Решение № 5 от 05.01.2022, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№5 гр. П., 05.01.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Михаил Анг. Алексов като разгледа докладваното от Михаил Анг. Алексов Гражданско дело № 20211720103319 по описа за 2021 година

Съдът е сезиран с искове по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД и в условията на евентуалност с искове чл. 55/59, вр. чл. 79 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Производството по делото e образувано по искова молба подадена от „ТОПЛОФИКАЦИЯ - П.” АД ЕИК 113012360 гр. П. 2303 кв. „Мошино” ТЕЦ „Република”, представлявано от Изпълнителния директор

СРЕЩУ Л.С.-Р. 02“ с ЕИК ***, представлявано от Л.С.Д.

С искане да бъде осъден ответника, да заплати на „ТОПЛОФИКАЦИЯ - П.” АД ЕИК 113012360 гр. П. 2303 кв. „Мошино” ТЕЦ „Република” представлявано от Изпълнителния директор сумата в общ размер от 619.79 лв. лв. /Шестстотин и деветнадесет лв. и 79 ст./, от която сума главница в размер на сумата от 478.60 лв. лв. /Четиристотин седемдесет и осем лв. и 60 ст./ за консумирана топлинна енергия на топлоснабден имот, находящ се на адрес гр. П., ул. „******* за периода от 01.05.2015г. г. до 30.04.2020 и м.

08.2020г., включително и лихва за забава на месечните плащания в размер на сумата от 141.19 лв. лв. /Сто четиридесет и един лв. и 19 ст./, за периода от 09.07.2015г. г. до 17.03.2021г. г., както и лихва за забава от датата на депозиране на Заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане на вземането, както и направените в настоящото производство съдебни и деловодни разноски.

В условията на евентуалност се предявява и иск осъждане на ответника ЕТ "Л.С.-Р.

02" с ЕИК ***, представлявано от Л.С.Д., да заплати сумата в общ размер от 619.79 лв. лв.

/Шестстотин и деветнадесет лв. и 79 ст./, от която сума главница в размер на сумата от 478.60 лв. лв. /Четиристотин седемдесет и осем лв. и 60 ст./ за консумирана топлинна енергия на топлоснабден имот, находящ се на адрес гр. П., ул. „******* за периода от 01.05.2015г. г. до 30.04.2020 и м. 08.2020г., включително и лихва за забава на месечните плащания в размер на сумата от 141.19 лв. лв. /Сто четиридесет и един лв. и 19 ст./, за периода от 09.07.2015г. г. до 17.03.2021г. г., както и лихва за забава от датата на депозиране на Заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане на вземането, съставляваща левовата стойност на това, с което ответникът се е обогатил за сметка на „Топлофикация П.“ АД, без правно основание, до размера на това с което е намалено имуществото на дружеството, както и да им бъдат присъдите посочените лихви.

1

В исковата молба ищецът чрез пълномощника си юрисконсулт твърди, че между него от една страна и ответника - Л.С.-Р. 02“ - титуляр по партида, от друга страна е налице облигационноправна вразка, която възниква от момента на откриване на партидата на името на ответника, като титуляр по сметката и купувач на топлинна енергия за топлофицирания обект и от което правоотношение произтича претендираното вземане от страна на топлофикационното дружество. Твърди, че доказателства за горното изложение, са представени на съда от страна на дружеството, че е налице валидно облигационно отношение между страните, относно доставката и ползването на топлинна енергия, касателно топлоснабдяването на процесния топлофициран обект, възникнало по силата на закона и писмения договор и от които произтича претендираното вземане в полза на дружеството им.

По отношение на предявения иск в условията на евентуалност, ищеца, сочи, че ако съда приеме, че между страните не е било налице облигационно правоотношение, моли да бъде прието, че в резултат на ползването на доставената топлинна енергия в имущественото състояние на ищцовото дружество е било намалено до размера на посочената по - горе сума, като намалението се изразява в незаплащането на доставената и потребена топлинна енергия. По този начин ответникът се е обогатил с исковата сума. Ищеца твърди, че в случая е налице разместване на имуществени блага без основание, при което една от страните е получила нещо, което не й се дължи. Неоснователно обогатилият се е длъжен да върне онова, с което се е обогатил за сметка на други го до размера на обедняването, ведно с дължимата се мораторна лихва.

Ответника в законоустановения едномесечен срок от получаване на съобщението е подал отговор, с който оспорва предявената искова претенция по основание и размер, тъй като няма качеството на потребител на топлинна енергия.

Прави се възражение за настъпила погасителна давност на предявените вземания по чл.111,б. "в" от ЗЗД.

В съдебно заседание , процесуалния представител на ищеца поддържа исковата молба. Претендира разноски.

Ответника, чрез процесуалния с и представител, чрез писмено становище оспорва предявения против ответника иск като неоснователен и недоказан, като мотивира че следва да се докаже, че има договорно правоотношение, писмен договор между страните, защото ответникът все пак е юридическо лице. Претендира разноски.

РС П., като прецени доказателствата по делото и доводите на страните съгласно чл.12 и чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното:

Не е спорно, че между страните е сключен договор № 1509/28.09.2011г. с презмет продажба на топлинна енергия на купуваща за обект Магазин „Р.“, находящ се на адрес гр.

П., ул. "****", ***. Видно от съдържанието на договора същия е сключен на 28.09.2011г. за срок от пет години, като купувача е съгласен след изтичане на срока на договора действието му да се продължи автоматично още една година.

Не е спорно, че имотът се намира в сграда –етажна собственост, в която се доставя топлинна енергия от ищеца.

Ищецът е представил Общи условия за продажба на топлинна енергия за стопански нужди от „Топлофикация П.” АД на потребителите в гр. П.., приети на 18.12.2007 г., одобрени с решение на ДКЕВР от 14.04.2008 г., които в чл. 1, ал. 2 уреждат, че продажбата н а топлинна енергия от "Топлофикация П." АД на потребители на топлинна енергия за стопански нужди в гр. П.., се извършва въз основа на писмен договор с всеки купувач, при прилагане на общите условия. Според глава IV на ОУ- „Заплащане на ТЕ", чл. 31, ал. 1 и ал.

2

2 - купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща ежемесечно в срок дължими суми за топлинна след получаване на издадена от продавача данъчна фактура.

От заключението на вещото лице по съдебно-техническата експертиза се установява, че услугата „дялово разпределение“ на топлинна енергия е въведена от момента на подписването на Договор № 399/28.12.2000 г. между фирмата за дялово разпределение на топлинна енергия и СЕС. Между топлофикационното дружество и фирмата за дялово разпределение е подписан договор, /след въвеждането на Общите условия за продажба на топлинна енергия на битови потребители/, уреждащ взаимоотношенията между тях. През процесния период, топломерът е преминал задължителните периодични метрологични проверки и съответства на одобрения тип, годен е да се използва за търговско измерване, показанията му могат да се считат за достоверни. Количеството на топлинна енергия за СЕС е определено правилно, съгласно методиката. Изпълнено е изискването на Наредбата за разпределение на нетното количество потребена топлинна енергия между собствениците на имоти в СЕС. От направената проверка, не е констатирана разлика между нетната енергия и енергията за разпределение по имоти в сградите етажна собственост. Счита, че начислените суми са коректни и пресметнати съгласно методологията, утвърдена от действащата нормативна уредба през процесния период. Прогнозно определените текущи разходи на топлинна енергия и съответно начислените суми, са приведени, към реално отчетените или нормативно /служебно/ изчислените с изравнителните сметки за съответните периоди. Няма разлика в сумите по главницата, определни от вещото лице и тези по исковата молба на ищеца. Изравнителните сметки са изготвяни ежегодно, след проведени отчети за потреблението на топлинна енергия в СЕС. Преичислените /изравнителни/ суми са отразени в индивидуалните сметки по имоти. Същите са предавани на представител на СЕС в законно установения срок.

В заключението на счетоводната експертиза се посочва, че месечните количества топлинна енергия са начислявани на база прогнозна консумация за имотите в сградата и изравнителни сметки, след реален отчет на уредите. Услугата дялово разпределение на топлинна енергия през процесния период е извършвана от „Директ“ ЕООД. След проведените изчисления вещото лице е констатирало, че сумите на стойностите кореспондират с претендираните в исковата молба главница и лихва.

По делото не се спори, ч е след изтичане на срока на сключения договор №1509/28.09.2011г., тоест след 28.09.2017г. не е сключен договор между страните по делото за процесния период, поради което между тях не е възникнало валидно облагационно провоотношение за продажба на топлоенергия. При липсата на възможност топлопреносното предприятие да търси стойността на доставената ТЕ на договорно основание, то същото разполага с права и иск по чл. 59 ЗЗД.

По делото няма спор, че сградата в която се намира обекта, собственост на ответника е етажна собственост и същата е била топлофицирана. Ищцовото дружество е доставило на абонатната станция на сградата определено количество топлинна енергия отчетено от общия топломер.

Съгласно разпоредбата на чл. 149 ал.1 т.3 от Закона за енергетиката, п родажбата на топлинна енергия се извършва на основата на писмени договори при общи условия, сключени между топлопреносно предприятие и клиенти на топлинна енергия за небитови нужди. Съгласно разпоредбата на § 1,т. 43 ЗЕ/отм./ и § 1, т. 33а от ДР на ЗЕ след изменението му с ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г., "небитов клиент" е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди или природен газ за небитови нужди. За разлика от чл. 149 разпоредбата на чл. 150 ал.1 от ЗЕ урежда, че продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени 3 от топлопреносното предприятие и одобрени от комисията. При съпоставка на двете норми следва изводът, че правоотношенията с битовите клиенти се уреждат само от общите условия, а небитовите клиенти сключват индивидуален писмен договор, важащ наред с общите условия.

По делото е безспорно доказано, че ответникът бил наемател на процесното помещение до 01.02.2013г., от когато Етажанта собственост е сключила договор и отдала процесното помещение на трето лице - Мариус Георгиев Николов, като както се посочи след тази дата 01.02.2013г. ответника не е сключил писмен договор с ищеца съобразно разпоредбата на чл. 149 от ЗЕ и съобразно чл.1 ал.2 от Общите условия, действали към началния момент на процесния период.

Фактическият състав на неоснователното обогатяване на разглежданото основание включва кумулативната даденост на следните елементи: обогатяване на ответника, обедняване на ищеца, които произтичат от един общ факт или обща група факти и това разместване на блага да е настъпило без основание. Обогатяването може да е в резултат на спестяване на разходи, които обогатилото се лице е следвало да извърши, увеличаване на имуществото му или намаляване на пасивите му. В дадената хипотеза липсата на договор за продажба, обуславя липса на основание за получаването на топлинна енергия по чл. 142, ал.2 ЗЕ за процесния имот, но въпреки това, такава е ползвана. Като не е заплатил нейната стойност ответникът е спестил разходи, които е следвало да направи.

Предвид представените по делото доказателства и доводите на страни по делото, несъмнено е, че ответникът е "небитов клиент" по смисъла на разпоредбата на §1, т.33а.

(Нова - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) от ДР на ЗЕ. Легалната законова дефиниция за "небитов клиент" е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди или природен газ за небитови нужди. Съгласно разпоредбата на §1, т.2а от ДР на ЗЕ "битов клиент" е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди. От анализа на двете дефинитивни разпоредби от ДР на ЗЕ, както в отменената редакция на закона (§1, т.42 и т.43), така и в действащата, следва че законодателят е използвал като критерии при дефиниране и разграничаване на понятията: вида правен субект (физическо или юридическо лице); нуждите, за които той ползва/купува енергия (битови - за домакинството си, или небитови – по арг. на противното, такива които не задоволяват битови нужди). Определящи са нуждите, за които се ползва/купува енергия. Дефинираните с двете обсъждани правни норми легални понятия, обаче не обхващат изчерпателно всички възможни случаи в практиката.