Решение № 84 от 21.03.2025, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 84 гр. Варна, 21.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на пети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Георги Йовчев

Членове:

Николина П. Дамянова

Даниела Ил. Писарова при участието на секретаря Десислава Ив. Шинева Чипева като разгледа докладваното от Даниела Ил. Писарова Въззивно търговско дело № 20253001000078 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е с правно основание чл.258 ГПК, образувано по въззивна жалба на Ж.

Ц. Ж., чрез адв.П. К. от САК, срещу решение №200/08.11.2024г., постановено по гр.дело №209/2023г. по описа на ОС-Разград, с което съдът е осъдил застрахователното дружество ДЗИ Общо застраховане ЕАД за заплати на ищеца обезщетение за неимуществени вреди в размер на 300 000 лева, но отхвърлил иска за разликата до 400 000 лева, частичен иск от общо 600 000 лева. Решението се обжалва именно в отхвърлителна част – за сумата от 100 000 лева, ведно със законните лихви върху главницата, считано от 16.12.2022г. до окончателното изплащане на задължението.

Въззивникът твърди, че в обжалваната част решението е неправилно и незаконосъобразно, тъй като съдът е присъдил занижен размер на обезщетение за неимуществените вреди, понесени от ищеца в резултат на телесните му увреждания. Твърди, че присъденото обезщетение не съответства на съдебната практика за компенсиране на вреди от този вид и не репарира същите в пълен обем. Твърди се, че съдът е приложил формално критериите за преценка справедливия размер на обезщетението като не е съобразил конкретните обективно съществуващи факти, а именно броя и вида на уврежданията, продължителността на възстановяване, неудобствата и ограниченията; влошеното качество на живот на пострадалия; възрастта му; интензивните болки, които пострадалият е търпял и продължава да търпи както и отражението върху психиката му.

Въззивникът акцентира на обстоятелството, че повече от две години след инцидента продължава да търпи ежедневно болки и страдания, свързани с получените увреждания; че не може да води адекватен за възрастта си пълноценен живот като зависи от помощта на близките за задоволяване на най-елементарните жизнени потребности. Към датата на ПТП ищецът е бил активен, работоспособен и се е грижил за семейството си /на 43 години/, а в резултат на получените множество средни и леки телесни повреди, оставили трайни 1 последици върху физиката и психиката му, е променен изцяло начинът му на живот до степен, че е лишен от възможността за води самостоятелен такъв. Твърди се, че определеното от съда обезщетение не съответства на преживените и търпени болки и страдания; че не са отчетени множеството медицински и рехабилитационни процедури, които също са източник на болка и страдание като същите продължават във времето. Съдът не е отчел, че получените увреждания в поясния отдел водят до трайно затруднение в движението на долните крайници /наложило оперативно лечение/. Подчертава, че в резултат на увреждането е настъпила драстична промяна в живота на ищеца. При инцидента ищецът е получил многофрагментно счупване на трети поясен прешлен с фрагменти в мозъчния канал, засягане на нервните коренчета; контузия и луксация на каудаеквина /втори и трети прешлен – конска опашка/; счупване -изкълчване на първа метакарпо фалангеална става на ръката; травматична дискова херния; травма на нервните коренчета на лумбосакралния отдел на гръбначен стълб; травма на главата със загуба на съзнание, продължаващ психически стрес. Въззивникът сочи, че съгласно медицинската експертиза прогнозите за възстановяване не са оптимистични, а проведеният скорошен преглед - на 23.05.2024г. е установил персистиращи болки в кръста, двете подбедрици /повече вдясно и глезените/ с невропатичен характер. Ищецът сочи, че продължава да е с пареза на долните крайници и може да измине сам с бастун едва 20 метра. Счита, че е посочил изчерпателно доказателствата си по делото и черпените от тях сведения за обстоятелствата, явяващи се обективни критерии по смисъла на ППВС 4/1968г. и чл.52 ЗЗД. /експертизи и свидетелски показания/ В съвкупност въззивникът твърди, че съдът не е извършил пълен анализ и задълбочена оценъчна дейност на събраните доказателства при определяне размера на обезщетението по чл.52 ЗЗД, в резултат на което е занижил справедливия му размер.

Пълномощникът на страната, чрез когото е подадена жалбата, претендира определяне на възнаграждение за въззивното производство съгласно чл.38 от ЗАдв.

В срока по чл.263 ГПК е постъпило становище на насрещната страна ДЗИ ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ ЕАД, за неоснователност на въззивната жалба. Страната излага, че не съществува обстоятелство, свързано със здравния статус на ищеца, което да е било неглижирано от съда и да не е послужило за определяне на паричното обезщетение по чл.52 ЗЗД. Липсват посочени от въззивника конкретни обстоятелства, които да не са били взети предвид от съда при определяне размера на обезщетението. Претендира се отхвърляне на жалбата като неоснователна ведно с присъждане на сторените по делото разноски за ю.к.възнаграждение.

Предмет на въззивното производство е и постъпила въззивна жалба на ДЗИ ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ ЕАД, срещу осъдителната част от решението за разликата над 110 000 лева до уважения размер от 300 000 лева. Застрахователят счита определеното от ОС Разград обезщетение за прекомерно и несъответстващо на конкретните търпени от ищеца вреди. Според него, съдът не е отчел в достатъчна степен благоприятните прогнози спрямо ищеца, посочени от медицинската експертиза; не е отчел, че спрямо периода след ПТП, е налице огромна положителна промяна на пострадалия като не е изключено /при провеждана рехабилитация/ подобряване на състоянието на крайниците. Считат, че обезщетение, което отговаря на чл.52 ЗЗД се явява сумата от 110 000 лева.

С допълнителна уточняваща молба въззивникът ЗАД поддържа жалбата за разликата над 150 000 лева до присъдените 300 000 лева, ведно със законните лихви върху главницата от уведомяването му до окончателното изплащане.

С депозиран своевременно отговор на въззивната жалба насрещната страна, представлявана от адв.П.К., оспорва същата. Считат, че по делото са налице доказателства, които сочат единствено на увеличаване размера на обезщетението, а не до неговото редуциране, тъй като се касае за доживотна увреда на ищеца както и тежки психологически последици от увреждането. Претендира се адвокатско възнаграждение съгласно чл.38 ЗАдв.

2 ведно с начислен ДДС.

В съдебно заседание въззивникът Ж. не се явява, но с писмена молба чрез пълномощника си по делото поддържа жалбата на изложените основания. Претендира сторените разноски, вкл. адв.възнаграждение, определено съгласно чл.38 ЗАдв.

Насрещната страна /явяваща се и въззивник/ не изпраща представител и не депозира писмено становище. Не е заявила искане за присъждане на разноските.

За да се произнесе по спора съдът съобрази, че производството е било образувано по искова молба на Ж. Ц. Ж., с която против ответника “ДЗИ Общо Застраховане“ЕАД, са предявени обективно съединени искове с правно основание чл.432 от КЗ, вр. чл.45 от ЗЗД, вр. чл.86 от ЗЗД, за осъждане на застрахователното дружество да заплати на ищеца сумата от 26 000 лева, частичен иск от 600 000 лева, представляващи обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания, вследствие на телесни увреждания, получени от ищеца при ПТП на 04.05.2022г., в гр.Бяла, обл.Русе, причинено от Г С М като водач на л.а.“Мерцедес Е350“, с рег.№Х, застрахован при ответника, ведно със законната лихва, считано от 11.05.2022г., алтернативно от 13.12.2022г., до окончателно изплащане на задължението. С исковата молба са претендирани и обезщетения за имуществени вреди, които не са предмет на настоящото производство.

С протоколно определение от 09.10.2024г. съдът е допуснал увеличение на предявения иск с правно основание чл.432 КЗ вр.чл.52 ЗЗД за сумата от 26 000 лв. на 400 000 лв., частичен иск от 600 000 лева.

В исковата молба ищецът твърди, че на 04.05.2022г. в гр.Бяла, на ул.„Кольо Фичето“ №22, водачът на л.а.„Мерцедес“, модел „Е350“ с peг. № Х Г М, нарушил правилата на ЗДвП и реализирал пътнотранспортно произшествие, в резултат на което ищецът бил откаран по спешност в УМБАЛ „Канев“ АД, гр.Русе със съмнение за фрактура на дясна пета. При приема си ищецът съобщил за липса на спомен за случилото се, оплаквания от болки в гърба, липса на чувствителност в областта на долните крайници /арефлексия/, липса на способност за усещане на допир и натиск върху кожата /хипестезия/ от Л2 коренчета надолу, невъзможност да контролира тазовите резервоари, фрактура на ЛЗ с наличие на костни фрагменти и компресиране медуларния канал, долна тежка пареза и невъзможност да движи двата си крака. След проведени прегледи и изследвания било установено, че е налице счупване на гръбначния стълб в поясната област, закрито; луксация на метакарпофалангиална става на палеца на лява ръка. По повод фрактурата на палеца била извършена репозиция и крайникът имобилизиран с гипсова шина. Ищецът твърди, че автомобилът, причинил процесното ПТП, бил застрахован в ответното застрахователно дружество по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ по полица № BG/06/22200037811, валидна от 03.02.2022г. до 02.02.2023г. Ищецът навежда твърдения, че в резултат на процесното ПТП получил множество телесни увреждания, в резултат от които изпитвал изключителни затруднения, болки и страдания. Твърди, че поради уврежданията и конкретно невъзможната походка, настъпило ограничение в социалните му контакти.

Поради счупването на гръбначния стълб в поясната област, не можел да извършва елементарни битови дейности и имал непрекъсната нужда от помощ. Твърди, че и към настоящия момент е налице двустранна долна пареза. Непосредствено след злополуката е имал силни болки в областта на палеца на горния крайник, както и в областта на главата.

Постоянните болки, съпътстващи горния крайник, както и загрозяващ външен вид, дължащ се на белезите от оперативната интервенция. Всичко това го направило затворен, тревожен и необщителен. Твърди още, че му предстоят последващи интервенции по електростимулации и физиотерапии, целящи възстановяване движението на крайниците. Твърди, че изживеният стрес рефлектирал върху общото му емоционално състояние; отрицателно повлиял върху психиката му. Изпитва неувереност и страх от МПС; разстройва се и се натъжава, спомняйки си ужаса, изживян при описаното ПТП. Сънува кошмари свързани с преживения 3 инцидент. Изпитва притеснение, че никога повече няма да проходи. Чувства безсилие от състоянието, в което се намира, тъй като има реална възможност да остане инвалид за цял живот.

Ищецът твърди, че е отправил покана до ответното застрахователно дружество за определяне на обезщетение, на 13.12.2022г. както и за заплащане на имуществените вреди от същото събитие. По случая била заведена застрахователна преписка № 460077722000304, към която ищеца представил всички документи, с които разполага, но застрахователят не предложил обезщетение. Претендира се заплащане на направените по делото съдебни и деловодни разноски, ведно с адвокатско възнаграждение по чл.38, ал. 2 от ЗАдв.

В срока за отговор на исковата молба е постъпило становище на застрахователното дружество, в което се оспорва основателността и размера на иска. Оспорват се всички фактически твърдения на ищеца, с изключение на твърдението за валидно застрахователно правоотношение спрямо деликвента по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“. С оглед изложения механизъм на ПТП, обективиран в уведомление за щета /л.116/, ответникът оспорва твърдението, че действията на водача са причинили вредоносния резултат, че са били виновни и противоправни. Намира предявената претенция за прекомерно завишена и неотговаряща на критериите на чл.52 от ЗЗД. Оспорва се твърдението за търпени от ищеца морални вреди, изразяващи се в изложените в исковата молба твърдения за продължаващи до настоящия момент физически увреждания и негативни психологически последици. Оспорва се дължимостта на законна лихва за забава върху обезщетението за неимуществени вреди и имуществени вреди досежно посочената в исковата молба начална дата. Счита, че лихва за забава би се дължала от момента, когато е представено пълномощно от пострадалото лице, съдържащо съгласие обезщетението да бъде изплатено по банкова сметка на адвоката, евентуално твърди, че не е изпаднал в забава. С отговора на исковата молба ответникът не оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“, рег. № BG/06/22200037811, валидна от 03.02.2022 г. до 02.02.2023г., по отношение на лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „Е350“ с регистрационен № Х. Ответникът претендира предявените против застрахователното дружество искове да бъдат отхвърлени като неоснователни, а в евентуалност за определяне на минимален размер на обезщетенията.