Решение № 151 от 26.02.2026, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 151 гр. Бургас, 26.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: АНДОН В. ВЪЛКОВ при участието на секретаря МИЛИЦА Т. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от АНДОН В. ВЪЛКОВ Административно наказателно дело № 20262120200045 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 58д - 63д от ЗАНН.

Образувано е по жалба на "Д....." АД, ЕИК ....., срещу Наказателно постановление № 02-2500926/09.12.2025 г., издадено от директора на Дирекция "Инспекция по труда" - гр.

Бургас, с което на жалбоподателя, на основание чл. 414, ал. 1 от КТ, вр. чл. 415в, ал. 1 от КТ, за нарушение по чл. 262, ал. 1 от КТ, му е наложена имуществена санкция в размер на 300 лв.

Жалбоподателят, редовно уведомен, не се представлява.

За административнонаказващият орган, редовно призован, се явява юк. В. И...., която оспорва жалбата и моли за потвърждаване на НП.

Съдът, като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол, намира за установено следното от фактическа страна:

При извършена проверка по документи, св. А. Д. - главен инспектор в Дирекция "Инспекция по труда" - гр. Бургас, установила, че по отношение на работника С.Я.А., на длъжност „шофьор“, работодателят "Д....." АД, към 28.06.2025 г., не е изплатил в пълен размер положения през месец май 2025 г. извънреден труд. Впоследствие, на 02.12.2025 г., извънредния труд бил заплатен на работника (л. 69 - 70).

На 04.11.2025 г., на жалбоподателя е съставен акт за нарушение по чл. 262, ал. 1 от КТ, който му е връчен без възражения.

На 09.12.2025 г. е издадено и наказателното постановление, предмет на обжалване в настоящото производство, с което на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 300 лв.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед събраните по делото писмени и гласни доказателства.

1

Съдът, с оглед на установената фактическа обстановка и като съобрази доводите на страните, намира следното от правна страна:

Жалбата е подадена в рамките на 14-дневния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, от легитимирано да обжалва лице и срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган - директор на Дирекция "Инспекция по труда" - гр. Бургас, а АУАН съставен от оправомощено за това лице. Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок. Същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на административния акт е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН.

В конкретния случай се касае за нарушение по чл. 262, ал. 1 от КТ, която разпоредба предвижда, че положеният извънреден труд се заплаща с увеличение, уговорено между работника и работодателя, но не по-малко от 50 на сто - за работа през работните дни; 75 на сто - за работа през почивните дни; 100 на сто - за работа през дните на официалните празници; 50 на сто - за работа при сумирано изчисляване на работното време.

От събраните по делото писмени доказателства и от показанията на актосъставителя се установи, че действително жалбоподателят, в качеството си на работодател, не е изплатил в пълен размер положения през месец май 2025 г. извънреден труд от работника С.Я.А..

Последният е отработил повече часове (44 часа) над трудовата норма за месеца (8 часа работен ден, 152 часа общо при 19 работни дни), поради което и се дължи въпросното увеличение от 44 часа. Като не е изпълнил това свое задължение към 28.06.2025 г. жалбоподателят е допуснал нарушение на трудовото законодателство.

На основание чл. 415в, вр. 414, ал. 1 от КТ, на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 300 лв, поради което наказателното постановление следва да бъде потвърдено. Съдът намира, че с така наложеното наказание ще бъдат постигнати целите, предвидени в чл. 12 от ЗАНН, да се предупреди и превъзпита нарушителя, както и генералната превенция за въздействие върху обществото.

При този изход на спора разноски се дължат в полза на АНО. При определяне на дължимите разноски за юрисконсултско възнаграждение следва да се приложи разпоредбата на чл. 63д, ал. 5 от ЗАНН, съгласно която размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ, който препраща към Наредбата за заплащане на правната помощ.

Съгласно чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ възнаграждението за защита в производства по Закона за административните нарушения и наказания е от 130 до 190 лв.

С оглед на извършените действия, съдът достигна до извод, че за осъществената от юрисконсулта дейност, в полза на АНО, следва да се определи и присъди възнаграждение в минимален размер от 130 лв. (66,47 евро).

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 02-2500926/09.12.2025 г., издадено от директора на Дирекция "Инспекция по труда" - гр. Бургас, с което на основание чл. 414, ал. 1 от КТ, вр. чл. 415в, ал. 1 от КТ, за нарушение по чл. 262, ал. 1 от КТ, на жалбоподателя "Д....." АД, ЕИК ....., е наложена имуществена санкция в размер на 300 лв.

ОСЪЖДА жалбоподателя "Д....." АД, ЕИК ....., да заплати в полза на Изпълнителна 2 агенция „Главна инспекция по труда“ - гр. София сумата в размер на 66,47 евро, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Административен съд - Бургас в 14дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________

3