Решение № 266 от 02.05.2023, Районен съд - Разград

РЕШЕНИЕ

№ 266 гр. Разград, 30.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на тридесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: СИЛВИНА Д. ЙОВЧЕВА при участието на секретаря ДАРИНКА М. Д. като разгледа докладваното от СИЛВИНА Д. ЙОВЧЕВА Гражданско дело № 20223330101826 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са искове по чл. 422 във вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1 във вр. с чл. 86, ал. 1 от ЗЗД – установителни искове за установяване вземането на ищеца към ответника за дължими главница, възнаградителна лихва и обезщетения за забава.

Образувано е по искова молба, депозирана от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД с ЕИК 203670940, с адрес на управление: гр. София, район Люлин, ж.к. Люлин - 10, бул. „Петър Дертлиев“ № 25, офис – сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, представлявано от изпълнителния директор Юлия Х.а Юргакиева, действаща чрез пълномощника си юрисконсулт Иван Николаев Недков, срещу ответника Й. Х. Й. с ЕГН-********** от с. О, общ.

Р, ул. „Д“ № *. Ищецът моли съда да признае за установено, че ответникът им дължи следните суми: 5167,58 лв. (пет хиляди и сто шестдесет и седем лева и 58 стотинки), представляващи главница за периода от 01.05.2021 г. до 01.03.2025 г., по отношение на които е обявена предсрочна изискуемост, считано от дата 11.07.2022 г. - датата на получаване на уведомлението за предсрочна изискуемост; 2946,13 лв. (две хиляди и деветстотин четиридесет и шест лева и 13 стотинки) – договорна лихва за периода от 01.05.2021 г.

(падеж на първа неплатена погасителна вноска) до 11.07.2022 г. – датата на получаване на уведомлението за предсрочна изискуемост; обезщетение за забава 643,93 лв. (шестстотин четиридесет и три лева и 93 стотинки), считано от 02.05.2021 г. до датата на подаване на заявлението в съда, както и законна лихва върху главницата считано от датата на подаване на заявлението до окончателното погасяване на дълга. Молят да им се присъдят сторените 1 разноски по ЧГД № 1371/2022 г., на Районен съд – Разград. В условията на евентуалност, в случай че съдът не уважи изцяло и отчасти кумулативно предявените обективно съединени положителни установителни искове срещу Й. Х. Й., се моли съдът да осъди ответника да заплати на ищеца: 5167,58 лв.

(пет хиляди и сто шестдесет и седем лева и 58 стотинки), представляващи главница за периода от 01.05.2021 г. до 01.03.2025 г., по отношение на които е обявена предсрочна изискуемост, считано от дата 11.07.2022 г. – датата на получаване на уведомлението за предсрочна изискуемост; 2946,13 лв. (две хиляди и деветстотин четиридесет и шест лева и 13 стотинки) – договорна лихва за периода от 01.05.2021 г. (падеж на първа неплатена погасителна вноска) до 11.07.2022 г. – датата на получаване на уведомлението за предсрочна изискуемост; обезщетение за забава 643,93 лв. (шестстотин четиридесет и три лева и 93 стотинки), считано от 02.05.2021 г. до датата на подаване на ИМ в съда. С ИМ уведомява ответника за настъпила предсрочна изискуемост.

Ищецът твърди, че на 25.02.2020 г. Й. Х. Й. в качеството му на кредитополучател е сключил Договор за отпускане на револвиращ потребителски кредит и издаване и ползване на кредитна карта № PLUS17697*** от 25.02.2020 г. и Приложение № CARD-17730*** към договора.

Твърди сключване на договора при спазване на ЗПК. На основание т. 21 от условията към договора заедно с кредитната карта, на кредитополучателя е предоставено „Приложение", представляващо неразделна част от договора, съдържащо всички конкретни условия по револвиращия кредит и процедурата по активиране на кредитната карта, като задълженията на кредитополучателя по тази карта възниквали към момента на активирането и.

Твърди се, че кредитополучателят е имал възможност да извършва транзакции (операции) с кредитната карта до размера на кредитния лимит в рамките на дневните транзакционни лимити, като всяка транзакция с кредитната карта представлява усвояване на договора за револвиращия кредит.

Твърди се, че съгласно документа Приложение № CARD-17730***, представляващо неразделна част от Договора за кредит № PLUS-17697***, БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България, предоставили на ответника револвиращ заем с максимален кредитен лимит в размер 1000 лв., за усвояването на който кредиторът издал на името на кредитополучателя международна кредитна карта „Mastercard" с персонален идентификационен номер. Преди използването на картата кредитополучателят бил длъжен да я активира съгласно процедурата за активиране на кредитната карта, посочена в приложението, като задълженията на кредитополучателя по тази карта възниквали към момента на активиране на картата. Съгласно приложението кредитополучателят имал право да усвоява предоставеният му кредит и чрез услугата превод на пари по сметка от размера на револвиращия кредит в рамките на наличния лимит, като ползването на тази услуга се отразявало като транзакция в месечното извлечение. Твърди се още, че кредитополучателят можел да използва и услугата покупка на изплащане в мрежата от търговски партньори на кредитора, като при всяко ползване на 2 тази услуга се подписвало приложение към Договора, съдържащо конкретните параметри на транзакцията. Съгласно т. 14 от Приложението за ползването на револвиращия кредит кредитополучателят дължал върху усвоения размер на кредитен лимит годишен лихвен процент в размер на 35%. Договореният лихвен процент се изчислявал върху усвоения размер на кредитен лимит за времето на ползването му. За ползването на картата картодържателят заплащал и такси, съгласно тарифата посочена в приложението. Кредиторът имал възможност съгласно договора да преразглежда размера на лихвите и таксите всеки месец, като с влизането в сила на новите размери следвало да уведоми кредитополучателя. В случай, че последният не бил съгласен с промените, той трябвало да блокира картата си и да изплати изцяло задълженията си с начислените лихви и такси съгласно последното издадено месечно извлечение.

Твърди се, че възползвайки се от предоставения му кредитен лимит, кредитополучателят извършвал транзакции посредством услугите плащания чрез терминални устройства POS и тегления в брой от банкомат ATM.

Твърди се, че към момента на подаване на заявлението длъжникът не бил заплатил изцяло усвоените суми, като непогасена била сума в размер на 854,06 лева. Кредиторът издавал месечно извлечение за осъществените транзакции до 15-то число на месеца и го изпращал на електронната поща на кредитополучателя. Месечните погасителни вноски се извършвали до 1-во число на месеца, следващ месеца на издаване на извлечението, като кредитополучателят бил длъжен да заплати поне минималният размер на вноската съгласно тарифата, поместена в приложението. Месечната погасителна вноска покривала задължението в последователност: разноски, лихва и главница. Лихвата се начислявала върху сумата, формирана от всички суми в месечното извлечение, считано от датата на извършване на съответната транзакция до момента, в който задължението бъде погасено.

Тази лихва се обявявала като дължима в следващото месечно извлечение.

Твърди се, че на посоченото основание на картодържателя била начислена лихва за ползване на кредита в размер на 152,52 лв. за периода от 25.02.2020 г. до 06.10.2021 г.

Твърди се, още, е подписвайки договора страните договорили, че при условие че кредитополучателят не извърши плащане по дължимите суми в рамките на два месеца от последното плащане, последният дължи и обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва за периода на забава за всяка забавена вноска. Твърди се, че на посоченото основание на картодържателя било начислено обезщетение за забава в размер на 73,82 лв. за периода от 07.10.2021 г. до датата на подаване на заявлението в съда, като за периода 13.03.2020 г. – 14.07.2020 г. не била начислявана лихва за забава или неустойка, в изпълнение на разпоредбата на чл. 6 от ЗМДВИПОРНС.

Ищецът аргументира активната си процесуална легитимация с това, че на 07.10.2021 г. е подписано Приложение № 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от дата 19.08.2019 г., по силата на който вземането, произтичащо от процесния договор е прехвърлено в полза на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД изцяло с всички привилегии, 3 обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви. Твърди се още, че договора за заем съдържа изрична клауза, която урежда правото на кредитора да прехвърли вземането си в полза на трети лица. Съгласно договора за цесия „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД в качеството си на цесионер се е задължил от името на цедента да изпраща уведомления за извършената цесия до длъжниците. Ищцовото дружество имало изрично пълномощно от цедента за уведомяване на длъжниците по реда на чл. 99, ал.

3 от ЗЗД. По реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД на длъжника било изпратено уведомление за извършената цесия на 11.10.2021 г. В условията на евентуалност ако съдът приеме, че не е налице валидно уведомяване за цесията, същото да се смята връчено на ответника с исковата молба, като се прилага уведомление за извършена цесия.

Изтъква се още, че с оглед възникналия правен интерес ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК и РС – Разград издал такава по ЧГД № 1371/2022 г.

В срока за писмен отговор, ответникът изразява становище за допустимост, но неоснователност на предявените установителни искове, както и за недопустимост и неоснователност на предявените осъдителни искове. Сочи се, че процесните вземания не са надлежно цедирани от „БНП Париба“ в полза на ищцовото дружество, тъй като попадат в приложното поле на Параграф 2, чл. 6 от Рамковия договор за продажба и прехвърляне на вземания от 19.08.2019 г. Твърди се, че вземанията не се основават на валидно действително правоотношение, поради което не се дължат изцяло/отчасти, доколкото е налице недействителност на договора, поради нарушаване на изискванията на ЗПК, ЗЗП и ЗЗД. Оспорва се ищецът да е подписвал процесния договор за кредит. Твърди се недействителност и на основание чл.

10, ал. 1 от ЗПК с оглед размера на шрифта. Твърди се още недействителност на Приложение CARD-17730264. Сочи се, че договора и приложението съдържат нищожни клаузи. Твърди се, че дори ответникът да дължи връщане, то дължи единствено чистата получена стойност на основание неоснователно обогатяване, а не на договорно основание. Изтъкват се нарушения на: чл. 11, ал. 1, т. 9а от ЗПК (поради липса на методиката на изчисляване на референтния лихвен процент), чл. 11, ал. 1, т. 11 от ЗПК (поради липса на информация за размера на включените в месечната погасителна вноска суми: лихва, главница, такси, включена ли е застрахователна вноска, как е изчислена лихвата – дали върху главницата или и върху другите суми, за да се прецени дали е в съответствие с договореното). Изтъква се липсата на погасителен план. Твърди се, че не е ясно как е формиран ГПР, изтъква се противоречието му при формирането с материалния закон. Изразява се становище, че дори и да му е било известно какъв е процента на оскъпяване на кредита, това не освобождава ищцовото дружество от задължението да предостави информация съгласно ЗПК за условията за заплащане на месечната погасителна вноска и каква част от главницата ще бъде платена с всяка месечна погасителна вноска. Твърди се още недействителност поради нарушения на чл. 11, ал. 1, т. т. 20, 23 и 24 от ЗПК, а именно липсата на клаузи за правото на отказ на потребителя, условията и сроковете за 4 упражняването на отказа, за задължението на потребителя да погаси усвоената главница и лихвата съгласно чл. 29, ал. 4 и 6 ЗПК, за размера на лихвения процент на ден; за наличието на извънсъдебни способи за решаването на спорове и за обезщетяване на потребителите във връзка с предоставяне на потребителски кредит, както и условията за тяхното използване. Изразява се становище, че доколкото е налице недействителност на договора е налице недействителност и на договора за застрахователно посредничество. С оглед недействителност се твърди дължимост само на сумата по главницата, но не на договорно основание, а поради неоснователно обогатяване, предвид липсата на договорно правоотношение. Оспорва се още размера на начисления лихвен процент като неправомерно завишен, в противоречие с добрите нрави, доколкото е 26,67% и надхвърля двукратния размер на законната лихва. Изтъква се още, че БНП Париба нямаше да сключи договора, ако ГЛП не включва и застраховка в размер на 2134,80 лв.