Решение № 31 от 14.01.2026, Районен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 31 гр. Благоевград, 14.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател:

Габриела Тричкова при участието на секретаря Лилия Мл. Дренкарска като разгледа докладваното от Габриела Тричкова Гражданско дело № 20251210101920 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от В. Г. Г., ЕГН **********, с адрес гр. С., чрез адвокат Б. Г. Й., против „Кредирект“ ЕООД, ЕИК 207024290, със седалище и адрес на управление: Столична община, район “Младост”, гр. София, бул.

“Цариградско шосе” №115 Е, ет. 5, представлявано от Н. П. П.. С исковата молба се иска да бъде постановено решение, с което да бъде прогласена нищожността на Договор за потребителски кредит № 1071030 от 12.05.2024 година, сключен между В. Г. Г., ЕГН ********** и „Кредирект“ ЕООД, ЕИК 207024290, на основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 10, ал. 1 от ЗПК, във вр.с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, във вр. с чл. 19, ал. 2 и ал. 4 от ЗПК и с чл. 22 от ЗПК, поради противоречие със закона. Претендират се сторените по делото разноски. Твърди се в исковата молба, че В. Г. Г. е сключил Договор за потребителски кредит № 1071030 на 12.05.2024 година с кредиторът „Кредирект“ ООД, който договор за потребителски кредит е уреден в закона за потребителския кредит (ЗПК), както и в Закона за защита на потребителите (ЗЗП), при следните параметри: Размер на кредита: 2600.00 лева; Лихвен процент: в размер на 50 %; Годишен процент на разходите (ГПР): 62,55%; Срок на договора: 3 месеца; Първи падеж: 12.06.2024 година; Последен падеж: 12.08.2024 година, лихва- 219,61 лева, неустойка – 997,29 лева, Обща сума за плащане – 2819,61 лева, обезпечение – поръчител или банкова гаранция по избор на кредитополучателя. Сочи се, че съгласно чл.6, ал.1 от процесният договор за потребителски кредит: страните се споразумели, че договорът за кредит ще бъде обезпечен с поне едно от посочените по-долу обезпечения: т. 1 Кредиторът изисква безусловна банкова гаранция, издадена от лицензирана в БНБ търговска банка, за период от сключване на договора за кредит до изтичане на 6 месеца след падежа на последната редовна вноска по погасяване на 1 кредита и обезпечаваща задължение в размер на общата сума за плащане по договора за кредит, включваща договорната главница и лихва или т. 2. Поръчителство на едно или две физически лица, които отговарят кумулативно на следните условия: 2.1.При един поръчител осигурителният доход следва да е в размер на не по-малко от три пъти размера на минималната работна заплата за страната; Т. 2.2 При двама поръчители, размерът на осигурителния доход на всеки един от тях следва да е в размер на не по-малко от два пъти минималната работна заплата за страната. Съгласно чл. 13, ал. 1 от договора, в случай на 1 забава на която и да е погасителна вноска, кредитополучателя дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забава до датата на погасяване на задължението, а в чл.18, ал.1 от договора за кредит кредиторът е посочил в не индивидуално договорената клауза, че кредитополучателят декларира, че му е известно и се счита за уведомен, че ако не предостави договореното в чл. 6 от настоящия договор обезпечение в двудневен срок от сключването му или предоставеното обезпечение не отговаря на условията, посочени в настоящия договор за кредит, кредитополучателят дължи на кредитора неустойка в размер на 997.29 лева. Неустойката обезпечавала изпълнението на задължението (чл.18, ал.2 от договора) за предоставяне на обезпечение по чл.6 и служела за обезщетение на причинените вреди на кредитора. Посочва се, че съгласно чл.18, ал. 3 от договора кредитополучателят се съгласявал и признавал, че неустойката по предходната алинея представлявала отделно от главницата и лихвата вземане, което се дължало за неизпълнение на задължение по договора за потребителски кредит и на основание чл. 19, ал.3, т.1 от ЗПК същата не се включвала при изчисляване на годишния процент на разходите. Излага се, че съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1; чл.11, ал. 1, т. 7 - т. 12 и т. 20 и ал. 2; и чл. 12, ал.

1, т. 7 - т. 9, договорът е нищожен. Сочи се, че съгласно чл. 22 от ЗПК договора за потребителски кредит е недействителен, когато липсата на всяко едно от изброените по-горе императивни изисквания води до настъпването на последиците на чл. 22 от ЗПК - изначална недействителност, тъй като същите са изискуеми при самото му сключване. Излага се, че тя е по-особена по вид с оглед на последиците, визирани в чл. 23 от ЗПК, а именно - че, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, отговорността на заемателя не отпада изцяло, но той дължи връщането само на чистата стойност на кредита, но не и връщането на лихвата и други разходи. В случая се твърди, че не е спазено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, като според ищеца разпоредбата сочи, че Договорът трябва да съдържа годишния процент на разходите (ГПР) и общата сума дължима от потребителя, изчислена към момента на сключване на договора за кредит, като се посочват взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Посочва се, че в процесният договор за потребителски кредит - в чл.1, ал.2, т. 10 от него е посочена, обща сума за плащане: 2 819.61 лева (кредит от 2 600 лева + възнаградителна лихва от 219.61 лева). Твърди се, след прибавяне към формално уговорения размер на ГПР в договора на дължимата неустойка, се надвишава значително максимално допустимия размер от 5 пъти размера на законната лихва - аргумент на чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Навежда се, че вписаните в договора параметри не кореспондират на изискуемото съдържание по чл.11, ал. 1, т. 10 от ЗПК - годишния процент 2 на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя. В исковата молба се посочва, че като не е оповестил действителен ГПР в договора за кредит кредитодателят е нарушил изискванията на закона и не може да се ползва от уговорената сделка, което обосновава извод за недействителност на договора за потребителски кредит, на основание чл. 22 от ЗПК, поради неспазването на изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Сочи се, че чл. 19, ал. 1 ЗПК, ГПР изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в това число тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като Годишен процент на разходите от Общия размер на представения кредит. Твърди се, че е налице нарушение, тъй като в договора кредиторът се е задоволил единствено с посочване като абсолютна стойност на фиксирания лихвен процент по кредита в размер на 50 % и годишен процент на разходите в размер на 62.55 %, като липсвало ясно разписана методика на формиране на ГПР по кредита (кои компоненти точно са включени в него и как се формира същия като %). Ищецът сочи, че липсата на конкретизация относно начина, по който е формиран 2 посочения ГПР в размер на 62.55 % води и до неяснота относно включените в него компоненти, а това от своя страна е нарушение на основните изисквания за сключване на договора по ясен и разбираем начин (чл. 10, ал.1 от ЗПК). При липсата на данни за наличие на други разходи по кредита, според ищеца може да се направи извод, че единственият разход за потребителя е предвидената в договора възнаградителна лихва в размер на 50 % и при това положение според него, не става ясно как е формиран ГПР в размер на 62.55 %, т.е. какво друго е включено в ГПР извън фиксирания годишен лихвен процент от 50.00 %. Твърди се, че неясното определяне на ГПР е самостоятелно основание за нищожност на договора, съгласно чл.22 от ЗПК. Твърди се, че към годишният процент на разходите не е включена неустойката в общ размер на 997.29 лева, която е разсрочена и добавена към всеки месец към месечната сума за плащане, като по този начин се посочва, че не само е създадена предпоставка за неоснователното обогатяване на кредиторът, но и има за цел или резултат заобикаляне на изискването на този закон, като кредиторът не е посочил истинската сума на годишния процент на разходите, което поставя потребителя в подчертано неравностойно положение спрямо кредитора и на практика няма информация колко точно (като сума в лева) е оскъпяването му по кредита. Сочи се, че за договорите за потребителски кредит на общо основание и съгласно чл.24 от ЗПК се прилагат правилата на чл.143 -чл.148 от ЗЗП. Твърди се, че в потребителския договор с ищеца, клаузите на контракта не са индивидуално уговорени по смисъла на чл. 146, ал.2 от ЗЗП, като се касае до еднотипни договори за периодичен заем, върху чието съдържание потребителят не може да влияе. Навежда се, че в съдебната практика е прието, че тази неустойка е нищожна, поради множество съображения. На следващо място, се сочи, че неустойка за неизпълнение на задължението, което не е свързано пряко с претърпени вреди (няма данни за ответника да са настъпили вреди от не предоставянето на обезпечение) е типичен пример за неустойка, която излиза извън присъщите си функции, и цели единствено постигането на неоснователно обогатяване на кредиторът, както и се заобикаля законът - чл. 33, ал.1 от ЗПК. Твърди се, че като не е съобразено задължението за заплащане на неустойката при 3 определяне на ГПР по кредита, последният е некоректно посочен в Договора, което според ищеца съставлява нарушение на чл. 22 във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, поради което процесният договор се иска да бъде прогласен за недействителен. С Разпореждане с рег. № 2967 от 19.08.2025 година съдията-докладчик, след като е извършил проверка за редовност на исковата молба (чл. 129 ГПК) и допустимост на предявените с нея искове, в съответствие с чл. 130 ГПК, на основание чл. 131 ГПК, е постановил препис от исковата молба и доказателствата към нея да се изпратят на ответника с указание, че в едномесечен срок може да подаде писмен отговор, отговарящ на изискванията на чл. 131, ал. 2 ГПК. Изпратеното съобщение до ответника е връчено на 22.08.2025 година чрез ССЕВ. Видно от материалите по делото в указания на ответника едномесечен срок от получаване на съобщението на 23.09.2025 година е депозиран писмен отговор по подадената искова молба, с който се оспорва предявения иск. Навежда се, че претенциите на ищеца за обявяване на недействителност на договора за кредит поради противоречие с разпоредбите на ЗПК, ЗЗП и ЗЗД са неоснователни. Твърди се, че не е налице недействителност по смисъла на ЗПК. Сочи се, че на основание чл. 26, ал. 4 ЗЗД нищожността на отделна договорна клауза не влече недействителност на целия договор, доколкото същият може да се прилага и без нея, като настоящия случай е такъв. Посочва се, че неустоечната клауза не е част от съществените параметри на договора за заем, а се твърди, че тя самата е договорена между страните, за да обезпечи изпълнението на акцесорно задължение на заемателя. Евентуално, ако неустойката се приеме за нищожна, се сочи, че същата ще се счита изначално за неуредена между страните, респективно твърдението за нищожност на целия договор поради това, че тя не е включена в ГПР са неоснователни. 3 Твърди се, че клаузите на Договор за потребителски кредит № 1071030 са съобразени с всички изисквания на ЗПК, регламентирани в чл. 10, ал.

1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 ЗПК, както и с тези на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние (ЗПФУР), по реда на който е сключен процесния договор.

Твърди се, че с клаузата за неустойка не се заобикаля нормата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, а по отношение на формирането на годишния процент на разходите /ГПР/ са спазени всички, закрепени в чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК изисквания. Сочи се, че както в договора за потребителски кредит, така и в издадения стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредити ясно е посочено какъв е размерът на ГПР и по какъв начин се формира същият, а именно от посочените в разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК компоненти. Навежда се, че уговорената неустойка не е и не следва да бъде включвана в ГПР, като кредитодателят е длъжен да посочи ГПР и компонентите му към датата на сключване на договора. От своя страна се сочи, че неустойката е проявление на свободата на договаряне между страните, като в настоящия случай е уговорена като плащане, в случай че кредитополучателят не осигури обезпечение на главното вземане на кредитодателя след сключване на договора. Сочи се, че разходите, които се включват в ГПР са такива, с които кредиторът е бил наясно към датата на сключване на договора. В настоящия случай се посочва, че неустойката е индивидуално договорена между страните, като клаузата е напълно ясна и разбираема такава би била дължима след сключване на договора и само в случай че заемополучателят не предложи обезпечение на задължението си. При така 4 формулираните клаузи и от съдържанието на договора според ответника става ясно, че още към момента на сключването му потребителят е бил уведомен за всички възможни суми, с които би могъл да се задължи към кредитодателя при всички възможни хипотези на развитие на отношенията им. Като неоснователни се сочи, че са аргументите за нищожност поради липса на направена проверка на кредитоспособността на потребителя, като се твърди, че такава проверка е извършена. Навежда се, че оспорената неустойка е действителна, като същата е била уговорена като санкция за неизпълнение, в случай че кредитополучателят не изпълни поетия с подписването на договора ангажимент да предостави на кредитора си поне едно от следните обезпечения - банкова гаранция или поръчител, отговарящ на посочените в договора условия. На следващо място се сочи, че неустойката е имала предварително определен начален и краен момент, също така е била с фиксирани параметри за срока на договора. Твърди се, че не е налице и неравноправност по ЗЗП. Оспорват се всички доводи за нищожност на процесната клауза за неустойка, изложени в исковата молба, като неоснователни. Твърди се, че клаузите на договора, включително оспорените не са във вреда на потребителя, отговарят на изискването за добросъвестност и не водят до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя. В случая се сочи, че не е налице нито една от хипотезите на чл. 143 ЗЗП, като едновременно с това клаузите са уговорени индивидуално с потребителя, същите са ясно и точно описани, като дават на потребителя яснота и предвидимост за всички аспекти на финансовото му задължение към търговеца. Посочва се, че тази яснота у ищеца е била налице както преди сключване на договора, така и при подписването му. Навежда се, че кредитополучателят е бил информиран за условията за ползване на продукта на търговеца предварително - да върне главницата и лихвата, да представи обезпечение, като има право на избор какво да бъде то, в случай че не го направи, да плати и фиксирана неустойка в точен и индивидуално определен размер. Всички твърдения за липса на информация за разходите по връщане на предоставения кредит се навежда, че са неоснователни, като се посочва, че клаузите на договора са съставени на ясен и разбираем език по смисъла на чл. 147 ЗЗП, което според ответника изключва възможността потребителят да не е бил предварително наясно с икономическите последици от сключваните договора за кредит, респективно да е налице нарушение на чл. 143 ЗЗП и чл. 146 ЗЗП. 4 Твърди се, че процесните клаузи напълно отговарят на изискванията на ЗЗП и Директива 93/13 ЕИО за неравноправните клаузи в потребителските договори, многобройната и приложима практика на СЕС, както и многобройната такава на националния съд по въпроса кога е налице действителност на клаузата, уговорена с потребител. На самостоятелно основание се сочи, че всички изложени твърдения за нищожност на договора и отделните му клаузи се оборват от факта, че в периода 2023 година - 2024 година ищецът е сключил общо три договора, които съдържат уговорка за плащане на неустойка при непредоставяне на обезпечение по кредита. По отношение на твърдението за неравноправност се посочва, че настоящият договор следва да се тълкува в контекста на трайните отношения между страните, създадени на база трите договора за кредит, които съдържат една и съща уговорка и предоставят идентични кредитни продукти при идентични условия. С оглед на гореизложеното, се иска от съда да 5 отхвърли предявения иск, като неоснователен. С определение рег. № 1904/21.10.2025 година съдът е насрочил открито съдебно заседание по делото, като се е произнесъл по доказателствените искания на страните, съобщил им е проект на доклад по делото, като ги е напътил към процедура по медиация или друг способ за доброволно разрешаване на спора.