Решение № 1267 от 05.03.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1267 гр. София, 05.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Станимира И.а

Членове:

Райна Мартинова

Евгени Ст. Станоев при участието на секретаря Йорданка В. Петрова като разгледа докладваното от Станимира И.а Въззивно гражданско дело № 20231100514043 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 11864/06.07.2023г по гр.д. № 34040 по описа за 2021г. на Софийски районен съд, 171-ви състав В. Р. С., ЕГН ********** е осъдена да заплати на Л. З. С., ЕГН ********** на основание на чл. 31, ал.2 от ЗС и чл.

86 от ЗЗД сумата от 7197,94лв., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 15.06.2021г., до изплащането й, представляващи обезщетение за лишаването й от възможността да ползват собствената си 1/6 идеална част от общ недвижим имот, представляващ апартамент № 51 в гр.

София, ж.к. Зона Б-5-2а”, бл. ****, за периода от 15.06.2016г. до 16.06.2020г; сумата от 862,65лв., представляващи обезщетение за забава на плащането на главницата от 7197,94 за периода от 06.06.2018г. до 16.06.2020г начислена върху месечно дължимите суми ; на основание на чл. 59 и чл. 86 от ЗЗД сумата от 1342,21лв., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 15.06.2021г., до изплащането й, представляващи сума, с която Л. А. е обедняла плащайки на „Топлофикация София”ЕАД стойността на потребена топлинна енергия в съсобствения имот апартамент № 51 в гр. София, ж.к.

Зона Б-5-2а”, бл. **** за периода от 01.11.2013г. до 30.04.2015г , с която сума 1 се обогатила В. С. ; на основание на чл. 78, ал.1 от ГПК сумата от 2101,67лв. представляващи съдебни разноски, като неоснователни са отхвърлени исковете по чл. 31, ал.2 от ЗС и чл. 86 от ЗЗД за горницата над 7197,94лв. до предявен размер от 9161,80лв. и за периода от 16.06.2020г. до 15.06.2021г.; иска за горницата над 862,65лв. до предявен размер от 1055,33лв. и за периода от 16.06.2020г. до 30.06.2021г., като Л. З. С., ЕГН ********** е осъдена да заплати на В. Р. С., ЕГН ********** на основание на чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата от 93,28лв. представляващи съдебни разноски.

Срещу така постановено решение е депозирана въззивна жалба вх.№ 226068/10.08.2023г. от ответника по исковете В. Р. С., ЕГН ********** в частта, в която исковете са уважени. Навела е твърдения, че решението е неправилно, постановено при нарушение на съдопроизводствените правила, на материалния закон, необосновано. Посочила е, чуе в хода на делбеното производство имало предявена претенция по чл. 31, ал.2 от ЗС, крайния момент на периода на който бил 15.06.2016г., страните били обвързани от силата на пресъдено нещо на решението по тази претнеция. С. била приела наследството на наследодателя си С.-Б. и така приела и задълженията на този наследодател по чл. 31, ал.2 от ЗС. Задълженията на наследодателя си била изпълнила по изпълнителното дело, образувано при ЧСИ Я.. Претенцията по чл. 31, ал.2 от ЗС можело и следвало да се реши в производството по делба за периода от отправянето на поканата до окончателното извършване на делбата.

Искова претенция по сметки била недопустима, когато била предявена в хода на делбен процес и след влизане в сила на решението по окончателната делба.

Отделно, за да се уважи иска по чл. 31, ал.2 от ЗС следвало да се установи, че ползвала имота, съответно че това правил наследодателя й. Това не било установено по делото. Свидетелят по делото установил, че жилището не било ползвано от тях, районният съд не ставало ясно как е ценил тези доказателства. Неправилно бил уважен и иска по чл. 59 от ЗЗД. решението с което ищцата била осъдена да заплати суми на Топлофикация София”ЕАД било не за топлоподаване в конкретния имот, а за захранване на сградата , в която бил съсобствения имот. Правилната квалификация била чл. 30, ал. 3 от ЗС, ако претенцията е основателна защото ищцата е платила чуждо задължение. Такова плащане на чуждо задължение обаче не било установено по делото. Не била страна по делото с Топлофикация София”ЕАД, нито наследодателя й бил такава страна, не била обвързана от същото, не можела да 2 се защити срещу предявените от топлофикация искове. Ищцата следва да поиска конституирането им като страна в този процес с Топлофикация София”ЕАД, но не го направила. Задължението по чл. 59 от ЗЗД не било в наследствената й маса. Претендирала е разноски.

Въззиваемият – ищец Л. З. С., ЕГН ********** е оспорила жалбата.

Посочила е, че решението е правилно.. Нямало пречка претенции по чл. 31, ал.2 от ЗС да се предявяват за различни периоди и в различни производства, същите били основателни щом се установи, че единият съсобственик е продължил да ползва целия имот, пречейки на другия да ползва имота. Не било нужно да се изпраща нова покана по чл. 31, ал.2 от ЗС и до наследника.

Когато за ликвидиране на съсобствеността е постановено решение за изнасянето му на публична продан съсобствеността щяла да се прекрати едва с постановлението за възлагане на имота. Така за периода до съставянето на такова постановление нямало пречка да се предяви иск по чл. 31,ал.2 от ЗС.

Установено било че ответникът ползвал имота. Не било нужно да се установи е обитавал имота, достатъчно било да се докаже, че е упражнявал владението и е отблъсквал това на останалите съсобственици. Правилно бил уважен иска по чл. 59 от ЗЗД. С решението по дело 75779/2019г. Л. А. била осъдена да заплати на топлофикация София”ЕАД потребената в съсобствения апартамент на страните топлинна енергия. Тя обаче била лишена от ползването на имота за този период, затова и плащайки тези суми обедняла, а се обогатила въззивницата, която ползвала този имот през този период съответно доставената в него топлинна енергия. Това решение било постановено във връзка с подадено възражение срещу заповед по чл. 410 от ГПК. Такова възражение въззивницата не била подала и така тя не се е възползвала от възможността да участва в исков процес за вземанията и да вземе отношение по твърденията на Топлофикация. Претендирала е разноски.

Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба вх. №

14114/15.06.2021г. по регистъра на СРС от Л. З. С., ЕГН ********** срещу В. Р. С., ЕГН ********** , с която е поискала от съда да осъди ответника да й заплати сумите в размери и на основание, както следва: на основание на чл.

31, ал.2 от ЗС и чл. 86 от ЗЗД сумата от 9161,80лв., ведно със законната 3 лихва от подаване на исковата молба – 15.06.2021г., до изплащането й, представляващи обезщетение за лишаването й от възможността да ползват собствената си 1/6 идеална част от общ недвижим имот, представляващ апартамент № 51 в гр. София, ж.к. Зона Б-5-2а”, бл. ****, за периода от 15.06.2016г. до 15.06.2021г; сумата от 1055,33лв., представляващи обезщетение за забава на плащането на главницата за периода от 06.06.2018г. до 15.06.2021г начислена върху месечно дължимите суми ; на основание на чл. 59 и чл. 86 от ЗЗД сумата от 1342,21лв., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 15.06.2021г., до изплащането й, представляващи сума, с която Л. А. е обедняла плащайки на „Топлофикация София”ЕАД стойността на потребена топлинна енергия в съсобствения имот апартамент № 51 в гр. София, ж.к. Зона Б-5-2а”, бл. **** за периода от 01.11.2013г. до 30.04.2015г , с която сума се обогатила В. С.. Посочила е, че притежавала 1/6 ид.ч. от имота по наследство от баща си З.С.. Ответникът притежавала идеални части от имота, като 1/ 6 ид.ч., които придобила по наследство от баща й З.С. . Останалите 4/6 ид.ч. от имота били собствени на майка им А.С., която ги прехвърлила с алеаторен договор на В.С.. През процесния период имотът се ползвал изцяло от

В. З. С. – А. и семейството й, затова на

03.05.2020г. поканила В. А. да й заплаща обезщетение по чл. 31, ал.2 от ЗС, но й било отказано с твърдения, че целият имот бил На В. А.. Предявила иск за делба на 07.07.2010г. , възражението на В. А., че е собственик по давност било прието за неоснователно, като с решението по допускане на делбата било признато че ищцата притежава 1/6 ид.ч. от имота, а В. А.- 5/6 ид.ч. от него.

Във втора фаза на делба предявила претенция по чл. 31, ал.2 от ЗС за периода до 21.03.2016г. и за лихва за забава на плащането и този иск бил уважен, но и след този период семейството на В. А. продължила да ползва имота, а и не заплащало стойността на потребената в имота топлинна енергия, поради което и ищцата била осъдена с влязло в сила решение по дело № 75779/2017г. да заплати общо 1342,21лв. като припадащата й се 1/6 от потребената енергия в имота в размер на 342,18лв, лихва от 42лв., стойност на дялово разпределение от 6,42лв. и 0,81лв. лихва върху нея, законната лихва върху главниците, която до момента била 170,80лв., 780лв. съдебни разноски, ищцата платила сумата .

В. С. починала на 16.06.2020г., наследникът й по закон била ответникът В. С., тя приела наследството от майка си и така отговаряла за плащане на процесните суми. Решението по извършването на делбата било влязло в сила 4 през 2021г. Претендирал е разноски.

Ответникът по исковете - В. Р. С., ЕГН ********** е оспорил исковете.

Посочила е, че действително В. С. и ищцата били сестри, че е наследник на В.

С., както и че е приела наследството й, участвала в производството по делба след смъртта на майка си като неин наследник по закон. По делото за делба било постановено решение във втората фаза, платила обезщетението по чл. 31, ал.2 от ЗС, посочено в него Имотът бил изнесен на публична продан. Нямало влязло в сила решение, с което да се установявали задължения на наследодателя й, нито че била наследила фактическо положение по държането на имота. Наследила права и задължения, предмет на делбеното дело, решението по това дело разрешавало споровете между страните със сила на пресъдено нещо. Нито тя нито наследодателят й били страна по делото на ищеца с Топлофикация София”ЕАД, била лишена от възможност да представи доводи за недопустимост и неоснователност на иска, ищцата можела да поиска конституирането й като страна по това дело, но не го направила, така не можела да й противопостави последиците от това решение.

Това задължение не било част от наследствената маса. Присъдените суми в полза на Топлофикация София”ЕАД били заради отоплението на сградата и те се дължали от собственика. Претендирал е разноски.

По делото е приложено гр.д. № 75779/2017г. по описа на СРС, 42-ри състав и въззивно дело № 9052/2019г. по описа на СГС, 3-В състав, от които се установява, че по заявление от 15.07.2016г. е било образувано заповедно дело 39190/2016г по което е издадена заповед по чл. 410 от ГПК с която Л. З. С. - А. и В. З. С. – Б. са осъдени да заплатят на „Топлофикация София”ЕАД разделно при квоти от 1/6 за Л. А. и 5/6 за В. Б. суми в общ размер от: 2431,33лв. главница за потребена топлинна енергия в апартамент № ****, Зона Б-2-2А”, гр. София за периода от 01.11.2013г. до 30.04.2015; 310,12лв. лихва за забава за периода от 01.01.2014г. до 01.06.2016г.; 38,52лв. стойност на дяловото разпределение на енергията за същия период; 4,86лв. лихва за забава на плащането й за периода от 01.01.2014г. до 01.06.2016г., законна лихва за забава на плащането на главниците от 15.07.2016г. до изплащането им, срещу заповедта е подала възражение Л. А. и с влязло в сила на 25.05.2021г. са уважени исковете за установяване на задълженията й, както следва: 342,18лв главница за топлинна енергия, лихва от 42лв., стойност на дялово разпределение от 6,42лв. и 0,81лв. лихва върху нея, законната лихва върху 5 главниците, която до момента била 170,80лв., 780лв. съдебни разноски , като е осъдена да заплати на Топлофикация София”ЕАД разноски от 780лв., като в решението на СРС и на въззивния съд е посочено, че сумата за топлинна енергия е за подгряване на вода за горещо битово водоснабдяване, за отопление на имота с отоплително тяло с монтиран уред за отчет и за сградна инсталация. С решението част от претенциите са отхвърлени, като Топлофикация София”ЕАД е осъдена да заплати на Л. А. съдебни разноски от 40лв.