Определение № 353 от 20.02.2026, Окръжен съд - Благоевград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 353 гр. Благоевград, 20.02.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Надя Узунова

Членове:

Гюлфие Яхова

Диана К. Ангелова като разгледа докладваното от Диана К. Ангелова Въззивно частно гражданско дело № 20261200500092 по описа за 2026 година и за да се произнесе съобрази следното:

Производството е образувано по Заявление с вх.№ 19073/10.12.2025 година, подадено от Главна дирекция „Гранична полиция“, Булстат 129010125, представлявана от главен комисар А.Н.З., чрез гл. юрк. М.И.Х., с адрес за кореспонденция гр. София, бул. „***“ № 46.

Със заявлението е направено искане за възстановяване на сумата от 39,06 лева, представляваща държавна такса по подадена въззивна жалба срещу решението, постановено по гр.дело № 1256/2019 година по описа на Районен съд – Петрич. Сочи се в заявлението, че въззивната жалба е върната от районния съд, поради невнасяне на дължимата държавна такса за обжалване на решението, макар същата да е постъпила по сметка на Окръжен съд – Благоевград.

Исканията на страните за връщане на недължимо платена държавна такса са предмет на самостоятелно производство, извън основното и в което с определение на съда се разрешава материалноправен спор за дължимостта им – т. 10 от Тълкувателно решение № 5/2015 от 12 юли 2018 г. по тълк. д. № 5/2015 г. на ОСГТК на ВКС.

Съдът намира, че компетентен да върне държавната такса е съдът, по чиято сметка е внесена същата – така и Определение № 223 от 19.05.2021 г. на ВКС по ч.т.д.№ 850/ 2021 г., II т. о., ТК, Определение № 52 от 30.01.2017 г. на ВКС по ч.т.д.№ 2590/2016 г., II т. о., ТК. В случая държавната такса е внесена по сметка на Окръжен съд – Благоевград, поради което последният е компетентен да се произнесе по заявеното искане за връщане на държавна такса.

Разгледана по същество, молбата е неоснователна и следва да се отхвърли, при следните съображения:

От доказателствата по делото се

1 установява, че срещу постановеното първоинстанционно решение по гр.дело № 1256/2019 г. по описа на Районен съд – Петрич е била подадена въззивна жалба от Главна дирекция "Гранична полиция" – МВР, която е била върната на жалбоподателя, поради неотстранени нередовности, а именно за непредставяне на документ за заплатена държавна такса по сметка на въззивния съд.

Ответникът по първоинстанционното дело Главна дирекция "Гранична полиция" – МВР е подал частна жалба срещу разпореждането за връщане на въззивната жалба, но същата била върната от първата инстанция, поради неотстранени нередовности.

Разпореждането за връщане на частната жалба не е обжалвано и е влязло в сила.

По силата на чл. 1, ал. 1 от Закона за държавните такси органите на съдебната събират държавни такси в размери, определени с тарифи, одобрени от Министерския съвет.

В чл. 4, б. „а“ ЗДТ е предвидено, че държавни такси се заплащат за искови молби, за граждански искове по наказателни дела, по насрещни искове, по искове за бракоразводи, жалби, молби за отмяна, молби за осиновяване, за регистрация на сдружения и фондации, по наказателни дела от частен характер и за други услуги давани от съдилищата. Съгласно чл.

4б от Закона за държавните такси /ЗДТ/ по искане на заинтересованата страна се връщат само недължимо платените държавни такси, а това са таксите, по които исково или охранително производство не е било образувано или те са били събрани, въпреки че ищецът е бил освободен от заплащането им, както и ако таксите са надвнесени. Съгласно чл. 3 ЗДТ таксата се заплаща при предявяване на искането за извършване на действието и/или при издаване на документа, за който се заплаща такса, като законодателят не е поставил заплащането на таксата в зависимост от това дали съдът ще се произнесе само по допустимостта или и по основателността на жалбата или иска. Затова и не е предвидено при прекратяване на производството по делото, поради недопустимост на жалбата или иска, връщане на заплатената държавна такса.

В настоящия случай се установява, че е било образувано гражданско дело пред Районен съд – Петрич, което е приключило с решение. Срещу първоинстанционното решение е постъпила въззивна жалба от Главна дирекция „Гранична полиция“, която е върната поради непредставяне на доказателства за заплатена дължима държавна такса по сметка на въззивния съд. Срещу разпореждането за връщане е постъпила частна жалба, която също е върната, поради неотстранени нередовности.

Правото на въззивно обжалване е насочено към получаване на защита от втората инстанция и се упражнява чрез подаване на въззивна жалба. Въззивната жалба се подава чрез съда постановил атакувания акт, който извършва процедурата по нейното администриране.

Подадената жалба има суспенсивен ефект, тъй като възпрепятства влизането в сила на обжалвания съдебен акт, а когато е редовна или нейните нередовности бъдат отстранени се проявява нейният деволутивен ефект, който се състои в пренасяне на делото пред въззивния съд.

В случая районният съд е извършил действия по приемане, проверка редовността и допустимостта на въззивната жалба. Следва да се има предвид, че основанието за внасяне на държавната такса е самото отправено до съда искане за защита на лични или имуществени 2 права чрез провеждане на съответно съдебно производство, поради което тя се заплаща именно при предявяване на това искане, съгласно чл. 3, ал. 1, предл 1 от ЗДТ и чл. 73, ал. 3, предл. 1 от ГПК. Дължимостта й не е обусловена от разглеждането и разрешаването на правния спор и обема на извършените съдопроизводствени действия, нито зависи от това дали вносителят на искането е постигнал целения с предявяването му правен резултат.

С оглед изложеното, съдът намира, че държавната такса е внесена на валидно правно основание по смисъла на чл. 3 ЗДТ и не подлежи на връщане, независимо, че не се е стигнало до нейното разглеждане. С подаването на въззивната жалба се създава висящността на въззивното производство. Изпращането на преписката във въззивната инстанция и даването на деловоден номер там, след администриране от първостепенния съд, не променят това /Определение № 64 от 21.02.2022 г. на ВКС по ч. гр.д.№ 60/2022 г., IV г. о., ГК /.

По изложените съображения в случая не е налице хипотеза на недължимо платена такса, поради което заявлението по чл. 4б ЗДТ е неоснователно и следва да се остави без уважение.

На следващо място следва да се посочи, че Разпореждането за връщане на въззивната жалба е влязло в сила на 25.8.2020 година. Считано от деня следващ влизане в сила на същото – т.е. считано от 26.8.2020 година, в случай че беше дължимо връщане на внесената държавна такса настъпва нейната изискуемост в хипотезата на чл. 82 от ГПК. При това дори да се приеме, че държавната такса е била недължимо платена е изтекъл срок по-дълъг от една година и сумата е внесена в приход на държавния бюджет, при които не подлежи на връщане. В този смисъл и по аналогия и Тълкувателно решение № 6 от 23.10.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2014 г., ОСГТК, докладчик съдиите Камелия Маринова и Боян Балевски.

Мотивиран от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ Заявление с вх.№ 19073/10.12.2025 година, подадено от Главна дирекция „Гранична полиция“, Булстат 129010125, представлявана от главен комисар А.Н.З., чрез гл. юрк. М.И.Х., с адрес за кореспонденция гр. София, бул. „***“ № 46, с което е направено искане за възстановяване на сумата от 19,97 евро /39,06 лева/, представляваща държавна такса по подадена въззивна жалба срещу решението, постановено по гр.дело № 1256/2019 година по описа на Районен съд – Петрич.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски апелативен съд в едноседмичен срок от съобщаването му.

На основание чл. 102а, ал. 1 от ГПК настоящият съдебен акт като издаден в електронна форма и по смисъла на чл.

360а от Закона за съдебната власт не съдържа саморъчен подпис.

3

По реда на чл. 102а, ал. 4 от ГПК - да се извърши заверка от служител на съда.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4