Решение № 2312 от 24.11.2021, Административен съд - Пловдив

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш Е Н И Е

№ 2312/24.11.2021г.

Град

Пловдив, 24.11.2021 година

АДМИНИСТРАТИВЕН

СЪД ПЛОВДИВ, І отделение, ІV състав, в публично заседание на осемнадесети ноември две хиляди двадесет и първа година в състав:

Съдия: Анелия Харитева при участието на секретаря Севдалина Дункова, като разгледа докладваното от съдията административно дело № 2211 по описа за на съда за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл. 145 и сл. от АПК, във връзка с чл.27 ЗОС.

Образувано е по жалба на М.Д.Т., М.Н.Т., Р.Д.Т. и П.М.Т.,***, против заповед № 21ОА-2090 от 30.07.2021 г. на кмета на община Пловдив, с която е отчужден поземлен имот с идентификатор *** по КККР на град Пловдив, с адрес: град Пловдив, ***, целият с площ 206 кв.м, трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м), номер по предходен план: 196, кв.4, ведно със попадащите в имота: 1) сграда с идентификатор ***: застроена площ 63 кв.м, брой етажи 2, предназначение: жилищна сграда – еднофамилна; и 2) сграда идентификатор ***: застроена площ 41 кв.м, брой етажи 1, предназначение: селскостопанска сграда, собственост на М.Д.Т., М.Н.Т., Р.Д.Т. и П.М.Т., и е определено равностойно парично обезщетение за поземления имот и сграда с идентификатор *** в общ размер на 219 938 лева без ДДС.

Според жалбоподателите оспорената заповед е незаконосъобразна поради липса на фактически и правни основания, неправилно установени факти от значение за правилната оценка, поради което се иска нейната отмяна и алтернативно да се измени заповедта в частта на определеното обезщетение, което да се увеличи 2,5 пъти. Претендират разноски. Допълнителни съображения са изложени в депозираните на 23.11.2021 г. писмени бележки.

Ответникът чрез процесуалните си представители моли да се отхвърли жалбата като неоснователна и да се присъди юрисконсултско възнаграждение, като се прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Подробни съображения са развити в депозираните на 19.11.2021 г. писмени бележки.

Съдът намира, че жалбата е подадена от лица с правен интерес, адресати на оспорената заповед, чиято правна сфера е неблагоприятно засегната от заповедта с оглед разпореденото отчуждаване на съсобствения им имот и загубването на правото на собственост върху този имот. Следва да се приеме, че жалбата е подадена в 14-дневния срок от съобщаването на заповедта, доколкото липсват данни кога и как оспорената заповед е съобщена на жалбоподателите. Оспорената заповед подлежи на обжалване по реда на АПК съгласно чл.27, ал.1 ЗОС. Всичко изложено налага извод, че жалбата е допустима, а разгледана по същество тя е неоснователна поради следните съображения:

С решение № 50, взето с протокол № 4 от 02.03.2021 г. на Общински съвет Пловдив (л.71-74), е приета годишната програма на община Пловдив за управление и разпореждане с имоти общинска собственост за 2021 година съгласно приложението, в чиято т.ІV.1. „Отчуждаване на имоти“ под № 1 са описани поземлени имоти и части от поземлени имоти по плана на „Младежки хълм“ и процесният имот 517.155, собственост на жалбоподателите, е посочен като един от имотите, подлежащи на отчуждаване.

Отчуждителното производство е започнало с възлагане изготвянето на оценка на предвидения за отчуждаване поземлен имот с идентификатор *** по реда на чл.22 ЗОС във връзка с § 1 ДР ЗОС от независим оценител (л.75). Съгласно договора за възлагане оценителят е следвало да определи размера на равностойното парично обезщетение за процесния поземлен имот с площ 206 кв.м и за сграда с идентификатор *** със застроена площ 63 кв.м, тъй като за отразената в кадастралната карта сграда с идентификатор *** са липсвали данни за строителни книжа и не е било възможно да бъде определена като законно построена (становище на главния архитект на район „Централен“ при община Пловдив – л.67) Съобразявайки нормативната уредба и анализирайки 93 възмездни сделки с недвижими имоти, вписани в Службата по вписванията Пловдив в периода 12.04.2020 г. – 12.04.2021 г., от които 14 аналози с имоти със сходни характеристики, оценителят е определил равностойното парично обезщетение в размер на 219 938 лева без ДДС.

Съобразявайки се с оценката на независимия оценител, кметът на община Пловдив е издал оспорената заповед № 21ОА-2090 от 30.07.2021 г. – предмет на настоящото съдебно производство, с която е определено равностойно парично обезщетение в размер на 219 938 лева без ДДС. Изрично в мотивите на заповедта е посочено, че с оглед становището на главния архитект на район „Централен“ за липса на строителни книжа за сграда с идентификатор *** и невъзможността тя да бъде определена като законно построена на основание чл.22, ал.14 ЗОС за тази сграда не се предвижда изплащане на парично обезщетение.

В хода на съдебното производство е прието заключение на съдебно-оценъчна експертиза. Вещото лице е определило стойността на земята чрез използване на сравнителния метод и е сравнявало процесния имот с подобни имоти, които са били предмет на сделка, като в таблица на л.5 от заключението са посочени 17 пазарни аналози, въз основа на които вещото лице е определило пазарната цена за 1 кв.м земя в размер на 589,39 лева и размер на равностойното парично обезщетение за земята от 121 400 лева, пазарна цена за 1 кв.м застроена площ в размер на 1 704,64 лева и размер на равностойното парично обезщетение за сграда с идентификатор *** със застроена площ 63 кв.м и разгърната застроена площ 126 кв.м от 217 800 лева (126 х 1704,64). Или според вещото лице равностойното парично обезщетение за поземления имот и сградата е в размер на 336 200 лева.

В съдебното заседание при приемане на заключението вещото лице посочи, че в таблицата с пазарните аналози е допуснала техническа грешка относно площта на имота, който по нотариален акт е 332 кв.м, съответно цената за 1 кв.м би се получила, като се раздели цената на имота на 332, а не на 322, както е направила тя в таблицата, съответно допуснатата техническа грешка не би се отразила съществено върху пазарната цена за квадратен метър, която е изчислила.

Съдът частично кредитира заключението на вещото лице, защото, на първо място, разликата между оценката на вещото лице и на независимия оценител се дължи на изследваните още 5 пазарни аналози, които са в обхвата на изследвания период 12.04.2020 г. – 12.04.2021 г., но сделки № 9 и № 14 касаят застроени имоти, като цената в нотариалните актове, както описва това и вещото лице в заключението и е видно от приложените нотариални актове, е обща за целия имот без разграничение на цена за сграда и за земя, поради което тези сделки не могат да се ползват като пазарни аналози за определяне на пазарната цена на квадратен метър земя и за определяне на равностойното парично обезщетение, защото законът не е предвидил обективни критерии, по които да се изчислява съотношението между застроена и незастроена площ. В този смисъл направеното възражение от процесуалния представител на ответника за изключването на тези две сделки от пазарните аналози е напълно основателно.

На второ място, както се каза по-горе, вещото лице е допуснало техническа грешка при изчисляване на пазарната цена на квадратен метър земя при изследване на сделка № 16, заради допусната грешка относно квадратурата на имота.

Съответно правилното изчисляване е: 1 222 393,75 лева : 332 кв.м = 3 681,91 лева за кв.м, съответно като се включи тази стойност в сбора от стойности за кв.м земя на 17 пазарни аналози, изследвани от вещото лице, се получава пазарна цена за 1 кв.м в размер на 582,66 лева, а не както е определило вещото лице – 589,39 лева. Като се изключат обаче цитираните по-горе сделки № 9 и № 14, пазарната цена за 1 кв.м земя възлиза на 559,70 лева, която пазарна цена значително се различава от пазарната цена, изчислена от вещото лице.

На трето място, при наличието на два пазарни аналога относно определянето на пазарната цена на 1 кв.м застроена площ, неправилно и в противоречие с изискванията на § 1, т.2 ДР ЗОС вещото лице е изключило единият от тях в своите изчисления вместо да определи средната пазарна цена между тези два аналога, както е направено това в административното производство по издаване на оспорената заповед.

Следователно със заключението на вещото лице се опровергава частично верността и правилността на определеното в хода на административното производство по издаване на оспорената заповед равностойно парично обезщетение относно пазарната цена на 1 кв.м земя, който след коригиране на допуснатата от вещото лице техническа грешка в изчисленията следва да бъде 559,70 лева или пазарната цена за процесния имот би следвало да бъде 115 298,20 лева (559,70 лева х 206 кв.м).

При така установените факти съдът намира, че оспорената заповед е частично незаконосъобразна.

Оспорената заповед е издадена от компетентен орган в условията на заместване. Съгласно правната теория и тълкувателно решение № 4 от 22.04.2004 г. по тълкувателно дело № 4/2002 г. на ОСС на ВАС заместването се извършва в случаите, когато лицето, титуляр на правомощия, е в обективна невъзможност да ги изпълнява. В тези случаи предвид необходимостта от непрекъснато функциониране на административния орган, по силата на изрична писмена заповед отсъстващият титуляр се замества от друго, подчинено нему лице, което за определения период изпълнява правомощията на замествания в пълен обем и върши това от името на замествания орган. В настоящия случай е налице именно заместване на титуляра – кмета на община Пловдив, който е отсъствал поради ползване на отпуск за временна неработоспособност от 25.05.2021 до 03.08.2021 г. (служебна бележка от 08.07.2021 г. – л.145), отсъствал е също първият зам.-кмет Величко Родопски поради ползване на платен годишен отпуск от 29.07.2021 г. до 06.08.2021 г.

(заповед № 21ОА-1247 от 25.05.2021 г. – л.143, и заповед № 2125 от 29.07.2021 г. – л.147), т.е., заместващото лице зам.-кмет Тодор Чонов е притежавал в пълен обем правомощията на кмет на община Пловдив за времето от 29.07.2021 г. до 03.08.2021 г., в който период (а именно 30.07.2021 г.) е издадена и оспорената заповед, включително с правомощието да издаде заповед от категорията на оспорената.

Не се споделят възраженията на жалбоподателите за липса на фактически основания за издаване на оспорената заповед. Фактът, че има влязъл в сила ПУП, одобрен със заповед № ОА-1382 от 16.07.1993 г. на кмета на община Пловдив (л.54), изменен с решение № 60, взето с протокол № 4 от 13.03.2014 г. на Общински съвет Пловдив (л.53), според който процесният поземлен имот с идентификатор *** (196 стар) попада в уличната регулация на бул. „Васил Априлов“ и е предвиден за отчуждаване, е достатъчно фактическо основание за издаване на оспорената заповед. Очевидно, след като общината е предвидила мероприятията по отчуждаването и в годишната си програма за 2021 година (решение № 50, взето с протокол № 4 от 02.03.2021 г. на Общински съвет Пловдив – л.71-74), има намерение да осъществи разширението на бул. „Васил Априлов“. В този смисъл не годишната програма на общината за управление на общинската собственост е фактическото основание за издаване на оспорената заповед, както твърдят жалбоподателите, а именно намерението за реализиране на предвижданията на влезлия в сила ПУП. В този смисъл напълно неоснователни и некореспондиращи със съдържанието на оспорената заповед са възраженията на жалбоподателите за незаконосъобразност поради липса на мотиви за фактическите основания, защото изрично е посочено още на първата страница на заповедта, че процесният поземлен имот с идентификатор *** попада в уличната регулация на бул. „Васил Априлов“.

Видно от писмото от

25.03.2019 г. (л.52) на началник отдел КР до дирекция ОС на община Пловдив и от графичните части на отменените и на действащия ПУП, процесният поземлен имот с идентификатор *** попада в уличната регулация с изключение на плана от 1967 г., когато за този имот е нямало никакво отреждане. Т.е., безспорно е установено наличието на фактическо основание за отчуждаване на имота, за да може да се реализира предвиденото разширение на булеварда. От друга страна, от този факт следва, че конкретното предназначение на процесния имот не е за жилищно или обществено застрояване, а за изграждане на улица.