Акт от 02.08.2022, Административен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№254 град Велико Търново, 02.08.2022 година

В

ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН

СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, VII-ми административен състав, в открито съдебно заседание на четиринадесети юли две хиляди двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНКА

ДАБКОВА при участието на секретаря С.Ф. разгледа докладваното от съдията Административно дело №291/2022 г. по описа на ВТАС. При това, за да се произнесе взе предвид следното:

I.За вида на производството:

Производство по реда на

Дял ІІІ, Глава Х, Раздел І от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 118, ал. 3 от Кодекс за социално осигуряване /КСО/, вр. чл. 69б, ал. 2 от същия кодекс.

Образувано в АСВТ на 18.05.2022 г. по жалба вх. №2301/17.05.2022 г., подадена от Р.Р.Н. ***, чрез упълномощения адвокат *** К.Д. ***.

Оспорва се Решение №1012-04-89#5/19.04.2022 г. на директора на ТП на НОИ – Велико Търново, с което е отхвърлена като неоснователна и недоказана жалбата на същото лице против Разпореждане №1012-04-4#3/04.03.2022 г. на ръководител „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ – гр. В. Търново, с което на същото лице е отказано отпускането на пенсия за осигурителен стаж и възраст.

II.Становища на страните:

Жалбоподателят оспорва решението като незаконосъобразно поради противоречие с материалноправни разпоредби. Счита, че спорът е правен и на първо място касае зачитането за действителен трудов стаж по смисъла на §1, ал. 1, т. 12 от ДР на КСО за периода на наборна военна служба. Поддържа, че времето от 09.10.1973 г. до 01.11.1975 г. с продължителност 2 години и 23 дни, когато е отбивал военната си служба, е действителен трудов стаж и в тази връзка са налице предпоставките на чл. 68, ал. 3 от КСО за придобиване на право на лична пенсия. Излага съображения, че отказът на административния орган да зачете този стаж е израз на неправилно тълкуване и приложение на закона. В подкрепа на становището си прави анализ на приложимата нормативна уредба, като се позовава на нормата на чл. 9, ал. 7 от КСО към ДВ, бр. 15/2013 г. и чл. 44, ал. 1 от НПОС, включително цитира съдебна практика на ВАС по въпроса. На второ място, възразява срещу становището на административния орган, че по отношение на въпроса за признаването на военната служба има влязъл в сила административен акт – Разпореждане №Ц2113-04-1679-3/11.01.2021 г. на ръководителя на „ПО“ в ТП на НОИ – Велико Търново, обективиращо отказ да се зачете този период, и въпросът не следва да се пререшава. Поддържа, че към датата на второто заявление са изпълнени материалноправните предпоставки за придобиване на право на пенсия – 66 години и 8 месеца и 15 години действителен осигурителен стаж, и същата следва да бъде отпусната по правилата на чл. 94, ал. 1 от КСО. По тези съображения иска от съда да отмени решението и да изпрати преписката за ново произнасяне по заявлението. Претендира разноски.

В съдебно заседание оспорващият, чрез упълномощен процесуален представител, поддържа жалбата по съображения, отразени в протокола от с.з. и представена по делото писмена защита. Представя списък за разноски.

Ответникът по оспорването

– директорът на ТП на НОИ – Велико Търново, чрез надлежно упълномощения процесуален представител, оспорва жалбата като неоснователна и недоказана по мотивите на оспореното решение, допълнени с представена по делото писмена защита. Поддържа съображенията, че първото разпореждане, с което е отказано да се зачете наборната служба, е влязъл в сила акт, който преклудира правомощието на административния орган да въздейства върху разрешения по вече приключилото производство въпрос и осигурява формална закона сила на акта, което гарантира на адресата окончателност и непререшимост. В тази връзка подчертава, че за да не се посяга на стабилитета на акта, възможността да се измени акт по чл. 98 от КСО е предвидена в отделно производство – по чл. 99 от КСО. Алтернативно се позовава на чл. 99, ал. 1, т. 2, б. „г“ от КСО при която хипотеза обаче правото да инициира производство по изменение или отмяна на акта е дадено на органа. А нови доказателства по чл. 99, ал. 1, т. 1 от КСО могат да се представят само от лица вече придобили качеството пенсионер, какъвто не е настоящият казус. По тези съображения счита, че компетентността на административния орган по въпроса за наборната военна служба е изчерпана. При това положение и предвид липсата на 15 години трудов стаж моли жалбата да бъде отхвърлена. Моли за присъждане на разноски, за което представя списък. В условията на евентуалност поддържа възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

ІII.По допустимостта:

Жалбата срещу решението на директора на ТП на НОИ –

Велико Търново е допустима, тъй като е подадена в преклузивния срок по чл. 118, ал. 1 от КСО. Оспореното Решение е получено по пощата на 28.04.2022 г., което е видно от известието за доставяне, а жалбата е подадена в ответната администрация на 10.05.2022 г. по куриер.

Оспорващият е надлежна страна, притежаваща правен интерес от обжалването. Като адресат на акта, неговите законни интереси са засегнати неблагоприятно от същия, т.к. е отказано отпускането на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Издаденият индивидуален административен акт /ИАА/ представлява годен обект на съдебен контрол съгласно изричната разпоредба на специалния закон – чл. 118, ал. 1 от КСО.

Съгласно правомощията си по чл. 117, ал. 3 от КСО директорът на ТП на НОИ – Велико Търново е отхвърлил жалбата на Р.Н. срещу Разпореждане №1012-04-4#3/04.03.2022 г. на ръководител „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ – гр. В. Търново. С това на практика е потвърдил разрешението на материалноправния въпрос, предложено с оспорения пред него ИАА.

Специалната норма на чл. 118, ал. 1 от КСО, само в отклонение от общите правила на АПК, превръща в предмет на съдебен контрол решението на горестоящия административен орган.

Когато обаче с него не е решен въпросът по същество, а жалбата е отхвърлена, това не изключва приложението на чл. 98, ал. 2 от АПК. Поради това, при оспорване пред съда, последният следва да изложи мотиви и по законосъобразността на потвърденото с решението на директора на ТП на НОИ разпореждане за отказ за отпускане на пенсията, т.к. с тях материалноправният въпрос е решен по същество.

Делото е подсъдно на ВТАС по правилата на родовата и местна подсъдност. Не са налице пречки за постановяване на акт по същество. Предвид изложеното, съдът прие жалбата за процесуално допустима.

Разгледана по същество същата е ОСНОВАТЕЛНА по изложените по-долу фактически и правни съображения.

IV. По доказателствата:

С разпореждане от 19.05.2022 г., постановено в з.з. и съобщено на страните, е разпределена доказателствената тежест. В съдебно заседание на 14.07.2022 г. е направен предварителен доклад, който е приет и обявен за окончателен. На жалбоподателя, на основание чл. 170, ал. 2 от АПК, е указано, че следва да докаже, че са били налице условията за издаване на акт с положително за него съдържание, в случая, че са налице доказателства за 15 г. действителен осигурителен стаж в хипотезата на чл. 68, ал. 3 от КСО.

Делото е основано изключително на писмени доказателства. Всички доказателства, събрани в хода на административното производство и приложени с АП, включително допълнени с Молба вх. №3874/12.07.2022 г., както и тези, приложени към жалбата, не са оспорени от страните, поради което настоящият състав ги намира за непротиворечиви по съдържание, последователни по хронология, като логично представят развилите се събития. Съдът ги кредитира с доверие и основа на тях фактическите си констатации.

Други доказателствени средства не са събрани в производството пред ВТАС. На практика страните не спорят по установените факти, а по тяхната правна интерпретация.

Съдът разгледа оплакванията в жалбата в светлината на всички събрани по делото доказателства.

Прецени последните по отделно и в тяхната съвкупност, по вътрешно убеждение на основание чл. 12 от ГПК. На основание чл. 168, ал. 1 от АПК, във вр. с чл. 118, ал. 3 от КСО служебно провери законосъобразността на всеки обжалван административен акт на всички основания, посочени в чл. 146 от АПК. При това намира за установено следното:

V. По фактите:

1. Видно е от

Удостоверение за идентичност на лице с различни имена №28/09.05.2022 г. на Община Крушари и Удостоверение за идентичност на лице с различни имена №75/13.10.2021 г. на Община Златарица, че имената Р.Р.Н., А.Р.А., А.Р.Н.и А.Р.Н.са имена на едно и също лице – жалбоподателят.

2. На 09.11.2020 г. с вх. №Ц2113-04-1679 Р.Н. подава Заявление за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст /ПОСВ/. Към момента на подаване на заявлението лицето е навършило възраст 67 години, 1 месец и 8 дни. Според предсдтавените доказателства от лицето, адм. орган е зачел осигурителен стаж както следва: втора категория труд – 9 г., 10 м., 2 дни; трета категория труд – 4 г., 11 м., 28 дни, в това число редовна военна служба – 2 г. и 23 дни. От общия осигурителен стаж 14 г. и 10 м. е признат действителен осигурителен стаж – 12 г., 9 м., 7 дни, тъй като на основание §1, ал. 1, т. 12 от ДР на КСО е изключено времето на редовната военна служба. Ръководителят на „ПО“ е приел, че не са изпълнени условията на чл. 68, ал. 3 от КСО и с Разпореждане №Ц2113-04-1679#3/11.01.2021 г. е отказал отпускането на ПОСВ. Разпореждането е изпратено на адреса, посочен в заявлението, но се е върнало известие, че адресатът е преместен в Турция. Видно от справка за адресна регистрация, постоянният адрес на Н. считано от 2005 г. е в с. Горско ново село, а настоящият – от 2001 г. насетне е в Турция. Разпореждането е връчено по реда на чл. 10, ал. 8 от НПОС чрез поставяне на 11.03.2021 г. на съобщение на таблото в ТП на НОИ – Велико Търново. Съгласно нарочен протокол същото е снето на 18.03.2021 г. Няма данни за обжалване, поради което разпореждането е влязло в сила. Съгласно саморъчна разписка, влязлото в сила разпореждане лично е получено от Н. на 28.07.2021 г.

3. На 20.08.2021 г. е последвало подаването на ново Заявление №2113-04-1339 от Р.Н. за отпускане на ПОСВ.

Към заявлението са приложени и нови документи – Удостоверение за осигурителен стаж УП 13 №5507-18-1508/17.08.2021 г. и Удостоверение за трудов/осигурителен стаж на земеделски стопанин/кооператор УП 14 №5508-18-74/17.08.2021 г. Към този момент лицето е на 67 години, 10 месеца и 19 дни. Зачетеният осигурителен стаж по представените документи на лицето е, както следва: втора категория труд – 9 г., 10 м., 2 дни; трета категория труд – 6 г., 3 м., 8 дни, в това число редовна военна служба – 2 г. и 23 дни. От общия осигурителен стаж 16 г., 1 м. и 10 дни е признат действителен осигурителен стаж – 14 г. и 17 дни. Отново е посочено, че на основание §1, ал. 1, т. 12 от ДР на КСО времето на редовната военна служба не се включва в действителния осигурителен стаж и поради липса на основанията по чл. 68, ал. 3 от КСО е отказано отпускането на ПОСВ с Разпореждане №2113-04-1339#6/20.12.2021 г. Същото е връчено по пощата на 04.01.2022 г.

4. Срещу това разпореждане от Н. е подадена жалба до директора на ТП на НОИ – Велико Търново.

С Решение №1012-04-4#1/02.02.2022 г. директорът на ТП на НОИ – Велико Търново отменя отказа и връща административната преписка на пенсионния орган за ново произнасяне с указание по отношение на периода на наборната военна служба да бъде посочено, че с влязло в сила разпореждане е постановено, че същият не представлява действителен осигурителен стаж и повторно произнасяне по същество би било в противоречие на чл. 27, ал. 2, т. 1 от АПК. Решението е връчено по пощата на 07.02.2022 г.

5. В изпълнение на това решение на 04.03.2022 г. е издадено процесното Разпореждане №1012-04-4#3, с което поради неналичие на изискуемия по чл. 68, ал. 3 от КСО осигурителен стаж от 15 г. на Н. е отказано отпускането на ПОСВ. Мотивите са допълнени със съображения съгласно дадените указания, че с влязло в сила Разпореждане от 11.01.2021 г. е постановено, че периодът на наборната военна служба на лицето не представлява действителен осигурителен стаж. Разпореждането е връчено по пощата на 10.03.2022 г.

6. Недоволен от отказа Н. е подал жалба до директора на ТП на НОИ – Велико Търново. Мотивите на издадения в тази връзка административен акт на решаващия орган, подробно изложени в акта, по правната си същност повтарят мотивите, изведени в предходното отменително решение и в атакуваното разпореждане – а именно, че заявителят не е изпълнил условията чл. 68, ал. 3 от КСО. Конкретно горестоящият орган е посочил, че произнасяне по въпроса за наборната служба се съдържа в първото разпореждане от 11.01.2021 г. и заявителят не е изразил несъгласие срещу него. В тази връзка е посочено, че въпросът е решен с влязъл в сила ИАА, което е абсолютна процесуална пречка за пререшаването му. Направен е извод, че компетентността на АО по този въпрос е изчерпана. По тези мотиви жалбата е отхвърлена, с което на практика оспореното пред директора на ТП на НОИ – Велико Търново разпореждане, съдържащо отказ за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, е потвърдено. Решението е връчено по пощата на 28.04.2022 г.