Решение № 198 от 01.06.2026, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 198 гр. Пловдив, 01.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Вера Ив. Иванова

Членове:

Катя Ст. Пенчева

Тодор Илк. Хаджиев при участието на секретаря Мила Д. Тошева като разгледа докладваното от Катя Ст. Пенчева Въззивно търговско дело № 20265001000014 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е въззивно по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С решение №328/15.07.2025г., постановено по т.д. №362/2022г. по описа на окръжен съд Пловдив, Р. С. Х., ЕГН ********** е осъден да заплати на „ЛИДЕР - 96“ ЕООД, ЕИК 115018980 сумата 535 024.47 евро, представляваща неизплатена цена на доставени за периода 03.09.2017г. 10.04.2021г. велосипеди, дължима на основание договор от 11.02.2021г., ведно с обезщетение за забава от подаването на исковата молба 23.06.2022г. до окончателното изплащане; сумата 80 217.97лв., представляваща разноски по делото.

Срещу постановеното по делото решение е постъпила в срок въззивна жалба от ответника в първоинстанционното производство – Р. С. Х..

Жалбоподателят счита, че решението е неправилно, незаконосъобразно и постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила – по подробно изложени съображения. Въведени са оплаквания под формата на 1 възражения за некачествена изработка до степен пълно неизпълнение.

Въведени са и неотносими факти и съображения за неправомерно използване от страна на ищеца на търговска марка, регистрирана от „Б. и Х.“ ГБР. Иска се отмяна на обжалваното решение.

С постъпилия в срока по чл.263 ал.1 от ГПК отговор от въззиваемата страна – „ЛИДЕР - 96“ ЕООД, /понастоящем с открито производство по несъстоятелност - Решение, №217/22.05.2026г. по т.д. №620/2025, по описа на ОС Пловдив/ се оспорва подадената въззивна жалба, като се претендират сторените по делото разноски.

С въззивната жалба и постъпилия отговор не са заявени доказателствени искания.

Подадената въззивна жалба е допустима, като депозирана в законоустановения срок от надлежна страна и с предписаното от закона съдържание.

Апелативният съд, след като съобрази оплакванията, изложени в жалбата и доводите на страните, с оглед разпоредбите на чл.271 от ГПК и след преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, на основание чл.235 от ГПК прие за установено следното:

Предмет на обжалване в настоящия процес е валидно и допустимо решение.

Производството пред Окръжен съд – Пловдив е образувано по предявена искова молба от „ЛИДЕР - 96“ ЕООД против Р. С. Х., ЕГН **********, *******, ул. „***** ***** *****“ 3 и С. Т. Б., ЕГН **********, ******* , ул. „****“ 20 с правна квалификация чл.327, ал.1 ТЗ във връзка с чл.318 ТЗ. Ищецът основава претенциите си на наличието на договорни отношения между него – като продавач и „Б. И Х.“ ГБР, със седалище на управление гр. Берлин, Германия, сключен на 11.02.2021г. и физическите лица – ответници по делото. Твърди се в обстоятелствената част на исковата молба, че между ищеца „ЛИДЕР - 96“ ЕООД , в качеството му на продавач и С. Б., Р.

Х. и Гражданско дружество „Б. И Х.“, от друга страна в качеството им на купувач, е сключен рамков договор от 11.02.2021, чийто предмет е уговарянето на количеството, мястото на доставка и цената на велосипедите, които „ЛИДЕР - 96“ ЕООД следва да достави. Рамкови договори между страните по делото са сключени през 2020г. и 2021г. В посочения договор /от 2

2021г./ изрично се признава от страна на купувача в лицето на С. Б., Р. Х. и Гражданско дружество „Б. И Х.“, че дължат на продавача сумата от 1 771 883.46 евро по изчерпателно посочени в договора фактури. Купувачът е погасил част от задължението. Предвид това признание в договора от 11.02.2021г. ищецът счита, че е налице признание, че С. Б., Р. Х. дължат солидарно сумата от 535 024.47 евро на продавача. Посочено е и че същевременно ответниците имат насрещни вземания в размер на 687 992.47 евро. Затова ищецът претендира разликата между дължимата от ответниците цена на предоставените велосипеди от 1 223 016.94 евро и това, което ответниците претендират за прихващане, която разлика е в размер 535 024.47 евро, като са въведени и твърдения за различие между сумата, която ищецът счита за дължима /695 444,67 евро/ и тази, която ответната страна счита за дължима /535 024.47 евро/, като ищецът претендира втората сума. Искането, с което е сезиран съдът, е да се постанови решение, с което да се осъдят С. Б. и Р. Х. солидарно да заплатят на „ЛИДЕР - 96“ ЕООД сумата 535 024.47 евро, представляваща неизплатена цена на доставени велосипеди, дължима на основание договор от 11.02.2021г., ведно с обезщетение за забава от подаването на исковата молба до окончателното изплащане. Фактическите твърдения и заявената претенция се поддържат и с допълнителната искова молба.

По делото, с вх.№32611/07.12.2022г. е постъпил отговор на исковата молба, с посочени подадели С. Б. и Р. Х.. С определението по чл.374 от ГПК първоинстанционният съд правилно е приел, че по отношение на Р. Х.

/настоящ жалбоподател/ отговорът е депозиран извън преклузивните срокове на чл.367 ал.1 от ГПК. Съдебните книжа - искова молба и приложените към нея доказателства са връчени на Х. на дата 26.09.2022г., при което срокът за отговор на исковата молба е изтекъл на дата 10.10.2022г. /По отношение на ответницата С. Б. производството по делото е спряно на основание чл.637 ал.1 от ТЗ./ Ето защо отговор от настоящия жалбоподател в предвидения от закона процесуални срок не е постъпил, т.е. – от същия не е подаден отговор на исковата молба, с който, с оглед процесуалната норма на чл.370 от ГПК пасивно легитимираната страна следва да заяви всички възражения по основателността на иска и при неизпълнение на това свое процесуално право и задължение, тя губи възможността да направи това по-късно.

След като съобрази оплакванията, изложени в подадената въззивна 3 жалба и данните по делото, съдът прие за установено следното:

Претендираното от ищеца нарушено материално право произтича от договор от 11.02.2021г. Този договор е наименован „Договор за покупкопродажба“. Съгласно очертания в чл.1 от договора предмет на същия „Лидер 96“ ЕООД, в качеството си на производител продава и доставя на Купувача велосипеди, части за велосипеди и аксесоари /за краткост „Стоки“/ по предварително зададена от Купувача и приета от „Лидер 96“ ЕООД поръчка.

Както от обстоятелствената част на исковата молба, така и от уточняващи искови молби /депозирани в изпълнение на обездвижване на исковата молба на дати 08.08.2022 и от 08.09.2022г./, включително и от допълнителната искова молба, се извежда, че ищецът ангажира отговорността на ответника и настоящ жалбоподател Х. в качеството му на физическо лице. Това следва и от волята на страните, обективирана в самия договор, в преамбюлната част на който се съдържа дефиниция: „…изброените по-горе „Б. И Х.“ ГБР, С. Б. и Р. Х. са заедно наричани „купувач““, както и от солидарно поетото задължение с клаузата на чл.7 от договора: „„Б. И Х.“ ГБР, С. Б. и Р. Х. са солидарно задължени спрямо „Лидер 96“ ЕООД по този Договор при условието на чл.121 от ЗЗД“.

Но независимо че ответникът и настоящ жалбоподател Р. Х. е български гражданин с постоянен адрес в Р България, то очертаният спор е с международен елемент. Това е така тъй като, както от обстоятелствената част на исковата молба, така и от адреса, посочен в договора от 11.02.2021г. на физическото лице Х., следва извод, че същият е с местоживеене /по смисъла на чл.1 от Регламент /ЕС/ №1215/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 12.12.2012г. относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела - Регламента/ в друга държава членка на ЕС – Германия. Тук на първо място следва да се посочи, че доколкото спорът е с международен елемент и той попада в териториалния, времевия и предметен обхват на Регламента, международната компетентност на българския съд се извежда от разпоредбата на чл.7, т.1, б. „а“ от Регламента - Срещу лице, което има местоживеене в държава членка, могат да бъдат предявявани искове в друга държава членка, по дела свързани с договор – в съдилищата по мястото на изпълнение на въпросното задължение. В клаузата на чл.9 ал.1 от договора, на която се е позовал ищецът, е казано, че стоките се 4 предават EX WORK /което е базисно търговско условие от правилата incoterms и означава, че ангажиментът на продавача е единствено да подготви стоката в неговия склад или предприятие, от който момент купувачът поема всички рискове/ на адреса на ищеца /т.е. Р България/. Но „въпросното задължение“ в случая е конкретното договорно задължение, което е неизпълнено и служи като основание за предявяване на иска. А то е паричното задължение на купувача да заплати цената по договора. В договора липсва дефиниция относно местоизпълнението на това парично задължение /мястото, където трябва да се извърши плащането/ и то ще се определи по общите правила. В случая приложимото право е българското право, не само с оглед разпоредбата на чл.4, т.1, б.„а“, във вр. с чл.3 от Регламент №593/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 2008 година /Договорът се урежда от избраното от страните право. Изборът трябва да бъде изричен или да следва ясно от условията на договора или обстоятелствата по случая. Чрез избора си страните могат да изберат право, приложимо за целия или за част от договора/, но и с оглед клаузата на чл.23 от договора – договорът и последващите отношения между страните, произтичащи от него, се подчиняват на българското право. А съгласно приложимото национално право местоизпълнението на парични задължения е местожителството/седалище и адрес на управление на кредитора което в случая е в гр. Плавдев, Р България.

Казаното води до извод не само за приложимото право, но и за международната компетентност на българския съд.

По отношение на възникналите между страните правоотношения от договора от 11.02.2021г. на първо място следва да се посочи, че той съдържа на първо място констативна част. В преамбюлната му част изрично е констатирано: „към момента на сключването на договора купувачът дължи на продавача 1 771 883.46 евро по 54 броя фактури“, които са изрично посочени и конкретизирани по номер на фактура, дата на издаване, падеж, размер на сума по всяка фактура. Подписването на договора, съдържащ посочената констативна част, от страна на продавача, включително и от физическото лице – настоящ жалбоподател – Х., обективира признание за дължимостта на посочената в констативната му част сума, а претенцията на ищеца е за по нисък размер. С клаузата на чл.3 от договора страните са предвидили срок и начин на изпълнение на паричното задължение от страна на купувача.

Макар и със смесен фактически състав, водещият елемент на процесния 5 договор е договор за търговска продажба и от тази му правна характеристика произтичат правата, заявени от ищеца. Договорът за търговска продажба на движими вещи, съгласно чл.318 ал.1 от ТЗ е консенсуален. Сключването му предпоставя постигане на съгласие между страните - продавач и купувач, относно съществените елементи от съдържанието на сделката, а такива са вещта /стоката/, обект на продажба и цената, каквото постигнато съгласие – съвпадение на насрещните воли на страните е постигнато с договора от 11.02.2021г. С постигането на съгласие, за продавача възниква задължението да заплати уговорената цена. Поради консенсуалния характер на сделката предаването на вещта и плащането на цената не са елемент от фактическия състав на търговската продажба, а са относими към изпълнението на произтичащите от договора задължения, като при липса на други договорености – чл.327 ал.1 от ТЗ поставя плащането в зависимост от предаването.

Установено е предаване на стоки на стойността, предмет на осъдителната искова претенция за парично вземане. В случая първоинстанционният съд правилно е обосновал решаващите си мотиви за основателност на иска със заключението от приетата по делото ССЕ и всичко оплаквания на жалбоподателя за немотивираност на решението, необсъждане на възражения /каквито от страна на жалбоподателя, в качеството му на ответник, на практика липсват, тъй като от същия не е подаден отговор на исковата молба/, са неоснователни. Заключението от ССЕ, което, като компетентно изготвено и неоспорено от страните, включително и от настоящия жалбоподател /ОСЗ от 14.06.2024г./, се кредитира и от въззивната инстанция. Същото е изготвено на база извършена проверка в счетоводството на „Лидер - 96“ ЕООД. Констатирано е, че описаните в договора от 11.02.2021г. фактури и кредитни известия са осчетоводени по счетоводна сметка „Клиенти“, като вземания от клиент - партидата на „Б. и Х.“ ГБР във връзка с приходи от продажба на велосипеди и части за тях. По счетоводни данни към датата на извършване на проверката е налице вземане от ответниците в общ размер на 1 223 016.94 евро, формирано от неплатени суми по фактурите и издадените кредитни известия. Констатирано е и че, освен като клиент, Гражданско дружество „Б. и Х.“ ГБР е и доставчик на ищеца по издадени фактури за доставки на обща стойност 527 572.27 евро; След прихващане на вземанията на ищеца със задълженията към ответника 6 непогасените вземания от „Б. и Х.“ ГБР възлизат на 695 444.67 евро; По данни от извършена проверка на представените по делото писмени доказателство действително е установено различие в размера на задълженията при страните по делото, като съгласно изходящите от ответниците данни задължението на „Лидер - 96“ ЕООД е в общ размер на 687 992.47 евро, като разликата между размера на задължението към „Лидер - 96“ ЕООД при страните, съгласно заключението е от 160 420.20 евро и това се дължи на неосчетоводени 3 броя фактури в счетоводството на ищеца, издадени от „Б. и Х.“ ГБР. Ако се вземе предвид задължението на „Лидер - 96“ ЕООД по счетоводни данни на „Б. и Х.“ ГБР и след прихващане на вземанията на ищеца със задълженията към ответника, непогасените вземания от „Б. и Х.“ ГБР възлизат на 535 024.47 евро – в какъвто размер е и заявената претенция. В този смисъл правилна и в съответствие с ангажираните от страните доказателства е преценката на първостепенния съд за основателност на иска, както по основание, така и по размер.