Решение № 409 от 12.12.2022, Окръжен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 409 гр. Перник, 12.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: МАРИЯ В. МИЛУШЕВА

Членове:

Диана Мл. Матеева

Борислава П. Борисова-Здравкова при участието на секретаря ЕМИЛИЯ Г. ПАВЛОВА като разгледа докладваното от Диана Мл. Матеева Въззивно гражданско дело № 20221700500398 по описа за 2022 година

Производството е по реда на Глава двадесета „ВЪЗЗИВНО ОБЖАЛВАНЕ”, чл.

258 и сл. от ГПК, образувано по въззивна жалба подадена срещу Решение № 308 от 30.03.2022 по гр.дело № 2968/2021 по описа на ПРС, с което е признато за установено, че П. С. М. дължи на „Българо американска кредитна банка /БАКБ/“ АД, следните суми: сумата от 1532.59 лева, представлява главница по договор за потребителски кредит „***“ № ***, сумата от 457.73 лева – представлява договорна лихва за периода от 25.08.2019 г. до 25.09.2020 г. вкл. и сумата от 123.12 лева – представляваща обезщетение за забава за периода от 30.09.2019 г. до 14.12.2020 г. вкл., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 15.12.2020 г. до окончателното изплащане на сумата, за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист от 17.12.2020 г. по ч. гр.д. № 6486/2020 г. по описа на РС Перник.

Исковете са отхвърлени до пълния предявен размер както следва: за сумата от 137.03 лева, представляваща разликата до пълния заявен размер на претенцията от 1669,62 лева – главница по договор за потребителски кредит № ***, 1 за сумата от 296.05 лева, представляваща разликата до пълния заявен размер на претенцията от 753.78 лева – договорна лихва за периода от 25.08.2019 г. до 25.09.2020 г., за сумата от 44.07 лева, представляваща разликата до пълния заявен размер на претенцията от 167.19 лева – обезщетение за забава за периода от 30.09.2019 г. до 14.12.2020 г., както и изцяло за сумата от 148.40 лева –договорна лихва за периода от 25.10.2020 г. до 14.12.2020 г. вкл. - поради неоснователност на претенциите в отхвърлените части.

На основание чл.78 ГПК в тежест на страните са възложени разноските, сторени в производството.

В установения от закона срок е постъпила ВЪЗЗИВНА ЖАЛБА от „Българо американска кредитна банка /БАКБ/“ АД гр.Перник срещу Решение № 308 от 30.03.2022 по гр.дело № 2968/2021 по описа на ПРС - като в същата се иска :

ДА СЕ ОТМЕНИ В ЧАСТТА, с която са отхвърлени частично предявените искове и вместо него да се постанови решение, с което да бъде прието за установено, че спрямо П. М. съществува вземане в пълния предявен размер.

В срока по чл.263 ал.1 ГПК е депозиран отговор на въззивната жалба от П.

М., съгласно който се поддържа искането ДА БЪДЕ ПОТВЪРДЕНО ИЗЦЯЛО първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно.

В съдебно заседание жалбоподателя изразява становище по съществото на спора, с което моли да бъде отменено постановеното от районния съд решение и бъде постановено друго с което да бъде установено спрямо ответника, че дължи процесното вземане.

Моли за присъждане на направените в хода на въззивното производство разноски съгласно представен списък по чл.80 ГПК.

В съдебно заседание въззиваемата страна чрез процесуалния си предтавител адв. М. поддържа отговора на въззивната жалба, моли да бъде отхвърлена въззивната жалба и да бъде потвърдено решението на районния съд.

Пернишкият окръжен съд, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:

За да постанови своето решение, районния съд е приел, че:

Страните по делото са сключили договор за потребителски кредит „***“ №***, по силата на който ищцовото дружество се задължило да предостави на ответника кредит в размер на 2 000 лева, със срок на кредита: две години – при общо 23 погасителни вноски с падеж на първа вноска на 25.10.2018 г. по погасителен план и с падеж на последна вноска 25.09.2020 г. Годишният процент на разходите /ГПР/ възлиза 47.69 %, а фиксираният годишен лихвен процент на 40.00 %. При тези параметри общото задължение по кредита е в размер на 2927.46 лева при ежемесечна погасителна вноска в размер на 121.99 лева 2

/последна вноска 121.69 лева/. Уговорена е и такса 30 лева за промяна на условията по кредита, която няма данни да е начислявана. В погасителния план е посочена частта от главницата респективно частта от лихвата, която се погасява с всяка вноска.

В общите условия на банката /раздел Х/ е посочено, че при забава в плащанията /пълно или частично/ на месечните погасителни вноски по кредита от страна кредитополучателя банката начислява върху неиздължените /просрочени/ суми за времето на забава до окончателното плащане на забавените задължения, обезщетение за забава в размер, определен от банката, но не по-голям от размера на законната лихва /т.10.2/.

Освен това, т.10.4 от ОУ предвижда, че при погасяване на задълженията към банката, когато плащането не е достатъчно да се покрият всички задължения, поредността на погасяване на задълженията към банката е съгласно чл. 76 от ЗЗД По делото са били назначени и приети две съдебно-счетоводни експертизи.

От приетото заключение на първоначалната съдебно – счетоводна експертиза се установява, че :

Кредитът е с размер 2000 лева като е усвоен чрез превеждането му по банкова сметка на заемополучателя П. М. с IBAN ***. В деня на превеждане на сумата същата е изтеглена от заемополучателя на банкомат чрез пет тегления по 400 лева всяко. Ответницата е извършвала плащания по договора – като е заплатила сумата от общо 967.98 лева.

Последното плащане е в размер на 150 лева и е от 30.09.2019 г. С извършените от длъжника плащания в счетоводството на ищеца са погасени следните суми: лихва върху просрочена главница 11.30 лева, лихва за забава 19.54 лева, договорна лихва 606.76 лева и главница 330.38 лева /общо 967.98 лева/. Така остават дължими 1990.32 лева, от които 1669.62 лева главница, 320.70 лева договорна лихва за периода от 25.08.2019 г. до 25.09.2020 г. и 145.56 лева обезщетение за забава за периода от 26.03.2019 г. до 14.12.2020 г. При липса на втора договорна лихва, претендира като неплатена по делото за периода от 25.10.2020 г. до 14.12.2020 г. вкл. след извършеното плащане от 967.98 лева остават дължими 1532.59 лева главница, 457.73 лева – договорна лихва и 123.12 лева – обезщетение за забава. Според заключението на първоначалната съдебно – счетоводна експертиза договорна лихва от 753.78 лева не съответства на ГЛП от 40 %. При ГП от 40 % договорната лихва следва да е 360.55 лева.

По делото е допусната и повторната съдебно-счетоводна експертиза ,според заключението, на която втората договорна лихва за забава е определена от ищцовото дружество като лихва просрочена главница и се явява един вид трета лихва за едно и също вземане. Начисляване на същата според вещото би довело и да увеличение на ГПР.

Първоинстанционният съд е кредитирал и двете съдебно-счетоводни експертизи, приемайки, че изводите по същите съвпадат в основата си част като отношение на обезщетението за забава съдът е кредитирал размера на същото съгласно първоначалната експертиза, тъй като при намаляване на главницата, върху която е начислено, то не е възможно същото да остане в размера по исковата си молба.

3

След като взе предвид направените с жалбата възражения и по реда на чл.269 от ГПК, Пернишкият окръжен съд, за да се произнесе взе предвид следното:

Въззивната жалба се явява редовна и процесуално допустима – подадена е от активно легитимирана страна, имаща правен интерес от обжалването, в преклузивния срок за обжалване и подлежи на разглеждане по същество.

След като извърши служебно проверка за валидността на обжалваното решение, по реда на чл. 269 ГПК, Пернишкият окръжен съд намира, че обжалваното решение се явява валидно.

Същото е постановено от съдия от Радомирски районен съд, в рамките на неговата компетентност и в предвидената от закона форма.

За процесните суми е водено заповедно производство по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д.

№ 6486/2020 г. по описа на Районен съд Перник. Тъй като против издадената заповед за изпълнение било подадено възражение на осн. чл. 415 от ГПК съдът е дал указания на кредитора да предяви иск за вземането си. В срока по чл.415, ал. 4 от ГПК е била подадена исковата молба. Следователно налице са били положителните процесуални предпоставки за упражняване правото на иск и не са били налице отрицателните процесуални предпоставки, водещи до неговото погасяване. Районен съд Перник се е произнесъл именно по предявените искове.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, по въпросите за незаконосъобразност на обжалваното решение, въззивният съд е ограничен от изложеното в жалбата.

След преценка на изложените доводи, становището на насрещната страна, както и събраните по делото доказателства Пернишкият окръжен съд намира следното :

На първо място въззивникът счита, че първоинстанционният съд неправилно е отхвърлил исковите претенции, като приел, че договора за кредит бил недействителен, поради наличието на неравноправни клаузи.

От събраните в производството пред районния съд доказателства се установява, че договор за потребителски кредит *** № *** и погасителен план към него е сключен на *** между ищеца БАКБ АД, с ЕИК: 121246419 като заемодател и ответника като заемополучател, при следните параметри: сума на кредита: 2 000 лева, срок на кредита: две години – при общо 23 погасителни вноски с падеж на първа вноска на 25.10.2018 г. по погасителен план и с падеж на последна вноска 25.09.2020 г.

В общите условия на банката /раздел Х/ е посочено, че при забава в плащанията /пълно или частично/ на месечните погасителни вноски по кредита от страна кредитополучателя банката начислява върху неиздължените /просрочени/ суми за времето на забава до окончателното плащане на забавените задължения, обезщетение за забава в размер, определен от банката, но не по-голям от размера на законната лихва /т.10.2/.

От своя страна т.10.4 от ОУ предвижда, че при погасяване на задълженията към банката, когато плащането не е достатъчно да се покрият всички задължения, поредността 4 на погасяване на задълженията към банката е съгласно чл. 76 от ЗЗД.

Настоящия въззивен състав намира, че от общата дефиниция на пар. 13, т.1 ДР ЗЗП и от чл.9, ал.3 ЗПК, се извежда, че кредитополучателите по договор за банков кредит физически лица, които не придобиват средствата, предмет на договорите за осъществяване на търговска дейност се включват в кръга лица – потребители на банкова услуга.

Така се обосновава приложимост на Директива № 93/13/ЕИО на Съвета относно неравноправните клаузи в потребителските договори, чрез детайлната уредба на материята в ЗЗП.

Възмездността на договора за банков потребителски кредит - арг. чл.9, ал.1 ЗПК се изразява във възможността, кредитодателя да получава граждански плодове – възнаградителни лихви, такси, комисионни.

Тази възможност се осъществява не само, чрез договорите за потребителски кредит, но тя е част и от предметното съдържание на общите условия, при които се сключва този договор.

Общите условия съставляват едностранно определени клаузи, установени от кредитодателя, действащи спрямо всички договори от конкретен вид за определен период от време – арг. чл.10 и чл.11, ал.2 ЗПК.

Тези общи условия са неразделна част от сключения договор, при приемането им от страна на потребителя на банковата услуга. От разпоредбата на чл.10 се установява още, че кредиторът не може да изисква и да събира от потребителя каквото и да е плащане, включително на лихви, такси и комисионни или други разходи, свързани с договора за кредит, които не са предвидени в него.

Изключението от това правило е залегнало в чл.10, ал.3 ЗПК и е свързано с възможността за едностранна промяна от страна на кредитора на лихвения процент.

Приложимостта на това изключение винаги се свързва с равноправност на едностранно променяната клауза. Този извод се налага от чл.24 ЗПК, вр. чл.143 ЗЗП, с който е дефинирана общо неравноправността в договорите сключвани с потребител, а именно – всяка индивидуално определена уговорка, която не отговоря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя.