Решение № 199 от 17.07.2025, Окръжен съд - Смолян
- Съд
- Окръжен съд - Смолян
- Дело
- Въззивно гражданско дело 168/2025
- Вид
- Решение № 199
- Подписан
- 17.07.2025
- В сила
- 01.07.2026
- Състав
- Петър Христов Маргаритов, Тоничка Димитрова Кисьова, Зоя Стоилова Шопова
Цитирани разпоредби
- чл.235,ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.263,ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.269 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78,ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.80 · Граждански процесуален кодекс
- чл.81 · Граждански процесуален кодекс
- чл.7, ал.5 · Закон за държавната собственост
- чл. 7,ал.5, т. 2 · Закон за държавната собственост
- чл. 62, ал.1 · Закон за енергетиката
- чл. 64 · Закон за енергетиката
- чл.17,ал.1,т.6 · Закон за енергията от възобновяеми източници
РЕШЕНИЕ
№ 199 гр. С., 17.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С., ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Петър Хр. Маргаритов
Членове:
Тоничка Д. Кисьова
Зоя Ст. Шопова при участието на секретаря Елисавета Ж. Шехова като разгледа докладваното от Тоничка Д. Кисьова Въззивно гражданско дело № 20255400500168 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С Решение № 180/27.12.2024г., постановено по гр.д.№ 85/2023г. по описа на Районен съд-Д. е отхвърлен предявеният отрицателен установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК по искова молба, вписана в Служба по вписвания вх. рег. № 301/17.03.2023г., 40, ***, имотна партида *** от „МТ Енерджи“ ЕООД, с ЕИК 205452972,представлявано от Управителя М.Т., със седалище и адрес на управление с. Б., общ. Б., обл. С., ул. Х.А. № 8, чрез адв. И.М. – АК - Б., със съдебен адрес гр. Б., ул. Ц.А. № 26 против „Хидропад“ ЕООД, с ЕИК: 120550650, със седалище и адрес на управление в гр. Д., общ. Д., обл. С., ул. Въстаник № 10, представлявано от управителите В.Т. и М.К. да се приеме за установено, по отношение на ищеца „МТ Енерджи“ ЕООД, с ЕИК 205452972, че „Хидропад“ ЕООД, с ЕИК 120550650 не е собственик на безсрочно право на строеж, предмет на нотариален акт ***, peг. № 3880, Д № 325/2012г. на Нотариус Здравко Иванов, peг. № 555 на Нотариалната камара, за построяване на малка водноелектрическа централа „Г.“, както и на безсрочно право на прокарване на технически съоръжения и сервитути по чл.64 Закона за енергетиката, по отношение на поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр. Д., с административен адрес гр. Д., ул. О., с площ от 1341 кв.м., с трайно предназначение на територията урбанизирана и начин на трайно ползване „за друг обществен обект, комплекс“, поради прекратена процедура за издаване на разрешение от Министерски съвет на Република България за изграждането на МВЕЦ „Г.“ в коритото на река Въча - имот публична държавна собственост, като неоснователен. Отхвърлен е и предявеният отрицателен установителен иск иска да се установи по отношение на ищеца „МТ Енерджи“ ЕООД, с ЕИК 205452972, че „Хидропад“ ЕООД, с ЕИК 120550650 не е собственик на право на ползване за едно парко място от 20 кв.м., както и безсрочно право на преминаване, предмет на нотариален акт ***,peг. № 3880, Д № 325/2012г. на Нотариус 1
Здравко Иванов, peг. № 555 на Нотариалната камара, по отношение на недвижим имот, представляващ поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр. Д., с административен адрес гр.
Д., ул. О., с площ от 2 397 кв.м., с трайно предназначение на територията урбанизирана и начин на трайно ползване за друг обществен обект, комплекс, поради прекратена процедура за издаване на разрешение от Министерски съвет на Република България за изграждането на МВЕЦ „Г.“, в коритото на река Въча - имот публична държавна собственост, като неоснователен.Осъдено е „МТ Енерджи“ ЕООД, с ЕИК 205452972, представлявано от Управителя М.Т., със седалище и адрес на управление с. Б., общ. Б., обл. С., ул. Х.А. № 8, чрез адв. И.М. –АК - Б., със съдебен адрес гр. Б., ул.
Ц.А. № 26 да заплати на „Хидропад“ ЕООД, с ЕИК 120550650, със седалище и адрес на управление в гр. Д., общ. Д., обл. С., ул. Въстаник № 10, представлявано от управителите В.Т. и М.К. сторените в настоящото производство разноски по представен списък по чл.80 ГПК в размер 1800.00 лева за адвокатско възнаграждение, което е съобразено с минималните размери съгласно чл.7, ал.5 и ал.9 Наредба №1/09.07.2004г. за МРАВ.
Решението е обжалвано в срок с въззивна жалба с вх.№ вх.№ 299/28.01.2025г. от „МТ Енерджи" ЕООД, с ЕИК 205452972, чрез пълномощника му адв.И.М. с оплаквания за неправилност, поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени процесуални нарушения и необоснованост. Излагат се доводи, че ищцовото дружество е собственик на ПИ с идентификатор *** по КККР на гр.Д. с площ от 1341 кв.м., който е придобил от Сдружение с нестопанска цел „Съюз на българските автомобилисти" ЕИК 000691030 чрез договор за покупкопродажба с нот.акт *** , per. № 1635, дело № 146/2022г. от 19.04.2022г.,надлежно вписан, върху който имот в полза на ответното търговско дружество от страна на предишния собственик е учредено безсрочно право на строеж за построяване на малка ВЕЦ„Г.", както и на безсрочно право на прокарване на технически съоръжения и сервитути по чл. 64 от ЗЕ с нот.акт ***, per. № 3880, дело № 325/2012 г., като в акта е посочено изрично, че реализирането на учреденото право на строеж следва да се извърши в срок от 5 години след учредяване в полза на Приемателя на право на строеж от страна на Министерски съвет за изграждане на МВЕЦ „Г." в коритото на река Въчапублична държавна собственост. Твърди се още, че ищцовото дружество е собственик и на ПИ с идентификатор *** по КККР на гр. Д., с площ от 2 397 кв.м, който също е придобил от Сдружение с нестопанска цел „Съюз на българските автомобилисти" ЕИК 000691030 чрез договор за покупкопродажба с нот.акт ** , **, дело № 060/2022г., надлежно вписан , върху който имот в полза на ответното търговско дружество от страна на предишния собственик е учредено безсрочно право на ползване за едно паркомясто от 20 кв.м . и безсрочно право на преминаване през описания поземлен имот, за осигуряване на достъп и обслужване на ПИ с идентификатор ***. Твърди се още, че посочените ограничени вещни парва в полза на ответното дружество „Хидропад" ЕООД върху двата собствени на ищеца недвижими имот са учредени още през 2012г.,като реализирането на учреденото право на строеж за построяването на МВЕЦ „Г.", както и безсрочното право на прокарване на технически съоръжения и сервитути по чл. 64 от ЗЕ е следвало да се извърши в срок от 5 години след учредяване в полза на Приемателя на право на строеж от страна на Министерски съвет за изграждане на МВЕЦ „Г." в коритото на река Въча- публична държавна собственост, каквото не е учредено и това е така, тъй като следва да има взето решение на Министерски съвет на Република България на основание чл. 7, ал.5 от ЗДС, във вр. с чл. 62, ал.1 от ЗЕ, каквото към датата на завеждани на иска няма взето. Същото се отнася и за безсрочното право на ползване на едно парко място от 20 кв.м. от ПИ с идентификатор ***, както и за безсрочното право на преминаване върху същия поземлен имот. В писмо с изх. № Е-04-16-184/07.11.2017 год. на 2
Заместник -Министъра на енергетиката, заведено в Министерство на регионалното развитие и благоустройство с вх.№ 90-04-345/2//10.11.2017 год. е посочено, че по отношение на ПИ с идентификатор *** не са налице обстоятелствата по чл. 7,ал.5, т. 2 от ЗДС, а именно „трайно задоволяване на обществени потребности и процедурата по издаване на разрешение за учредяване в полза на „Хидропад" ЕООД на право на строеж от страна на Министерски съвет за изграждането на МВЕЦ „Г." в коритото на река Въча-имот публична държавна собственост е прекратена. Представените от страна на ответното търговски дружество писмени доказателства с № 90-04-345/2022г.; 92-00-143/2021 г ; 90-04-18 345/2017г. образувани в МРРБ относно учредяване на ограничено вещно право на строеж в речните легла на реки публична държавна собственост по реда на чл.7, ал.5 ЗДС и чл.62 Закон за енергетиката, издаденото Разрешително за водоползване с Решение №1703/30.04.201 Зг. на БДИБР, с което се определя краен срок на действие на разрешителното 05.04.2023г., неразделна част от разрешително № *** (стар номер*)/05.04.2004г., изменено с решение № 484/01.12.2008г. и последно изменено с решение №1436/22.02.2012г. за водовземане и ползване на повърхностен воден обект, писмо, с изх. № 11-03-8#1/13.06.2023г. копия от заповеди за провеждане на процедури за одобряване на ПУП за обект МВЕЦ „Г.“, а именно: 1.
Копие от проект за ПУП-ПРЗ за ****, *, Заповед № 127/28.03.200бг. и удостоверение № 746/15.05.2006г.; 2.Копие от проект за ПУП-ПРЗ за *, *, Заповед № РД-09-60/23.12.2011г. и удостоверение № 191/26.02.2012г.; 3. Копие от проект за ПУП-ПРЗ за УПИ *, *, Заповед № РД-0965/16.02.2012г. и удостоверение № 240/14.03.2012г.; 4. Копие от проект за ПУП-ПРЗ за УПИ * и УПИ * *, Заповед № РД-09-235/05. 05.2017г. и удостоверение № 441/07.06.2017г. в никакъв случай, не обосновават извода за неоснователност на предявените отрицателно установителни искове, тъй като изобщо не може да бъде направен обоснован извод, че преписка с вх. № 70-00-21, № 90-0463/22 год., № 90-04-9/2 и № 90-04.131/22 год. и № 90-04- 345/22, образувани в Министерство на регионалното развитие и благоустройството се отнасят до процесиите недвижими имоти, както и че тези писмени документи се отнасят до това, че разположението на МВЕЦ и техническите й параметри създават реална опасност от подприщаване на изтичаното на ВЕЦ Д., както и, че подприщването на изтичалото на ВЕЦ „Д.", ще създаде риск от наводнение на „ВЕЦ „Д." и съответно до компроментирането на цялата каскада. Никъде в посочените по-горе писма и преписки няма доказателства или индиция, че се отнасят до процесното ограничено вещно право, учредено с нот.акт ***, per. № 3880, дело № 325/2012 г. Представената Заповед № РД-09235/05.05.2017 год. се отнася до одобрен подробен устройствен план за регулация и застрояване в кв. 97, м. „Л." на град Д., промяна границите на УПИ * - за водно огледало, образуването на нов УПИ -*, промяна в застрояването на *. Така взетите решения не се отнасят до ограниченото вещно право в ПИ с идентификатор ***. В този смисъл неоснователно е възражението на ответното дружество, че ограниченото му право на строеж не е погасено по давност. От писмото на МС на РБ , безпротиворечиво се установява, че дори и към дата 11.07.2023 год. по отношение на ПИ с идентификатор *** няма издадено разрешение за учредяване в полза на „Хидропад" ЕООД на право на строеж от страна на МС на РБ за изграждането на МВЕЦ „Г." в коритото на река Въчаимот публична държавна собственост, въз основа на нотариален акт ***, per. № 3880, дело № 325/2012 г. В писмо с №20.11-6/11.07.23г. на МС е удостоверено, че в правноинформационната система на МС съвет няма открита информация да има издадено разрешение за учредяване в полза на „Хидропад" ЕООД на право на строеж от страна на МС за изграждането на МВЕЦ „Г." в коритото на река Въча- имот публична държавна собственост. Жалбоподателят твърди, че правото на ответното дружество да упражни учреденото му право на строеж е погасено по давност, тъй като в нот.акт изрично е посочено, че реализирането на учреденото с този нотариален акт право на 3 строеж следва да се извърши в срок от 5 години след учредяване в полза на Приемателя на право на строеж от страна на Министерски съвет за изграждане на МВЕЦ „Г." в коритото на река Въчапублична държавна собственост. Представените Решение № 150/07.03.24 год. и договор с рег.№ АП-03-35-1021/07.05.2024 год. са съставени след предявявани на настоящите искови претенции и се отнасят до вещни права , касаещи ПИ с идентификатор **, а не процесните имоти с идентификатори *** и ***. Моли да бъде отменено обжалваното решение и бъдат уважени предявените отрицателни установителни искове.
В срока по чл.263,ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба с вх.№ 1184/09.04.2025г. от „Хидропад“ ООД с ЕИК 120550650, чрез пълномощника му адвН.М., в който се оспорва същата като неоснователна. За да отхвърли исковите претенции, Районния съд е приел, че не е налице прекратена процедура за издаване на разрешение от Министерски съвет на Република България за изграждане на МВЕЦ „Г.“ в коритото на р. Въча - имот публична държавна собственост, както се твърди от ищецът, а напротив - към датата на приключване на съдебното дирене по делото е налице Решение № 150/7.03.2024г. на Министерски съвет, с което в полза на ответното дружество е учредено възмездно безсрочно ограничено право на строеж в повърхностен воден обект – публична държавна собственост за всички съоръжения, включени в изграждането на МВЕЦ “Г.“, съгласно установения нормативен ред, и в изпълнение на Решението на МС е сключен Договор за учредяване на възмездно безсрочно ограничено вещно право на строеж върху имот публична държавна собственост (коритото на р.Въча) с Областен управител - област С., като сключеният договор е вписан в Службата по вписванията - гр. Д.. Правата на „Хидропад“ ООД, гр.Д. материализирани с нотариален ***, рег.№3880, дело 325/2012г. не са погасени по давност, като според съда предвидения в закона, а и в процесния нотариален акт пет годишен давностен срок, започва да тече най-рано от датата, на която се е реализирало отлагателното условие договорено между страните - датата на приемане на Решение № 150/7.03.2024 г. на Министерски съвет и нито към датата на предявяване на исковата молба, нито към момента на съдебните прения, същият е изтекъл. Затова неоснователни са оплакванията в тази връзка във въззивната жалба, защото Решение № 150/7.03.2024г. на МС и Договор per. № АП-03 35-1021/07.05.2024г. са съставени след предявяване на исковите претенции и ъщите правилно са взети предвид от съда при произнасянето му. Неоснователни са и оплакванията, че посоченото решение на МС и договора не се отнасят до процесните имоти. Видно от същите те касаят взаимоотношенията на ответното дружество с Държавата по повод учредяване отстъпено право на строеж в имоти публична държавна собственост, и не касаят частно-правните отношения уредени между „Хидрропад“ ООД, гр.Д. и праводателя на ищеца,в които отношения държавата няма нито роля нито правомощия. Без правен смисъл е твърдението, че отношенията между ответното дружество и държавата следва да са по повод и във основа на нотариален ***, рег.№3880, дело 325/2012г. Двете взаимоотношения са самостоятелни и без каквато и да е взаимовръзка помежду си, различна от договорената в посочения нотариален акт. Както преписки с № 90-04-345/2022г.; 92-00-143/2021 г; 90-04 18 345/2017г. образувани в МРРБ така и крайният решаващ акт - Решение № 150/7.03.2024 г. на МС касаят учредяване на ограничени вещни права в имот - държавна собственост (ПИ**), подобно на това, което е направено с нотариален ***, рег.№3880, дело 325/2012г. по отношение на имоти частна собственост (процесиите ПИ*** и ***). Единственото общо между тях е фактът, че и двете се учредяват във връзка с изграждането на МВЕЦ“Г.“, като нито законът нито пък който и да е друг акт, изисква друга правна свързаност между двете отделни отношения. Видно от доказателствата по делото в полза на ответника в предвидената от закона форма с нот.акт за учредяване право на 4 строеж, право на ползване и право на преминаване *** рег.№3880, дело 325/2012г. от собственика на процесиите имоти към онзи момент - Сдружение с нестопанска цел „Съюз на автомобилистите в България“, са учредени в ПИ с идентификатор *** безсрочно право на строеж за построяване на обект МВЕЦ „Г.“ и за промишлени и спомагателни сгради и канал съобразно предвижданията на ПУП на гр.Д., одобрен със Заповед №РД 09-273/19.10.2010г. на Кмета на Община Д. и съгласно одобрени инвестиционни проекти за МВЕЦ „Г. и безсрочно право на прокарване на технически съоръжения и сервитути по чл.64 от ЗЕ. Договорено е, че реализирането на учреденото с този нотариален акт право на строеж да се извърши в срок от 5 години след учредяване в полза на Приемателя („Хидропад“ ООД) на право на строеж от страна на МС на РБ за изграждане на МВЕЦ „Г.“ в коритото на р.Въча - имот публична държавна собственост.От внимателния прочит на договореното между страните става ясно, че учредените права са безсрочни, а правото на ответника да упражни учреденото право на строеж, не е погасено, както се твърди от ищеца, тъй като то следва да бъде реализирано в пет годишен срок след настъпването на определен факт, т.е. под отлагателно условие, а именно учредяване в полза на Приемателя на право на строеж от страна на МС, каквото е извършено с посоченото решение № 150/7.03.2024г. на МС. Сбъдването на това условие касае само началото на течението на 5-годишния срок, в който трябва да се упражни правото на строеж,както правилно е приел и PC-Д.. При сключването на договора за суперфиция, страните са били наясно, че в законодателството не е налице изричен срок в рамките, на който следва да се отстъпи право на строеж върху съответната публична държавна собственост. В този смисъл, ищецът не може да се позовава на обстоятелството, че същото не е учредено за ответника, доколкото видно от доказателствата, събрани по делото, ответникът е предприел своевременно и в разумни срокове, с оглед характера на бъдещия обект - МВЕЦ, надлежни действия за учредяване на правото на строеж от държавата. Доколкото срокът по чл. 67 от ЗС е давностен срок и доколкото не е налице бездействие на суперфициара относно настъпването на изрично уговореното условие, не са налице материалните предпоставки за започване или изтичане на давностния срок по чл. 67 от ЗС. Отделно от това, както правилно и PC-Д. е съобразил в решението си, съгласно трайната съдебна практика по въпроса изразена в редица решения на ВКС, едно от които е Решение № 60/2012 г. по г.д.№818/2011 г., ІІ г.о.-давността за погасяване на правото на строеж по чл. 67 ЗС започва да тече от осигуряване на фактическата възможност за реализиране на правото на строеж като получаване достъп до имота, издаване на строителни книжа и др. В същия смисъл са и Решение № 137/07.08.2009 г. по гр. д. № 6234/2007г., I г. о., Решение № 1144/19.11.2008 г. по гр.д.№ 4517/2007 г., I г. о. и др. От посочената съдебна практика може да се обобщи, че когато с оглед конкретното състояние и особености на имота са налице пречки за извършване на строителството, които е необходимо да бъдат отстранени преди започването му, то до премахването им правото на строеж не може да бъде реализирано и съответно не тече предвиденият в чл.67 ЗС петгодишен срок за погасяването му. В настоящия случай евентуално погасяване на правото на строеж в процесния имот би било налице, ако в полза на ответника е била налице фактическата възможност за реализиране на правото на строеж - били са налични всички предвидени от законодателството условия за започване на строителство, и въпреки това то не е извършено в срок. Очевидно от събраните по делото доказателства, такава фактическа възможност не е била налице и следователно срокът предвиден в чл.67 от ЗС не е изтекъл, за да се приеме, че е налице погасяване на отстъпеното право на строеж. Не е налице и твърдяното от жалбоподателя прекратяване на процедурата за издаване на разрешение от МС за изграждане на МВЕЦ „Г.“ в коритото на р.Въча - имот публична държавна собственост. За да се осъществи поставеното в договора условие за начало на течението на давностния срок за погасяване правото да се упражни 5 учреденото му право на строеж, следва от страна на ответника да е реализирана предвидената в чл.7, ал.5 от Закона за държавната собственост във връзка с чл.62, ал.1 от Закона за енергетиката, процедура за отстъпване право на строеж в земя - публична държавна собственост,в случая коритото на р.Въча.Сочи се, че правото да се иска учредяване на ОПС от МС за реализиране на МВЕЦ в коритото на р.Въча, не се погасява с еднократното му упражняване. Това е предвидена от закона възможност, която може да бъде реализирана при наличието на някоя от предвидените в закона хипотези - в настоящия случай - тази на чл.7, ал.5, т.2 от ЗДС във връзка с чл.62, ал.1 от ЗЕ трайно задоволяване на обществени интереси. Възможността да бъде учредено от държавата в лицето на МС право на строеж в имот публична собственост ще престане да съществува само, ако престане да съществува и предвидената в закона възможност за това. Към момента на постановяване на обжалваното решение, а и към настоящия момент цитираната норма на закона съществува, и не е отпаднала възможността уговореното в договора условие да възникне.