Решение № 94 от 20.10.2023, Районен съд - Елена

РЕШЕНИЕ

№ 94 гр. Елена, 20.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЕЛЕНА в публично заседание на дванадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Пейо Ив. Приходков при участието на секретаря Светлана В. Пашова като разгледа докладваното от Пейо Ив. Приходков Гражданско дело № 20214130100211 по описа за 2021 година

Осъдителен иск с правно основание чл. 415, ал. 1, т. 3 от ГПК.

Постъпила е искова молба от „А1 Б.“ ЕАД гр. С., представлявано от А.

В. Д. и М. М., против Х. Г. Г. от гр. Е.. В същата са изложени обстоятелствата, на които се основа предявения иск.

Моли се съда да постанови решение, с което да осъди ответника Х. Г. Г. от гр. Е. да заплати на ищеца „А1 Б.“ ЕАД гр. С. сумата 734.75 лв., представляваща цена на месечни абонаментни такси и ползвани електронни съобщителни услуги за отчетния период от 09.11.2019 г. до 08.05.2020 г.

(период на изискуемост на задължението от 12.12.2019 г. до 06.07.2020 г.), начислена съгласно условията на Договор № 504462928 за електронни съобщителни услуги и устройство на изплащане със системен партиден номер М4756732, приложенията към него и Общите условия, сумата 507.00 лв., представляваща цена на вноските за изплащане на закупено устройство на изплащане за отчетния период от 09.11.2019 г. до 08.05.2020 г. (период на изискуемост на задължението от 12.12.2019 г. до 06.07.2020 г.), начислена съгласно условията на Договор № 504462928 за електронни съобщителни услуги и устройство на изплащане със системен партиден номер М4756732, приложенията към него и Общите условия, и сумата 1140.49 лв., 1 представляваща неустойки, начислени за едностранно прекратяване на договора по вина на абоната и при условията на чл. 54.12 от ОУ и начислени съгласно разпоредбите за отговорност на Приложения № 1 към Договор 504462928 за електронни съобщителни услуги и устройство на изплащане със системен партиден номер М4756732, ведно със законната лихва, считано датата на образуване на ч. гр. д. № 25/2021 г. на РС – Елена до окончателното им изплащане.

Претендира се присъждане на направените разноски в заповедното производство и исковото производство, както и юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът Х. Г. Г. е подал писмен отговор в указания едномесечен срок. В същия са изложени съображения, че исковата молба е допустима, но неоснователна и недоказана. Моли се моли да се постанови решение, с което да се отхвърли исковата молба като недоказана по основание и размер.

Ищецът „А1 Б.“ ЕАД гр. С. не се представлява в съдебно заседание.

Ответникът Х. Г. Г. се явява в съдебно заседание. Същият поддържа подадения отговор. Излага, че не оспорва фактите и обстоятелствата в исковата молба. Ответникът признава, че е бил в договорни отношения с „А1 Б.“ ЕАД по силата на сключен рамков договор № 504462928 за електронни съобщителни услуги със системен партиден номер М4756732 от 04.05.2017 г. и приложения към него Същият признава обстоятелството, че през периода от 09.11.2019 г. до 08.05.2020 г., и изискуемост на задължението от 12.12.2019 г. до 06.07.2020 г., е бил абонат на „А1 Б.“ ЕАД и е ползвал електронни съобщителни услуги, като за този период му е начислена сумата от 734.75 цена на месечни абонаментни такси и ползване на електронни услуги. Излага, че посочената сума, претендирана за заплащане от него в размер на 734.75 лв. я е заплатил на ищеца. Ответникът признава и че през посочения период от 09.11.2019 г. до 08.05.2020 г., с период на изискуемост на задължението от 12.12.2019 г. до 06.07.2020 г. му е начислена сумата 507.00 лв., която представлява цена на вноски за изплащане на закупени от него от ищеца устройства на изплащане и съответно е получил посочените устройства.

Същият твърди обаче, че търсената от него сума в размер на 507.00 лв. я е заплатил на оператора „А1 Б.“ ЕАД. Ответникът също така излага, че са му начислени неустойки в размер на 1140.49 лв. от ищеца, начислени му поради 2 едностранно прекратяване на договорите, която сума не е заплатена. прекратяване на договора и начисляване на неустойка не е бил уведомен.

За

Съдът, след като обсъди и прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становището на страните, прие за установено следното:

По делото са представени и приети писмени доказателства.

Предвид установената от доказателствата фактическа обстановка, приета от съда за безспорна, са налагат следните правни изводи:

Предявеният осъдителен иск с правно основание чл. 415, ал. 1, т. 3 от ГПК е процесуално допустим. Същият, разгледан по същество, е основателен и доказан.

По отношение на претендираните вземания приложими материалноправните разпоредби на чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 92 от ЗЗД. са

С оглед събраните по делото доказателства се установява по безспорен начин, че между страните са съществували договорни отношения по силата на сключен между тях Договор № 504462928 за електронни съобщителни услуги и устройство на изплащане със системен партиден номер М4756732, приложения към него и Общи условия. За периода от 09.11.2019 г. до 08.05.2020 г. ищецът предоставил на ответника електронни съобщителни услуги, които последният потребил. За цената на месечните абонаментни такси и ползвани електронни съобщителни услуги били издадени фактура № 0403178912/12.12.2019 г. на стойност 193.55 лв., фактура № 0404749982/13.01.2020 г. на стойност 128.00 лв., фактура № **********/12.02.2020 г. на стойност 110.70 лв., фактура № 0407892901/12.03.2020 г. на стойност 146.75 лв., фактура № 0409465333/13.04.2020 г. на стойност 109.74 лв. и фактура № 0411028577/12.05.2020 г. на стойност 109.74 лв. Единствено по последната фактура ищецът претендира за заплащане от ответника само сумата 46.01 лв.

(видно от посоченото в исковата молба). С оглед неизвършване на плащане на паричните задължения по фактура № 0403178912/12.12.2019 г., фактура № 0404749982/13.01.2020 г., фактура № **********/12.02.2020 г., фактура № 0407892901/12.03.2020 г., фактура № 0409465333/13.04.2020 г. и фактура № 0411028577/12.05.2020 г. (по която се претендира само сумата 46.01 лв.), падежите по които са настъпили, в общ размер на сумата 734.75 лв., ищецът потърсил правата си по съдебен ред. Посочената сума не е заплатена и е 3 дължима от ответника на ищеца.

По описаните по-горе факти и обстоятелства не съществува спор между страните. Ответникът не представя доказателства, че е заплатил на ищеца претендираната сума от 734.75 лв., представляваща цена на месечни абонаментни такси и ползвани електронни съобщителни услуги за периода от 09.11.2019 г. до 08.05.2020 г. по Договор № 504462928 за електронни съобщителни услуги и устройство на изплащане със системен партиден номер М4756732 и приложенията към него, въпреки че нему принадлежи тежестта да докаже този факт.

С оглед изложеното предявеният иск с правно основание чл. 415, ал. 1, т. 3 от ГПК в посочената по-горе част се явява основателен и доказан, поради което следва да се уважи.

С оглед събраните по делото доказателства се установява по безспорен начин, че между страните са съществували договорни отношения по силата на сключен между тях Договор № 504462928 за електронни съобщителни услуги и устройство на изплащане със системен партиден номер М4756732, приложения към него и Общи условия. Въз основа на договори за продажба на изплащане от 01.08.2018 г., 07.08.2019 г., 12.11.2019 г. и 13.11.2019 г. ищецът като продавач предоставил на ответника като купуват следните устройства: апарат Huawei Y5 2018 Вlack МТ 15, апарат Huawei Y7 2019 Blue, таблет Lenovo Tab7 Essential LTE и Smart Home Security Kit. За цената на вноските за изплащане на закупените устройства на изплащане били издадени фактура № 0403178912/12.12.2019 г. на стойност 31.00 лв., фактура № 0404749982/13.01.2020 г. на стойност 31.00 лв., фактура № **********/12.02.2020 г. на стойност 31.00 лв., фактура № 0407892901/12.03.2020 г. на стойност 31.00 лв., фактура № 0409465333/13.04.2020 г. на стойност 31.00 лв., фактура № 0411028577/12.05.2020 г. на стойност 31.00 лв. и фактура № **********/12.06.2020 г. на стойност 321.00 лв. С оглед неизвършване на плащане на паричните задължения за вноските за изплащане на закупените устройства на изплащане по посочените фактури, падежите по които са настъпили, в общ размер на сумата 507.00 лв., ищецът потърсил правата си по съдебен ред. Посочената сума не е заплатена и е дължима от ответника на ищеца.

4

По описаните по-горе факти и обстоятелства не съществува спор между страните. Ответникът не представя доказателства, че е заплатил на ищеца претендираната сума от 507.00 лв., представляваща цена на вноските за изплащане на закупени устройства на изплащане месечни абонаментни такси и ползвани електронни съобщителни услуги за периода от 09.11.2019 г. до 08.06.2020 г. по Договор № 504462928 за електронни съобщителни услуги и устройство на изплащане със системен партиден номер М4756732 и приложенията към него, въпреки че нему принадлежи тежестта да докаже този факт.

С оглед изложеното предявеният иск с правно основание чл. 415, ал. 1, т. 3 от ГПК в посочената по-горе част се явява основателен и доказан, поради което следва да се уважи.

Съдът намира, че заявената от ищеца претенция за заплащане на сумата 1140.49 лв., представляващи неустойки, начислени за едностранно прекратяване на договор № 504462928 за електронни съобщителни услуги и устройство на изплащане със системен партиден номер М4756732 и приложенията към него и при условията на чл. 54.12 от ОУ по вина на абоната, се явява основателна и доказана. Съображенията са следните:

Сумата за неустойки в общ размер на 1140.49 лв. е отразена в сметка № 0552290742/14.01.2020 г., сметка № 0553107006/22.05.2020 г., сметка № 0553107007/22.05.2020 г., сметка № 0553107055/22.05.2020 г., сметка № 0553107057/22.05.2020 г., сметка № 0553107058/22.05.2020 г., сметка № 0553107081/22.05.2020 г., сметка № 0553107082/22.05.2020 г., сметка № 0553107083/22.05.2020 г., сметка № 0553107124/22.05.2020 г., сметка № 0553107125/22.05.2020 г., сметка № 0553107139/22.05.2020 г., сметка № 0553107140/22.05.2020 г., сметка № 0553107141/22.05.2020 г., сметка № 0553107182/22.05.2020 г., сметка № 0553107183/22.05.2020 г., сметка № 0553107184/22.05.2020 г., сметка № 0553107185/22.05.2020 г., сметка № 0553107209/22.05.2020 г. и сметка № 0553107210/22.05.2020 г.

Вземането за неустойка става изискуемо при виновно неизпълнение на договорно задължение. В този смисъл на база договорното правоотношение се развива вторично санкционно правоотношение. За да бъде основателна претенцията за заплащане на наустойка, кредиторът следва да докаже само фактът на неизпълнението. Той не е длъжен да доказва, че е претърпял вреди, 5 нито техния размер, като такава се дължи и без да са настъпили вреди. Това е така, защото просредством неустойката страните по договора предварително определят размер на обезщетението за предполагаемите вреди, които съобразно разпоредбата на чл. 92 от ЗЗД не е нужно да се доказват.

В конкретния случай претендираното вземане за неустойка произтича от облигационни отношения между страните по договор № 504462928 за електронни съобщителни услуги и устройство на изплащане със системен партиден номер М4756732 и приложенията към него, който е прекратен едностранно от ищеца-доставчик, поради виновно неизпълнение от страна абоната-ищец на осн. т. 54.12 от Общите условия. Безспорно ответникът има качеството на потребител по см. на § 13, т. 1 от ДР към ЗЗП, съотв. се ползва от регламентанцията на потребителската закрила. Съгл. разпоредбата на чл.

143 от ЗЗП неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискванията за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя. За нищожност на клаузата, уреждаща компенсаторната неустойка, може да се говори, когато последната е прекомерна или излиза извън присъщите на неустойката функции, а е в нарушение на правилата за добрите нрави, когато води до необосновано висок размер на печалбата на икономически силната страна.

В случая неустойката е с фиксиран максимален размер от три абонаментни такси, макар и стандартни. Това изрично и ясно е посочено в договора, както и е посочен размера на абонаментната такса – основен и пропорционален. Абонатът дължи при предсрочно прекратяване на договора и възстановяване на част от стойността на отстъпките от абонаментните планове и от пазарните цени на крайните устройства (закупени или представени на лизинг/на изплащане). При тези конкретни параметри на неустойката съдът намира, че същата е уговорена между страните по ясен и разбираем начин. Неустойката не се явява прекомерна с оглед останалите задължения.