Определение № 733 от 27.04.2026, Районен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 733 гр. Варна, 27.04.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 4 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Атанас Шкодров като разгледа докладваното от Атанас Шкодров Частно наказателно дело № 20263110201571 по описа за 2026 година

Съдът, за да се произнесе взе предвид следното

Производството е образувано на осн. чл. 243 ал.4 от НПК по жалба на пълномощник на З.

П. П. срещу постановление на прокурор при ВРП за прекратяване на наказателното производство по досъдебно производство №1242/2021г. по описа на ОДМВР - Варна, по което на 16.04.2026 г. е образувано ЧНД №1571 на ВРС 4 състав.

С жалбата се изразява позиция, че неправилно е прието, че са налице гражданскоправни отношения ,като се акцентира върху обстоятелството, че срещу И. и Д.С. са налице множество висящи наказателни производства за престъпления по чл.209 ал.1 от НК.

При проверка на обосноваността и законосъобразността на описаното по-горе постановление на ВРП, съдът констатира следното:

С постановление от 19.01.2026 год. прокурор при ВРП е прекратил наказателното производство по досъдебно производство №1242/2021г. по описа на ОДМВР – Варна за извършено престъпление по чл.209 ал.1 от НК, за това, че в периода от неустановена дата на 2018г. до 11.12.2019г. в гр. Варна, с цел да бъде набавена за себе си или за другиго имотна облага било възбудено и поддържано заблуждение у З. П. П., че ще му бъдат предоставени за продажба различни автомобили, и с това му била причинена имотна вреда в размер на 60 500,00 лева.

С постановлението представителят на прокуратурата е възприел за установено от фактическа страна следното:

През 2017г. св. П. се запознал със св. С., който към този момент бил съпруг на св. С.

Св. С. се занимавал с внос на употребявани автомобили от К. Ш., които продавал в Р България, като складирал внесените автомобили в нает автосалон.

След запознанството им, св. С. внесъл за св. П. л.а. „Ауди А6“.

Известно време след това, св. П. и св. С. постигнали устна договорка заедно да 1 купуват употребявани автомобили от Швейцария, които да продават в България. В тази връзка св. С. запознал св. П. със св. С.

В изпълнение на постигнатите договорки помежду им, на неустановено в хода на разследването място, св. П. дал на св. С. сумата от 16000лв. за закупуване на два конкретни автомобила, а именно „Ауди ***** и „БМВ ****, и в последствие „Ф. Т.“.

До закупуването на автомобилите обаче не се стигнало, тъй като била обявена пандемията „Ковид“, и св. С. не успял да достави процесните автомобили. Въпреки, че С. не доставил тези автомобили св. П. продължил да му дава парични сучи за закупуване на амвтомобили.

На предаването на пари присъствал св. Керезов, който видял , че св.П. дава на св.

Стрезов пари, а впоследствие от св. П. разбрал, че сумата била 8000лв. и била предназначена за закупуване на автомобили и препродажбата им. Относно предадената сума, не бил съставен какъвто и да е писмен документ.

Първоначално св. С. давал на ръка различни суми на св. П., като го уверявал, че са от продажбата на процесните автомобили, но в последствие престанал, като в тази връзка, с оглед да си уредят имуществените отношения, св. П. накарал св. С. да подпише запис на заповед с дата на издаване 11.12.2019г. за сумата от 60500лв. На 20.06.2020г. процесният запис на заповед бил предявен на И. И. С. за плащане на сумата от 60500лв. на З. П. П.. Тъй като в края на 2020г. С. прекратил всякакви връзки с П., същият депозирал жалба в РП Варна, въз основа на която след извършена проверка било образувано настоящото наказателно производство.

Въз основа на анализа на доказателствата, събрани в хода на досъдебното производство, представителят на прокуратурата е намерил, че досъдебното производство следва да се прекрати.

Прием е соченото от св. С., че е бил в договорни отношения със св. П. относно покупко - продажба на употребявани автомобили от Конфедерация Швейцария, за което е получавал парични суми от св. П.. Купуването на въпросните коли не се осъществило, тъй като възникнала пандемията от Ковид. Св. С. подписал запис на заповед за сумата от 60500 лева, но според него сумата, която дължал на св. П. била по - малка. Св. С. се ангажирал да проучи каква е точната сума, която дължал на П., и използвайки услугите на адвокат, да му възстанови дължимите суми.

Прокурорът е приел,че не са събрани доказателства за наличие на престъпление по смисъла на чл.209 ал.1 от НК, като е визирал, че в конкретния случай няма доказателства за извършване на измамливи действия от което и да е лице. Неизпълнението на договор на една от страните по сделката сама по себе си не означава извършена измама по смисъла на чл.209-211 от НК. Преценката дали се касае за опорочена гражданско правна сделка или престъпна измама следва да се направи поотделно във всеки конкретен случай,като се съобразят действителните намерения на дееца. В конкретния случай не са налице данни от обективния състав на престъплението.

2

Приел е, че от доказателствата по делото безспорно се установява, че св. П. и св. С. добре се познавали помежду си. Въпреки, че помежду им не е имало сключен писмен договор, двамата били постигнали устна договорка за закупуване на употребявани автомобили от К. Ш. Договорката помежду им била св. П. да инвестира необходимите парични средства, а св. С да организира закупуването и превоза на въпросните автомобили до Р България. Така в изпълнение на договорките помежду им, св. П. на няколко пъти дал на св. Стрезов сумата от 60500 лева, част от която сума св. С. възстановил на св. П. при продажбата на един от автомобилите. Изпълнението на договорките от страна на св. С. било преустановено с обявяването на пандемията от Ковид. От показанията на св. Стрезов се установява, че същият не отрекъл, че дължи пари на св. П., но едва след консултация с адвокат, ще ги възстанови, тъй като според него сумата, която дължал на П. не била 60500лв., а по - малка. Същият имал готовност да възстанови дължимата от негова страна сума. От изложеното следва липса и на субективната страна на престъплението по чл. 209, ал.1 от НК. Не се доказва по делото, че целта на сключване на устния договор между св. П. и св. С. е е била единствено и само користна - да се набави имотна облага, чрез възбуждане на заблуждение у него, че ще закупува автомобили от Швейцария, които да продават в Р България. Освен това св. С. е подписал запис на заповед в полза на св. П., което също сочи, че отношенията между двамата са изцяло от гражданско правен характер, и всяко неточно или неправилно изпълнение/неизпълнение на правната сделка между лицата, е изцяло в сферата на гражданското право.

Според настоящият съдебен състав, обаче не може да се приеме с категоричност подобна позиция, при наведените твърдения от страна на жалбоподателя, както и при ангажираните по настоящото дело писмени доказателства, че са налице данни за множество други пострадали лица, сочещи на извършени измамливи действия от И. С. и Д. С. по повод на дейността закупуване на употребявани автомобили.

Доколкото измамата по чл.209 ал.1 от НК като фактически състав не изисква едиствено деецът предварително да е целял въвеждане в заблуждение на пострадалото лице, в следствие на което той да е реализирал своите намерения, но е осъществимла и при поддържане на заблуждение у пострадалото лице /например, че деецът не е преустановил дейността си, а продължава да осъществява внос на автомобили/, то по делото се налага извършването на допълнителни процесуално- следствени действия.

Следва да се извърши повторен разпит на св. П., който да посочи известните му лица, които твърдят, че спрямо тях св. С. и св. С. са извършили измамливи действия, съответнотези лица да бъдат установени и разпитани.

Следва по делото да се изготви справка относно други висящи наказателни производства срещу св. С., като се извърши разпит на лицата- жалбоподатели и едва след това да се обсъжда въпрос за съставомерност на деянието и евентуално – такъв по чл.217 от НПК.

Предвид изложеното, съдът намери, че съобразно ангажираните с жалбата доказателства, произнасянето на прокурора не е съобразено с нормата на чл.243 ал.1 т.1 от 3

НПК и се явява необосновано, поради което следва да бъде отменено.

Водим от гореизложеното и на основание чл.243 ал.6 от НПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ постановление на прокурор при ВРП от 19.01.2026 г. за прекратяване на наказателното производство по досъдебно производство № 1242/2021г. по описа на ОДМВР - Варна.

Досъдебно производство № 1242/2021г. по описа на ОДМВР - Варна, да бъде върнато на ВРП ведно с препис от настоящото определение, след влизането му в сила.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО срок от съобщаването. подлежи на обжалване или протест пред ВОС в седмодневен

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________

4