. са сключили с Д. Й. договор за наем на недвижим имота апартамент № ***, находящ се в гр.В., ул. "Й. Й." бл.*** вх ***.

Договорът е със срок една година, при месечен наем 800 лв. Твърди се, че от месец октомври 2024 год. ответницата не е заплащала наема, поради което на 27.12.2024 год. й е било изпратено предизвестие на ел. поща за прекратяване на договора поради неизпълнение-не заплащане на дължимия наем. В уточняваща молба ищците сочат, че договора е прекратен едностранно от тях считано от 19,01,2025 год. поради което молят съдът да осъди ответницата да опразни имота.

Представените по делото доказателства сочат на неоснователност на направеното искане на посоченото основание и начален момент. Ищците са отправили предизвестие до ответната страна на 27.12.2024 год за прекратяване на договора на основание т.5.1 6 „в“ и „г“.

Съгласно т. 5,1 „в“ всяка от страните може да прекрати действието на договора с едномесечно писмено предизвестие. Ако се приеме, че е налице това основание, договорът би следвало да е прекратен считано от 27.01.2025 г., а не от 19.01.2025 г.

Отделно от това от разменената кореспонденция по ел. поща е видно/писмо от 09,01, 2025 г/, че ищците приемат договора да се счита за развален от 01.03.2025 год. Като друго основание за прекратяване на договора се сочи изтичане на срока му. При тези различни изявления не може да се установи каква е действителната воля на наемодателите относно момента на прекратяване на договора.

По отношение на другото основание за прекратяване на договора т.5,1 6 „г" неплащане на дължимия наем:

По делото са представени доказателства за извършени плащания от страна на наемателката. Тези плащания са извършени от нейн криптопортфейл към криптоадрес на наемодателите. За да получат реално плащане в определена валута следва да трансферират криптоплащането във фиатна валута /такава емитирана от банки/ и от криптоборсата да извършат превода й към собствена банкова сметка. При тази процедура парите постъпили в банковата сметка няма да са плащане от името на наредилия криптоплащането, в случая ответницата, а като превод от сметка на криптоборсата. Поради това и от Банка ДСК са издали референция, че няма постъпило плащане от Д. Й..

По отношение на другото заявено като евентуално основание за прекратяване на договора в уточняващата молба изтичане срока на договора считано от 02.07.2025 год. липсва изявление на наемодателите отправено до наемателя, че с изтичане срока на договора не желаят неговото продължаване и ще считат същия за прекратен. В т.2.3 от договора за наем страните са уговорили, че ако след изтичане срока на договора имота се ползва от наемателя без противопоставяне на наемодателя, договорът се 4 счита за продължен за неопределен срок. Срокът на договора е изтекъл на 02.07.2025 год. След тази дата наемателят продължава да ползва имота. Не са представени доказателства, че след тази дата наемодателите са заявили нежеланието си договора да бъде продължен.

Ищците чрез упълномощен представител адв.С.Д. поддържат молбата.

Оспорват твърдението за едномесечното предизвестие, тъй като в договора, сключен между страните, има клауза по т.5.2 от пети раздел за прекратяване на договора, в който изрично е посочен срока от 15 дни, в който наемателят се счита, предупреден, че наемодателят ще преустанови действието на договора и наемателят е длъжен в срок от 15 дни да освободи имота и да предаде ключовете. На това основание те твърдят, че едномесечното предизвестие в конкретния случай е неприложимо, тъй като има изрична клауза между страните. Ответницата се укрива и отказва да получава съобщения по пощата за което представят констативен протокол от който се установява, че представители на ищците са посетили имота за предаване на ключовете, но наемателят не е отворил. Представени са и доказателства за подадени жалби от ищците в прокуратурата за съдействие.

Ответникът чрез процесуален представител, назначен по реда на чл.47, ал.6 ГПК поддържа отговора като изразява становище, че договорът за наем не е прекратен като излага аргументи за това.

Съдът, след като се запозна със становищата на страните, събраните по делото доказателства и въз основа на закона, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

По предявен иск с правно основание чл.233 от ЗЗД ищецът не е длъжен да доказва правото си на собственост. Материалноправната легитимация по предявения иск произтича само от твърдение за наличие на облигационна връзка между страните по делото, а именно договор за наем. Възможно е наемодателят да не е собственик на вещта, като уговорките между него и собственика не могат да се оспорват от наемателя доколкото същите представляват тяхни вътрешни отношения.