Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 3673 от 21.07.2025, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Гражданско дело 1566/2025
Вид
Решение № 3673
Подписан
21.07.2025
В сила
19.12.2025
Състав
Катя Рудева Боева

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.235, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 439 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 439, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 439, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 18 · Закон за частните съдебни изпълнители
  • чл. 18, ал. 1 · Закон за частните съдебни изпълнители

РЕШЕНИЕ

№ 3673 гр. Пловдив, 21.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Катя Р. Боева при участието на секретаря Елена Ат. Неделчева като разгледа докладваното от Катя Р. Боева Гражданско дело № 20255330101566 по описа за 2025 година

Съдът е сезиран с искова молба от В. Д. М. срещу „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД, с която се предявява иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника сумата в размер на 3401,17 лева, представляваща неизплатена главница по договор за заем № ****, сключен на **** г. с „Профи Кредит България“ ЕООД, за която сума е издаден изпълнителен лист от **** г. по т. д. № **/** г. по описа на Софийски градски съд, въз основа на който е образувано изп. дело № **/** г. по описа на ***************.

В исковата молба се излагат съображения, че по арбитражно дело № ***/** г. по описа на Арбитражен съд – „Арбитър Юстициарум“ СНЦ било постановено арбитражно решение от 15.07.2016 г., с което ищецът бил осъден да заплати на „Профи Кредит България“ ЕООД сумата от 3770 лева, представляваща неизплатена главница по договор за потребителски кредит, ведно със законната лихва от момента на постановяване на арбитражното решение до окончателното погасяване на вземането, както и сумата от 80 лева– разноски по арбитражното дело, сумата от 493,90 лева – 1 юрисконсултско възнаграждение и сумата от 50 лева – за образуване на дело пред СГС за издаване на изпълнителен лист въз основа на арбитражното решение. По молба за издаване на изпълнителен лист било образувано т. д. № **/** г. и издаден изпълнителен лист от **** г. за посочените суми. Въз основа на изпълнителния лист на **г. било образувано изп. дело № **/** г. на **************. По изпълнителното дело бил конституиран ответникът въз основа на сключен с „Профи Кредит България“ ЕООД договор за цесия от **г., както и държавата като присъединен взискател за дължимите публични вземания. Навеждат се доводи, че по изпълнителното дело били извършвани следните изпълнителни действия: на 05.02.2019 г. – запор на банкова сметка в „Общинска банка“ АД, на 22.11.2019 г. – запор на трудово възнаграждение, изплащано от „Би Ай Глас България“ ЕАД, на 17.12.2021 г. – призовка за принудително изпълнение и насрочен опис на движими вещи на адреса на длъжника, на 14.11.2023 г. – призовка за принудително изпълнение и насрочен опис на движими вещи на адреса на длъжника, на 07.01.2025 г. – запор на банкови сметки. Сочи се, че на 20.11.2018 г., 30.10.2019 г., 11.03.2021 г., 28.09.2021 г. и 20.03.2024 г. по изпълнителното дело са постъпвали молби от ответника за извършване на изпълнителни действия. От правна страна се навеждат доводи, че претендираното вземане по изпълнителното дело е погасено по давност. В тази насока се излагат съображения, че в периода 22.11.2019 г. – 22.11.2024 г. не са извършвани валидни изпълнителни действия, годни да прекъснат давността. С оглед изложеното моли предявената искова претенция да бъде уважена. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД, с който се излагат съображения за допустимост, но неоснователност на предявената искова претенция. Посочва се, че погасителната давност за вземанията по процесния изпълнителен лист е прекъсната със следните действия: молба за образуване на изпълнително дело, депозирана на **г., молба за извършване на опис на движими вещи от 20.11.2018 г., наложен запор на банковите сметки на длъжника от 05.02.2019 г., молбата за насрочване на опис на движими вещи от 30.10.2019 г., наложен запор на банкови сметки и трудово възнаграждение на 22.11.2019 г., молбата за извършване на справки и налагане на запори от 11.03.2021 г., молба за насрочване на опис на движими вещи от 28.09.2021 г., призовка за извършване на опис на движими вещи на 14.03.2022 г. от 17.12.2021 г., призовка за 2 извършване на опис на движими вещи на 23.01.2024 г. от 14.11.2023 г., молба за извършване на справки и налагане на запори от 20.03.2024 г. и запорни съобщения от 07.01.2025 г. Предвид изложеното се посочва, че не е изтекъл релевантният петгодишен давностен срок за погасяване на вземанията по издадения изпълнителен лист. Поради изложеното се претендира предявеният иск да бъде отхвърлен като неоснователен.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства и доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

С предявяването на иска по чл. 439 ГПК длъжникът оспорва изпълнението, като съгласно чл. 439, ал. 2 ГПК искът може да се основава само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. Искът по своя предмет е отрицателен установителен и има за цел за отрече съществуването на изпълняемо право. В това производство ищецът може да навежда всички правопогасяващи, правоотлагащи, правопрекратяващи възражения, основани на факти, непреклудирани в производството по издаване на изпълнителното основание. Претенцията на длъжника следва да се основава на ново твърдение за настъпил факт, а не на липса на такъв, доколкото основанието на ответника вече е било доказано и удостоверено с изпълнителното основание.

От приобщеното по делото изп. дело № **/** г. на ***********, се изяснява, че същото е образувано въз основа на молба за образуване на изпълнително дело от кредитора “Профи Кредит България” ЕООД, към която е приложен изпълнителен лист от **** г., издаден по т. д. № **/** г. по описа на Софийски градски съд. С посочената молба взискателят е поискал проучване на имущественото състояние на длъжника и е възложил на съдебния изпълнител извършване на действия по чл. 18 ЗЧСИ.

По делото е приобщена Покана за доброволно изпълнение, връчена лично на длъжника на 13.04.2017 г.

С молба вх. № ****/**** г. на *********, ответникът – „Кредит Инкасо Инвестмънт БГ“ ЕАД, е поискал да бъде конституиран като взискател на мястото на “Профи Кредит България” ЕООД, доколкото е било налице 3 прехвърляне на процесното вземане с договор за прехвърляне на вземания от ** г.

Със запорно съобщение от 05.02.2019 г. до „Общинска Банка“ АД е наложен запор върху банковите сметки на длъжника.

С молба вх. № ***/***** г. по описа на **********, ответникът е поискал насрочване на опис на движими вещи, собственост на длъжника, която е уважена с разпореждане от 30.10.2019 г.

Със запорно съобщение от 22.11.2019 г. до „Бией Глас България“ АД е наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника.

С молба вх. № ****/**** г. по описа на ********** е поискано да се извърши справка за регистрирани трудови договори на длъжника и налагане на запор върху получавано от него трудово възнаграждение, в случай, че се установи такова. За извършване на посоченото действие е заплатена такса – л.

119.

С молба вх. № ****/**** г. по описа на **********, ответникът е поискал насочване на принудително изпълнение върху движими вещи, собственост на длъжника, за което на същия е връчена покана за доброволно изпълнение на 23.12.2021 г.

С Разпореждане от ******* г. на ********** е насрочен опис на движими вещи, собственост на длъжника, за 23.01.2024 г.

С молба вх. № ****/**** г. по описа на **********, ответникът е поискал да се извърши справка за регистрирани трудови договори на длъжника и налагане на запор върху получавано от него трудово възнаграждение, в случай, че се установи такова. Заплатена е такса за посоченото действие – л. 142. На 07.01.2025 г. са изпратени запорни съобщения до „Банка ДСК“ АД, „Изипей“ АД и „Пейнетикс“ АД.

С оглед наведените от ищеца твърдения и оспорвания, спорът по делото се концентрира около това погасени ли са по давност процесните суми в рамките на висящия изпълнителен процес за тяхното събиране. За да се отговори на спорния въпрос, следва да се съобразят задължителните указания, дадени с Тълкувателно решение № **/**** г. по тълк. д. № **/**** г. на ОСГТК на ВКС. С цитираното тълкувателно решение се прие, че указанията, дадени с ППВС № **/**** г. следва да се считат за изгубили сила, предвид 4 новите обществени реалности и промените в процесуалната уредба. По задължителен начин се уреди правилото, че в изпълнителния процес давността не спира, защото кредиторът може да избере дали да „действа” (да иска нови изпълнителни способи, защото все още не е удовлетворен), или да „не действа” (да не иска нови изпълнителни способи). Относно прекъсването на давността се прие, че при изпълнителния процес давността се прекъсва многократно - с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ. Искането от взискателя да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането на всяко действие по принудително изпълнение. За разлика от изпълнителното дело, ищецът няма нужда да поддържа висящността на исковия процес, но трябва да поддържа със свои действия висящността на изпълнителния процес като внася съответните такси и разноски за извършването на изпълнителните действия, изграждащи посочения от него изпълнителен способ (извършване на опис и оценка, предаване на описаното имущество на пазач, отваряне на помещения и изнасяне на вещите на длъжника и др.), както и като иска повтаряне на неуспешните изпълнителни действия и прилагането на нови изпълнителни способи. Прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и/или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др.

5

Следва да се изтъкне и принципното разбиране, че искането на кредитора за прилагане на определен изпълнителен способ само по себе си е достатъчно за прекъсване на давността, независимо дали действия по реализирането му са предприети от *** ( в този смисъл - решение № ** от **** г. по гр. д. № **/**** г. на ** състав на Окръжен съд – Пловдив, решение № *** от *** г. по в. гр. д. № **/**** г. на ** състав на Окръжен съд – Пловдив, решение № *** от **** г. по гр. д. № ****/**** г. на ** състав на Окръжен съд – Пловдив, решение № **** от **** г. по гр. д. № ***/** г. на ** състав на Окръжен съд – Пловдив, решение № ** от *** г. по в. гр. д. № **/**** г. на ** състав на Окръжен съд – Пловдив). В цитираната практика по безпротиворечив начин се приема, че за нуждите на преценката дали изпълнителното производство е прекратено на основание чл. 433, ал.1, т.8 ГПК и дали вземането на кредитора е погасено по давност е без значение дали искането от взискателя за предприемане на определен изпълнителен способ е последвано от извършването на валидни изпълнителни действия, както и дали те са били успешни. От значение е кредиторовата пасивност, респективно активност. В случай на процесуална активност на кредитора, ако той е поддържал висящността на изпълнителния процес с регулярни искания за прилагане на нови изпълнителни способи, той не следва да бъде санкциониран с прекратяване на производството и с обявяване на вземането му за погасено по давност, поради евентуално бездействие на съдебния изпълнител или безуспешност на посочения изпълнителен способ.