Решение № 260135 от 19.01.2023, Софийски градски съд

Р Е

Ш Е Н

И Е

№……… гр. София, 19.01.2023 г.

В И М Е Т

О Н А Н А Р О Д

А

СОФИЙСКИЯТ

ГРАДСКИ СЪД,

І ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ, 10 състав, в публичното заседание на деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в състав:

СЪДИЯ:

ДЕСИСЛАВА

ЗИСОВА при секретаря

Панайотова, като разгледа гр.д. №10271/2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба от М.Е.С., с която са предявени срещу М.Н.К.Б. ЕАД (по-долу - МБАЛ НКБ ЕАД или НКБ ЕАД), искове с правно основание чл.

49, вр. 45 ЗЗД за сумата от 180000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди и за сумата от 29000 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди от деликт, осъществен от служители на ответника и представляващ лекарска грешка, допусната при операция на ищцата на 16.04.2018 г. и последващи действия и бездействия.

Ищцата претендира и законна лихва върху обезщетенията от датата на деликта и направените по делото разноски.

Ищцата твърди, че на 12.04.2018 г. е хоспитализирана в М.Н.К.Б. ЕАД, с поставена предварителна диагноза

„Емболия и тромбоза на артерии на долните крайници“ и необходимост от спешни действия за отстраняване на тромба. На същата дата й е предписан Фраксипарин 2x0,6 ml s.c. и Concor 2x5 mg, които е започнала да приема.

Насрочена й е оперативна интервенция на 16.04.2018 г., на която дата, сутринта, ищцата е заведена в операционна зала, където са й направени четири неуспешни опити за спинална анестезия, след което е усетила остра болка в двата си крака, за която е казала на присъстващите лекари, които не са й обърнали внимание. След неуспешните опити за извършване на регионална анестезия, ищцата е въведена в пълна анестезия и е оперирана за отстраняване на тромб от артерия на левия крак.

Твърди, че преди операцията не й е извършен предварителен преглед от анестезиолога, участвал при операцията, не е била разпитана от лекарите, които е трябвало да я оперират, какви лекарства е приемала, поради което не е бил установен и взет под внимание предписаният й Фраксипарин няколко дни по-рано. След операцията ищцата е получила параплегия – пълна парализа на двата крака и загуба на контрол върху мускулите на пикочния мехур и ректума.

Поради неуспешните опити и многократното травмиране на гръбначния стълб се e образувал епидурален хематом, чието развитие било благоприятствано и от приложените антикоагуланти Фраксирапарин и сдедоперативно Хепарин.

Твърди, че увреждането на гръбначния й мозък е настъпило вследствие на неадекватно лекарско третиране.

След операцията не са взети мерки до шестия час, до който е било възможно да бъде отстранен хематома и през което време ищцата е имала шанс да не получи пълна параплегия.

Твърди, че поради непредприемането на необходимите действия, хематомът се е разраснал и причинил увреждането й. Твърди, че неглежирането на оплакванията й и забавянето в лечението представлява грубо нарушение на Закона за здравето и Кодекса на професионалната етика на лекарите. В 19:00ч. на 16.04.2018г. (повече от шест часа след операцията) по настояване на сина на ищцата, същата е закарана в УМБАЛСМ

„Пирогов“, където й е направено изследване ЯМР, за което ответникът не разполага с необходимата апаратура.

Според резултатите от извършеното ЯМР е налице „епидурален хематом от Th8 до L5-Sl в остра фаза на еволюция, на ниво Th8-9 колекцията компромира откъм дорзално… въздушни мехурчета, разположени епидурално проследяващи се на Th8 do L5-S2”. Твърди, че лекарят, участвал при поставяне на анестезията от МБАЛ НКБ – д-р Б., не е поискал ищцата да бъде прегледана от неврохирург в УМБАЛСМ

„Пирогов“ и спешно оперирана за декомпресия на епидуралния хематом, а я е върнал в МБАЛ НКБ. Твърди, че лекарите от МБАЛ НКБ да не са предприели никакви мерки и не са организирали спешна операция от неврохирург за своевременното отстраняване на хематома в следоперативния й период след погрешните и безуспешни опити за спинална анестезия и последвалата след това обща анестезия на фона на антикоагулантна терапия, усложнила състоянието на ищцата по отношение на увеличаването на размера на епидуралния хематом.

Твърди, че ако хематомът е бил отстранен своевременно, в рамките на шест часа след операцията, а не както се е случило – повече от 24 часа по-късно, нямаше в организма й да настъпят необратими увреждания, довели до инвалидизацията й. Ищцата е била преведена в УМБАЛ „Св.

Иван Рилски“ на 17.04.2018 г. в 08:00 ч. и приета в неврохирургия за спешна операция, извършена от 15:00 ч. до 17:45 ч. на 17.04.2018г. с цел да се осъществи

„максимално възможната евакуация на хематома и лаваж на епидуралното пространство“, но въпреки това, ищцата е останала парализирана.

Твърди, че операцията за евакуация на хематома е трябвало да се случи до 6 часа след образуването му, за да има шанс за избягване на трайни последици.

Ищцата била изписана от УМБАЛ „Св.

Иван Рилски“ на 30.04.2018 г. като оплакванията й при изписването били: долна параплегия от извършената анестезия на 16.04.2018 г. в МБАЛ НКБ ЕАД. На 30.04.2018 г. ищцата е пристигнала в Германия, преведена е в Университетската болница в

Хайделберг и е постъпила на стационарно лечение. В медицинското удостоверение е посочено, че

„съществува пълна пареза на краката с премахване на възможността за стоене и ходене, както неврогенна пареза на пикочния мехур и червата. Въз основа на парезата, пациентката е зависима от инвалидна количка.“; степента на инвалидност на ищцата е определена на 100%. Твърди, че към настоящия момент ищцата е в инвалидна количка; цялата долна част на тялото й от пъпа надолу е напълно парализирана, включително е изгубила контрол над пикочния си мехур и ректума; нуждае се от асистенция при извършване на тоалет и най-елементарните ежедневни дейности; няма прогнози да настъпи подобрение на състоянието й. Претендира имуществени вреди за нанесеното й увреждане и необходимост от специализирани грижи за направени необходими и полезни разноски за лечение и терапия, включително транспорт, в общ размер на 29000 лв.

Претендира и неимуществени вреди от увреждането, което й е причинено и благодарение на което е инвалид, като сочи, че преди операцията е била здрава, щастлива, работоспособна личност, чувствала се е пълноценен човек и е помагала с каквото може на близките си, имала е приятел, живеела е в България, където са всичките й роднини, приятели и познати; работила е като преподавател по изобразително изкуство, работила е с ученици и колеги, получавала е заплата над 1200 лв. месечно, работила е и допълнително към Нов

Български

Университет; обичала е разходките сред природата, екскурзиите и забавленията.

След операцията й се налага да живее е

Германия, приятелят й няма възможност да се премести при нея; чувства се самотна, ненужна и непъноценна.

Ищцата твърди лекарите, които са работили при ответника, са нарушили чл. 80 ЗЗ, осъществените й медицински грижи не отговарят на общоприетия стандарт до степен че са довели до парализата й; нарушен е чл. 9 от Правилата за добра медицинска практика на лекарите в България, като по време на операцията не са взети мерки за ограничаване на образувалия се хематом, а след операцията нужните изследвания и операция за декомпресия на гръбначния стълб са извършени твърде късно и поради това – неефективни; нарушен е и чл. 81, ал. 2 ЗЗ, установяващ принципа за своевременност, достатъчност и качество на медицинската помощ, както и пълен обем, ефикасност и точност на медицинската помощ. Първоначално, от ищцата не е снета необходимата информация за приеманите от нея медикаменти и не е отчетено, че именно в МБАЛ НКБ й се назначават медикаменти като Фраксипарин, който е антикоагулант, имащ съществено значение за прилаганата анестезия и кръвосъсирване и е повлияло пряко за увреждането и настъпилата парализа.

Освен това, не са извършени всички необходими изследвания и прегледи преди пристъпване към оперативна интервенция; не е определена кръвната й група, което е било задължение на анестезиолога – д-р Б., при предприемане на операцията; не е извършено образно изследване като част предоперативната подготовка; ядреномагнитен резонанс, рентгенография на гръден кош, КТ скенер и други образни изследвания; за въвеждането в анестезия четири пъти са правени спинални пункции от д-р Б., анестезиолог, като не е преведена в необходимата за извършване на анестезията позиция.

По време на операцията след четири спинални пункции, съответно – неуспешна анестезия, не били взети мерки нито от анестезиолога, нито от операторите, за предотвратяване и/или ограничаване на потенциално увреждане, въпреки, че ищцата е съобщавала за остра болка и в двата си крака.

Поради непредприемане на каквито и да е мерки се разраснал епидурален хематом, който е нанесъл увреждания на гръбначния мозък като за ограничаване на щетите не били взети мерки своевременно.

Такива не били взети и след операцията от 16.04.2018 г. Твърди да са нарушени чл. 86, ал. 1, т. 10 ЗЗ, чл. 86, ал. 1, т. 12 ЗЗ, чл. 100, ал. 2 и ал. 5, вр. чл. 99, ал. 2 и ал. 3, т. 1 и т. 3 ЗЗ, чл. 11 от Кодекса на професионалната етика, чл. 100, ал. 2 ЗЗ, чл. 3, ал. 1 от Наредба 49, чл. 3 от Кодекса на професионалната етика, чл. 11 от Кодекса на професионалната етика.

Ищцата се позовава и на нарушения при предоставяне на информирано съгласие за извършване на медицинските дейности - декларацията за информирано съгласие е попълнена неприсъствено и да е нарушен чл. 81, чл.

86, чл. 88, чл. 89 и чл. 92 ЗЗ, които определят принципите за получаване на качествена медицинска помощ и предварително информиране за методите на диагностика и лечение. В откритото съдебно заседание от 24.06.2020 г. ищцата оспорва автентичността на подписа, положен от нейно име, в лист за предоперативна анестезиологична консултация и преценка към ИЗ № 4156, раздел Информирано съгласие на пациента, приложен на лист 244 от делото, като твърди, че не й е разяснена процедурата, която предстои да й бъде извършена и рисковете от нея, както и че подписът на Информирано съгласие на пациента, положен в този допълнителен лист, не е положен от нея.

Твърди още, че лекарите от МБАЛ НКБ ЕАД са проявили немарливост към правилата за диагностициране при конкретната симптоматика; проявена е груба небрежност от всеки от лекуващите лекари – нарушени са установените правила за упражняване на лекарската професия, както и установените от правото норми, охраняващи човешкия живот.

Ответникът оспорва исковете по основание и размер.

Твърди, че ищцата е приета в клиниката с предварителна диагноза емболия на а. поплитея на 12.04.2018 г. Поради компенсираното състояние на крайника е преценено, че не се е налагало спешна оперативна намеса, хоспитализирана е и е извършено образно изследване (скенер ангиография).

Направена е втора хоспитализация с оглед извършване на необходимото оперативно (хирургично) лечение.

Причината за документалното оформяне на две отделни хоспитализации е необходимостта да се спазват изискванията на НЗОК, които налагали болничната медицинска помощ да бъде извършена на база алгоритми на клинични пътеки. Твърди, че преценката първо да бъде извършено образно изследване и след това операция е правилна, като се позовава на допусната техническа грешка относно датата на ултразвуковото диагностично изследване, което твърди да е извършено на 15.04.2018 г., която е и датата на подписване на информираното съгласие.

Твърди, че датата на операцията е 16.04.2018 г., оперативният протокол е от тази дата, но е отпечатан на дата 17.04.2018 г.

Оспорва твърдението, че преди операцията не бил взет предвид факта, че на ищцата й е предписан Фраксипарин; твърди, че в медицинската документация не фигурирало назначение с Фраксипарин по-малко от 12 ч. преди операцията и не е провеждано антикоагулантно лечение повече от 12 ч. преди операцията.

Оспорва да е имало четири неуспешни опита за спинална анестезия; че „след първия неуспешен опит“ медицинската сестра е казала, че ищцата е легнала неправилно; че преди да бъде поставена под обща анестезия, ищцата е казала на присъстващите лекари, че е усетила остра болка в двата крака.

След като са й били обяснени различните възможности за анестезия, ищцата е предпочела епидурална анестезия.