Решение № 231 от 19.10.2023, Районен съд - Разлог

РЕШЕНИЕ

№ 231 гр. Разлог, 19.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗЛОГ в публично заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Велина Ив. Полежанова при участието на секретаря А. Р. Т., разгледа докладваното от Велина Полежанова, Гр. дело № 20221240101325 по описа за 2022 година

Производството е образувано по ИМ от „П.”ЕООД, с ЕИК*, с адрес: Б., г.Г.Д., о.Б., у.

„К.Н.А.“№24, представлявано от М.Б.П., срещу „Л..“ЕООД, ЕИК*, с адрес: г.Б., у.„Х.С.“№8, представлявано от Д.Г.Д.

Иска се съдът да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че дължи сумата от 13`240.00 лв., представляваща главница п о фактура №* от 12.09.2020 г. за доставка на строителни материали, ведно със законната лихва върху от 12.09.2020 г. до 17.06.2022 г.

Претендират и сторените от ищеца съдебни и деловодни разноски.

В едномесечния срок по чл.131, ал.1 от ГПК, ответникът не представя писмен отговор и не сочи доказателства. В съдебно заседание не се явява законен представител или пълномощник на ответника.

В съдебно заседание ищецът не се явява като чрез пълномощника си, с оглед п роцесуалната пасивност на ответника направи искане за разглеждане на делото по реда на чл.238 и следващите от ГПК.

Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено следното:

Съдът намира, че са налице предпоставките на чл.238, ал.1 от ГПК, за постановяване на неприсъствено решение, тъй като ответникът не е представил в срок отговор на ИМ и не се явява в първото по делото заседание, без да е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие. Съгласно чл.239, ал.1, т.1 от ГПК, съдът постановява неприсъствено решение, когато на страните са указани последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание.

От приложените към делото съобщения и призовки е видно, че на ответника са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването му в съдебно заседание. Освен това искът се явява вероятно основателен с оглед на посочените в ИМ обстоятелства и представените доказателства. Претендира се заплащане на цена по договор за покупко-продажба и доставка на строителни материали, материализиран във фактура №* от 12.09.2020 г. на стойност 13`240.00 лева.

Същият договор е неформален и консенсуален и съгласно чл.327, ал.1 ТЗ, купувачът е длъжен да плати цената при предаване на стоката или на документите, които му дават право да я получи, освен ако е уговорено друго. В процесния случай се установи, че ответникът не 1 е заплатил дължимата от него сума при предаването на стоката и не се установи между страните да е уговорено друго.

Към настоящия момент съдът счита, че предявеният от ищеца иск е допустим и вероятно основателен с оглед заявените в ИМ обстоятелства и представените с нея писмени доказателства.

На основание горното, съдът намира че с оглед направеното искане и наличието на предвидените в чл.238, ал.1 и чл.239, ал.1 ГПК предпоставки, следва да се постанови неприсъствено решение, като иска бъде уважен в предявения размер относно претендираната главница.

Относно разноските:

Съгласно т.12 от ТР №4/18.06.2014 г. на ВКС, ОСГТК, съдът, който разглежда иска предявен по реда на чл.422, респ. чл.415, ал.1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските, както в исковото, така и в заповедното производство. В мотивната част на тълкувателното решение е указано, че съдът по установителния иск следва да се произнесе с осъдителен диспозитив и за разноските, сторени в заповедното производство, тъй като с подаване на възражение от длъжника изпълнителната сила на заповедта за изпълнение в частта й относно разноските отпада. В заповедното производство ищецът е направил разноски за държавна такса от 264.8 0 лв. и адвокатско възнаграждение от 650.00 лева. В исковото производство ищецът е направил разноски за държавна такса от 264.8 0 лв. и адвокатско възнаграждение от 1`400.0 0 лв.

Общият размер на разноските в заповедното и исково производство е 2 `579.60 лв., ко ито следва да бъдат присъдени в тежест на ответника.

Съгласно чл.239, ал.2 от ГПК, неприсъственото решение не се мотивира по същество, тъй като се основава на наличието на описаните по-горе предпоставки.

Водим от горното и на основание чл.239 от ГПК, съдът

Р Е Ш И:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че ТП„ДГС-Р.”,

ЕИК*, с адрес: г.Р., у.„Е.Й.”№4, представлявано от инж. И.А.Г., дължи на „Л..“ЕООД, ЕИК*, с адрес: г.Б., у.„Х.С.“№8, представлявано от Д.Г.Д., сумата от 13`240.00 лв., представляваща цена на продадени и доставени строителни материали, осчетоводени във фактура №* от 12.09.2020 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението 20.06.2022 г. до окончателното й изплащане, за която сума е издадена Заповед за изпълнение №408 от 22.06.2022 г. по ч. гр. д. №650/2022 г. на РС-Рг.

ОСЪЖДА „Л..“ЕООД, ЕИК*, с адрес: г.Б., у.„Х.С.“№8, представлявано от Д.Г.Д., да заплати на „П.”ЕООД, с ЕИК*, с адрес: Б., г.Г.Д., о.Б., у.„К.Н.А.“№4, представлявано от М.Б.П., деловодни разноски от 2`579.60 лв.

Решението не подлежи на обжалване.

На страните да се изпратят преписи от решението.

В едномесечен срок от връчването на неприсъственото решение, страната срещу която то е постановено, може да поиска от въззивния съд неговата отмяна по реда на чл.240 от ГПК.

Съдия при Районен съд – Разлог: _______________________

2