Решение № 10 от 31.01.2024, Апелативен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 10 гр. Бургас, 31.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Светла М. Цолова

Членове:

Даниел Н. Марков

Яница С. Събева Ченалова при участието на секретаря Петя Ефт. Помакова в присъствието на прокурора М. Ан. Д. като разгледа докладваното от Светла М. Цолова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20232000600132 по описа за 2023 година С присъда №10 от 05.05.2023г. по НОХД №297/2022г. Ямболският окръжен съд признал подс. М. И. Ч. за виновен в това, че за времето от 18:30 ч. до около 22:00 ч. на 19.05.2021 г. и от 18:30 ч. до около 23:00 ч. на 12.07.2021 г., в с. Кукорево, обл. Ямбол, от дом, находящ се на ул. „Граф Игнатиев“ № 42, при условията на продължавано престъпление, чрез разрушаване на преграда, здраво направена за защита на имот - счупване на стъкло на прозорец, е отнел чужди движими вещи и пари - всичко на обща стойност 1504 лева, от владението на собствениците И. Д. И. и Р. Н. И., без тяхно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, като продължаваното престъпление е извършено в условията на повторност и всяко едно от деянията не съставлява по-тежко престъпление, поради което и на основание чл. 195, ал. 1, т. 3 и т. 7, във вр. чл. 194, ал. 1, във вр. чл. 28, ал.

1, във вр. чл. 26, ал.1, вр. чл. 58а, ал. 1 от НК му наложил наказание лишаване от свобода за срок от две години.

Със същата присъда съдът признал подс. М. И. Ч. за виновен и в това, че на 19.05.2021 г., в периода от 22:06 ч. до 22:25 ч. в гр. Ямбол, при условията на продължавано престъпление, в обект на бензиностанция „ОМВ“, находящ се на бул. „Граф Игнатиев“ и ул. „Драма“ и магазин за дрехи, находящ се кв.

„Диана“ 52, 12 пъти е използвал платежен инструмент - дебитна карта „Мастер кард“ с № 5169766222075832, издадена от банка „УниКредит Булбанк“ АД - клон Ямбол на името на И. Д. И., като е извършил 8 бр. успешни трансакции - тегления от ATM устройство № А0909803, с общ 1 размер 3610 лева, 2 бр. успешни трансакции - справка баланс, 1 бр. неуспешна трансакция - теглене на сумата 1000 лева и 1 бр. неуспешна трансакция за теглене на сумата от 700 лева, без съгласието на титуляра на платежния инструмент и деянието не представлява по-тежко престъпление, поради което и на основание чл. 249, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1, вр. чл. 58а, ал. 1от НК му наложил наказания лишаване от свобода за срок от три години и глоба в размер на 1000 лева.

На основание чл. 23, ал. 1 от НК наложил на подс. М. И. Ч. общо наказание лишаване от свобода за срок от три години при първоначален СТРОГ режим.

На основание чл. 23, ал. 3 от НК присъединил към наложеното общо наказание лишаване от свобода наказанието ГЛОБА в размер на 1000 лв.

На основание чл. 68, ал. 1 от НК привел изпълнение наложеното на подс.

М. И. Ч. наказание от една година лишаване от свобода по ЧНД №586/2019 г. по описа на Ямболския районен съд, което следва да се изтърпи отделно при първоначален строг режим на основание чл. 57, ал. 1 ,т. 2, б. „в“ от ЗИНЗС.

Осъдил подс. М. И. Ч. да заплати на гражданските ищци Р. Н. И. и И. Д.

И. общо сумата 1504 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва считано от 12.07.2021 г. до окончателното изплащане на сумата.

Осъдил подс. М. И. Ч. да заплати на гражданския ищец И. Д. И. сумата 3610 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди ведно със законната лихва считано от 19.05.2021 г. до окончателното изплащане на сумата.

Осъдил подс. М. И. Ч. да заплати на гражданските ищци и частни обвинители Р. Н. И. и И. Д. И. общо сумата 500 лева, представляваща направени от тях разноски по делото.

Осъдил подс. М. И. Ч. да заплати сумата 204,56 лева, представляваща държавна такса върху присъдените обезщетения за вреди.

Осъдил подс. М. И. Ч. да заплати направените по делото разноски в размер на 446.57 лв. в полза на Републиканския бюджет по сметка на ОД на МВР - Ямбол, както и 30 лв. по сметката на Окръжен съд – Ямбол.

Произнесъл се по веществените доказателства.

Постановената присъда е обжалвана от подс. М. И. Ч. с единственото оплакване за явна несправедливост на наложените му наказания. Счита, че при определяне размерите на наказанията съдът не е отчел в достатъчна степен младежката му възраст, оказаното съдействие при разследването, изразеното разкаяние за случилото се и трудовата му ангажираност като охранител. Заявява, че има желание да заплати както обезщетенията за имуществени вреди, така и разноските по делото. Смята, че работейки на свобода, по-бързо ще заплати тези суми. Моли въззивният съд да измени първоинстанционната присъда, като намали размерите на наложените 2 наказания лишаване от свобода при условията на чл.55 от НК.

В съдебно заседание пред настоящата инстанция представителят на Апелативна прокуратура – Бургас изрази становище за неоснователност на въззивната жалба. Счита, че съкратеното съдебно следствие в първата инстанция е било проведено при стриктно спазване изискванията на процесуалния закон, като подсъдимият е признал изцяло фактите и обстоятелствата, изложени в обвинителния акт и се е съгласил с тях, без да се събират доказателства и наред с това е изразил съжаление за деянията.

Подчертава, че подсъдимият е извършил две престъпления в условията на реална съвкупност, като престъплението кражба е извършено с два квалифициращи признака – разрушаване на преграда, здраво направена за защитна на имот и повторност, предвид предходното му осъждане за друго такова престъпление. Счита, че престъплението по чл.249 от НК е извършено с изявена упоритост в действията на подсъдимия, който е осъществил 8 успешни тегления на суми с общ размер на 3610 лева, две неуспешни тегления на суми и две успешни трансакции проверка на баланса по сметката.

Изтъквайки предвидените в закона за престъпленията по чл.195, ал.1 от НК и чл.249, ал.1 от НК наказания лишаване от свобода с фиксирани минимални размери, намира, че определените на подсъдимия наказания лишаване от свобода след тяхното редуциране по чл.58а от НК се явяват максимално снизходителни. Приема, че съдът е отчел всички смекчаващи отговорността обстоятелства, като е определил наказания лишаване от свобода в размери, близки до предвидените в закона минимални размери, а наложената глоба е под предвидения максимум, който е двойният размер на изтеглената сума.

Смята, че посочените от подсъдимия смекчаващи обстоятелства не удовлетворяват количествения критерий за многобройност, нито качествения за изключителност, предвидени с разпоредбата на чл.55 от НК. Обръща внимание на високата степен на обществена опасност на подсъдимия като деец, която обосновава с извършването на две умишлени престъпления – предмет на настоящото дело по време на изпитателен срок на предходно осъждане, както и с обремененото съдебно минало на подсъдимия. Прави извод за липса на започнал превъзпитателен процес у подсъдимия и за необходимост от други по размер и начин на изпълнение наказания, за да бъдат постигнати целите най-вече на специалната превенция. Предлага обжалваната присъда да бъде потвърдена изцяло и без изменение.

Частните обвинители и граждански ищци Р. Н. И. и И. Д. И., редовно призовани, не се явиха в проведеното съдебно заседание и не изразиха лично становище по въззивната жалба на подсъдимия.

Повереникът на частните обвинители и граждански ищци Р. Н. И. и И. Д.

И. е депозирал писмено становище, с което заявява, че жалбата на подсъдимия е неоснователна. Намира първоинстанционната осъдителна присъда за обоснована, законосъобразна и справедлива. Моли въззивният съд да потвърди изцяло присъдата, както в наказателната, така и в гражданската част.

3

Упълномощеният защитник на подс. М. И. Ч. поддържа въззивната жалба и моли за нейното уважаване. Счита, че определените от първата инстанция наказания по чл.54 от НК в размери, съответно три години за кражбата по чл.195, ал.1 от НК и четири години и шест месеца за престъплението по чл.249, ал.1 от НК, са по-близки до предвидения среден размер на съответното наказание отколкото до неговия мининум. Поради това приема, че съдът не е отчел в достатъчна степен наличните смекчаващи отговорността обстоятелства, каквито са младата възраст на подсъдимия, трудовата му ангажираност като охранител, изразеното съжаление за стореното и готовност да възстанови щетите на пострадалите. Акцентира на тежкото семейно и финансово положение на подсъдимия като смекчаващо обстоятелство, което не е било съобразено при индивидуализацията на наказанията. В тази връзка, като се позова на представените пред настоящата инстанция документи – епикриза на И. К. Ч. и трудов договор на А. М. Ч.а, заяви, че бащата на подсъдимият е болен от тежко автоимунно заболяване, което изисква скъпо лечение и не му позволява да работи, а майката работи и получава минимално трудово възнаграждение. Твърдейки, че двамата родители на подсъдимия разчитат на получаваните от него доходи като охранител, смята, че това обстоятелство следва се отчете като смекчаващо при определяне размерите на наказанията. Счита, че съдът е отдал прекомерно значение на обремененото съдебно минало на подсъдимия като отегчаващо обстоятелство. Възразява срещу ценените като отегчаващо обстоятелство криминалистични регистрации на подсъдимия, което е недопустимо съгласно трайната съдебна практика, отразена и в цитирано решение на ВКС. Намира, че установените смекчаващи вината обстоятелства, макар и да не са многобройни по смисъла на чл.55 от НК, все пак са достатъчни, за да се определят по реда на чл.54 от НК наказания лишаване от свобода в минималните предвидени размери, съответно една година лишаване от свобода за кражбата, което на основание чл.58а, ал.1 от НК да се редуцира на осем месеца лишаване от свобода, и две години лишаване от свобода за престъплението по чл.249, ал.1 от НК, което на основание чл.58а, ал.1 от НК да се редуцира на една година и четири месеца лишаване от свобода, а на основание чл.23, ал.1 от НК това наказание от една година и четири месеца лишаване от свобода да се определи като общо наказание. Моли за изменение на първоинстанционната присъда в този смисъл. Не възразява срещу размера на наложената глоба, нито срещу присъдените обезщетения за имуществени вреди.

Подс. М. И. Ч. се присъедини към становището и исканията на своя защитник. Заяви, че съжалява за постъпката си и помоли за налагане на минимално наказание, за да може по-бързо да възстанови парите на пострадалите.

Въззивната жалба като подадена в петнадесетдневния преклузивен срок по чл.319, ал.1 от НПК от подсъдимия, който има право да оспорва постановената присъда, съгласно чл.318, ал.3 от НПК, е допустима.

4

Бургаският апелативен съд, след като се запозна с всички материали по настоящото наказателно производство, обсъди доказателствата, събрани на досъдебното производство и в съдебно заседание пред първата инстанция и провери атакуваната присъда по оплакванията на жалбоподателя и служебно изцяло, съгласно чл.314, ал.1 от НПК, направи извода, че въззивната жалба на защитника на подсъдимия е неоснователна.

Ямболският окръжен съд, е съблюдавал правилата на съкратеното съдебно следствие, визирани в Глава 27 от НПК, както и общите правила на наказателния процес, обстойно е изследвал относимите към спора обстоятелства, съобразил е направеното от подсъдимия признание на фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, задълбочено е анализирал доказателствата, събрани на досъдебното производство и приобщени към делото по реда на чл.372, ал.4 вр. чл.373, ал.2 от НПК по време на съкратеното съдебно следствие и след правилна преценка за подкрепеност на направеното от подсъдимия признание на фактите от наличния доказателствен материал, приел за установени фактическите обстоятелства, изложени в обвинителния акт, които възпроизвел в мотивите към присъдата.

Въззивният съд, действайки също като инстанция по фактите, съобразявайки оплакванията за несправедливост на наложените наказания лишаване от свобода и изпълнявайки задължението си за цялостна служебна проверка на атакувания съдебен акт, извърши собствена преценка на доказателствената съвкупност и въз основа на нея изгради изложената подолу фактическа обстановка по спора, която съвпада с изнесената в обстоятелствената част на обвинителния акт и възприета от първата инстанция и не обосновава различни правни изводи относно разгледаните деяния и участието на подсъдимия в тах. Анализирайки задълбочено и всеобхватно всички доказателствени източници, настоящата инстанция направи следните фактически констатации: