Решение № 260090 от 20.04.2021, Окръжен съд - Шумен
- Съд
- Окръжен съд - Шумен
- Дело
- Въззивно гражданско дело 55/2021
- Вид
- Решение № 260090
- Подписан
- 20.04.2021
- Състав
- ТЕОДОРА ЕНЧЕВА ДИМИТРОВА, АЗАДУХИ ОВАНЕС КАРАГЬОЗЯН, СОНЯ АНГЕЛОВА СТЕФАНОВА
Цитирани разпоредби
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.235, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.269 · Граждански процесуален кодекс
- чл.280 · Граждански процесуален кодекс
- чл.14, ал.1 · Закон за кооперациите
- чл. 125, ал.3 · Търговски закон
- чл. 127 · Търговски закон
Р
Е Ш Е
Н И Е №260090 гр. Шумен, 20.04.2021 г.
Шуменски окръжен съд, в публичното заседание на двадесет и трети март две хиляди двадесет и първа година, в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: А.
Карагьозян
ЧЛЕНОВЕ:
1. Т. Димитрова
2. мл.с. С. Стефанова при секретаря Т. Кавърджикова, като разгледа докладваното от съдия Т.
Димитрова в.гр.д. № 55 по описа за 2021 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл.258 и сл. от ГПК.
Депозирана е въззивна жалба от ППК „ Бразди „, с. В., ЕИК , представлявана от председателя И.Л.А., чрез пълномощника адв. С. М. от ШАК срещу решение № 260299/21.12.2020 г. по гр.д. № 3365/2019 г. по описа на Районен съд – Шумен, в частта, в която Кооперацията е осъдена да заплати на Р.М.В. сумата от 8 314.99 лева, представляваща разлика между актуализирания размер на дялова вноска от 9 168.64 лева и заплатената сума от 853.65 лева, както и 1 373.58 лева – деловодни разноски.
Жалбоподателят намира решението за неправилно и незаконосъобразно в обжалваната част, поради което моли въззивният съд да го отмени и постанови друго, с което да отхвърли исковата претенция и му присъди извършените разноски.
Въззиваемият Р.М.В., действащ чрез пълномощника адв. Г. Г. от ШАК е депозирал отвор, в който оспорва жалбата като неоснователна.
Въззивната жалба е подадена в срок, от надлежно легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, редовна и допустима.
Разгледана по същество, същата е основателна, поради следното:
Гр.д. № 3365/2019 г. по описа на ШРС е образувано по искова молба на въззиваемия, в която твърди, че със заявление от 07.01.2019 г. прекратил членството си в ответната кооперация с едномесечно предизвестие, чиито срок изтекъл на 07.02.2019 г.. Със същото заявление поискал да му бъде изплатена дяловата вноска, актуализирана на база на ГФО за предходната година след приемането му от кооперацията. На проведено на 23.02.2019 г. ОС на Кооперацията бил приет ГФО за 2018 г.. От същия се установява, че чистата стойност на имуществото на Кооперацията е 3 214 000 лева. Съобразно тази стойност и процентното му участие в дяловия капитал на Кооперацията, възлизащо на 0.23675%, с нотариална покана от 10.05.2019 г. поискал от ответника да му заплати по банков път актуализирания размер на дяловата му вноска в Кооперацията в размер на 9 320.60 лева. На 04.06.2019 г. получил уведомително писмо, с което бил уведомен, че УС е взел решение да му бъде изплатена сумата от 853.65 лева според партидата му в книгата на член кооператорите, т.е. без да бъде извършвана актуализация. Посочената сума му била изплатена по банков път на 10.06.2019 г.. Позовавайки се на изложеното и тъй като не е съгласен с определения размер на дяловата му вноска, ищецът е поискал от съда да постанови решение, с което да осъди ППК „ Бразди „, с. В. да му заплати сумата от 8 466.95 лева, представляваща разлика между действителния и следващ му се актуализиран размер на дяловата му вноска от 9 320.60 лева и реално изплатената му сума от 853.65 лева, както и направените по делото разноски.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът е оспорил иска като неоснователен, по съображения, че, при прекратяване на членството му в кооперацията на член кооператора се дължи само дяловата му вноска по номинал, т.е. това което е внесено, увеличено по силата на нормативен акт или решение на ОС, каквото увеличение в случая не е уредено. На следващо място, доколкото прекратяването на членството в кооперацията е настъпило след 2003 г., то се дължи и се заплаща вече не имуществен дял, а дялова вноска, които понятия са различни по смисъла на сега действащия ЗКооп..
Първоинстанционният съд е квалифицирал иска по чл.14, ал.1 от ЗКооп., като с решението си е осъдил ППК „ Бразди „, с. В. да заплати на Р.М.В. сумата от 8 314.99 лева, представляваща разлика между актуализиран размер на дялова вноска от 9 168.64 лева и заплатена сума от 853.65 лева, както и 1 373.58 лева – деловодни разноски.
Със същото решение е отхвърлил иска за разликата до пълния му предявен размер от 8 466.95 лева, като неоснователен и недоказан и е осъдил ищеца да заплати на ответника деловодни разноски съобразно отхвърлената част от претенцията, в размер на 23.51 лева.
Решението се обжалва в осъдителната му част от страна на ответника.
При проверка по реда на чл.269 от ГПК, въззивният съд намери, че решението е валидно и допустимо.
По същество, от събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност се установява и не се спори между страните, че ищецът е член кооператор на ответната кооперация считано от 15.03.1997 г., като е внесъл встъпителна вноска в размер на 20.00 лева и дялова вноска в размер на 27 100.00 лева. Към 01.01.2004 г. дяловата му вноска е била актуализирана до размер на 853.65 лева.
Със заявление вх. № 1 от
07.01.2019 г. до Управителния съвет на Кооперацията ищецът е уведомил, че прекратява членството си с едномесечно предизвестие и е отправил покана за изплащане на дяловата му вноска, актуализирана на база ГФО за 2018 г.. На 14.05.2019 г. на председателя на Кооперацията е била връчена нотариална покана, с която ищецът е поискал изплащането на дяловата му вноска в размер на 9 320.60 лева. С Уведомително писмо изх. № 51 от 04.06.2019 г. последният е бил уведомен, че сумата която ще му бъде изплатена е в размер на 853.65 лева, която му е била преведена от ответника по банков път на 10.06.2019 г ..
От приложения протокол от ОС на Кооперацията от 23.02.2019 г. се установява, че ГФО за 2018 г. на същата е бил одобрен с решение на ОС от посочената дата. След служебна справка в ТР съдът установи, че ГФО на Кооперацията за 2019 г. е бил заявен за вписване на 16.09.2020 г. и вписан на 09.03.2021 г.. По данни от ССЕ същият е бил приет с решение на ОС, проведено на 12.09.2020 г., относно който факт страните не спорят.
Според заключението на вещото лице по допуснатата първоначална ССЕ, процентното съотношение на дяловата вноска на ищеца в капитала на ответната кооперация към 31.12.2018 г. се равнява на 0.289879%, като стойността на дяловата вноска към така наречения имуществен капитал (чистата стойност на имуществото) на кооперацията е 9 317.12 лева.
Според заключенията на допълнителната и тройната ССЕ, процентното отношение на дяловата вноска на ищеца в дяловия капитал на кооперацията към 28.02.2019 г. е 0.2919 %, или 9 168.64 лева; към 31.03.2019г. е 0.2917 %, или 9 016.46 лева, а към 31.12.2019 г. е 0.3033 %, или 9 788.21 лева.
При така установените факти, съдът достига до следните изводи от правна страна:
Съгласно чл.31 от ЗКооп., всеки член на кооперацията прави задължително встъпителна и дялова вноска, чийто размер, ред за внасяне и форма се определят в устава. В устава се определя минимален и/или максимален размер на дяловата вноска. Съгласно ал.2, сумата от дяловите вноски образува дяловия капитал на кооперацията. По решение на общото събрание членовете на кооперацията могат да правят допълнителни и целеви вноски, които не се отразяват на дяловите вноски. В решението се определят целта и редът за внасяне, както и срокът за връщането им. Решението за изменение на устава се взима от Общото събрание. В чл.9, ал.1, т.7 от ЗКооп. е посочено изрично, че при прекратяване на членството, членът на кооперацията има право да получи дяловата си вноска по реда на чл. 14 от с.з.. В чл. 14, ал.
1 от ЗКооп. е записано, че при прекратяване на членството си бившият член-кооператор или неговите наследници имат право да получат внесените дялови, допълнителни и целеви вноски, които се изплащат след приемане на ГФО и, ако член кооператорът е погасил всички свои задължения към кооперацията. В случай на непогасени задължения може да се извърши прихващане с вземанията. Хипотезите за прекратяване на членственото правоотношение са уредени в чл.12, ал.1 от ЗКооп., като в ал.3 е посочено, че напускането на кооперацията се извършва с едномесечно писмено предизвестие, отправено до управителния съвет, освен ако в устава е предвидено друго.
От цитираните разпоредби следва, че член кооператорът има право да прекрати едностранно членството си в кооперацията като отправи едномесечно предизвестие до управителния й съвет, за чиято действителност се изисква писмена форма. С изтичане на срока за предизвестие членственото правоотношение се счита за прекратено, като законът не обвързва настъпването на този факт с взети от УС или ОС на кооперацията решения. Ако в устава на кооперацията, действащ към датата на подаване на заявлението за напускане са предвидени разпоредби, различни от чл.12, ал.3 от ЗКооп. се прилагат правилата по устав.
При прекратяване на членството му за бившия член кооператор възниква правото да претендира заплащане на дяловата му вноска, което обаче може да бъде упражнено след приемане на ГФО за съответната година и, ако кооператорът няма неизплатени задължения към кооперацията. Според трайната практика на ВКС, част от която е цитирана в мотивите на първоинстанционния съд, изискуемостта на вземането на бившия член кооператор за дяловата му вноска настъпва с приемане от ОС на кооперацията на ГФО за годината, през която е настъпило прекратяването на членственото правоотношение, а не от момента на напускането му. Разпоредбата на чл.29, ал.5 предвижда препоръчителен 3-годишен срок за реално осъществяване плащането на дяловите вноски по решение на ОС, но той не касае началния момент на изискуемост на вземането, регламентиран в чл.14, ал.1 от ЗКооп..
В конкретния случай, се установи, че на 07.01.2019 г. ищецът е депозирал до УС на ответната Кооперация писмено уведомление за напускане на същата, като е отправил едномесечен срок за предизвестие. При извършена служебна справка в ТР съдът установи, че към датата на подаване на заявлението е бил вписан като действащ устав на кооперацията, приет с решение на ОС от 05.04.2008 г., в чл.12, ал.2 от който не се съдържа различна регламентация от тази в чл.12, ал.3 от ЗКооп. относно предпоставките за прекратяване на членствените правоотношения поради напускане по чл.12, ал.1 от с.з.. Въз основа на горното, заключава, че членството на ищеца в ППК „ Бразди „, с. В. е било прекратено считано от 07.02.2019 г., а възражението на ответника, че за дата на прекратяването му следва да се приеме 23.02.2019 г., когато е взето решение за това от ОС на Кооперацията не кореспондира с визираните правни норми, което предпоставя да се отхвърли като неоснователно.
На следващо място, се установи, че ГФО на Кооперацията за 2019 г., през която е прекратено членството на ищеца е бил приет с решение на ОС от 12.09.2020 г., т.е. след завеждане на исковата молба, с оглед на което възражението на ответника, че към момента на отправянето на поканата за плащане на дяловата вноска и на депозиране на исковата молба в съда претенцията на ищеца е била преждевременно предявена е основателно. Приемането на годишния финансов отчет обаче е факт, настъпил в хода на съдебното производство, поради което на основание чл.235, ал.3 от ГПК съдът следва да го съобрази. Ето защо и при липсата на твърдения за непогасени задължения на ищеца към ответната Кооперация, приема, че към датата на приключване на съдебното дирене в първа инстанция за същия е възникнало валидно право да претендира заплащане на дяловата му вноска от капитала на ППК „ Бразди „, с. В..
Що се касае до размера на дяловата вноска, между страните не се спори, че размерът на внесената от ищеца се равнява на 853.65 лева. Спорен е въпросът дали същата подлежи на актуализация съобразно чистата стойност на имуществото на кооперацията и към кой момент.
Съгласно чл.14, ал.1 от
ЗКооп., бившите кооператори имат право на внесените дялови вноски, актуализирани по установения нормативен ред. Към датата на прекратяване членството на ищеца и към момента обаче не е налице нормативна уредба, предвиждаща ред за актуализиране на дяловите вноски на напусналите кооперацията членове. Съгласно чл.18 от устава на ППК „ Бразди „, приет с решение на ОС от 05.04.2008 г., който е действал към датата на прекратяване членственото правоотношение на ищеца, дяловите вноски на членовете кооператори могат да се увеличават чрез внасяне на допълнителни вноски или чрез капитализиране на полагащите се дивиденти по решение на отделните членове кооператори. По делото обаче не се установява да са взети решения от ОС на Кооперацията за увеличение или актуализиране размера на дяловите вноски на член кооператорите в периода след 2004 г..