Решение № 2915 от 26.10.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2915 гр. София, 26.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Мариана Георгиева

Членове:

Виолета Йовчева

Д. Ковачев при участието на секретаря Емилия М. Вукадинова като разгледа докладваното от Виолета Йовчева Въззивно гражданско дело № 20211100510489 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С решение от 19.05.2021 г., поправено с решение от 20.07.2021 г., постановени по гр.д. № 48192/2018 г. на II ГО, 177-ми състав, Столична община е осъдена да заплати на Н. С. К., на основание чл. 49 от ЗЗД, сумата 6 300 лв. представляваща обезщетение за неимуществени вреди, представляващи болки и страдания от причинена фрактура на ляв крак, както и негативни емоционални изживявания от изпитано чувство на страх, причинени й в резултат на станало на 14.03.2018г. стъпване в необезопасена дупка на ул. Едисон № 33 в гр. София, ведно със законната лихва върху тази сума за периода от 14.03.2018 г. до окончателното изплащане на вземането; сумата 406. 10 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, представляващи закупени медикаменти, ведно със законната лихва върху тази сума за периода от 14.03.2018г. до окончателното изплащане на вземането. С решението е отхвърлен предявения иск за заплащане на обезщетение за имуществени вреди над сумата от 6 300 лв. до размера на сумата от 15 000 лв.

Отхвърлени са и предявени от Столична община срещу третото лице помагач – „ДЛВ“ ЕООД обратни искове, с правно основание чл. 219, ал. 3 от ГПК вр. чл. 54 от ЗЗД за заплащане на сумата 8 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди и сумата 406. 10 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, дължими на Н. С. К. във връзка с процесното увреждане.

Срещу решението в частта, с която са уважени главните искове за заплащане на обезщетение за неимуществени и имуществени вреди, както и в 1 частта, с която са отхвърлени предявените срещу третото лице помагач „ДЛВ“ ЕООД обратни искове, е подадена въззивна жалба от ответника Столична община, с доводи за неговата неправилност, поради нарушаване на материалния закон и необоснованост. Жалбоподателят оспорва възникването на фактическия състав по чл. 49 от ЗЗД спрямо него. Твърди, че първоинстанционният съд неправилно е кредитирал показанията на свидетелите Д.Ю.Х. и Ю.П.И., въпреки че те не са били преки очевидци на увреждането и наличието на множество противоречия в показанията им, като вторият свидетел е бил и съпруг на ищцата. Поддържа, че неправилно не са кредитирани ангажираните от него доказателства – снимки и констативни протоколи, съгласно които на посоченото място на инцидента липсва дупка на пътя. Сочи, че в първоинстанционното производство е доказана неистинността на приложеното по делото медицинско направление от 19.03.2018г. Поддържа, че закупуването на медицинския препарат „Мумио“ не било необходимо, като моли съда да намали обезщетението за имуществени вреди с ненужно заплатената от ищцата цена за закупуването му от 256. 01 лв. Оспорва размера на определеното обезщетение за неимуществени вреди като прекомерен, с оглед претърпените от ищцата увреждания и предизвиканите болки и страдания, както и социалноикономическите условия в страната. Оспорва и определения процент на съпричиняване с доводи, че ищцата е допринесла за настъпилите последици, като съпричиняването възлиза на поне 40 %. Навежда доводи, че законната лихва следва да се присъди от датата на завеждане на иска, а не от момента на установяване на вредата. Евентуално твърди, че законна лихва върху обезщетението за имуществени вреди следва да бъде присъдена от момента на извършването на всеки отделен разход за лечение. Излага съображения, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че третото лице - помагач отговаря за поддръжката единствено на улиците, посочени в приложение № 11 към сключения със Столична община договор. Сочи, че съгласно редакцията на чл. 5.1 от договора, изпълнителят се е задължил да изпълнява дейности по чл. 1.1.2., попадащи в годишни, месечни, допълнителни и извънредни задания от възложителя. Твърди се, че дружеството – изпълнител е било длъжно да инспектира района, предмет на договора; да подава актуална информация към възложителя за състоянието на улиците и пътните съоръжения и необходимите ремонти с ежемесечна справка, което в случая не е направено, както и да следи за извършването на ремонтни дейности. Моли съда да отмени решението в обжалваната част за уважаване на главните искове и да отхвърли същите, евентуално да намали размерите на определените обезщетения за неимуществени и неимуществени вреди.

Евентуално, при потвърждаване на първоинстанционното решение изцяло или отчасти в частта за уважаване на главните искове, моли да се отмени решението в частта, с която са отхвърлени обратните искове срещу ТПЛ „ДЛВ“ ЕООД, като последното бъде осъдено да заплати на Столична община равностойността на присъдените обезщетения за имуществени и неимуществени вреди. Претендира разноски.

Въззиваемата страна Н. С. К., в срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК не е 2 подала отговор на въззивната жалба.

Третото лице помагач-ответник по обратния иск „ДЛВ“ ЕООД оспорва жалбата в депозиран писмен отговор, по подробно изложени съображения.

Поддържа, че не е било длъжно по собствена преценка да извършва ремонт и поддръжка на процесната улица, а само след изрично възлагане от Столична община. Моли съда да потвърди решението в частта за отхвърляне на обратния иск. Претендира разноски за въззивната инстанция.

Решението в частта за отхвърляне на иска за заплащане на неимуществени вреди за разликата над 6 300 лв. до размера на сумата от 15 000 лв. е влязло в сила като необжалвано.

Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, поради което е допустима.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните оплаквания в жалбата.

Първоинстанционно решение е валидно и допустимо.

Производството е образувано по предявен от Н. С. К. иск с правна квалификация чл. 49 от ЗЗД за осъждане на Столична община да заплати сумата 15 000 лв. /при допуснато увеличение на иска с протоколно определение от 26.04.2021 г./ обезщетение за неимуществени вреди , представляващи болки и страдания от причинена фрактура на ляв крак, както и негативни емоционални изживявания от изпитано чувство на страх, причинени в резултат на настъпило на 14.03.2018г. стъпване в необезопасена дупка на ул. Едисон № 33 в гр. София, както и сумата 406. 10 лв., представляваща обезщетение за предизвикани от инцидента имуществени вреди, ведно със законната лихва тези суми от 14.03.2018 г. до окончателното им изплащане.

С отговора на исковата молба ответникът Столична община е оспорил възникването на фактическия състав по чл. 49 от ЗЗД. Изложил е твърдения, че процесната улица Едисон № 33 е поддържана в отлично състояние.

Оспорил е размера на претендираното обезщетение за неимуществени вреди.

Навел е възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищцата, като е предявил обратен иск срещу „ДЛВ“ ЕООД –изпълнител по договор за извършване на дейности по поддържането и текущ ремонт на уличната мрежа и пътните съоръжения, в случай че бъде уважен главния иск на ищцата Н. С. К..

Ответникът по обратния иск – третото лице помагач „ДЛВ“ ЕООД, в подаден от него отговор, е оспорил подадения срещу него иск. Посочил е, че улици и булеварди извън изрично посочените в Приложение № 11 към договор за обществена поръчка № СО15-РД-55-365/18.06.2015г. се ремонтират и поддържат само след изрично възлагане на възложителя Столична община, като процесната улица Едисон № 33 не попада в този списък.

За да постанови решението си, първоинстанционният съд е приел , че 3

Столична община не е изпълнила задълженията си по чл. 31 от ЗП за ремонт и поддържане на пътния участък на ул. „Едисон“ № 33, като вследствие на бездействието си е създала условия за настъпване на процесния инцидент.

Причинната връзка между наличието на дупка на пътя и настъпилото при ищцата увреждане се установявало от депозираните по делото свидетелски показания и заключението на назначената от съда съдебно-медицинска експертиза. Приел е, че представените от общината документи, установяващи доброто състояние на пътната настилка, са съставени 18 месеца след процесния инцидент, поради което не следва да бъдат кредитирани. По предявения обратен иск е приел, че процесната улица попада извън изброените в Приложение № 11 към договор за обществена поръчка № СО15РД-55-365/18.06.2015 г., поради което, на основание чл. 1.1.1 и 1.1.2 от договора, дейностите по поддръжка се извършвали единствено по изрично възлагане от страна на общината.

Отговорността по чл. 49 от ЗЗД е обективна, има гаранционнообезпечителна функция и е за чужди виновни противоправни действия. По така предявения иск следва да се установят следните елементи от фактическия състав, пораждащ тази отговорност: противоправно действие или бездействие от страна на лице, на което е възложено извършване на някаква работа, причиняване на вреда - при или по повод изпълнението на възложената работа, както и причинна връзка между противоправното поведение и вредоносния резултат.

По делото не се спори, че пътният участък на ул. „Едисон“ № 33, върху който се твърди, че е настъпило процесното увреждането, е общински път по смисъл на чл. 3, ал. 3 от Закона за пътищата (ЗП), разположен на територията на Столична община. Ето защо е налице задължение на ответника да осъществява дейностите по поддържането му, респ. по сигнализацията на неравности на пътя с необходимите пътни знаци, на основание чл. 19, ал. 1, т.

2 и чл. 31 от Закона за пътищата.

В настоящия случай, от събраните по делото гласни доказателства се установява както наличието на дупка върху пътното платно в района на гр.

София, „Едисон“ № 33А, така и механизмът на настъпилото при ищцата увреждане. Инцидентът е настъпил около 21:30 часа, докато ищцата, заедно с разпитаните по делото свидетели – Д. Х. и Ю.И., се подготвяли за пътуване към гр. Виена и товарили автомобила, с който е трябвало да пътуват. Както свидетелят Х., така и свидетелят Ицовски дават показания, че изведнъж ищцата извикала от болка и се оказало, че е стъпила в дупка на пътя.

Инцидентът настъпил в тъмната част на денонощието, поради което дупката първоначално не е била лесно видима. Според свидетелските показания същата е била с размери около 30 см на 35-50 см. и дълбочина около 15 см.

Наличието на пропадане на пътната настилка не се опровергава от представения по делото констативен протокол от 09.09.2019г. на Столична община и приложения към него снимков материал. От една страна, това са частни документи, ползващи страната, която ги е предоставила, а от друга, обследването на пътния участък е станало година и половина след пътния инцидент. Що се касае до изображенията на улицата, снети чрез 4 приложението „google maps“, същите са направени през 2015г. – три години преди инцидента. Горепосоченото обосновава извод за неизпълнение от страна на Столична община на задълженията по поддръжка на пътя чрез обезопасяване и отстраняване на разположената върху него дупка. От друга страна, по делото се установява, че с бездействието си по поддържане на пътната настилка, общината е създала условията за настъпване на претърпяното ищцата увреждане. Това обстоятелство се установява отново от депозираните по делото показания, от които става ясно, че ищцата е стъпила в описаната дупка. Не може да се приемат доводите на ответника, че свидетелите Х. и Ицовски не са били преки свидетели на инцидента. Те са се намирали непосредствено до ищцата, когато е извикала от болка и са видели намираща се до нея в момента на увреждането дупка. Поради изложеното, същите са възприели пряко и непосредствено обстоятелства от съществено значение за механизма на увреждането. Показанията им са логични и непротиворечиви, като и двамата са посочили, че лошата осветеност на улицата е възпрепятствала единствено първоначалното възприемане на дупката, но след настъпване на травмата, тя е била различима. Що се касае до свидетеля Ицовски, съдът от една страна, отчита неговата евентуалната заинтересованост по реда на чл. 172 от ГПК като съпруг на ищцата, от друга обаче, показанията му почиват на негови преки и непосредствени впечатления и кореспондират с останалия доказателствен материал, поради което следва да бъдат кредитирани.